Р Е Ш Е Н И Е
№
596/16.7.2021г.
гр.
Пазарджик, 16.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 477 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО и е
образувано по жалба на „Маунтин милк“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сърница, ПК 4633, ул. „Чепино“ № 10 против Решение №
1012-12-53#1/02.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-00886902 от
01.03.2021 г. на главен инспектор по осигуряването.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането, както
и на решението, с което са потвърдени. Иска се отмяната им.
В
съдебно заседание не се явява процесуален представител на жалбоподателя. В
писмено становище поддържа жалбата и застъпва позиция с искане за отмяна на
атакуваното разпореждане, потвърдено с решението на ответника. Претендира
присъждането на разноски.
Процесуалният
представител на ответника оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне и прави искане
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажира писмени доказателства.
Административен
съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по
делото административна преписка и приобщените към нея доказателства се
установява, че „Маунтин
Милк“ ЕООД гр. Сърница. ЕИК ********* е учредено с протокол №1 от 11.08.2017
г., със седалище и адрес на управление: град Сърница. ул. „Чепино“ № 10.
Едноличен собственик на капитала е И. А. Х.. С протокола от учредителното
събрание на дружество за управител на дружеството е определена Ф. С. Х.. Дружеството
„Маунтин Милк“ ЕООД гр. Сърница, ЕИК ********* е вписано в Търговския регистър
на 15.08.2017 г., като от същата дата за управител е вписана Ф. С. Х..
Дружеството се представлява, управлява и от името на дружеството се подписва от
управителя Ф. С. Х.. На 11.08.2017 г. между собственика на дружеството И. Х. и
управителят Ф. Х. е подписан договор за възлагане на управлението, съгласно
който управителят приема да управлява и представлява търговското дружество в
съответствие с действащата нормативна уредба и решенията на едноличния
собственик. Съгласно чл. III. т. 4 от договора за възлагане на управлението
(ДВУ), доверителят се задължава да заплаща на управителя уговореното месечно
възнаграждение, като в чл. V от договора е вписано, че доверителят определя на
управителя месечно възнаграждение, което ще бъде уредено с допълнително
споразумение.
Съгласно трудов договор № 2 от
08.10.2017 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, Ф. С. Х. е
назначена, считано от 11.11.2017 г. или в 7-дневен срок от връчване на
екземпляр от договора, подписан от двете страни, в „Маунтин Милк“ ЕООД на
длъжност „управител” с код по НКПД - 1120 7023, с място на работа „Маунтин
Милк” ЕООД. Трудовият договор е сключен за неопределено време, продължителност на
работното време 8 часа дневно, основно месечно трудово възнаграждение - 480.00
лв. Работникът писмено е удостоверил, че е постъпил на работа на 08.10.2017 г.
Към трудовия договор е приложена и длъжностна характеристика за управител на
търговско дружество с код по НКПД 1120 4023, с описани изисквания, задължения,
отговорности, права и подчиненост.
На 08.10.2017 г. е подписан анекс
към договора за управление, с който управителят трябва да сключи трудов договор
с дружеството от една страна като управител по ДВУ - представляващ и от друга
страна като работник, като в трудовия договор е вписано настоящия трудов
договор между предприятието, представлявано от ръководителя му Ф. С. Х. -
управител и Ф. С. Х. наричан по-долу работник. По силата на анекса
Изпълнителят-управител получава месечно възнаграждение в размер 0.00 лв. по ДВУ
в точност дружеството ще се управлява безвъзмездно, след като не се полага
личен труд в дружеството, а се извършва само управленска дейност. В случая той
ще бъде назначен на пълно работно време като спазва всички изисквания по
Кодекса на труда. На 11.08.2019 г. г. е подписан втори анекс към ДВУ, с който е
договорено, след прекратяване на трудовото правоотношение, управителят да
продължи да управлява дружеството по ДВУ безвъзмездно.
Ф. С. Х. присъства във
ведомостите за заплати на дружеството за периода от 08.10.2017 г. до 31.08.2018
г. и от 01.12.2018 г. до 18.06.2020 г. (вкл.) и е положила подпис за получено
трудово възнаграждение. При проверка на подадените по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
данни е установено: за г-жа Х. данните са с код за вид осигурен „01”- работници
и служители, за календарните 2018 г. и 2019 г. са подадени повече от 30 работни
дни зачетени за осигурителен стаж, съответно за 2018 г. — 38 работни дни и за
2019 г. - 45 работни дни, с което била нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 2,
т. 3 от КСО регламентираща, че за осигурителен стаж. без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни
през една календарна година.
Считано от 19.06.2020 г. на
основание чл. 327, ал. 1. т. 3 от Кодекса на труда трудовото правоотношение
между г-жа Х. и осигурителя „Маунтин Милк“ ЕООД е прекратено със заповед № 001
от 19.06.2020 г. В Търговския регистър липсват данни за промяна на управителя
на дружеството и отписване на Ф. Х. като управител на същото. Видно от
писмените доказателства по делото - справка за актуално състояние от 17.06.2021
г. на „Маунтин милк” ЕООД г-жа Х. продължава да бъде вписана като управител на
дружеството. От събраните в хода на административното производство документи се
установява, че за периода от 19.06.2020 г. до 11.01.2021 г. Ф. С. Х. е
упражнявала труд, свързан с представителна власт, предоставена ѝ от
едноличния собственик на „Маунтин Милк” ЕООД по силата на сключения договор за
възлагане на управлението на „Маунтин Милк“ ЕООД от 11.08.2017 г. и два анекса
към него от 08.10.2017 г и от 11.08.2019 г. В представените пред съда писмени
доказателства е приложен трудов договор № 003/01.12.2020 г. сключен между
„Маунтин Милк” ЕООД като работодател и Ф. Х. Д. на длъжност машинен оператор,
шиене с код по НКПД: 81532004, като за работодателя се е подписала Ф. Х.. Към
договора са приложени още Протокол за постъпване на работа, молба, 4 бр.
декларации от назначеното лице Ф. Д., длъжностна характеристика, всички от дата
01.12.2020 г. и подписани от страна на работодателя от Ф. Х.. Посоченият трудов
договор е прекратен със Заповед № 001/11.01.2021 г. и споразумение, отново
подписани от страна на работодателя от Ф. Х.. Последната от страната на
работодател „Маунтин милк“ ЕООД е подписвала също Разчетно-платежни ведомости
за м. юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2020 г.
Съгласно трудов договор № 3 от
21.11.2017 г. на основание чл. 67, ал. 1. т. 1 от Кодекса на труда И. А. Х.
(едноличен собственик на дружеството) е назначен, считано от 21.11.2017 г. в
осигурителя „Маунтин Милк“ ЕООД на длъжност „стоковед“ с код по НКПД - 43212018
и с място на работа — цех. Трудовият договор е сключен за неопределено време,
продължителност на работното време 8 часа дневно и с основно месечно трудово
възнаграждение - 460.00 лв. Работникът писмено е удостоверил, че е постъпил на
работа на 21.11.2017 г., като е получил оригинал от трудовия договор, подписан
от двете страни, копие от уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда,
заверено от ТД на НАП и длъжностна характеристика. С допълнителни споразумения
трудовото възнаграждение на И. Х. е променено на 510,00 лв. месечно от
01.01.2018 г., а от 01.01.2019 г. на 560,00 лв. месечно. Считано от 07.04.2020
г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда трудовото
правоотношение между И. Х. и осигурителя „Маунтин Милк“ ЕООД е прекратено със
заповед № 001 от 07.04.2020 г. И. А. Х. присъства във ведомостите за заплати на
дружеството за периода от 21.11.2017 г. до 31.08.2018 г. и от 11.08.2018 г. до
06.04.2020 г. Лицето е положило подпис във ведомостта за получено трудово възнаграждение.
При проверка на подадените по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО данни е установено, че тези за времето от 21.11.2017 г.
до 31.08.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 06.04.2020 г. съответстват на
представените ведомости за заплати. Липсват данни за месец 11.2018 г., но във
ведомостите за работни заплати е отразено — отработени 22 работни дни с
осигурителен доход 510,00 лв. Данните за И. Х. са с код за вид осигурен „01“ -
работници и служители. За календарната 2019 г. за И. Х. са подадени 46 работни
дни зачетени за осигурителен стаж, което било нарушение на разпоредбата на чл.
9, ал. 2, т. 3 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през
една календарна година.
За извършената проверка и
установеното с нея е съставен констативен протокол на 26.02.2021 г.
Съобразно така установеното и на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени процесните задължителни
преписания № ЗД-1-12-00886902/01.03.2021 г., с които осигурителят се задължава:
Да се коригират данни по реда на
чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с декларация обр. 1 за
лицето Ф. С. Х. с ЕГН ********** както следва:
- за месец 06.2018 г. - да се
подадат 11 работни дни (отразен в т. 16.1), 2 работни дни неплатен отпуск
зачетен за осигурителен стаж (отразен в т. 16.4), 05 ден на прекъсване на
осигуряването (отразен в т.15), 15 ден на възобновено на осигуряването (отразен
в т. 14) с осигурителен доход -267,14 лв. (отразен вт.21),код вид осигурен -
код „01“;
- за месец 12.2019 г. - да се
подадат 4 работни дни (отразен в т. 16.1), 23 ден от който възниква
осигуряването (отразен в т.14) с осигурителен доход - 195,91 лв. (отразен в
т.21),код вид осигурен - код „01“;
Да се подадат данни по реда на
чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с декларация обр. 1 за
лицето Ф. С. Х. с ЕГН **********, както следва:
- за периода от 19.06.2020 г. до
30.06.2020 г. - да се подадат 8 работни дни (отразен в 1.16.1), 19 ден от който
възниква осигуряването (отразен в т.14) с коректен осигурителен доход (отразен
в т.21 ),код вид осигурен - код „10“;
- за периода от 01.07.2020 г. до
3 1.12.2020 г. да се подадат пълен брой работни дни (отразен в т. 16.1) с коректен
осигурителен доход (отразен в т.21 ),код вид осигурен - код „10“;
- за периода от 01.01.2021 г. до
11.01.2021 г. - да се подадат 6 работни дни (отразен в 1.16.1 ), 12 ден на
прекратяване на осигуряването (отразен в т.15) с коректен осигурителен доход
(отразен вт.21 ),код вид осигурен - код „10“;
По отношение на И. Х. да се
подадат данни по реда на чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
с декларация обр. 1, както следва:
- за месец 11.2018 г. - да се
подадат 22 работни дни (отразен в т. 16.1) с осигурителен доход - 510,00 лв.
(отразен в т.21 ), код вид осигурен - код „01“;
Да се коригират данни по реда на
чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е декларация обр. 1 за
лицето И. А. Х. с ЕГН ********** както следва:
- за месец 12.2019 г. - да се
подадат 3 работни дни (отразен в т. 16.1), 27 ден от който възниква
осигуряването (отразен в т.14) с осигурителен доход — 88,42 лв. (отразен в
т.21), код вид осигурен - код „01“.
Разпореждането е атакувано с жалба в срок, без частта,
касаеща дадените предписания в т.3 за лицето И. А. Х. - за месец 11.2018 г. - да се
подадат 22 работни дни (отразен в т. 16.1) с осигурителен доход - 510,00 лв.
(отразен в т.21 ), код вид осигурен - код „01“; като
е постановено Решение №
1012-12-53#1/02.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-00886902 от
01.03.2021 г. на главен инспектор по осигуряването в атакуваните части. Това е довело и до подаване на процесната жалба и
образуване на настоящото съдебно производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от
оспорването. Жалбата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
По делото от събраните писмени
доказателства горепосочената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин. Тя е възприета за основа на сторените от административния орган изводи,
съответно изложени мотиви да издаде атакуваните задължителни предписания. В
тази насока липсват ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства, които
да я оборват.
Предписанията са издадени в писмена форма с
необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и при спазване на
административнопроизводствените правила. Същите съдържат изложение на
фактическите и правни основания, въз основа на които са издадени.
Правният статус
на управителя на дружество с ограничена отговорност е регламентиран в Търговския
закон (ТЗ). Съгласно чл. 137, ал.
1, т. 5 ТЗ управителят на дружеството се избира от общото събрание,
което определя и възнаграждението му и съответно се освобождава от същия орган.
Решението за избор на управител, както и това за неговото освобождаване
подлежат на вписване в търговския регистър съгласно чл. 140, ал.
1 от ТЗ, във връзка с чл. 119, ал.
2 ТЗ и имат действие от вписването им (чл. 140, ал.
4 ТЗ). Управителят организира и ръководи дейността на дружеството
съобразно закона и решенията на общото събрание и представлява дружеството (чл. 141, ал.
1 и ал. 2 ТЗ).
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с писмен договор за
възлагане на управлението (чл. 141, ал.
7 ТЗ), а съгласно чл. 141, ал.
6 от ТЗ овластяването и заличаване като управител имат действие
по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Анализът на
текстовете налага извода, че за да може да упражнява управленческите и
представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ,
управителят трябва да бъде вписан в търговския регистър. Вписването на името на
управителя, съответно заличаването на лицето като такъв, е от значение за
правоотношенията на дружеството с трети лица, вкл. и за осигурителното
правоотношение с Националния осигурителен институт. (В същия смисъл са решение №
6296 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 2842/2017 г. на ВАС, VI о.
и решение № 15852/21.12.2017
г. по адм. дело № 4364/2017 г. на ВАС, VI о.). При тълкуване и
прилагане на нормите на Търговския закон е видно, че в случая става дума за
правоотношение между дружеството и НОИ, а не за вътрешни отношения между управителя
Х. и дружеството. Според чл. 141, ал.
6 ТЗ овластяването и неговото заличаване имат действие по
отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. В тази връзка заповед № 001 от 19.06.2020 г., с която на основание чл. 327, ал.
1. т. 3 от Кодекса на труда трудовото правоотношение между Ф. Х. и осигурителя
„Маунтин Милк“ ЕООД е прекратено поражда права и задължения между страните по договора за
управление, но до вписване на това обстоятелство в Търговския регистър не
поражда действие по отношение на НОИ, като трето добросъвестно лице по смисъла
на чл. 141, ал. 6 от ТЗ. Съгласно чл. 141, ал.
5 ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския
регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след
получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване
освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това,
управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва,
независимо дали на негово място е избрано друго лице. От справката от
Търговския регистър се установява, че към 17.06.2021
г. Ф. Х. продължава да бъде вписана като
управител на дружеството. По делото липсват доказателства към момента на издаване на
процесните административни актове тя да е била заличена в цитирания регистър
като управител. По делото и конкретно в жалбата липсват и подобни твърдения. Няма
представени доказателства за заличаването ѝ като управител в Търговския
регистър, както и към кой момент е станало това (всъщност справка на настоящия
съдия-докладчик към датата на изготвяне на решението също потвърждава, че Ф. Х.
продължава да бъде вписана като управител на дружеството от 15.07.2017 г.).
На
основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО на задължително осигуряване за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс подлежат
следните лица: управителите и прокуристите на търговски дружества и на
еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на
управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците
и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на
неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или
контролът на държавни и общински предприятия по глава девета
от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица,
създадени със закон. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването ѝ. Следователно едно от условията, на които трябва да
отговаря лицето, за да се приеме за осигурено, е да осъществява трудова дейност
или да осъществява дейност, приравнена към трудова за целите на общественото
осигуряване, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от
кодекса. Това заключение се основава и на дефиницията на § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В конкретния случай Ф.
Х. не е заличена като управител в търговския регистър, а от писмени
доказателства по делото се установява, че продължава да осъществява дейност
като управител на търговското дружество. Ето защо същата подлежи на осигуряване
и в периода след 19.06.2019 г. до 11.01.2021 г., в каквато насока са и дадените
задължителни предписания.
Жалбата е
неоснователна и по отношение на дадените предписания да се коригират данни по
реда на чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с декларация обр.
1 за лицето Ф. С. Х. за месец 06.2018 г. - да се подадат 11 работни дни
(отразен в т. 16.1), 2 работни дни неплатен отпуск зачетен за осигурителен стаж
(отразен в т. 16.4), 05 ден на прекъсване на осигуряването (отразен в т.15), 15
ден на възобновено на осигуряването (отразен в т. 14) с осигурителен доход
-267,14 лв. (отразен вт.21),код вид осигурен - код „01“; както и по отношение
на лицето И. А. Х. да се коригират данни по реда на чл. 5, ал. 4 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) е декларация обр. 1 за месец 12.2019 г. - да се
подадат 3 работни дни (отразен в т. 16.1), 27 ден от който възниква
осигуряването (отразен в т.14) с осигурителен доход — 88,42 лв. (отразен в
т.21), код вид осигурен - код „01“. Тяхната законосъобразност се потвърждава от
събраните писмени доказателства. Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Изключение от това правило са регламентираните в изречение
второ на § 1, т. 3 ДР КСО случаи по чл. 9, ал. 2,
т. 1 - 3 КСО,
т.е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не осъществява трудова
дейност, но времето на отпуска се зачита за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски. Конкретно чл.9, ал.2, т.3 КСО сочи, че за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения
отпуск до 30 работни дни през една календарна година. В случая се установява,
че за Ф. Х. са подадени за 2018 г. – 38 работни дни, а за 2019 г. – 45 работни
дни, а за И. Х. – за 2019 г. 46 работни дни. Правилно са посочени и кодовете за
осигурен във връзка с Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурени при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (отм.).
По тези
съображения, настоящият състав на съда счита, че жалбата е неоснователна, а
оспореното с нея решение, с което е потвърдено разпореждането за отказ, е
правилно.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което и в полза на ТП
на НОИ Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от
100 (сто) лева с оглед фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно
съдебно заседание с участието на процесуалния представител на ответника,
активната му процесуална позиция, ангажирането на доказателства и изготвянето
на писмена защита.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на „Маунтин милк“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сърница, ПК 4633, ул. „Чепино“ № 10 против Решение №
1012-12-53#1/02.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-00886902 от
01.03.2021 г. на главен инспектор по осигуряването.
ОСЪЖДА „Маунтин милк“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сърница, ПК 4633, ул. „Чепино“ № 10 да
заплати на ТП на НОИ Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 100 (сто)
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)