Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Панагюрище,
26.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично заседание на 05.02.2021 състав:
Председател: СНЕЖАНА
СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия СТОЯНОВА АНД № 263/20 год. по описа на Панагюрския
районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
И.Д.Г. против НП № 13-002351 от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за
нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ на дружеството, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с
оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че лицето М.И., което е било
заварено да работи в обект на дружеството-жалбоподател, не е престирало труд,
като отношенията между същия и жалбоподателя били уредени с граждански договор,
който се представя като писмено доказателство по делото. Твърди се, че
имуществената санкция не е следвало да се налага на жалбоподателя, а на
търговското дружество „*******“ ЕООД, с което жалбоподателят е имал договор за
извършване на СМР в собствения му обект.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател
се явява процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание ДИТ гр.Пазарджик не
се представлява.
Панагюрският
районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено
от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано
за това, че на 13.08.2020 година, в качеството си на работодател не е сключил
писмен трудов договор с М А И от гр. Самоков. Същият бил заварен да работи в обект
на дружеството, представляващ „Погребална агенция и обреден дом“, намиращ се в гр. Панагюрище, местността
„Дойчева чешма“, в момента в който декофрирал кофраж. Нарушението било
констатирано първоначално на място в горепосочения обект на дружеството на
13.08.2020 г., а и при последвалата документална проверка на 21.08.2020 г.
Всичко това съставлявало нарушение по чл. 62, ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
За констатираното нарушение бил съставен
АУАН от св. Ф.А. ***, въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено на управителя на дружеството на 19.11.2020 г., а
жалбата против него била подадена чрез наказващия орган на 26.11.2020 год.,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя - св.
Ф.А..
С
оглед възприетата фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна установеното по
делото запълва състава на нарушението по
чл.62, ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, които правни норми императивно
предвиждат, че отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения,
а трудовият договор се сключва в писмена форма. При това положение правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател
по реда на чл.414, ал.3 от КТ, в качеството му на работодател.
В тази насока са писмените доказателства по делото, както и категоричните
показания на актосъставителя св.А.. От неговите показания се установява
следното:
На 13.08.2020 г. инспектори от ДИТ – Пазарджик, сред които актосъставителя
свидетеля Ф.А. се намирали в гр. Панагюрище по повод на сигнал, че в
кравеферма, намираща се на изхода за гр. Пазарджик, пастири престират труд без
писмен трудов договор. Докато търсели кравефермата инспекторите преминали
покрай строителен обект, намиращ се в
началото на гр.Панагюрище, местността „Дойчева чешма“. Този строителен обект
бил собственост на жалбоподателя, който бил сключил договор с „*******“ ЕООД за
възлагане на строителство, след дадено му разрешение за строеж от главния
архитект на Община Панагюрище. На свидетеля А. направило впечатление, че
работниците на обекта работят без лични предпазни средства. По този повод той
решил да извърши проверка на обекта. Повечето от работниците били облечени с
фирмени дрехи на „*******“ ЕООД, а трима от тях сред които М А И нямали лого на
дрехите. Работниците с облекло с логото
на „*******“ ЕООД споделили, че са работници на това търговско дружество, а
останалите трима, включително и М.И. казали, че не работят към строителя „*******“
ЕООД, а към собственика на обекта „Г.“ ООД. Св. А. им раздал декларации, за да
ги попълнят. Тъй като М.И. бил с мръсни ръце, декларацията на същия била
попълнена от инспектор М, която придружавала св.А., под негова диктовка, след
което му я прочела, а М.И. се подписал както на мястото за работника, така и за
това че е запознат със съдържанието на декларацията. Под диктовката на М.И.
инсп. М попълнила, че същият работи при жалбоподателя от един ден като общ работник
с работно време от 09,00 до 14,00 часа, почивен ден: 1; почивки в работния ден:
1 час и с трудово възнаграждение около 40,00 лв., макар че още не се били
разбрали за пари, без допълнителни възнаграждения и че не е получил екземпляр
от сключен писмен трудов договор. Св. А. направил проверка по телефона в ДИТ,
при която се установило, че М.И. не е в трудово правни отношения.След това на
място пристигнал управителя на жалбоподателя, който признал пред инспекторите,
че тримата работници без фирмено облекло, в т.ч. и М.И. не са към строителната
фирма, а са негови работници. На място св. А. казал на представляващия
жалбоподателя управител, че в следващите няколко часа ще продължат да са в град
Панагюрище и че ако има сключен граждански договор с М.И. да му го представи.
Такъв не бил представен в рамките на деня, а на един по-късен етап в ДИТ гр.
Пазарджик.
Свидетелят А. добросъвестно установи пред съда, че е бил наясно, че
представения му на по-късен етап граждански договор, сключен между
жалбоподателя и М.И. с дата 08.08.2020 г. е антидатиран (лист 9 в делото) и че е
пристъпил към съставяне на АУАН единствено защото същият съдържал елементи на
трудово правоотношение.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ф.А., т.к. той макар и служебно
обвързан с АНО, той няма никакъв личен мотив
да изкривява фактите от обективната действителност и да уличава дружеството,
като му приписва нарушения, които не са били извършени. В този смисъл са
показанията на св.А., в частта в която
признава че сам е дал възможност на жалбоподателя да представи в рамките на
проверката граждански договор със завареното да работи на място лице и че е
пристъпил към съставяне на АУАН само защото гражданският договор, макар и
наименован по този начин, съдържал елементи на трудово правоотношение. Отделно от това показанията на свидетеля
А. се подкрепят от записванията в
декларацията по реда на чл.402 ал.1, т.3 от КТ. В тази декларация, в самия ден
на проверката, М.И. е посочил, че работи на обекта на дружеството от един ден като
„помага“, което изявление е в пълен синхрон с обстоятелството, че строежът се е
извършвал от търговското дружество „*******“ ЕООД, с което жалбоподателят бил
сключил договор за строителство в собствения му обект. Посочил е времетраенето на почивките в рамките
на работния ден: 1 час и почивните дни в
седмицата: 1 ден. Посочил е и размера на трудовото си възнаграждение: 40 лева
на ден, макар че преди това е посочил че още не се е разбрал за пари, което
кореспондира с това че е на работа в обекта едва от един ден.
При това положение съдът намира за доказано до степен на несъмненост, че
уговорката между жалбоподателя „Г.“ ООД и М А И за работата му на обекта на
жалбоподателя представляващ „Погребална агенция и обреден дом“, находящ се в местността „Дойчева чешма“ в гр.Панагюрище,
обективирана писмено макар и впоследствие в граждански договор на л. 9 в делото,
представлява уговорка за предоставяне на работна сила. Индиция за това е и
сключения на по-късен етап, макар и със строителя, а не с жалбоподателя, трудов договор с лицето за същата работа – л.
24 в делото.
При това положение дружеството-жалбоподател законосъобразно е санкционирано
за нарушение на 62, ал.1, във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.
Неоснователно е възражението за това, че имуществената санкция не е
следвало да се налага на жалбоподателя, а на търговското дружество „*******“
ЕООД, с което жалбоподателят е имал договор за извършване на СМР в собствения
му обект. Неоснователността на възражението следва от категоричните показания
на св. Ф.А., както и декларацията на л. 10 в делото. Действително под диктовка
на М.И. инсп. М е написала, че първият работи в „АВАЛ-Г.“ ООД, но по признание на
самия жалбоподател в жалбата едноличен собственик на търговското дружество
„АВАЛ 2004“ ЕООД е съдружник в
дружеството-жалбоподател. Неоснователни са възраженията за допуснати
процесуални нарушения, свързани с описание на мястото на нарушението. Същото е
посочено в достатъчно ясна степен, дори и като номер на поземлен имот.
Съдът
счита, че при определяне размера на имуществената санкция АНО не се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната
индивидуализация.
Не
става ясно защо е била определена санкция в размер от 2000 лева, т.е. над минимума, при положение, че не са
изтъкнати никакви смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. В случая се
установи, че М.И. е работил съвсем кратко време без трудов договор. Не е
отчетен и фактът, че нарушението по КТ е извършено от дружеството – работодател
за първи път, доколкото липсват представени доказателства в противния смисъл. С
оглед горните обстоятелства съдът намира, че наложената имуществена санкция
следва да се намали до минимума предвиден в закона, а именно в размер на 1500
лева, с което целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат
постигнати.
Разноски
по делото не се претендират от страните.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 13-002351 от 13.11.2020 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „Г.” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Д.Г. на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1
във връзка с чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: