Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Велико Търново, 19.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, деветнадесети състав в
публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА
При секретаря Цветанка Зинева, като разгледа
докладваното от съдия Колева гр.дело № 1153 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по иск за делба, с правно основание чл.69 от ЗН вр. чл.34 от ЗС и се намира във
фазата по извършването й.
С решение № 1003/09.11.2017г. по настоящото дело, влязло в законна сила от 30.11.2017г., съдът е допуснал
до съдебна делба недвижим имот, находящ се в **************************************и
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда № 21, разположена в ПИ с
идентификатор 10447.506.238, с идентификатор на обекта 10447.506.238.21.2 по
КККР на Велико Търново, одобрени със заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, с площ от 118.00 кв.м, състоящ се от две спални, хол,
столова, черна кухня, баня, тоалетна, килер и коридор, ГАРАЖ и НИША, находящи
се на сутеренния етаж на жилищната сграда с идентификатор 10447.506.238.21.2,
както и прилежащите към обекта ИЗБА № 1 /мазе/ и таванско помещение, заедно с
50.70 % ид.части от общите части на сградата, при граници на жилището – на
същия етаж няма, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор
10447.506.238.21.1, над обекта – няма, между страните по делото Д.П.Д. и А.П.Д..
В първото по делото заседание след допускане на
делбата ищецът Д.П.Д., чрез своя пълномощник – адвокат Ж.Д., предявява иск с
правно основание чл.349 ал.2 от ГПК за възлагане в негов дял и изключителна
собственост на допуснатия до делба недвижим имот. Твърди, че винаги е живял и
понастоящем живее в този имот и не притежава друг жилищен недвижим имот. Моли
съда да постанови решение, с което да възложи в негов дял и изключителна
собственост процесния неподеляем имот, като дела на другия съделител бъде
уравнен с пари.
Ответникът А.П.Д., лично и с пълномощника си, моли да
бъде извършена съдебна делба на допуснатия до такава недвижим имот. Предявява
претенция с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, като твърди, че ответникът
ползва самостоятелно процесния имот и го е лишил от достъп до същия. Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за ползата, от която го е
лишил вследствие обстоятелството, че единствено той ползвал съсобствения им
недвижим имот за периода от 23.08.2016г. до окончателното извършване на
делбата. Обезщетението, което претендира е за ½ ид. част от съответния
имот, като претенцията му е в размер от 300.00 месечно, ведно със законната
лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане. По искане на ищеца съдът е
допуснал изменение на сметната претенция по размер, като приел, че същата е
предявена за сумата от 200.00 лв. месечно. Претендира направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото
лице.
В определен от съда срок ответната
страна е представила писмена защита, в която поддържа възлагателната си
претенция и оспорва претенцията на ищеца по чл.31 ал.2 от ЗС като неоснователна.
Заема становище за неоснователност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 1003/09.11.2017г. по настоящото дело, влязло в законна сила от 30.11.2017г., съдът е допуснал
до съдебна делба процесния недвижим имот, находящ се в град Велико Търново,
ул.”Чумерна” № 20, при права – по ½ ид.части за всяка от страните.
От заключението на изслушаната по делото и приета от
съда, като обосновава и компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза, се
установява, че от процесното жилище не могат да се обособят две самостоателни във функционално отношение
жилища без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените,
при спазване на строителните правила и нормативи, съобразно правата на
страните, а гаражът и нишата на сутеренния етаж са също неподеляеми. Според
заключението пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот възлиза на 106 740
лв., а средномесечният пазарен наем на имота възлиза на 400 лв. /350 лв. за
жилището и 50 лв. за гаража с нишата/ или общо за исковия период – от
23.08.2016г. до 15.02.2018г. /датата на изготвяне на заключението/ - на
7 130 лв.
Видно от удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания с изх. № 279/07.02.2018г., издадено от АВ, по партида на ответника
за периода 01.04.2002г. до датата на издаването му има вписване на ИМ, предмет
на настоящото производство и на извършена продажба на НИ през 2006г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че възлагателната претенция на ищцата по чл.349 ал.2 от ГПК е допустима
– направена е по реда и в срока по чл.349 ал.4 от ГПК. Същата е и основателна
по следните съображения:
С разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК законодателят
урежда възможността неподеляем жилищен имот, в който е живял съделителя, да
бъде възложен на него, ако той желае това и няма собствено жилище. От събраните
по делото доказателства се установява, че съсобствеността върху процесния имот,
чието възлагане ответникът претендира, е възникнала от наследяване. Заключението
на изслушаната съдебно-техническа експертиза установява, че процесният недвижим
имот е жилище и същото е неподеляемо съобразно действащите нормативи по
устройство на територията и правата на страните. Не се спори между страните, че
ответникът винаги е живял и живее понастоящем в него и към момента на
извършване на делбата не притежава друго жилище и то в индивидуална собственост.
При така установените обстоятелства, съдът счита, че
са налице всички изискуеми от закона предпоставки за възлагане в дял на
допуснатия до делба недвижим имот на ответника в процеса.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.349
ал.2 ГПК, получилият в свой дял недвижим имот следва да заплати на останалите
съделители парични суми за уравнение на техните дялове. Видно от заключението
на приетата по делото СТЕ, действителната пазарна стойност на допуснатия до
делба недвижим имот възлиза на сумата от 106 740 лева. Съдът кредитира изцяло
експертното заключение и в тази му част относно определената действителна
пазарна цена на имота. С оглед изложеното в обстоятелствената част на
експертизата и заявеното от вещото лице при изслушването му, посочената от него
пазарна цена е съобразена с действителното предлагане на обекти от дадения вид
и действителното търсене, с цените, при които са били сключени договори за
продажба на подобни имоти и след извършени справки и проучване на търсенето и
предлагането в агенции с предмет на дейност покупко-продажба на недвижими
имоти. Видно от заключението, при определяне на оценката са били съобразени и
строителните недостатъци и повреди, установени на място от експерта. Поради
това настоящият съдебен състав намира, че върху посочената от експерта сума
като цена на имота следва да бъде изчислена и сумата за уравнение дела на ищеца
по делото. Поради това и с оглед влязлото в сила решение по допускане на
делбата, ответникът следва да заплати на другия съделител – 53 370 лева, съобразно притежаваните от
последния 1/2 идеални части от процесния недвижим имот. Съобразно разпоредбата
на чл.349 ал.5 от ГПК ответникът следва да заплати горепосочената сума на ищеца
заедно със законната лихва, в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото
решение за възлагане на имота.
По иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС ищецът
носи доказателствената тежест да установи следните предпоставки – наличие на
съсобствен с ответника имот, този общ имот да е използван лично само от другия
съсобственик през процесния период, лишаване на ищеца от ползването му през
същия период и извършено от ищеца писмено поискване или покана до ответника за
заплащане на обезщетение за ползата, от която той го е лишил чрез самостоятелно
ползване на общия имот. Задължението за заплащане на обезщетение възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик.
В настоящото производство е установено, че
допуснатият до съдебна делба недвижим имот е съсобствен между страните. Безспорно
е по делото, че за исковия период процесният имот е ползван от ответника. Неползващият
собственик /ищецът/ е отправил писмено поискване до ответника и то е получено
от него. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че въпреки
това ответникът продължава пряко и непосредствено да си служи с целия общ имот
за задоволяване на своите потребности без да зачита конкурентните права на
другия съсобственик и недопускайки го той да си служи с имота. Не са налице
доказателства, че ответникът е препятствал ищеца да упражни субективното си
материално право да ползва своята част от имота. Ето защо, съдът намира, че не
са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията за заплащане на исканото
обезщетение, поради което същата следва да бъде отхвърлена изцяло, като
неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, всеки от съделителите
следва да заплати по сметката на ВТРС държавна такса върху стойността на
получения от всеки от тях дял, както следва – ищецът Д.П.Д. в размер на 2 134.80
лв. и ответникът А.П.Д. в размер на 2 134.80 лв., както и по 5.00 лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране
на вземането. В тежест на ищеца е дължимата държавна такса за иска по чл.31
ал.2 от ЗС, възлизаща на сумата от 285.20 лв., която същият следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС.
Страните нямат право на разноски в
настоящото производство и такива не следва да се присъждат. Предвид особения
характер на производството, в което всяка страна е едновременно ищец /от гл.т.
на своето право на делба/ и ответник /по отношение на упражненото право на
делба от съсобственика/ и съгласно чл.355 ГПК, разноски по реда на чл.78 ГПК се
дължат само по присъединените за разглеждане искове във втората фаза. Ответната
по иска с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС страна не е претендирала разноски
по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА В
ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на А.П.Д.,
ЕГН **********,***, на основание чл.349 ал.2 от ГПК, следния недвижим имот,
находящ се в **************************************и представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда № 21, разположена в ПИ с идентификатор 10447.506.238,
с идентификатор на обекта 10447.506.238.21.2 по КККР на Велико Търново,
одобрени със заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,
с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с площ от 118.00
кв.м, състоящ се от две спални, хол, столова, черна кухня, баня, тоалетна,
килер и коридор, ГАРАЖ и НИША, находящи се на сутеренния етаж на жилищната
сграда с идентификатор 10447.506.238.21.2, както и прилежащите към обекта ИЗБА
№ 1 /мазе/ и таванско помещение, заедно с 50.70 % ид.части от общите части на
сградата, при граници на жилището – на същия етаж няма, под обекта –
самостоятелен обект с идентификатор 10447.506.238.21.1, над обекта – няма.
Действителната пазарна цена на имота е в размер на 106
740 /сто и шест хиляди седемстотин и четиридесет/ лв.
ОСЪЖДА А.П.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Д.П.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 53 370 /петдесет и три хиляди триста и
седемдесет/ лв. – парично уравнение за дела, заедно със законната лихва върху сумата,
в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението за възлагане на
недвижимия имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***
срещу А.П.Д., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.346 ГПК вр. чл.31
ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния
недвижим имот в размер на сумата от 7 130 /седем хиляди сто и тридесет/
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 2 134.80 /две хиляди
сто тридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща държавна
такса върху стойността на придобития от него дял от процесния недвижим имот,
както и сумата от 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събиране на вземането.
ОСЪЖДА А.П.Д., ЕГН **********,*** да заплати по бюджетната
сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 2 134.80 /две хиляди сто
тридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща държавна такса
върху стойността на придобития от него дял от процесния недвижим имот, сумата
от 285.20 /двеста осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ лв. – държавна
такса върху иска по чл.31 ал.2 от ЗС, както и сумата от 5.00 /пет/ лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК,
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: