РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000211 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260145 от 19.11.2021 г., постановено по т.д. № 59 по описа
за 2020 г., П. окръжен съд е:
- осъдил ЗАД „А.“ АД да заплати на В. АЛ. ИЛ., Д. АЛ. СП., Л. АЛ. СП.,
Н. АЛ. АС., Т. АЛ. СП., Т. Г. СП., АНГ. Г. СП. и Н. Г. АЛ. общо сумата от
25 000 лева - обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта
на техният наследодател Г. А. С. като пешеходец, в резултат на ПТП,
настъпило на 23.01.2020 г., на път ІІ-37, при км. 142+800 м., посока от с. Р. за
гр.П., с лек автомобил марка „Р.", модел „М.С.“, с peг. №**********, с водач
С.И.К., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2020 година, до
окончателното изплащане;
- отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 25 000 лв. до
пълния предявен размер от 150 000 лева като неоснователен;
- осъдил ЗАД „А.“ АД, да заплати по сметка на Окръжен съд П. на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 1000 лева.
- осъдил ЗАД „А.“ АД да заплати на адв. Р. ИВ. М., с ЕГН **********,
личен номер №********* към ВАдвС, като пълномощник на ищцовата страна
1
на основание чл.78, ал.1 от ГПК,във вр. С чл.38, ал.2 от ЗАдв,
възнаграждение/хонорар/ в размер на 1280 лева /съобразно уважената част от
иска/.
- осъдил В. АЛ. ИЛ., Д. АЛ. СП., Л. АЛ. СП., Н. АЛ. АС., Т. АЛ. СП., Т.
Г. СП., АНГ. Г. СП. и Н. Г. АЛ. общо да заплатят на ЗАД „А.“ АД разноски в
размер на 416.66 лева /съобразно отхвърлената част от иска/.
Решението е обжалвано с въззивна жалба и от двете страни по делото.
Конституираните в хода на процеса наследници на първоначалния ищец
– А.С.А.: В. АЛ. ИЛ., Д. АЛ. СП., Л. АЛ. СП., Н. АЛ. АС. и Т. АЛ. СП.
обжалват решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
разликата над сумата от 25000 лева до сумата 120 000 лева. В жалбата се
навеждат доводи, че определяйки размера на застрахователното обезщетение
съдът неправилно е приел наличието на съпричняване от страна на
пострадалия пешеходец. Искането е да се отмени решението в обжалваната
част и вместо това, да се постанови друго, с което размерът на
застрахователното обезщетение да бъде увеличен на 120 000 лева, като се
присъдят и сторените деловодни разноски за двете инстанции.
Останалите правоприемници на първоначалния ищец, конституирани
като ищци в процеса - Т. Г. СП., АНГ. Г. СП. и Н. Г. АЛ. не са обжалвали
решението на П. окръжен съд и не изразяват становище по въззивната жалба.
Ответникът ЗАД „А.“ АД обжалва решението в осъдителната му част
включително и в частта за присъдените разноски. В подкрепа на жалбата си
ответното дружество чрез процесуалния си представител изразява становище,
че в обжалваната от част решението е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие със събраните доказателства. Поддържат се
доводи, че произшествието е станало в опасната зона на автомобила,
управляван от застрахования и че причината за настъпването на
произшествието е изцяло в поведението на пострадалия. Поддържа се
евентуално и по-висока степен на съпричиняване от определената с
обжалваното решение. Искането е да се отмени решението в осъдителната му
части се постанови друго, с което иска да се отхвърли изцяло. Евентуално се
иска да се намали размера на присъденото застрахователно обезщетение, като
на дружеството се присъдят сторените по делото разноски.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства
по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред П. окръжен съд е образувано по предявен от
А.С.А., починал в хода на процеса и заместен от законните му наследници В.
АЛ. ИЛ., Д. АЛ. СП., Л. АЛ. СП., Н. АЛ. АС. и Т. АЛ. СП., Т. Г. СП., АНГ. Г.
СП. и Н. Г. АЛ. против ЗАД „А.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 380, ал.1 от Кодекса за застраховането, за заплащане на
2
застрахователно обезщетение от 150 000 лева, за причинените
неимуществени вреди от смъртта на сина му Г. А. С., настъпила в резултат на
ПТП от 23.01.2020 година, ведно със законната лихва, считано от
уведомяване на застрахователя - 18.02.2020 година до окончателното
изплащане.
Искът се основава на следните установени по делото и поначало
безспорни факти:
На 23.01.2020 г., на път II-37, при км 142+800 м, посока от с. Р. за гр. П.,
движещият се към гр. П. лек автомобил марка „Р.“ модел „М.С.“ с рег.
№********, удря движещият се в същата посока пешеходец Г. А. С., който е
починал вследствие получените от удара увреждания.
Безспорно установено е също, че първоначалният ищец А.С.А. е баща
на починалия от травмите, причинени му при процесното ПТП – Г. А. С., а
конституираните в хода на процеса В. АЛ. ИЛ., Д. АЛ. СП., Л. АЛ. СП., Н.
АЛ. АС. и Т. АЛ. СП., Т. Г. СП., АНГ. Г. СП. и Н. Г. АЛ. са негови – на А.А.
наследници по закон.
Безспорно установено е, че към датата на процесното ПТП, за лекия
автомобил „Р.“ модел „М.С.“ с рег. №******** е била налична застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица №
*****************, сключена между собственика на автомобила и ответното
дружество, със срок на действие от 18.08.2019 г. 17.08.2020 г.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, както
наличието на действително претърпените от ищеца А. неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на неговия
син, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото ПТП.
Предвид заявените още с отговора на исковата молба и поддържани във
въззивното производство възражения от ответното дружество, спорен е
въпросът относно наличието на всички елементи, обуславящи възникването
на деликтна отговорност за водача на лекия автомобил – С.К., от която
произтича и застрахователната отговорност на ЗАД „А.“ АД, с което е
сключена застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От показанията на свид. К., както и от приетото по делото заключение на
САТЕ се установява механизмът на произшествието, както следва:
Управляваният от К. лек автомобил се е движил в посока от с. Р. към гр.
П., в лявата лента за движение. Пешеходецът Г. С. се е движил в същата
посока. Произшествието е станало по тъмно /на 23.01.2020 г., около 19:45 ч./,
в ясно време и без ограничения на метеорологичната видимост. Ударът между
пешеходеца и лекия автомобил е настъпил на около 0.5 м – 1 м навътре в
пътното платно, като към този момент пешеходецът е бил полуобърнат към
автомобила косо, под ъгъл около от 10 до 30 градуса. Ударът е бил челен
ексцентричен, като зоната на първоначалния контакт на автомобила с десния
крак на пешеходеца е по линията на предния заоблен край на бронята, десния
3
мигач и челния ръб на калника.
Според заключението на САТЕ, скоростта на автомобила преди удара е
била около 70-80 км/ч, а опасната зона при тази скорост 65 до 78.5 метра, а
при конкретните пътни условия, тъмното облекло и местоположението на
пешеходеца на пътя – в края на пътното платно, шофьорът е могъл да
възприеме същия от около 58 метра.
Предвид тези обстоятелства, заключението на експерта е, че при
скоростта, с която се е движил и при конкретните пътни условия, водачът не е
могъл да предотврати удара. Такава възможност теоретично е била възможна
при движение със скорост под 50 км/ч.
При тази фактическа обстановка следва да се направи преценка за
виновно и противоправно поведение на участниците в пътно-транспортното
произшествие. Доколкото водачите на пътни превозни средства и
пешеходците са равнопоставени като участници в движението, при
преценката за наличието на виновно поведение на всеки от тях, трябва да се
изхожда от конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и
поведението им, с оглед специфичните им права и задължения на пътя.
Преценката за поведението на водача трябва да се основава не само на
обективната възможност за предотвратяване на произшествието към момента,
когато опасността е явна и непосредствена, но и с оглед възможността да се
предположи появата на опасна ситуация, предвид конкретното
местоположение на моторното превозно средство – в или извънградска зона,
видимостта, наличието в близост на пешеходна зона и пешеходни пътеки,
особености и интензивност на движението в зоната на движение и пр.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите на пътно
превозни средство при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Предвидимостта на препятствието обаче зависи от конкретната пътна
обстановка и най-вече - от поведението на участниците в движението,
включително дали това поведение е съобразено с правилата за движение в
тази обстановка или тези правила са били нарушени. Движението на
пешеходци по описания извънградски път не е било изрично забранено,
поради което за водачите на моторни превозни средства появата на такива
участници в движението поначало не би било необичайно.
Установено е, че скоростта, с която се е движил управляваният от К. лек
автомобил е била в рамките на разрешената за този път и в конкретния
участък. Спорният въпрос е дали тази скорост от 70-80 км/ч е била съобразена
4
с конкретната пътна обстановка. Според заключението на САТЕ, при скорост
по-ниска от 50 км/ч на лекия автомобил, е било възможно предотвратяването
на ПТП.
Предвид конкретните условия на пътя – движение по двулентов
двупосочен междуградски път, с асфалтово покритие в добро състояние и
хоризонтална маркировка; с широки около метър затревени банкети
отстрани; без ограничения на скоростта; с добра видимост при ясно време в
тъмната част на денонощието, при технически изправен автомобил с
включени къси светлини, очевидно не е имало предпоставки за допълнително
ограничаване на скоростта, която е била по-ниска с около 10 – 20 км/ч от
максимално разрешената.
Предвид конкретното време на придвижване – в тъмната част на
денонощието и в средата на зимата, при не особено интензивното движение и
описаното по-горе местоположение на лекия автомобил преди и към момента
на удара, вероятността от появата на пешеходци е била изключително малка,
за да обоснове повишено внимание у водача за възможната поява на такива
участници в движението и съответно – за допълнително намаляване на
скоростта.
От друга страна, пак съобразно с конкретната пътна обстановка ,
поведението на пешеходеца следва да се преценява с оглед възможността той
да бъде обективно и субективно възприет навреме от водача на моторното
превозно средство като препятствие, за да се осигури възможността за
спасителна маневра – намаляване на скоростта или спиране на моторното
превозно средство при възникналата опасност за движението.
В случая пострадалият пешеходец е бил облечен изцяло в тъмно облекло
– черно яке и сини дънки, и в описаната част от денонощието, на неосветения
междуградски път, според заключенито на САТЕ би могъл да бъде възприет
едва от около 58 метра от водача на лекия автомобил при скоростта, с която
същият се движил. Освен това, в нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1,
т.1; чл. 108, ал.1, пр.2 и на забраната по чл. 114, т. 1 ЗДП, при наличието на
широк и безпрепятствен банкет край пътя, пешеходецът е навлязъл на около
половин – един метър на пътното платно, в момент, когато, заради
приближаващия се лек автомобил, това не е било безопасно и когато за
водача на автомобила не е било възможно да предприеме спасителна маневра
и да предотврати произшествието.
Предвид установените по делото факти относно механизма на
произшествието, местоположението на участниците в него, както и техните
действия, може да се изведе, че единствената причина за настъпване на
вредоносния резултат са противоправните действия на пострадалия С., който
в нарушение на посочените правила за движение по пътищата, е навлязъл
внезапно на пътното платно, попадайки в опасната зона на движение на
автомобила и предизвиквайки описаното ПТП.
Крайният извод е, че тъй като не е установена отговорността на водача на
5
застрахования в ответното дружество лек автомобил за настъпването на
твърдените от ищеца вреди, не е налице и отговорността на застрахователя по
обусловения от деликтната отговорност на застрахования пряк иск по чл. 432,
ал.1 и чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 380, ал.1 КЗ Това означава,, че
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, след като се
отмени обжалваното решение в частта, с която искът е уважен.
Предвид изхода от спора, в полза на ответника следва да се присъдят
сторените деловодни разноски, които за първоинстанционното производство
възлизат на 600 лева, от които – 400 лева внесен депозит за СМЕ и САТЕ и
200 лева адвокатско възнаграждение за представляващия дружеството
юрисконсулт на основание чл.78, ал. 8 във вр. с чл. 37, ал.1 ЗЗП вр. с чл.23,
ал.1 НЗПП, а за въззивното производство – на 700 лева, от които 500 лева за
внесена ДТ за въззивната жалба и 200 лева адвокатско възнаграждение за
представляващия дружеството юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260145 от 19.11.2021 г., постановено по т.д. №
59 по описа за 2020 г. на П. окръжен съд, в частта, с която:
- ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на В. АЛ. ИЛ., Д. АЛ. СП., Л. АЛ.
СП., Н. АЛ. АС., Т. АЛ. СП., Т. Г. СП., АНГ. Г. СП. и Н. Г. АЛ. общо сумата
от 25 000 лева - обезщетение за причинени им неимуществени вреди от
смъртта на техният наследодател Г. А. С. като пешеходец, в резултат на ПТП,
настъпило на 23.01.2020 г., на път ІІ-37, при км. 142+800 м., посока от с. Р. за
гр.П., с лек автомобил марка „Р.", модел „М.С.“, с peг. №**********, с водач
С.И.К., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2020 година, до
окончателното изплащане;
- ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд П. на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 1000 лева.
- ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на адв. Р. ИВ. М., с ЕГН
**********, личен номер №********* към ВАдвС, като пълномощник на
ищцовата страна на основание чл.78, ал.1 от ГПК,във вр. С чл.38, ал.2 от
ЗАдв, възнаграждение/хонорар/ в размер на 1280 лева /съобразно уважената
част от иска/, като вместо това в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.А., ЕГН **********, починал в хода
на процеса и заместен от правоприемниците му В. АЛ. ИЛ., ЕГН **********,
Д. АЛ. СП., ЕГН **********, Л. АЛ. СП. с ЕГН **********; Н. АЛ. АС. с
ЕГН **********, Т. АЛ. СП. с ЕГН **********, Т. Г. СП. с ЕГН **********;
АНГ. Г. СП. с ЕГН ********** и Н. Г. АЛ. с ЕГН ********** против ЗАД
„А.“ АД, ЕИК *********** осъдителен иск за заплащане на сумата 25000
6
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени им
неимуществени вреди от смъртта на техният наследодател Г. А. С. като
пешеходец, в резултат на ПТП, настъпило на 23.01.2020 г., на път ІІ-37, при
км. 142+800 м., посока от с. Р. за гр.П., с лек автомобил марка „Р.", модел
„М.С.“, с peг. №**********, с водач С.И.К. , ведно със законната лихва,
считано от 18.02.2020 година, до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009 от 25.01.2021 г., постановено по
т.д. № 224 по описа за 2019 г. на П. окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. АЛ. ИЛ., ЕГН **********, Д. АЛ. СП., ЕГН **********,
Л. АЛ. СП. с ЕГН **********; Н. АЛ. АС. с ЕГН **********, Т. АЛ. СП. с
ЕГН **********, Т. Г. СП. с ЕГН **********; АНГ. Г. СП. с ЕГН **********
и Н. Г. АЛ. с ЕГН ********** общо да заплатят на ЗАД „А.“ АД с ЕИК
*********** допълнително към присъдената сума 416.66 лева още 183.34
лева или общо 600 лева – деловодни разноски за производството по т.д. № 59
по описа на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА В. АЛ. ИЛ., ЕГН **********, Д. АЛ. СП., ЕГН **********,
Л. АЛ. СП. с ЕГН **********; Н. АЛ. АС. с ЕГН ********** и Т. АЛ. СП. с
ЕГН ********** общо да заплатят на ЗАД „А.“ АД с ЕИК ***********
сумата от 700 лева деловодни разноски, от които – 500 лева за внесена
държавна такса и 200 лева за адвокатско възнаграждение за представляващия
дружеството юрисконсулт в производството по в.т.д № 211 по описа за 2022
г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7