№ 4096
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20253110102132 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.150 от СК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от В. Н. С.,
ЕГН:**********, действаща със съгласието на своята майка В. В. В.,
ЕГН:**********, против Н. Н. С., ЕГН:********** иск с правно основание чл.
150 от СК, за изменение размера на заплащаната от ответника в полза на
децата месечна издръжка определена с Решение № 2848/ 12.06.2013 г. по
гр.дело № **** по описа за 2012 г. на Районен съд- Варна, влязло в законна
сила на 05.07.2013 година, като се увеличи размера от 80 лева на 600 лева и
осъди ответника Н. Н. С., ЕГН:********** да заплаща на В. Н. С.,
ЕГН:**********, действаща със съгласието на своята майка В. В. В.,
ЕГН:********** месечна издръжка от 600,00 лева месечно, с падеж от първо
до пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване
на настоящия иск, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законово основание на нейното изменение или прекратяване.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищцата твърди, че родителите й Ваня В. В. и Н. Н. С. са живеели в
условията на съвместно съжителство до настъпване на фактическата им
раздяла пред месец септември на 2009 г., а тя е родена на **** г. Твърди, че
1
майката й В. В. е сезирала Районен съд- Варна с искова молба за лишаване от
родителски права на Н. С. по отношение на детето В. С. и осъждането му да
заплаща месечна издръжка в полза на детето, чрез нейната майка и законен
представител. Твърди, че с Решение № 2848/ 12.06.2013 г. по гр.дело № ****
по описа за 2012 г. на Районен съд- Варна, ответника Н. С. е лишен от
родителски права по отношение на детето В. С., поради трайно неполагане на
грижи без основателна причина и неплащане на издръжка, на основание
чл.132, ал.1, т.1 от СК и е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на
непълнолетната си дъщеря, чрез нейната майка и законен представител, в
размер на 80 лв. с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи,
считано от влизане в сила на решението - 05.07.2013 г.
Твърди, че от момента на постановяване на размера на издръжката,
дължима от ответника Н. Н. С. в полза на дъщеря му В. С., е изминал период
от почти единадесет години, през който период потребностите на детето са
нараснали в много значителна степен за храна, облекло, за задоволяване на
битови, спортни, културни и социални нужди на момичето, като
отговорността за удовлетворяването им е реализирана изцяло от отглеждащия
родител В. В., като към момента на определяне на размера на издръжката,
ищцата е била на 5 годишна възраст, а към настоящия момент е на 16 годишна
възраст, обучаваща се в 10-ти „А” клас в Професионална гимназия по химични
и хранително-вкусови технологии „****” в гр.Варна.
Твърди, че във финансова тежест на родителя са закупуването на
униформи, обувки, технически пособия, униформени дрехи и обувки, както и
такива за училищните спортни занятия, раница, помагала, тетрадки,
ученически принадлежности, поддръжката на компютърни и мобилни
устройства. Твърди, че има желание да следва висшето си образование в
Европа, извън територията на Република България и има интереси към
изучаване на английски и немски език и има желание да посещава школи или
уроци за допълнително езиково обучение и квалификация.
Твърди, че грижите за нуждите и интересите, отглеждането и
възпитанието й са поети изцяло от майката В. В..
Твърди, че ответника Н. С. не присъства в живота й, не полага грижи от
възпитателен, морален, нравствен и материален характер. Твърди, че бащата
Н. Н. С. е изцяло абдикирал от родителството, не полага грижи за дъщеря си,
2
не търси контакт с нея, а контактите на бащата с детето се свеждат до
еднократно изпращане на текстово съобщение веднъж в годината за рождения
ден на дъщеря му В.. Твърди, че ответника не е предоставял на ищцата
подаръци и издръжка в натура, като е преустановил плащането на дължимата
издръжка през 2020 година.
Твърди, че отв.Н. Н. С. живее и работи извън територията на Република
България от около 10-12 годишен период и получава възнаграждение в размер,
надвишаващ средната работна заплата в страната, като й бил споделил, че ще
си купува недвижим имот- къща в Тайланд. Твърди, че той е здрав, в активна и
трудоспособна възраст и е в състояние да полага труд и да реализира приходи,
за да осигури добър жизнен стандарт за себе си и за детето В..
Твърди, че към момента майка й В. В. В. е регистрирана в Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ Варна, считано от 03.01.2025 г., като
преди това е полагала труд на длъжност „готвач“ по трудово правоотношение
е „****” ООД, е ЕИК **** като сезонна работа в търговски обект- заведение
за обществено хранене „****“, при основно трудово възнаграждение 1200 лв,
като дохода от полаганата трудова дейност е единствения доход за майката,
поради което тя е със сериозно и трайно затруднено финансово положение.
Твърди, че е ангажирана изцяло със своето образование и няма
възможност да полага възмезден труд по правоотношение.
Приема, че към настоящия момент и за в бъдеще необходимата
минимална месечна сума за издръжката на непълнолетната В. С. е в размер на
900 лева, от които майката, полагаща непосредствени грижи по отглеждането
и възпитанието на детето може да осигури издръжка в размер на 300 лева, а
участието на бащата в тази издръжка следва да е в размер на 600 лева.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е родител на
детето, както и факта на присъдената издръжка от 80 лева. Оспорва се размера
на претендираната издръжка, като оспорва възможността си да заплаща по-
висок размер на издръжка.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.
3
Ответникът, не се явява, не се представлява и не изразява становище.
Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Варна, редовно призовани по
реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, депозира становище за основателност на
претенцията.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
С Определение №7339/04.06.2025г. съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК
обявява за безспорно по делото, че ответникът е баща на В. Н. С.,
ЕГН:**********, която живее при майка си, както и, че с Решение № 2848/
12.06.2013 г. по гр.дело № **** по описа за 2012 г. на Районен съд- Варна,
влязло в законна сила на 05.07.2013 година, ответникът е осъден да заплаща в
полза на детето месечна издръжка в размер на 80,00 лева.
По делото са приети следните писмени доказателства: Удостоверение за
раждане на В. Н. С., издадено въз основа на Акт за раждане ****/ **** г. ****
г. съставен в гр. Варна, издадено от Община Варна; Решение № 2848/
12.06.2013 г. постановено по гр.дело № **** по описа за 2012 г. на Районен
съд- Варна; Служебна бележка № 15 от 18.09.2024 г., издадена от Директора
на ОУ „**** „****" в гр.Варна; Служебна бележка с изх. № 6/ 20.09.2024 г.,
издадена от „****" ООД; Допълнително споразумение № 1/ 10.12.2024 г. към
трудов договор № 80/ 16.05.2024 г., сключен с **** ООД; Регистрационна
карта на В. В., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда"
Варна.
От приложена служебна бележка № 15 от 18.09.2024 г., издадена от
Директора на ОУ „**** „****" в гр.Варна се установява, че през учебната
2024/2025г. детето В. Н. С. е ученик в 10-ти „А” клас на учебното заведение.
От приложени служебна бележка с изх. № 6/ 20.09.2024 г., издадена от
„****" ООД; Допълнително споразумение № 1/ 10.12.2024 г. към трудов
договор № 80/16.05.2024 г., сключен с **** ООД се установява, че през 2024г.
майката В. В. В. е работила като готвач в дружеството и получава основно
месечно възнаграждение в размер на 1200лв.
От Регистрационна карта на В. В. В., издадена от Агенция по заетостта,
4
Дирекция „Бюро по труда" Варна се установява, че към 03.01.2025г.- същата е
регистрирана като безработна в бюро към труда.
По искане на ищцата бе допуснато събиране на гласни доказателства,
посредством разпит на свидетеля ****, който заявява, че познава ищцата от
2002 г., както и детето В.. Контактували често, основно се събирали в тях, тъй
като В. полагала грижи за дъщеря си и нямала много възможност да ходи по
гости, затова се събирали в тяхната къща. Преди в годините се виждали 1 – 2
пъти месечно, като от 3 години свидетеля пребивавал във Варна и всяка
седмица, поне по 2 - 3 пъти се виждали в тях. Там виждал и детето, което е на
17 години, 11 клас е в момента в училище „****“. Доста често си говорили с
детето, докато В. приготвяла вечерята. Питал я какви са й бъдещите планове и
какво ще прави като завърши. Заявява, че тя била учудващо ориентирана, че
като завърши, иска да започне висше образовани и е проучила възможности за
обучение в чужбина, да може да се развива в областта на медицината, тъй като
тя учи в такова училище. Ставал свидетел, когато детето искало някакви дрехи
и обувки от майка си. Споделяла, че иска да се занимава със спортни
занимания, но нямали възможност да удовлетворят тези нейни желания.
Заявява, че от 2002 г. познава В. и никога не е виждал или засичал бащата,
нито в тях, нито някъде да са заедно. Често в разговори В. му обяснявала, че
той е в чужбина, пътува много и по никакъв начин не спомага за отглеждането
на В.. Назад във времето за някакъв период и е давал някакви детски или
осигуровки за детето, но към настоящия момент, може би преди година или
две, той категорично е спрял да плаща и отказва изобщо да поеме някаква
родителска отговорност. Не бил подарявал нищо на детето. Заявява, че преди
миналата Нова година я попитал дали има контакт с баща си, дали по някакъв
начин, той и изпраща подаръци, тъй като доколкото имал информация, той
пребивавал в Тайланд и там работел, но тя отговорила, че не е получавала
нищо от него, нито за рожден ден нито за Нова година.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният
въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен
иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на присъдената в
полза на детето **** месечна издръжка, чрез нейното увеличаване от 80 лева
5
на 600 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението
на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието,
здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в
размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и
даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така
т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142,
ал.1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените
указания с т.5 от ППВС №5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт,
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира,
неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ/за 2025г. при МРЗ
от 1077 лв., минималният размер на издръжка е 269,25лв./ Правото на детето
да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е
безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Основателното провеждане на предявената искова претенция
6
предполага успешно провеждане на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно
изменение на обстоятелствата по повод на които е присъдена издръжката.
Изменение на обстоятелствата е налице при една от следните две
хипотези - при трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното
лице или при трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице. За изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една
от посочените предпоставки.
Според решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404/2014 г. на ВКС,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и
конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
В настоящия случай при формиране на изводите си по същество на
спора съдът съобразява, че първоначално присъдената издръжка дължима от
ответника в полза на детето В. е определена с влязло в законна сила на
05.07.2013г. съдебно решение. Към момента на предявяване на настоящия иск
за промяна на размера на издръжката чрез нейното увеличение – 20.02.2025г.
са изминали почти 12 години, като следва да бъде отчетена значителната
негативна промяна в социално-икономическата обстановка в Р България и
цяла Европа, довела до значително повишаване на нивата на инфлация,
продиктувана от увеличаване цените на стоките. Безспорно с оглед възрастта
на детето към настоящия момент е налице трайно и съществено изменение на
нуждите на издържаното лице, което вече е ученик в гимназиален етап на
обучение – 11-ти клас, докато към датата на определяне размера на
издръжката – 05.07.2013г., детето В. е била на пет години. По делото не бяха
представени доказателства за необходими извънредни разходи, извън
нормалните за възрастта на детето разходи за обучение, извънкласни
занимания, или за лечение, или провеждане на терапии.
Съдът приема, че е изминал достатъчно дълъг период и са настъпили
7
значителни промени в социално-икономическата обстановка в Р България от
определяне на размера на дължимата издръжка до настоящия момент, като в
същото време с изключение на повишените цени на необходимите стоки,
както и в нуждите на дете в тийнейджърска възраст.
Изхождайки от възприетия размер на минималните средства,
необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и
нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, съдът
намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето
**** е в размер на около 900 лева минимум. По делото не са налице
доказателства, че В. се нуждае от значителни допълнителни, или извънредни
средства.
От представените по делото доказателства е видно, че към настоящия
момент майката е регистрирана като безработна в Бюро по труда, а полага
труд сезонно, като са представени доказателства за доходи, които да реализира
в размер на около 1200 лева месечно – брутно възнаграждение през летния
сезон на 2024г.
По делото липсват доказателства ответника да полага труд по трудово
правоотношение, или да реализира каквито и да са доходи. В същото време се
наведени твърдения и от майката на ответника, която отказва да получава
съобщения и призовки за него, че от много години той пребивава в държава
извън европейския съюз.
По делото не бяха представени доказателства ответникът да има и други
алиментни задължения.
Съдът намира, че макар възможностите на родителя, който дължи
издръжка по същността си да представлява обективен показател и се определя
от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има
други деца, за които също е длъжен да се грижи, то следва да се вземе
предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно. Следва да се отчете, че и двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно, както и се вземе предвид и полагането на непосредствените
грижи на родителя при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на
детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.
Съдебната практика на съдилищата не освобождава от задължението за
8
издръжка дори родител, който е безработен, но се намира в трудоспособна
възраст. Това, което съдилищата приемат, като основание за този извод е
субективното отношение на родителя към възможността да реализира въобще
доходи или по-високи доходи от установените, т. е. волята и желанието на
родителя да осигури издръжката на своето дете. Това становище възприема и
настоящата съдебна инстанция.
При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се
съобразят възможностите на дължащия издръжка, за който по делото не се
установява да е нетрудоспособен или за него да са налице обективни причини
да не полага труд и да не разполага с никакви доходи. Поради тази причина и
конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане,
възпитание и развитие следва да бъдат преценявани, както тези нужди биха
били задоволени ако родителите живееха заедно. Родителите, отговорни за
детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, т. е. съдът следва да основава решението си за
издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни
нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си
от някакви други предпоставки, включително от предварително определени
граници относно размера на издръжката и каквато вече няма след отмяна на
СК от 1985 г. - чл. 85, ал. 1 и при определен в новия СК само минимален
размер на издръжката.
Като отчете горните обстоятелства и съобрази безусловния характер на
задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие
дете, съдът намира, че от сумата от 900 лева месечно, необходими за
издръжката на детето В. и съобразявайки увеличеният размер на дължимата
издръжка, вследствие увеличения размер на минимална работна заплата,
определена С ПМС в размер от 1213 лв. (620,20 евро), както и официално
определения размер на инфлацията на годишна база, ответникът следва да
участва със сумата от 600 лева месечно, като остатъкът следва да се допълва
от доходите на майката.
Следва да се съобрази обстоятелството, че майката е заета с преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Следователно, изхождайки от приоритетния интерес на детето и настъпилите
9
трайни изменения в неговите нужди и потребности, решаващият състав
приема, че са налице предпоставки за изменение в размера на издръжката.
С оглед на горното съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл.150 от СК следва да бъде уважена за сумата от 600,00 лв. за
детето В..
По разноските:
Процесиалният представител на ищцата изрично заявява в о.с.з, че
нямат претенции за разноските, доколкото е указала правна помощ на
материално затруднено лице.
Ответникът не претендира разноски, като следва да бъде осъден да
заплати и дължимата за производството държавна такса, определена
съобразно чл.1 от ТДТССГПК вр.чл. 69, ал.1, т.7 ГПК в размер на 748,80 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в законна сила на
05.07.2013г. Решение № 2848/ 12.06.2013 г. по гр.дело № **** по описа за
2012 г. на Районен съд- Варна месечна издръжка, дължима от Н. Н. С.,
ЕГН:**********, в полза на детето В. Н. С., ЕГН:**********, действаща със
съгласието на своята майка В. В. В., ЕГН:**********, посредством
УВЕЛИЧАВАНЕ на същия от 80,00 лв. на 600,00 /шестстотин/ лева
месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
20.02.2025г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи, на основание чл. 150 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН:********** , ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от
748,80 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
10
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11