№ 1429
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100104192 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от В. С. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „*******, чрез адв. К. С., САК, и съдебен адрес:гр. София, ул.
*******, срещу „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“ ЕООД, с ЕИК:*********, и седалище и адрес
на управление:гр. София, ул. „*******, с която е предявен иск с правно основание чл. 19,
ал.3 ЗЗД, с който се иска да бъде обявен за окончателен предварителен договор от
10.03.2020г., сключен между страните по делото, за покупко-продажба и за строителство на
недвижим имот - находящ се във вход В, жилищен комплекс „1 Хоум”, гр. София, а именно:
Ателие 39 /тридесет и девет/, находящ се във вход „В“ (буква ,3 ) на осми етаж, с чиста
застроена площ 51,00 (петдесет и едно цяло и нула стотни) кв.м., състоящ се от: входно
преддверие, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, балкон, при съседи: ателие
38, външен зид, ателие 40, коридор, отгоре - ателие 45, отдолу — ателие 33, заедно с идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 9,41 (девет цяло и четиридесет и една
стотни) кв.м., с обща площ 60,41 (шестдесет цяло и четиридесет и една стотни) кв.м., заедно
с припадащите се към апартамента идеални части от правото на собственост върху
поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.305.507 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста
и пет, точка, петстотин и седем/ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на
изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Възраждане, ул.
Охридско езеро №3, с площ 10611 кв.м. /десет хиляди шестстотин и единадесет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ПИ с
идентификатор 68134.305.406, ПИ с идентификатор 68134.305.137, ПИ с идентификатор
68134.305.408, ПИ с идентификатор 68134.305.493, ПИ с идентификатор 68134.305.139, ПИ
1
с идентификатор 68134.305.491, за продажна цена в размер на 55900 /петдесет и пет хиляди
деветстотин/ евро, от която ищецът следва да доплати на ответника сумата от 36975
/тридесет и шест хиляди деветстотин седемдесет и пет/ евро.
С молба от 13.02.2025г. ищецът е индивидуализирал процесния имот по КККР, а
именно: Ателие 39 /тридесет и девет/, находящ се във вход „В“ на осми етаж, с чиста
застроена площ 51,00 (петдесет и едно цяло и нула стотни) кв.м., състоящ се от: входно
преддверие, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, балкон, при съседи:ателие 38,
външен зид, ателие 40, коридор, отгоре - ателие 45, отдолу — ателие 33, заедно с идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 9,41 (девет цяло и четиридесет и една
стотни) кв.м., с обща площ 60,41 (шестдесет цяло и четиридесет и една стотни) кв.м., който
имот по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изп.
директор на АГКК, е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.305.507.37.202 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста и пет,
точка, петстотин и седем, точка, тридесет и седем, точка, двеста и две/ адрес на
самостоятелния обект: гр. София, район Възраждане, ул. ******* ет.7, ателие 39,
самостоятелният обект е разположен в на етаж 8 в сграда с идентификатор 68134.305.507.37,
с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, брой етажи 15,
предназначение на самостоятелния обект:ателие в жилищна сграда, брой нива- 1, площ на
самостоятелния обект- 51,00кв.м.прилежащи части- 0,178 % от /9,41кв.м./ идеални части от
общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти на същия етаж:
68134.305.507.37.203, 68134.305.507.37.201, под обекта 68134.305.507.37.196, над обекта
68134.305.507.37.208, заедно с припадащите се към апартамента идеални части от правото
на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.305.507, одобрени със Заповед № РД-18-
32/01.04.2016 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район
Възраждане, ул. Охридско езеро №3, с площ 10611 кв.м. /десет хиляди шестстотин и
единадесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, при
съседи: ПИ с идентификатор 68134.305.406, ПИ с идентификатор 68134.305.137, ПИ с
идентификатор 68134.305.408, ПИ с идентификатор 68134.305.493, ПИ с идентификатор
68134.305.139, ПИ с идентификатор 68134.305.491.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от предварителния договор страните е следвало
да сключат окончателен договор за процесния апартамент в срок от 30 /тридесет/ дни,
считано от датата на получаване на констативен акт по чл. 181 от ЗУТ. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 2, изр. последно от предварителния договор продавачът-ответник е
поел задължението получи разрешение за ползване/Удостоверение за експлоатация на
сградата в срок до 31.07.2022г. Продавачът-ответник не е изпълнил и задължението си да
изгради сградата и въведе в експлоатация сградата в уговореният срок - до 31.07.2022г., за
което ищецът е предявил настоящия иск.
В законоустановения срок ответникът „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“ ЕООД е подал
отговор, с който е заявил че производството по делото е допустимо, но искът следва да бъде
2
отхвърлен като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен
процесния предварителен договор от 10.03.2020г., но твърди, че в настоящия случай Акт
образец 15 и Акт образец 16 все още не са издадени по отношение на сградата, респективно -
не е настъпило договорното условие, за да се пристъпи към сключване на окончателния
договор. В случай, че все пак съдът намери, че задължението за сключване на окончателния
договор е станало изискуемо, то оспорва твърдението на ищеца, че последният е изправна
страна по договора. Ответникът е направил възражение за неизпълнен договор от купувача,
тъй като същият не е заплатил пълния размер на уговорените вноски. Поради това и
доколкото ищецът не е заплатил уговорената цена, то и за него не е възникнало
потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД.
С определение от 11.07.2023г., постановено по настоящето дело, е приет за съвместно
разглеждане предявеният при условията по реда на чл.211 ГПК, насрещен иск на
ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“ ЕООД, с ЕИК:*********, и седалище и адрес на управление:гр.
София, ул. „*******, срещу В. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „*******,
с правно основание чл.307 ТЗ, като се иска предварителен договор от 10.03.2020г., сключен
между страните по делото, да бъде изменен в частта му за продажната цена, като се иска
същата да бъде увеличена от договорените 55900 евро до 72 600 евро, или увеличението на
продажната цена е с 16770евро.
С насрещният иск се твърди, че в хода на строителните дейности "ГРИЙНЛАЙФ-
ПРОПЪРТИ" ЕООД е уведомило ответника, че поради настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, които не са били предвидени, е необходимо предоговаряне на продажната
цена поради разразилата се коронавирусна инфекция, която на 11.03.2020 г. бе обявена за
пандемия от Световната здравна организация, както и поради обявеното на 13.03.2020г. от
НС на Република България извънредно положение във връзка със същата, които съставляват
извънредни обстоятелства, които са настъпили след възникване на договорните отношения
между страните и не са могли да бъдат предвидени. Налице е сериозен ръст в цените, както
на всички видове основни строителни материали, включително металните изделия
/арматура, стоманени заготовки, ламарина/, изделията от пластмаса /тръби и фитинги/,
дървения материал, цимента и бетоновите изделия, кабелите, изолационните материали,
оборудването за отопление и гипсокартони, така и на цената на труда.
В законоустановения срок ответникът по насрещния иск В. С. Ф. е подал отговор, с
който е оспорил насрещния иск като изцяло неоснователен, като се оспорва и неговия
размер. Твърди, че няма конкретни фактически твърдения, които да обуславят промяна на
продажната цена. Твърди се, че изложените факти обуславят единствено срока на
изпълнение, но не и стопанска непоносимост на престацията. Оспорва се наличието на
неекввалентност на престациите по предварителния договор, като се твърди, че няма
съществена промяна в цените на строителните материали.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат
3
разгледани.
Съдебната практика допуска в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД да бъде предявен за
съвместно разглеждане и насрещен иск. В този смисъл е и Решение № 240 от 22.05.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 406/2018 г., IV г. о., ГК.
По главния иск:
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и 2 ЗЗД, предварителният договор за сключване
на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена
форма, трябва да се сключи в писмена форма, като предварителният договор трябва да
съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. На
основание чл.19, ал.3 ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви
иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в
момента, в който решението влезе в законна сила.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД ищецът е длъжен да докаже
наличието на следните предпоставки:
1.наличието на валиден предварителен договор, с който се поема задължение за
сключване на определен окончателен договор, чието съществено съдържание е
възпроизведено в клаузите на предварителния договор;
2.качеството "изправна страна" на ищеца, респ. неизправността на ответника, т. е.
неговото бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен;
3.настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателен договор;
4.прехвърлителят да е собственик на недвижимия имот
5.наличието на особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността - чл.
363 ГПК.
По делото е приет като доказателство Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 10.03.2020г., с който ответникът се е задължил да изгради и прехвърли
на ищеца В. Ф. собствеността върху процесното Ателие № 39. При сключването на договора
са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за неговата действителност, същият е
сключен в писмена форма и съдържа всички елементи, необходими за сключване на
окончателен договор.
Съгласно чл.2 от предварителния договор страните са уговорили, че общата
продажна цена, дължима от ищеца, е в размер на 55900 /петдесет и пет хиляди деветстотин/
евро, която „...е крайна и Продавачът няма право да иска заплащането на каквито и да е
допълнителни суми във връзка със строителството и продажбата в завършен вид на
имота...”.
Съгласно чл.3 от договора цената се дължи на две вноски:сумата от 13975евро , която
представлява капаро се заплаща при подписване на договора, а остатъкът от 41925евро в 30
дневен срок след подписване на акт 14.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от предварителния договор страните е следвало
да сключат окончателен договор за процесния апартамент в срок от 30 /тридесет/ дни,
считано от датата на получаване на констативен акт по чл. 181 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, изр. последно от предварителния договор
продавачът-ответник е поел задължението получи разрешение за ползване/Удостоверение за
експлоатация на сградата в срок до 31.07.2022г.
Видно от заключението по комплексната експертиза за процесната сграда са издадени
както следва:
Акт 14 за вх.В от 02.02.2022г.
Акт 14 за вх. А и Б от 31.08.2022г.
Акт 15 от 04.06.2024г.
Разрешение за ползване №488/19.09.2024г., което е приложено на лист 363 от делото/.
С протоколно определение, постановено в о.с.з. на СГС от 13.12.2023г. съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество
е собственик на процесното ателие № 39, изградено в степен на завършеност „груб строеж”.
С протоколно определение, постановено в о.с.з. на СГС от 07.03.2024г. съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 31.07.2022г.,
когато е следвало да бъде изградена процесната сграда и въведен в експлоатация
процесният обект, ответното дружество не е изпълнил задължението си да изгради
процесната сграда и да въведе в експлоатация процесния обект.
С протоколно определение, постановено в о.с.з. на СГС от 27.12.2023г. съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е платил
първата вноска от 13975евро.
С платежно нареждане от 05.09.2023г. ищецът е платил на ответника сумата от
81988,17лева, което е левовата равностойност на 41925евро. /лист 97 от делото/.
По делото е приета като доказателство и констативен протокол от 22.01.2024г. на
нотариус Здравко Тончев /лист 334 от делото/, видно от който на същата дата ищецът се е
явил в нотариалната кантора, като е представил доказателства за изпълнени задължения по
процесния предварителен договор, но ответникът не е изпълнил задължението си да изпрати
представител за сключване на окончателен договор.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че страните са
обвързани от валиден Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
10.03.2020г., по който ищецът се явява изправна страна и е изплатил цялата продажна цена.
Ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли на ищеца имота, предмет на
предварителния договор до 31.07.2022г. Налице са особените изисквания на закона за
обявяване на предварителния договор за окончателен- обектът е изграден, като ответникът е
собственик на същия.
Предвид изложеното, предявеният конститутивен иск следва да се приеме за
5
основателен и следва да бъде уважен, като доколкото ищецът е платил пълния размер на
договорената цена, то и не следва да се постановява условен диспозитив.
Наред с тези условия съществува и законово изискване за прехвърляне на
собствеността, въведено с разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК, съгласно която
прехвърлянето би могло да се извърши, само ако публичните и общински задължения на
продавача по договора са заплатени. Към настоящият момент липсват данни продавачът да
има непогасени публични задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.364, ал.1 ГПК с решението си съдът осъжда ищеца да
заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се
впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.
Дължимата нотариална такса се определя по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси
към ЗННД при основа по-високата оценка между данъчната оценка на имота към датата на
влизане на решението в сила и уговорената продажна цена.
В случая продажната цена в размер на 55 900 евро с левова равностойност от
109 330,90лв., като същата е по висока от данъчната оценка от 53 698,50лв., поради което и
дължимата сума за прехвърляне на имота е в размер на 749,16лв.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 и чл.45, ал.1 ЗМДТ при придобиване по
възмезден начин на недвижими имоти приобретателят следва да заплати данък, чийто
размер се определя с Наредба на съответния Общински съвет/ чл. 1, ал. 2 от закона/.
Регламентирана е и основата за определяне на данъка /чл. 46 ЗМДТ/, а това е оценката на
имуществото към момента на прехвърлянето, равна на уговорената цена, или данъчната
оценка. Актуалната данъчна оценка съставлява основа за определяне на дължимия данък за
прехвърляне на имуществото само в случай, че уговорената цена е по-ниска от данъчната.
Съгласно чл.35, ал.2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на
територията на Столична община, при възмездно придобиване на имущество данъкът е в
размер на 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, или в случая дължимият
данък е 3 на сто върху продажната цена от 109 330,90лв. или 3279,93лв.
На основание чл.364, ал.1 ГПК съдът следва служебно да впише възбрана върху
процесния недвижим имот в Служба по вписвания гр. София до изплащане на разноските.
На основание чл. 115 от ЗС, на ищеца следва да бъде даден 6-месечен срок от влизане
в сила на решението, в който същото да бъде вписано, в противен случай вписването на
исковата молба губи действието си.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 14 926,31лв., представляваща направени по делото
разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и експертизи.
По насрещния иск:
Ищецът по насрещния иск твърди наличието на стопанска непоносимост по чл. 307
от ТЗ и претендира от съда да измени процесния предварителен договор от 10.03.2020г. в
6
частта му относно договорената продажна цена, като увеличи същата от 55900 евро на 72600
евро.
По насрещния иск с правно основание чл.307 ТЗ ищецът е длъжен да докаже
1.липса на съгласие между страните за изменение или прекратяване на
облигационната връзка
2.настъпването на такива обстоятелства, които страните не са могли или не са били
длъжни да предвидят при сключване на договора
3.изпълнението на договора да не е завършило и по принцип дължимата престация да
е възможна, т. е. тя да може реално да се осъществи.
4.запазването на договора протИ.речи на справедлИ.стта и добросъвестността.
5.ищецът да е изправна страна по процесния договор, т. е. да не е изпаднал в забава
Съгласно правната доктрина и съдебната практика правото да се иска изменение,
респ. прекратяване на договора на основание чл. 307 от ТЗ има само изправната страна по
договора и това е така, тъй като то е израз на принципа, че никой не може да извлича ползи
от собственото си протИ.правно поведение. Липсата на това изискване е самостоятелно
основание за отхвърляне на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, изр. последно от предварителния договор
продавачът-ответник е поел задължението получи разрешение за ползване/Удостоверение за
експлоатация на сградата в срок до 31.07.2022г. Няма спор по делото, че ответникът не е
изпълнил това си задължение в уговорения срок. Насрещният иск е предявен на 16.06.2023г.
Поради това и съдът намира за основателно възражението на ответника по насрещния иск,
че ищецът-длъжник „Грийнлайф- пропърти” ЕООД се позовава на стопанска непоносимост
към момент, в който вече е бил във виновно, забавено неизпълнение на задълженията си по
договора.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да посочи,че ищецът
„Грийнлайф- пропърти” ЕООД не проведе пълно и главно доказване и на другите
предпоставки на иска с правно основание чл. 307 от ТЗ. От страна на ищеца не бяха
ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията му, че сочените две непредвидени
събития са довели до изключителна несправедлИ.ст, нееквивалентност на насрещните
престации.
Съдът намира, че пандемията от корона вирус е събитие от извънреден характер,
което е непредвидимо за страните към датата на сключване на процесния договор.
Общоизвестно е обстоятелството, че по повод епидемията от Ковид- 19 в България е обявено
извънредно положение в периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г. От представения по делото
Протокол обр. 2 се установява, че строителната площадка е открита на 20.05.2020г. -
непосредствено след отмяната на извънредното положение, като по делото липсват данни
строежът да е спиран - от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за
съставянето на Протокол обр. 10 за спиране на строителството, съответно протокол обр. 11
7
за възобновяване на строителството. Обявяването на извънредното положение поради
епидемия от коронавирус за период от 2 месеца не може да се характеризира като
обстоятелство водещо до промяна на цените в строителството. Същото има отношение към
спазването на сроковете за строителство на сградата, но не и към твърдяната стопанска
непоносимост.
НесправедлИ.стта по смисъла на чл. 307 от ТЗ е налице при нарушаване
еквивалентността на престациите на страните. По делото не беше доказано наличието на
нееквивалентност на насрещните престации. Напротив - от изслушаната по делото КСТЕ на
в.л. П. и в.л. Д. се установи, че строителната себестойност на процесното ателие към
06.04.2023г. е сума в размер на 53981,57 лева с ДДС (или 893,59 лева с ДДС/м2), а към
16.06.2023г. /датата на насрещния иск/ е сума в размер на 57419,72 лева с ДДС (или 950,50
лева с ДДС/м2). Договорената с процесният предварителен договор продажна цена за
ателието е в размер на 55900 евро с ДДС с левова равностойност от 109330,90 лева с ДДС,
изчислено по фиксинга на БНБ. Тоест при сключването на договора страните са уговорили
цена за 1 квадратен метър в размер на 1809,82 лева с ДДС, която продажна цена надхвърля с
близо 100 % строителната себестойност за изграждането на процесното ателие.
От представените от ответника актове и протоколи обр. 19 се установи, че в срока на
договора актуваното увеличение е в размер на 614736,86 лева с ДДС. От заключението на
допълнителната КТСЕ на в.л. П. и в.л. Д. се установи, че относителния дял на това
увеличение спрямо стойността на СМР към 02.02.2022 г. /датата на която за процесната
страда е издаден акт обр. 14/ е в размер на 4,87 %, а към 31.08.2022 г. /датата, на която
сградата е следвало да бъде въведена в експлоатация/ е в размер на едва 3%. Така
актуваното увеличение, спрямо договорената и реализираната печалба от близо 100% е
пренебрежимо малко и не може да установи наличието на твърдяната по делото стопанска
непоносимост.
Предвид гореизложеното и насрещният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, сключения на
10.03.2020г., между В. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „*******, чрез
адв. К. С., САК, и съдебен адрес:гр. София, ул. *******, като купувач, и „ГРИЙНЛАЙФ-
ПРОПЪРТИ“ ЕООД, с ЕИК:*********, и седалище и адрес на управление:гр. София, ул.
„*******, като продавач, предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим
имот, а именно: Ателие 39 /тридесет и девет/, находящ се във вход „В“ на осми етаж, с чиста
застроена площ 51,00 (петдесет и едно цяло и нула стотни) кв.м., състоящ се от: входно
преддверие, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, балкон, при съседи:ателие 38,
външен зид, ателие 40, коридор, отгоре - ателие 45, отдолу — ателие 33, заедно с идеални
8
части от общите части на сградата, равняващи се на 9,41 (девет цяло и четиридесет и една
стотни) кв.м., с обща площ 60,41 (шестдесет цяло и четиридесет и една стотни) кв.м., който
имот по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изп.
директор на АГКК, е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.305.507.37.202 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, триста и пет,
точка, петстотин и седем, точка, тридесет и седем, точка, двеста и две/ адрес на
самостоятелния обект: гр. София, район Възраждане, ул. ******* ет.7, ателие 39,
самостоятелният обект е разположен в на етаж 8 в сграда с идентификатор 68134.305.507.37,
с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, брой етажи 15,
предназначение на самостоятелния обект:ателие в жилищна сграда, брой нива- 1, площ на
самостоятелния обект- 51,00кв.м.прилежащи части- 0,178 % от /9,41кв.м./ идеални части от
общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти на същия етаж:
68134.305.507.37.203, 68134.305.507.37.201, под обекта 68134.305.507.37.196, над обекта
68134.305.507.37.208, заедно с припадащите се към апартамента идеални части от правото
на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.305.507, одобрени със Заповед № РД-18-
32/01.04.2016 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район
Възраждане, ул. Охридско езеро №3, с площ 10611 кв.м. /десет хиляди шестстотин и
единадесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, при
съседи: ПИ с идентификатор 68134.305.406, ПИ с идентификатор 68134.305.137, ПИ с
идентификатор 68134.305.408, ПИ с идентификатор 68134.305.493, ПИ с идентификатор
68134.305.139, ПИ с идентификатор 68134.305.491, за продажна цена в размер на 55900
/петдесет и пет хиляди деветстотин/ евро, която ищецът е изплатил изцяло.
ОСЪЖДА В. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „*******, да
заплати на основание чл. 364, ал. 1 ГПК вр. чл. 85, ал. 2 във вр. с чл, 87 от ЗННД по сметка
на Софийски градски съд нотариална такса в размер на 749,16лв., определена съгласно
таблицата по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и
нотариалната дейност.
ОСЪЖДА В. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „*******, да
заплати, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, сумата 3279,93лв., представляваща данък за
възмездно прехвърляне на имущество, платим по сметка на Столична община.
ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху процесния имот: ателие 39, находящо се в гр.
София, район Възраждане, ул. ******* ет.7, с идентификатор 68134.305.507.37.202, за
присъдените в полза на СГС и Столична община данъци и такси.
ОСЪЖДА „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“ ЕООД, с ЕИК:*********, и седалище и
адрес на управление:гр. София, ул. „*******, да заплати на В. С. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „*******, сумата от 14 926,31лв., представляваща направени по
делото разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и експертизи.
ДАВА на В. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „*******,
шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила, в който същото решение да
9
бъде вписано, като в противен случай вписването на исковата молба губи действието си.
ПРЕПИС от настоящото решение да се издаде след като се представят доказателства,
че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „ГРИЙНЛАЙФ-
ПРОПЪРТИ“ ЕООД, с ЕИК:*********, и седалище и адрес на управление:гр. София, ул.
„*******, срещу В. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „*******, чрез адв. К.
С., САК, с правно основание чл.307 ТЗ, с който се иска предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 10.03.2020г., сключен между страните по делото, да бъде
изменен в частта му за продажната цена, като се иска същата да бъде увеличена от
договорените 55900 евро до 72 600 евро, или увеличението на продажната цена е с
16770евро.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10