Р Е Ш Е Н И Е
№ 260338 05.10.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и трети септември две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 7708/2019 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД против М.И.Б. и е за установяване на дължимост от
ответника на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
4729/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С
определение №3616/05.06.2020 г. съобщението, с което са изпратени на ответника
книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и му е назначен
особен представител на основание чл.48, ал.2 от ГПК, като за такъв АК – Бургас
определя адвокат С.Д.Д.-М.. С определение от 26.06.2020 г. адвокат М. е
назначена за особен представител на ответника, като 05.08.2020 г. депозира
отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание представител на
ищцовото дружество не се явява. Преди заседанието, в който е даден ход на делото по
същество, процесуалният представител на дружеството ищец депозира молба, с
която заявява, че поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на
страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковете
и моли съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
17.09.2002 г. между „***“ ЕООД, топлинен счетоводител, и собственици на етажна
собственост на адрес гр. Плевен, ж.к. Сторгозия, ***, клиент, се сключва договора за индивидуално отчитане и
топлоразпределение, по силата на който се уреждат отношенията по доставка,
монтажа и експлоатацията на уреди за индивидуално регулиране и измерване на
топлоенергията в жилището на клиента, отчитането и разпределението на дължимите
от клиента суми за топлоенергия на топлоснабдителното дружество, въз основа на
показанията на монтираните уреди и водомерите за топла вода и тези на главните
водомери и общите водомери за БГВ в абонатнните станции на входа, входовете и
сградата. Отчитането се извършва месечно.
За
процесния период (01.11.2017 г. – 28.02.2019 г.) ответникът е собственик на
апартамент, находящ се в гр. Плевен, ***. Жилището се намира в сграда-етажна
собственост. За посочения период е доставяна топлинна енергия в това жилище,
която е с цена по компоненти, както следва: суми за отопление без ИРУ (285,27
лева); суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация (144,10 лева); суми
за услуга дялово разпределение (32,52 лева). Доставянето на услугата се отчита
ежемесечно. В имота няма монтирани водомери.
Ищцовото
дружество депозира срещу Б. заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 461,89 лева, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се на адрес гр. Плевен, ***, за
периода 01.11.2017 г. – 28.02.2019 г.; 27,76 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 03.01.2018 г. до 03.04.2019 г.; законната
лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
по което е образувано ч.гр. дело № 2323/2019 г. по описа на РС – Плевен, което е прекратено и изпратено по подсъдност
на РС – Бургас, където е образувано ч. гр. дело № 4729/2019 г. по описа на съда.
По него е издадена заповед за изпълнение № 2305/13.06.2019 г., с която е разпоредено Б. да заплати тези
суми. Тъй като тя е уведомена за заповедта на основание чл.47,
ал.5 от ГПК, ищцовото дружество подава исковата
молба по настоящото дело.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявени
са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост (каквито са процесните),
се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл.
62 във връзка с §
1 от ДР на ЗЗП.
Качеството
на собственика на апартамента на потребител на услугите на ищеца следва от
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
която предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията. От тези разпоредби се налагат следните изводи:
От
влизането в сила на общите условия е налице сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител – аргумент от чл.1 от Общите условия на дружеството
ищец (за краткост ОУ). Договорът при общи условия е
регламентиран в чл. 16 ЗЗД, конкретизиран е в специалния ЗЕ и в ОУ (чл.1 – чл.3 от
същите), които не предвиждат сключването на индивидуални договори между всеки
потребител и топлофикационното дружество.
Само
при прекратяване на топлоснабдяването на
сградата при предпоставките на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ (писмено
съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3,
което е депозирано пред топлопреносното предприятие), каквото не е налице,
се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от
битовите клиенти по чл.
153, ал. 1 от ЗЕ – аргумент от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Установи
се, че в
периода 01.11.2017 г. – 28.02.2019 г. Б.
е едноличен собственик на имот, присъединен към
абонатна станция, която е въведена в експлоатация, т.е. ответникът е страна в
правоотношение с „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ ЕАД. Тук се налага
следното уточнение:
Б.
получава цялата собственост върху топлоснабдения имот по силата на съдебен акт,
постановен в производство по съдебна делба. Следователно, преди това тя е
притежавала идеални части от правото на собственост върху имота, поради което
неоснователно е възражението на особения представител, че не е била „уведомена“,
че е станала собственик и че не е „влязла във владение“. Тя знае, че притежава
собственически права в имота, като без правно значение за наличие на облигационно
правоотношение между страните е дали реално е обитавала имота или не. По
аргумент от чл.57, ал.4 от ОУ, когато имотът се ползва от повече от
един купувач, продавачът открива партиди на всички купувачи. След като имотът е бил съсобствен, то
на Б. е била открита партида и не трябва да се открива нова такава, когато тя
става едноличен собственик на имота.
Задължението
за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в
качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е
налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна
инсталация етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се
откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от
собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението
се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой сам не може да се откаже. Пълен
отказ от ползването й в такава сграда може да се извърши само в посочената
хипотеза на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на
ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това
писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени
доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,
ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат
за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Поради изложеното Б.,
в качеството й
на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, дължи суми за топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация.
Ответникът
дължи суми и за дялово разпределение на основание чл.
61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването – отменена, считано от 24.03.2020 г., но действала в
процесния период (за краткост Наредбата), според който дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно
разпоредбата на чл.
139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл.
139а от същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение – чл.
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 33, ал. 1 от ОУ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното
дружество. Ето защо Б. дължи тези суми.
В
имота няма водомери, като дружеството не сочи доказателства за наличие на три броя
отоплителни тела, както се твърди в исковата молба. След като се претендира само сума за отопление за помещения без
ИРУ, което следва от справка за дължими суми (л.23 от делото) и от приложените
фактури, дори и да има топломери в имота, не подлежи на изследване въпросът
дали те са технически годни. По аргумент от цитираната справка, в имота има 3
броя уреди за отопление, а не за отчитане, т.е. отоплителните тела са без уреди
за индивидуално отчитане. Следва да се отбележи, че когато в
топлоснабдения имот няма топломери, сумата за отопление се определя по изчислителен път – аргумент от т.6.5 от
Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата (отм.).
Според разпоредбата на чл.70, ал.3 от Наредбата (отм.) редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б
и 150 ЗЕ. Според чл.25, ал.2 от ОУ, когато уредите не са отчетени поради неосигуряване на достъп
от купувача, разпределението на топлината енергия се извършва по т.6.5 от
Приложение № 1 към чл. чл.61, ал.1 от Наредбата (отм.). Тази клауза не е неравноправна, защото
върху нейното съдържание потребителят може да влияе.
Този извод се налага, тъй като съгласно чл.
150, ал. 3 от ЗЕ потребителите, които не са съгласни с общите условия, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В случая по делото не
събрани доказателства ответникът да е упражнила правото си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ.
Съгласно
чл.31, ал.1 от ОУ купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. От тази разпоредба се налагат няколко
извода, а именно: отчетният период е месечен; дължимостта на сумите не е
обвързвана с предварително получаване на съобщение до длъжника. В случая
приложение намира правилото, че „срокът кани вместо кредитора”, като след
изтичането му длъжникът изпада в забава.
Общата
дължима сума за реално доставена топлинна енергия за процесния период е 461,89 лева, като същата не е
изплатена, поради което главният иск
следва да бъде уважен. Обезщетението за забава за
периода от 03.01.2018 г. до 03.04.2019 г. е 27,76 лева, поради което и акцесорният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски има само ищцовото дружество, които в
заповедното производство са в размер на 75 лева (25 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение), а в исковото производство – 345 лева (100
лева депозит за възнаграждение за особения представител на ответника, 75 лева доплащане
на държавна такса, 20 лева такса за призоваване чрез „Държавен вестник“, 150
лева юрисконсултско възнаграждение). Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.Б., ЕГН – **********,*** ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 461,89 лева (четиристотин
шестдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес гр.
Плевен, ***, за периода 01.11.2017 г. – 28.02.2019 г.; 27,76 лева (двадесет и
седем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава
за периода от 03.01.2018 г. до 03.04.2019 г.; законната
лихва върху главницата от
датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 11.04.2019
г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.
дело № 4729/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН – **********, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“
ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 4729/2019 г. по описа на БРС, и сумата
от 345 (триста четиридесет и пет) лева, разноски в настоящото исково
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ