Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 186
гр. Русе, 21.05.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Анета Георгиева
Членове: Татяна Черкезова
Антоанета Атанасова
при секретаря Иванка Венкова като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
в. гр. д. № 206 описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на С.И.Г. *** срещу решение № 206
от 11.02.2019 г., постановено по гр. д. № 3400/2018 г. на Русенски районен съд
в частта, с която е осъден да заплати на „С. К.” ООД сумата от 930 евро с
левова равностойност 1818,92 лв., представляваща неустойка по чл. 8 от договор
за посредничество от 11.05.2016 г., ведно със законната лихва до окончателното
й плащане. Въззивникът намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен в
обжалваната част като постановен в противоречие с материалния закон и при
съществено процесуално нарушение. Развива оплаквания за незаконосъобразност на
извода на съда, който приел, че е изправна страна по договора, но постановил,
че дължи неустойка. Твърди също така, че първостепенният съд не е обсъдил
направените от него в отговора на исковата молба възражения за неравноправност
и нищожност на клаузи от посредническия договор. Моли въззивният съд да отмени решението
в обжалваната част и да постанови друго, с което да се отхвърли изцяло
предявеният срещу него иск за неустойка. Претендира разноски.
В срока
по чл.
263,
ал. 1 ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна „С. К.” ООД, в който се взема
становище за неоснователност на жалбата.
Постъпила е въззивна жалба и от „С.
К.” ООД чрез адв. Д.Х. срещу решение № 206 от 11.02.2019 г., постановено по гр.
д. № 3400/2018 г. на Русенски районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за заплащане на възнаграждение в размер на 1260 евро,
представляващо 3 % върху офертната стойност от 42 000 евро и ДДС в размер
на 252 евро на основание чл. 7 от договор за посредничество от 11.05.2016 г.,
както и в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск за заплащане на
обезщетение в размер на 510,95 лв., представляващо законна лихва върху
главницата от 2957,22 лв., считано от датата на покупката на имота – 9.09.2016
г. до завеждане на иска. Твърди, че решението е неправилно в обжалваните части
като постановено в противоречие с материалния закон. Развива оплаквания за
необоснованост на изводите на съда. Иска отмяна на решението в обжалваните
части и постановяване на ново, с което предявените от него искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна С.И.Г. ***, в който се взема
становище за неоснователност на жалбата по подробно
изложени съображения.
Въззивните жалби са подадени от
процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което са допустими.
Въззивният
съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение № 206 от 11.02.2019
г., постановено по гр. д. № 3400/2018 г. на Русенски районен съд е валидно и
допустимо в обжалваните части, а за да се произнесе по съществото на спора,
съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „С. К.” ООД, гр. Русе срещу С.И.Г. ***.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че на 11.05.2016 г. страните по делото са сключили двустранно
подписан договор, по силата на който „С. К.” ООД е поело задължението да проучи
пазара на недвижими имоти и да посредничи при закупуване на недвижим имот от С.И.Г.
като положи всички усилия за изпълнение на договора – организира огледи на
имоти на потенциални продавачи и подпомага преговорите между продавач и
купувач, организира изповядване на сделка пред нотариус, информира доверителя
за състоянието на пазара и т. н. В чл. 7
от договора страните са уговорили възнаграждение в размер на 3% без ДДС върху
офертната стойност на закупения имот /записана в Приложение № 1/, дължимо и платимо
при подписване на предварителен договор или нот. акт или какъвто и да е друг
договор с предмет вещно право върху имот, описан в Приложение № 1, за оглед на
който е положен подпис от доверителя или упълномощено от него лице, страна по
който е доверителят и/или негов роднина /вкл. и по сватовство/ или свързано с
него лице по смисъла на § 1 ДР на ТЗ, както и лице, с което се намират в
трудовоправни отношения, съпруг/съпруга, или лице с което се намират във
фактическо съжителство сключи предварителен договор или окончателене договор за
покупко – продажба. В чл. 8 от договора страните се споразумели, че доверителят
дължи на довереника заедно с уговореното в чл. 7 възнаграждение и неустойка в
размер на 5 % от офертната стойност, записана срещу имота в Приложения № 1,
представляваща предложена му цена за конкретния имот в случай, че сключи
„скрита сделка“, без посредничество на агенцията и/или преди да й е заплатил
дължимото по договора възнаграждение.
Възникването на правото на
ищеца за възнаграждение по процесния договор за посредничество от 11.05.2016 г. е обусловено от осъществяването на определен резултат -
подписване на предварителен договор, респ. нотариален акт с продавач,
представен от ищцовото дружество. Необходимо е обаче този резултат да е
следствие от надлежното изпълнение на задълженията на посредника по сключения с
отв. Г. договор. Следователно за възникването на спорното право в претендирания
размер трябва да се установи пълно и точно изпълнение на задълженията на ищеца,
поети с процесния договор за посредничество, осъществяването на уговорения
резултат, както и наличието на причинна връзка между поведението на ищеца и
настъпването на този резултат.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото не е доказано при условията на пълно и
главно доказване осъществяването на всички предпоставки за възникване на
спорното право. По-конкретно, чрез проведеното насрещно доказване от страна на
ответника се оборва съществуването на причинно-следствена връзка между действията
на посредника и настъпилия резултат поради сключване на сделката с
посредничеството на друг брокер.
Показанията на св. Г. и св. Х. установяват, че
сем. Г. са имали определени изисквания към вида, местонахождението, етажността
на търсеното от тях жилище, в т. ч. и максимален размер на покупната цена –
34 000 евро.
Установява се също така от показанията на св. Мелконян, че
първоначалната цена, на която обявила процесния имот за продажба във вестник
„Утро“ била 42 000 евро, но после я намалила като междувременно получавала
многобройни запитвания от агенции за недв. имоти.
Безспорно се установява и, че отв. Г. е извършил
два
огледа на процесния апартамент чрез посредничеството на две
различни агенции. Първи по време е бил огледът с посредник ищцовото дружество, когато
офертната цена е била 42 000 евро, а вторият е бил с посредник „О. - ****“ ЕООД,
когато цената е била 31 000 евро. В този смисъл са еднопосочните показания
на св. Г. /с. на ответника/, св. М. – продавач на имота и св. Х., които съдът
кредитира изцяло като логически свързани, непротиворечиви и кореспондиращи с
приложения по делото предварителен договор от 3.09.2016 г.
При така
изложеното, не може да бъде споделен изводът, че
сделката следва автоматично да се счита за сключена в резултат от дейността на
първия по време предложил имота. Още повече, че на този оглед офертната цена е
била значително по-висока и неотговаряща на критериите на ответника. Еднократното уреждане на оглед на имота не дава
основание да се направи извод, че посредникът е изпълнил задълженията си по
договора в пълен обем, както и че договорът не е сключен чрез него единствено
поради вина на ответника. Показанията на св. К. Х., че дълго време след огледа
опитвала да се свърже с ответника са изолирани, неподкрепени от останалия
доказателствен материал и най-вече в противоречие с показанията на
незаинтересованата от изхода на делото св. М. – продавач на имота, че от „С. К.” ООД не е била търсена повече по повод на тези клиенти /сем. Г./.
Поради това и при съобразяване на обстоятелството, че служебната
обвързаност на св. Х. с дружеството – ищец и отговорността й за постигане на
целения с договора за посредничество резултат създават предположение, че е
заинтересована от разрешаване на спора в полза на работодателя си, на основание
чл.172 ГПК съдът не ги цени в тази им част. Отделно,
възражението на ищеца за липса на съдействие от страна на ответника е преклудирано,
тъй като твърдения за това не са наведени надлежно с исковата молба. Не без
значение е и обстоятелството, че вторият оглед е бил осъществен по инициатива
на св. Г., която открила обява на друга агенция за имот, отговарящ като
местоположение и цена на търсеното от семейството. Показанията на св. Г. се
подкрепят от тези на св. М., че продала апартамента на купувачи, които дошли с
представители на фирма „О.“. Няма как преди отиването на адреса отв. Г. да е
знаел, че се касае до същото жилище, където вече е бил на оглед с брокер на
ищеца. При тези факти съдът приема, че намирайки се в договорни отношения с
различни посредници, ответникът Г. разполага с право
на преценка чрез посредничеството на кой от тях да сключи правната сделка. Още
повече, че предложеният имот от втората агенция е бил в ценови диапазон,
отговарящ на търсенето му.
По тези съображения настоящият състав приема,
че както първоинстанционният съд е установил, по делото е доказано, че ищецът е
положил усилия за изпълнение на задълженията си, но въпреки това не се
установява, че именно те са причина за сключването на договора за продажба, т.
е. липсва причинно-следствената връзка, поради което за ответника Г. не е
възникнало задължението за заплащане на възнаграждение. Желаната промяна, в
която се изразява позитивният интерес на ответника, действително е била
осъществена, но това е станало в резултат от усилията на посредник, различен от
ищцовото дружество.
При така изложеното се налага извод, че правилно
районният съд е отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ТЗ, а от там и акцесорният
иск по чл. 86 ЗЗД. Подадената от „С. К.” ООД въззивна жалба е неоснователна, а решението в обжалваните
с нея части като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Основателна обаче се явява въззивната жалба на С.И.Г. срещу решението в
частта, с която е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 92 ЗЗД. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права
от собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира
неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил
или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения. В противоречие с това
и в нарушение на чл. 92 ЗЗД районният съд е признал на ищеца - кредитор правото
на неустойка независимо, че е формирал извод за неизпълнение на неговите
насрещни договорни задължения.
Липсват по делото доказателства, че ищецът е изправна страна по договора,
предложил е имоти, отговарящи на изискванията на ответника или е бил готов към
датата на продажбата на имота да изпълни насрещните си задължения. Обратно, с
посредничеството на ищцовото дружество са били организирани три огледа като
никой от предложените имоти не е съответствал на търсенето на ответника. Съгласно
приложение № 1 на ответника са били предложени 3 имота като са извършени 3
огледа: на 12.05.2016г. на имот с офертна стойност 33 000 евро /панелен –
св. К. Х./, на 27.06.2016г. на имот с офертна
стойност 42 000 и на 28.07.2016г. на процесния имот, находящ се гр. Р.,
ул. „С. Г." №*, бл. „В.", вх. „*", ет. *, ап. *. с офертна цена
42 000,00 евро. Св. В. Х. установява, че ответникът и съпругата му са имали
точно определени изисквания за имота, който търсят - да не е панелен, да има
асансьор, да не е повече от 5-ти етаж, както и да е на стойност до 34 000,00
евро, както и изразили пред нея недоволство, че ищцовата агенция ги води на
огледи на имоти, неотговарящи на техните критерии. В същия смисъл са и
показанията на св. Г., които съдът анализира
от аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото,
предвид обстоятелството, че е съпруга на ответника, но ги кредитира изцяло, тъй
като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от
него. Показанията на св. К. Х. – служител на ищеца, че уведомила сем. Г.
известно време след това, че собственичката е намалила цената с 2 000
евро, но те заявили, че не проявяват интерес съдът не цени по изложените
по-горе съображения за възможната им заинтересованост, както и поради
противоречие с показанията на продавачката на имота.
С оглед изложеното и съгласно трайната съдебна практика /Решение №
21/2010 г. по т. д. № 470/09г., ІІ т.о., ТК ВКС и Решение № 105/14г. по т. д. №
2617/13г., ІІ т.о., ТК ВКС/, уговорената неустойка не се дължи за неизпълнение
на поети от длъжника задължения, ако кредиторът, претендиращ заплащането й е
неизправна страна поради това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни
насрещните си задължения по договора.
Поради
това искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен след отмяна на неправилното първоинстанционно решение, в частта,
с която е уважен.
Съобразно изхода на делото на ответника се дължат разноски пред първата
инстанция в пълен размер, а именно 1100 лв. Тъй като с обжалваното решение вече
са му присъдени 419 лв., следва да му бъдат присъдени допълнително 681 лв. съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК предвид отхвърлянето на иска по чл. 92 ЗЗД от въззивния съд.
С
оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на С.И.Г.
се дължат разноски пред настоящата инстанция в размер общо на 886,38 лв., от
които 36,38 лв. държ. такса, 400 лв. за процесуално представителство по
подадената от него въззивна жалба и 450 лв. за процесуално представителство по
подадената от „С. К." ООД въззивна жалба.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 206/11.02.2019г.,
постановено по гр. д. № 3400/2018 г. по
описа на РРС в частта, с която С.И.Г. *** е осъден да
заплати на „С. К." ООД, ЕИК ********* сумата от 930,00 евро /с левова равностойност
1818,92 лв./, представляваща неустойка по чл. 8 от договор за посредничество от
11.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2018г. до
окончателното плащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С. К." ООД, ЕИК ********* срещу
С.И.Г., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 930,00 евро /с левова
равностойност 1818,92 лв./, представляваща неустойка по чл. 8 от договор за
посредничество от 11.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от
23.05.2018г. до окончателното плащане като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
206/11.02.2019 г., постановено по гр. д.
№ 3400/2018 г. по описа на РРС в частта, с която са отхвърлени предявените от „С. К." ООД,
ЕИК ********* срещу С.И.Г., ЕГН ********** ***
искове за заплащане на сумите от 1512,00 евро с ДДС /с левова равностойност
2957,22 лв. с ДДС/, представляваща уговорено възнаграждение съгласно чл. 7 от договор
за посредничество от 11.05.2016г. и
обезщетение за забава върху
дължимото се възнаграждение по чл. 7 от Договора за периода 09.09.2016г. - 23.05.2018
г. в размер на 510,95 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 1512,00 евро с ДДС /с левова
равностойност 2957,22 лв. с ДДС/ от завеждането на исковата молба до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „С. К." ООД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Р., ул.
"А." №**, представлявано от Р. К. С. да заплати на С.И.Г., ЕГН ********** *** сумата от 1567,38 лв. /хиляда петстотин шестдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки/, от които 681,00 лв. разноски пред първата инстанция
и 886,38 лв. разноски пред въззивната инстанция.
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: