Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
……….. 12.10.2012 г. град Плевен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски районен съд,
единадесети граждански състав,
На пети октомври през две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав
Председател:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря: К.Т.
като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА
гражданско дело № 3694 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Постъпила е искова молба от Л.Б.К. *** против П.Г.Ш. ***.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил престъпление по чл.150 НК, за
което било образувано НОХД № 3323/2011г. по описа на ПлРС. Ищцата твърди, че
ответникът е осъден за извършеното престъпление, но в наказателното
производство не е предявила граждански иск. Твърди, че извършеното престъпление
унизило честта и достойнството и, причинило и тежка психична травма от
преживяните стрес и шок, която все още не е отшумяла. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати обезщетение
в размер на 10000 лева за причинените неимуществени вреди от извършеното от
ответника престъпление.
Ответникът не изразява становище по предявения иск и
не представя писмен отговор.
Искът
намира правното си основание в чл.45 ЗЗД, тъй като се твърди, че ответникът е
пряк причинител на вредата. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне
отговорност за ответника по чл.45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че:
извършено е вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди,
вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните
актове правила за поведение, причинена е неимуществена вреда, която е реално
настъпила и се изразява в претърпени психически и физически болки и страдания
поради факта на увреждането, налице е причинна връзка между противоправното
деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена
последица от виновното поведение на прекия причинител.
Към доказателствата по делото е приложено № 3323/2011г.
по описа на ПлРС, влязлата в сила присъда, по което при условията на чл.300 ГПК
е задължителна за състава на гражданския съд разглеждащ спора за гражданските
последици от деянието в частта относно това дали е извършено деянието от
ответника, неговата противоправност и виновността на дееца. Установява се, че с
влязла в сила присъда по посоченото НОХД ответникът е признат за виновен в
това, че на 04.07.2011г. в с****, обл. Плевен, извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на Л.Б.К.,
като употребил за това сила, и му наложил наказание лишаване
от свобода за срок от 3 години с
петгодишен изпитателен срок. Установява се от мотивите на
присъдата, че ищцата и ответникът се познавали, но нямали близки отношения.
Установява се от мотивите, че ищцата живеела в **** с родителите, както и че на
04.07.2011г. ответникът извикал ищцата да излезе от дома си, на неосветено
място, съборил я на земята, съблякъл я и започнал да я опипва. Установява се,
че ответникът свалил панталоните си и притиснал главата на ищцата към слабините
си като я принудил да му прави орална любов. Ищцата се опитвала да се отскубне
от него, но ответникът продължил да я бута на тревата, като се опитал да
проникне с пръсти във влагалището и. Ищцата извикала от причинената болка,
ответникът я хванал за ръката докато тя се изправяла и еякулирал върху потника
и. Ищцата успяла да избяга и поради уплахата се обадила на своя приятелка и
споделила случилото се. Приятелката се свързала с майка и, като веднага
сигнализирали органите на МВР по надлежния ред. Установява се от представеното
по делото и по досъдебното производство, вложено към доказателствата по
наказателното дело, медицинско удостоверение № 376/2011г. на лист 38, издадено
от ****, гл. асистент при КСМД при МУ – Плевен, че 05.07.2011 г. е извършен
преглед на ищцата. Съдебният лекар е установил здрава девствена ципа, малко
охлузване и малка плитка раничка с
характерна форма, приличаща на отпечатък от нокът в областта на преддверието на
влагалището, кръвонасядания и охлузвания по кожата на гърба, трети пръст на
едната ръка и на бедрата. Съдебният лекар е дал заключение, че констатираната
малка раничка е характерна за действието на нокти, а останалите увреждания имат
нехарактерна форма, но могат да се получат в обстановката, за която се съобщава
– стискане и притискане с пръсти. Заключил е, че описаните увреждания са
причинили незначителни и краткотрайни физически болки и страдания.
В
хода на производството като свидетел е изслушана **** К., майка на ищцата.
Установява се от показанията на свидетелката, че преди инцидента, дъщеря и била
контактна, споделяла с родителите си, имала много приятели. Установява се, че
след извършеното спрямо ищцата престъпление, същата станала затворена, спряла
да споделя и се страхувала дори от баща си само защото е мъж. След
престъплението, на което станала жертва, ищцата Л.К. се страхувала да излиза от
дома си, а в последствие винаги
излизала с придружители. Майка и я водила и взимала от училище,
наложило се да се преместят да живеят в гр.Плевен, за да заличат спомените от
случилото се. От показанията на свидетелката се установява, че ищцата и до момента
се стряска при най-малкия шум, страхува се от дори от баща си. Установява се,
че се наложило да правят консултации с психолог и психиатър, че са и назначили
лечение с успокоителни лекарства, които е взимала в продължение на около три
месеца. В показанията си свидетелката заяви, че са правили консултации относно
състоянието на дъщеря и в Клиника по психиатрия в гр.Плевен и с психолог в ДКЦ
І Плевен. Установява се, че в десети клас е намалила рязко успеха си.
В
този смисъл са и показанията на свидетелката ****, която заяви, че познавала Л.
около две години преди инцидента. Твърди, че тогава била жизнерадостна,
контакта и весела. Заяви, че живеела в **** с родителите си и пътувала до
Плевен, където учи, а след инцидента се преместила да живее в гр.Плевен
постоянно и не искала да стои на село заради лошите спомени. Едва от скоро
започнала да излиза и да контактува с приятели в компания, като и до момента не
контактувала с момчета. От показанията на свидетелката се установява, че ищцата
рязко е намалила успеха си в училище, а майка и ходила да я води и взима от
училище.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелките като безпристрастно дадени и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Като съобрази гореизложеното, съдът
намира, че е налице пряка причинна връзка между увреждането на ищцата и деянието
на ответника, за което същият е осъден с влязлата в сила присъда по НОХД № 3323/2011г.
по описа на ПлРС, като вредоносния резултат е пряка и непосредствена последица
от виновното противоправно поведение на ответника. В качеството на пряк
причинител на увреждането, за ответника е възникнала отговорността по чл.45 ЗЗД
да обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В конкретният случай се претендира
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически травми – унижение
на честта и достойнството, причинена тежка психична травма, блудствени
действия, стрес, шок и унижение.
Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.1 изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За
да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да
съобрази преживяната психическа травма, както и обстоятелството дали същата ще
се задълбочи за в бъдеще и какви са прогнозите за пълното и възстановяване.
Съдът взе предвид обстоятелството, че ищцата е била дете на 16 години към
момента на извършване на деянието. Извършеното спрямо нея престъпление съставлява
неморална, нечовешка, унизителна, емоционална и физическа гавра с човека.
Следва да се отчете и крехката възраст на развитието и. Съдът прецени, че
травмата е засегнала сериозно за няколко месеца емоционалното и психическото
развитие на ищцата, като както се установи от свидетелските показания, преди
преживяното в резултат на престъплението ищцата е била контакта, весела и
жизнерадостна, а след това е ограничила контактите си с приятели, станала
затворена. Установи се, че преживяното наложило няколко месеца да взима успокоителни
лекарства, както и да посещава психиатър и психолог. Установи се, че и до
момента не се е възстановила от преживяното, тъй като и до момента избягва
контакти с момчета от компанията им и е останала да живее в гр.Плевен със
семейството си.
Ето защо съобразявайки
униженията и страданията на ищцата в момента на извършване на деянието и в
първите месеци след това и посочените по - горе обстоятелства, както и това, че
към момента, около година и половина по-късно, емоционалното състояние на ищцата
не е възстановено напълно, съдът намира, че на основание чл.52 ЗЗД на ищцата
следва да бъде присъдено обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв. В случая, каквото и обезщетение да бъде определено и
присъдено на ищцата, психическата травма, която е преживяла не би могла да бъде
заличена, но поне отчасти би могла да репарира претърпените неимуществени вреди.
По делото ответникът не е
направил възражения за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, поради което съдът намира, че не са налице основанията на чл.51
ал.2 ЗЗД за намаляване размера на обезщетението.
На
основание чл. 78 ал. 1 ГПК с оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.. С оглед уважаването на иска на основание
чл.78 ал.6 ГПК вр. чл.83 ал.1 т.4 НК
ответникът следва да заплати по сметка на ПлОС държавна такса в размер на 400
лв..
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Г.Ш. с ЕГН ********** *** да
заплати на Л.Б.К. *** сумата от 10000 лева, неимуществени вреди – преживяна
тежка психическа, в резултат на непозволено увреждане, причинено от ответника
на 04.07.2011г., съставляващо престъпление по чл.150 ал.1 НК, за което е осъден
с влязла в сила присъда по НОХД № 3323/2011г. По описа на ПлРС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2011г. до окончателното й
заплащане
ОСЪЖДА П.Г.Ш. с ЕГН ********** *** да
заплати на Л.Б.К. *** деловодните разноски в размер на 500 лева възнаграждение
за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА П.Г.Ш. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: