Определение по дело №457/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 5
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 7 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Стефанова Сапунджиева
Дело: 20193000600457
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 5/07.01.2020 година            Град  Варна

 

 

Варненският апелативен  съд  наказателно отделение                            

На седми януари      две хиляди и двадесета година                                                 

В  закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:     РОСИЦА СТАНЧЕВА

             ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдия Сапунджиева

ВЧНД        номер 457    по описа за 2019  година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   

Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

Образувано е по Частен протест на Прокурор в Окръжна прокуратура гр.Варна срещу определение №996 от 05.12.2019г. по ЧНД№1345/19г. на Окръжен съд гр.Варна, с което делото е върнато на Окръжна прокуратура гр.Варна.

В частния протест се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност. Предлага се определението да бъде отменено и постановено ново, с което Постановление за прекратяване бъде потвърдено изцяло.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С Постановление от 14.11.2019г. прокурор от ВОПр е прекратил наказателното производство на осн. Чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК.

Постановлението е било обжалвано от Владислав Горанов, като представляващ Държавата, чрез неговия процесуален предстваител пред ОС Варна, като необосновано и незаконосъобразно, с искане да бъде отменено и делото върнато на прокурора.

С определение №996 от 05.12.2019г. по ЧНД№1345/19г. на Окръжен съд гр.Варна, делото е върнато на Окръжна прокуратура гр.Варна за правилно приложение на закона.

За да постанови своя съдебен акт, проверявания съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на постановлението  и същото страда от пороци, които правят невъзможно съда да прецени неговата законосъобразност.

В производството по чл.243 от НПК съдът е длъжен да извърши пълна преценка на обосноваността на акта на прокурора и на неговата законосъобразност. Това означава, че съдът  следва да провери дали изводите на прокурора  почиват на верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и дали е приложен правилно материалния закон. В този случай, съдът е обвързан с фактическите положения установени от прокурора и за съда не е налице процесуална възможност да възприема нови фактически положения. Ако счете, че от доказателствата по делото се установят факти, различни от възприетите от прокурора в постановлението за прекратяване, съдът не може да ги възприеме за първи път в своето определение, с което контролила постановлението, а следва да направи извод за необоснованост на постановлението /доколкото от делото се извеждат други фактически изводи/ и върне делото на проурора.

Видно от постановлението на ВОПр, прокурорът не е изложил установените фактически положения в пълнота, не е направил анализ на доказателствата и съответните фактически и правни изводи.Същият се е ограничил единствено до пресъздаване на фактическските констатации на назначените ССЕ и теоретични постановки по отношение на "данъчните престъпления". Не са били изпълнение указанията, дадени от съда при  отмяна на първото постановление за прекратяване.

Принципно правилно е разяснено, че предмет на престъплението са укритите данъци, дължими съгласно действащите данъчни закони.    Всеки данък е регламентиран в отделен закон, който определя основанието за плащане, данъчното събитие, данъчен период, срокове, процедура, задължени лица и отговорност за неизпълнение. Престъплението е резултатно- то е довършено с настъпването на определения от законодателя факт- избягване установяването или плащането на данъчни задължения. Преценката дали деянието е довършено зависи от регламентацията в данъчния закон, който определя кога задължението е изискуемо.

Възникването на данъчните задължения „ех леге”, а не чрез акт на данъчната администрация означава, че основанието за търсене на наказателна отговорност не е в зависимост от действията на данъчните служители по установяване и ревизия на декларираните данъчни задължения. Съществуващия в практиката спор по този въпрос беше разрешен с Тълкувателно решение № 1/ 2009г. на ОСНК. Съгласно това решение, извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл.255 от НК и за ангажиране на наказателната отговорност. Правилно е отразено в Постановлението, че административното и наказателното производство са автономни, макар и безспорно да са взаимносвързани чрез общите си елементи. Въпреки това, прокурорът в своята мотивировка е приел, че липсата на административни  производства препятства установяване на укрити данъци, респ. извършено престъпление.

 Основният мотив на прокурора за прекратяване на наказателното производство е невъзможността на експертите да установят общ размер на данъчните задължения, поради липса на първични счетоводни документи. Видно от изготвените заключения, вещото лице сочи за липса на такива, приложени по ДП, но не и реално липсващи такива. Видно от данните, предоставени от НАП, за процсния период фирмите са реализирали приходи. Не е получил отговор въпроса кои лица и в какъв период от време са била данъчно задължени лица, съоблюдавайки разясненията н ТР1/2009г. Кой е представлявал фирмите като управител, или упълномощено лице, кой е изготвял счетоводната документация и подавал декларациите. В тази връзка не е изискана информация от лицата, както и наличната счетоводна документация, разчитайки само на водените административни производства.

Правилно е прието от проверявания съд, че последния няма право да „замести прокурора”, като извърши анализ на доказателствата и въз основа на този доказателствен анализ да направи собствени фактически изводи, които се различават от тези на прокурора и факти, които въобще липсват в постановлението. Съдът няма такива правомощия в производството по чл.243,ал.5 и 6 от НПК, като не може да замести липсата на доказателствен анализ и на произтичащите от него фактически и правни изводи в постановлението на прокурора. В настоящото производво, съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от  изложената в Постановлението интерпретация на доказателствата. Още по-малко е допустимо контролиращия съд да „замества” прокурора, тогава, когато в постановлението липсва анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото.

Видно от обжалваното постановение, прокурорът се е ограничил до констатациите, че липсата на първични счетоводни документи се явяват пречка за вещото лице да определи извършени ли са нарушения и какви. Не е било съобразено от прокурора в Постановлението за прекратяване и отчетените нарушения на правилата за водене на счетоводството, липсата на подадени декларации за част от фирмите и данните за приходи-обороти от ЕКАФП, т.е. данни за  осъществявана стопанска дейност. 

За да е налице обоснованост на постановлението, установените фактически положения следва обективно да съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Съдът следва да провери,  дали е налице логическа грешка при анализа и оценката на доказателствения материал която да води и до грешка за фактические изводи. Съдът проверява обосноваността и законосъобразността само въз основа на събраните и проверени доказателствени материали.За да стори това, е необходимо в постановлението да бъдат извършен анализ на доказателствата и направени изводи по фактите и правото.

Липсата на доказателствен анализ и мотивировка, прави незъзможно за съда да провери действителната воля на прокурора, досежно законосъобразността на прекратяване на наказателното производство.

 Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че правилно окръжния съд е отменил наказателното постановление и е върнал делото на прокурора за отстраняване на този порок.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че правилно окръжния съд е отменил обжалваното постановление на окръжния прокурор,като е върнал делото на прокурора за изправяне на посочените пороци.

Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №996 от 05.112.2019г. по ЧНД№1345/19г. на Окръжен съд гр.Варна, с което е отменено  Постановление от 14.11.2019г.на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Варна за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, като е върнал делото на прокурора.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно е не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                                  2.