№ 161
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора И. Хр. П.
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500336 по описа за 2022 година
Производство по чл.267 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №1449/20.04.2022 г. от П. на РБ,
чрез Окръжна прокуратура-С. против Решение № 72/05.04.2022 г. по гр.д.
№20215400100370 по описа на С.ския окръжен съд за 2021 г., в частта му, с
която се осъжда П. на РБ, Булстат:..., представлявана от главния прокурор И.
Гешев да заплати на М. Д. Л.,ЕГН********** с постоянен адрес гр.С., ул.“П.
Р. С.“№27 сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
продължителен психо-емоционален стрес, дългогодишен страх, тревога и
душевен дискомфорт, вследствие на повдигнатото и поддържано незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.210,ал.1, т.5 НК, във връзка с
чл.209ал.1 НК, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в
сила присъда№1/14.1.2019год. по ВНОХД№61/2018год. на С.ски окръжен
съд, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.01.2019год.
/датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, до окончателното им
1
изплащане.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част,
като моли съда да го отмени в същата, като присъди по-нисък размер на
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се
съображения, че в резултат на неправилна оценка на наличния доказателствен
материал, СмОС е определил обезщетение за неимуществени вреди в по-
голям размер от необходимото за обезщетяване на действително
претърпените вреди от ищцата Л..
В срока за обжалване на решението, от П. на РБ е подадена и частна
жалба вх.№1919/31.05.2022г., наименована „Въззивна жалба“, против
Определение №267/20.05.2022г. по гр.д. №20215400100370 по описа на
С.ския окръжен съд за 2021 г., с което се оставя без уважение молбата на
Прокуратурата за изменение на Решение № 72/05.04.2022 г. по гр.д.
№20215400100370 по описа на С.ския окръжен съд за 2021 г., в частта му за
разноските, с която е поискано присъдения на ищеца адвокатски хонорар
съразмерно уважената част от исковете да бъде намален от 1643 лв на 1371
лв. Изложени са съображения, че първоинстанционния съд неправилно и
изчислил размера на дължимите се по съразмерност на ищеца разноски за
адв. хонорар, като вместо 1371 лв, неправилно е присъдил 1643 лв.
Въззивната жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице и
в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд. С нея
не са направени доказателствени искания, като е представена единствено
относима към делото съдебна практика.
Допустима се явява и подадената от Прокуратурата частна жалба
против горепосоченото определение на първоинстанционния съд по чл.248
ГПК.
По въззивната жалба е постъпил в законния срок писмен отговор от
въззиваемата М. Д. Л., с който се оспорват изцяло наведените в същата
доводи и възражения, за което са изложени конкретни съображения. Иска се
въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно. С отговора не са
направени доказателствени искания.
В срок е постъпил и отговор от въззиваемата по подадената от
2
Прокуратурата частна жалба, с който се изразява становище за
неоснователност на същата и се иска обжалваното определение да бъде
потвърдено.
След преценка на материалите по делото, направените от
страните твърдения и възражения и развитите в жалбата срещу
първоинстанционното решение доводи в аспекта на чл.269 ГПК,
Пловдивският апелативен съд намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от
М. Д. Л. за осъждане на П. на РБ да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й вследствие повдигане на обвинение в извършване на
престъпление по чл.210, ал.1т.5 НК, във връзка с чл.209, ал.1 НК, във връзка с
чл.26, ал.1 НК, за което впоследствие ищцата е била оправдана. Искът е
уважен за 25000 лв, от предявени 45000 лв, като първоинстанционното
решение, в частта за отхвърлянето му над уважения размер, не е обжалвано и
е влязло в сила.
Възраженията в жалбата, които следва да се съобразят съгласно
чл.269 ГПК, са свързани с въпроса за справедливия размер на дължимото се
на ищцата обезщетение. Според Прокуратурата, присъдената сума от 25000
лв е в по-голям размер от необходимото за обезщетяване на действително
претърпените от ищцата неимуществени вреди, които не били извънредни,
надхвърлящи обичайните в подобни случаи. Оспорва се наказателното
производството срещу ищцата да й е причинило значителни притеснения,
страх, тревожност, влошаване на семейните отношения и уронване на
престижа и доброто име на ищцата в обществото, вкл. че образуваното
наказателното производство придобило гласност в обществото на гр.С., с
което да е било увредено доброто й име. Възразява се, че наличието на
признаци на заболяванията диабет 2 тип и ранен климакс са били
диагностицирани още през 2016г., доста преди привличането на ищцата като
обвиняем по наказателното производство, поради което появата, както и
влошаването на същите нямали пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото обвинение.
По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата, че на
3
04.04.2017г., в Районна прокуратура-С. било образувано ДП №53/2017год., по
което на 04.08.2017год., ищцата М. Л. била привлечена като обвиняема за
извършено от нея престъпление по чл.210, ал.1т.5 НК, във връзка с чл.209ал.1
НК, във връзка с чл.26ал.1 НК, с взета мярка за неотклонение „подписка“.
Във връзка с повдигнатото обвинение била извършена задължителна
полицейска регистрация на ищцата. По внесения срещу нея обвинителен акт
от РП-С., било образувано НОХД№799/2017год. по описа на РС-С., което в
съдебно заседание от 19.11.2018год. било прекратено от съда и делото било
върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени
нарушения, които нарушения съществено затруднили правата й.
На 23.03.2018г., ищцата отново била привлечена като обвиняем, като
на 19.04.2018г., РП - С. повторно внесла обвинителен акт срещу нея от
27.03.2018год., по който било образувано НОХД №198/2018год. по описа на
РС-С..
С присъда №34/20.11.2018год. по НОХД №198/2018год. на РС-С., М.
Д. Л., ЕГН********** била призната за виновна в това, че при условията на
продължавано престъпление, в гр.С., през месец октомври 2015год., с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у
А.Б.Е. /гражданска на Кралство Дания/, с което и причинила имотна вреда в
размер на 39 116.60лв. /20 000евро/, представляваща имотна вреда в големи
размери. На основание чл.210, ал.1, т.5 НК, във връзка с чл.209, ал.1 НК, във
връзка с чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК, ищцата М. Д. Л. била осъдена на една
година и шест месеца „лишаване от свобода“, което наказание било отложено
на основание чл.66 НК за срок от три години. На основание чл.45 ЗЗД, М. Д.
Л. била осъдена да заплати на гражданския ищец А. Е. обезщетение за
причинените й имуществени вреди в размер на 39 116.60лв., ведно със
законните последици от това.
След подадена от ищцата въззивна жалба, с присъда
№1/14.01.2019год. по ВНОХД №61/2018год. на С.ския окръжен съд, била
отменена изцяло присъдата на РС-С., като М. Д. Л. била призната за
невиновна, поради което и на основание чл.304 НПК била оправдана изцяло
по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5
НК във връзка с чл.209, ал. 1 НК, във връзка с чл.26, ал. 1 НК, а предявеният
срещу нея граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за имуществени
4
вреди в размер на 39 116.60лв. бил отхвърлен изцяло.
С решение №87/13.06.2019год. по н.к.д.№289/2019г. на НК на ВКС
било потвърдена изцяло оправдателната присъда №1/14.1.2019год. по
ВНОХД №61/2018г. на СмОС.
За установяване твърденията на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди, по делото са допуснати и събрани писмени и гласни
доказателства.
Съгласно заключението на назначената пред първата инстанция
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), от представената по делото
медицинска документация и личния преглед на ищцата се установява, че М.
Д. Л., на 45 години, страда от следните заболявания: метрорагия, захарен
диабет 2 тип- новооткрит, метаболитен синдром, затлъстяване, нарушен
въглехидратен толеранс, холедохолитаза и хроничен калкулозен холецистит.
Посочено е, че:
Заболяването метрорагия е диагностицирано за първи път на
02.03.2016год.
Заболяването захарен диабет 2 тип-новооткрит и метаболитния синдром
са диагностицирани за първи път на 19.02.2019год. На 12.04.2019г. е
потвърдена диагнозата метаболитен синдром, затлъстяване, нарушен
въглехидратен дисбаланс.
Диагнозите холедохолитаза, хроничен калкулозен холецисти са
поставени на 12.1Х.2019год.
По отношение на захарният диабет 2 тип, в СМЕ се посочва, че
представлява болест, характеризираща се с повишено ниво на кръвната захар
/глюкоза/ в организма, което се дължи на отслабената реакция на клетките му
към инсулина или на недостатъчното му произвеждане в тялото. Причината
за диабет 2 тип се дължи главно на начина на живот, както и на известна
генетична предразположеност.
Според СМЕ, затлъстяването е болестно състояние, при което
индексът на телесната маса е 30 или по-висок и е в резултат от нарушено
равновесие между енергийния внос чрез храната и енергоразхода на
инддивида. Честа причина за това състояние е свръххраненето, т.е. приемът
на повече от необходимата за основната обмяна и за двигателната активност
енергия. Смята се, че на индивидуално ниво, комбинацията от прекомерен
5
прием на енергия от храната и липсата на физическа активност водят до
затлъстяване. В отделни случаи, затлъстяването се дължи на генетични,
медицински причини или психиатрични заболявания.
Съгласно заключението, натовареното ежедневие, стресът,
неправилното хранене, вредните химикали и вещества, които ни заобикалят,
са фактори и предпоставки за хормонални нарушения, както след младите,
така и сред хора в напреднала възраст. Прави се извод, че негативните
изживявания, тревоги, нервно напрежение, продължителен стрес на ищцата са
едни от предпоставките за появата на заболяванията й или за тяхното
влошаване, ако са били налице. Описаните в заключението заболявания на М.
Л. са диагностицирани в периода 2016-2019год. и може да се дължат на
изживените от М. Л. негативни изживявания, нервно напрежение и стрес.
При приемане на заключението в о.з., вещото лице Б. пояснява, че
стресът е едно психоемоционално състояние на организма, което много се
влияе от вида на нервната система на даден индивид. Според него, стресът в
организма на ищцата, в конкретния случай изразяващ се в психоемоционален
стрес, е резултат от полученото от нея обвинение в извършване на
престъпление, за което не е виновна.Това обстоятелство тя го изживява, като
не можела да спи, започвала да яде повече. Хормоните в организма й са
започнали да отделят по-голямо количество и затова тя е започнала да яде
повече, за да не мисли за обвинението, да забрави или отстрани проблема.
Това състояние според експерта е довело до нарушение в обмяната,
хормоналния баланс е нарушен и се е отключил диабет 2 тип. От извършения
личен преглед на ищцата, вещото лице установило, че М. Л. и в момента е
психоемоционално зависима от това обвинение, и въпреки, че вече е
оправдана, тя продължава да говори за него и да мисли, че хората я смятат за
престъпничка. Според него, ищцата трябва да се прегледа при психолог,
защото психическото и състояние е тревожно. Тя се е затворила в себе си, не
можела да спи, в резултат на което е заболяла от диабет 2 тип и затлъстяване.
Вещото лице не е открило данни за заболяване на М. Л. от диабет преди
наказателното производство, затова счита, че тя е заболяла вследствие на
воденото срещу нея наказателно дело.
Вещото лице уточнява в о.з., че вагиналното кървене от миомните
възли, както и грипа са заболявания, които не са в резултат на повдигнатото
6
на ищцата обвинение. Посоченото в епикризата от 9.1Х.2019год. заболяване
„панкреатит“ не може да се каже, че е в резултат на стреса от повдигнатото
обвинение, но в повечето случаи се дължи на натрупване на различни
фактори във времето. Според експерта, другите заболявания - остър ларингит,
кашлица, астма, мастна генерация на черния дроб гастроезофагеален рефлукс,
полиневропатия, не може да се каже, че са резултат от стреса от повдигнатото
на ищцата обвинение. В медицинската документация, вещото лице не е
открило данни за хипертония и сърдечно-съдови заболявания при ищцата.
Според експерта, ищцата М. Л. се е грижила добре за здравето си и при
възникване на здравословен проблем е търсила консултации с различни
лекари в болници в С., П. и София.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като компетентно и
обосновано, изготвено въз основа на представените по делото доказателства –
медицинска документация относно заболяванията на ищцата, неоспорена от
ответната страна. На база същото, съдът приема за доказано твърдението на
ищцата, че вследствие воденото срещу нея наказателно производство,
здравословното й състояние се е влошило. Конкретно, това се отнася до
отключването на заболяването захарен диабет 2 тип-новооткрит и
метаболитния синдром, диагностицирани за първи път на 19.02.2019год.,
както и за затлъстяването и нарушения въглехидратен дисбаланс при ищцата,
каквито не се установява да е имало преди 2017г. и появяването на които е в
пряка причинно-следствена връзка със стреса, на който е била подложена
ищцата вследствие повдигнатото й обвинение. Ето защо, съдът намира за
неоснователно и недоказано възражението на жалбоподателя, че появата на
посочените заболявания и влошаването на здравословното състояние на
ищцата датират още преди привличането й като обвиняема и нямат връзка с
повдигнатото й обвинение. По отношение на останалите заболявания при
ищцата, посочени по-горе, не се установява да се получени в пряка причинно-
следствена връзка с воденото срещу нея наказателно производство.
Показанията на разпитаните по делото свидетели М. Л. Л. – майка на
ищцата и Н. К. К., с който ищцата живее на семейни начала от 20г. и с когото
имат син потвърждават твърденията в ИМ, потвърдени и от СМЕ, относно
влошеното здравословно и психоемоционално състояния на ищцата
вследствие образуваното и водено срещу нея наказателно производство.
7
Според св. Л., след образуването на наказателното производство
срещу дъщеря й, полицаите идвали при М. Л. почти през десет дни, за да я
викат на разпит. Вследствие на това, по впечатления на свидетелката, дъщеря
й не можела да спи, започнала да получава тахикардия, започнали
хормонални проблеми, установило се, че има гуша. Свидетелката твърди, че
от 2016год. и до средата на 2019год., дъщеря й нямала миг спокойствие.
Всеки месец поне по два пъти била викана на разпит в Прокуратурата, като от
дъщеря си знае, че прокурорът и внушавал, че е престъпничка и измамница.
Непрекъснато я заплашвали, както в прокуратурата, така и в полицията. Ето
защо, дъщеря й напълно се отчаяла, и твърдяла, че макар да е невинна, ще я
осъдят. Свидетелката посочва, че в резултат на воденото срещу дъщеря й
наказателно производство, тя е станала инвалид, с влошено здравословно
състояние. Развила е диабет, получавала кръвоизливи от миомите и се
наложило хирургична интервенция по отстраняването им. Развила заболяване
на щитовидната жлеза, като сочи, че всички тези заболявания са причинени от
стреса, на който е било подложена дъщеря и. Съпругът на свидетелката, баща
на ищцата се дистанцирал от дъщеря си, тъй като не я познавал като такава.
До образуването на наказателното дело, М. Л. била юрисконсулт в
дружеството на баща си и му помагал в бизнеса, но след като узнал за делото,
баща и я уволнил и отказал да и помага. Внукът и А. К. също бил разстроен,
защото виждал безпокойството на майка си и дори предлагал да отидат да
живеят в друг град. Свидетелката твърди, че всяко съдебно заседание, М. Л.
изживявала с голяма тревога, била неадекватна, треперела, притеснявала се,
наложило се да й дава успокоителни. Твърди, че дъщеря и развила и ранен
климакс вследствие на това наказателно производство. Преди това, дъщеря й
била много общителна, контактувала в много хора, с каквото можела им
помагала- със съвети , с грижи за стари хора, със средства. Понастоящем,
дъщеря й станала затворена в себе си, не искала да контактува с хората,
страхува се за бъдещето. М. Л. имала проблеми и в професионален план,
защото останала без работа по специалността като юрист и икономист. Затова
се регистрирала като безработна, дори за определен период от време била
асистент на възрастна жена. Наложило се да вземе кредит с високи лихви от
фирма за бързи кредити, които не можела да обслужва, поради липса на
финансови средства. Мъжът, с който ищцата живее на семейни начала- Н. К.,
също не разбрал М. и се изнесъл за 3-4месеца от жилището им, като я оставил
8
сама да се оправя с финансите и грижите за сина им.
Свидетелят Н. К. К. образуваното срещу ищцата наказателно
производство оказало съществено негативно влияние върху семейните им
взаимоотношения, които се влошили, както и върху финансовото им
състояние, което също се влошило, защото М. Л. останала без работа. До
преди това, ищцата била в разцвета на своята креативност, много жизнена и
находчива, имала свой бизнес, участвала в много проекти. Те често излизали
с приятели. След наказателното дело, всичко се променило- те спрели да
излизат с приятели, защото хората променили отношението си към М.. Баща й
уволнил М. от работа и се наложило тя да взема кредити, които нямало как да
обслужва. Свидетелят твърди, че М. Л. няма лично имущество, дори
жилището, в което живеят като семейство е собственост на бащата на М..
Свидетелят посочва, че в резултат на наказателното дело здравословното
състояние на М. Л. се влошило. Заболяла я жлъчката, започнали хормонални
проблеми и други, които наложили болничното и лечение. Твърди, че след
наказателното дело, М. Л. не е същия човек, все едно отнели искрата за живот
в нея. Сега двамата продължавали да живеят заедно, но нещата не били както
преди. Хората започнали да гледат на М. по друг начин и той също го усещал.
Той се върнал при М. заради детето, но и заради нея, защото осъзнал, че тя не
е такъв човек, не е престъпник и той трябва да се грижи за семейството си и
да ги поддържа психологически.
След като съобрази възможната им заинтересованост, съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй като са
безпротиворечиви, последователни и съответстващи на доказателствената
съвкупност по делото. От тях се потвърждават твърденията в ИМ за
причинените на ищцата вследствие образуваното срещу нея наказателно
производство значителни притеснения, страх, тревожност, влошаване на
семейните отношения, уронване на престижа и доброто й име в обществото
неимуществените вреди, както и за здравословните й проблеми, породени от
изживения стрес вследствие от водения срещу нея наказателен процес. Не
могат да бъдат споделени доводите на въззивника срещу даването на вяра на
показанията им, с аргумент, че не почивали на обективни факти и били
субективни, тъй като се касае за хора от най-близкия семеен кръг на ищцата,
които са били постоянно около нея и изложеното в показанията им е в
резултат на преките им впечатления. От свидетелските показания се
9
потвърждава и твърденията в ИМ, че воденото срещу ищцата наказателно
производство е станало достояние на обществеността в гр.С., което е довело
до дистанциране, както на най-близките й хора – партньорът й Н. К. и баща й,
така и на нейните приятели. Вследствие възникналото у баща й недоверие
поради наказателното дело, той я освободил от фирмата си и се дистанцирал
от нея, като ищцата дълго време безуспешно се опитвала да си намери работа,
но никъде не я приемали. Всичко изложено сочи, че образуваното и водено
близо 2г. наказателно производство е имало отзвук в обществото в гр.С.,
който се отразил негативно на ищцата в психоемоционален аспект, било е
засегнато доброто й име, бил е уронен авторитетът й, вкл. пред най-близките
й хора.
За негативното отражение на образуваното срещу ищцата
наказателно производство безспорно е допринесло поведението на органите
на Прокуратурата. Така, самото привличане на ищцата като обвиняема на
04.08.2017г. с постановление на гл. разсл. Полицай при ОД на МВР-С. е
извършено съгласно указания на наблюдаващия прокурор Ирикев, дадени с
Постановление от 17.07.2017г. Впоследствие, от прокуратурата е внесен
обвинителен акт в съда, с който ищцата е била предадена на съда за тежко
умишлено престъпление от общ характер по квалифицирания състав на
чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 и чл.26 НК – измама, от която са причинени
вреди в големи размери, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от 1 до 8г. Последвало е прекратяване на съдебното производство
поради допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения,
нарушаващи правото на защита на подсъдимата, след което прокуратурата
отново е внесла обвинителен акт срещу ищцата в съда за същото
престъпление, след надлежна конкретизация на обвинението. При повторното
внасяне на делото в съда, на 20.11.2018г., Районният съд в С. е постановил
осъдителна присъда спрямо ищцата, с която последната е била осъдена на
лишаване от свобода за 18 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок
от 3г. Наред с осъдителната присъда по внесения обвинителен акт, е бил
уважен и предявения срещу подсъдимата граждански иск за сумата от около
40000 лв, прието за разглеждане в наказателното производство. Безспорно,
това е била негативната кулминация на наказателното производство по
отношение на ищцата, която в този момент е била без работа и доходи, в
затруднение да плаща кредитите си, с опетнено име в социалната й сфера и с
10
влошени отношения с най-близките й хора. Въпреки последвалата
оправдателна присъда на С.ския окръжен съд, постановена през м. януари
2019г., прокуратурата е протестирала същата и се е стигнало до удължаване
на наказателното производство. С окончателно произнасяне на ВКС с
Решение от 13.06.2019г., оправдателната присъда на ищцата е потвърдена и
наказателното производство спрямо нея окончателно е приключило.
Независимо че цялото наказателното производство след
привличането на ищцата като обвиняем, като съвкупност от досъдебна и
съдебна фаза, е приключило в разумен срок (22 месеца и 9 дни), както и че
спрямо ищцата не са вземани мерки за неотклонение „задържане под стража“,
„домашен арест“ или „гаранция“, а единствено подписка (за периода
04.08.2017г. – 20.11.2018г.), съдът намира, че развоят му, при който
прокуратурата 2 пъти е внасяла обвинителен акт в съда, постановена е
осъдителна присъда на първа инстанция, както и уважаване на граждански
иск за голяма сума срещу ищцата, последващо протестиране на
оправдателната присъда на въззивния съд, довело до удължаване на периода,
през който ищецът е търпял морални вреди, сочи на завишена интензивност
на действията на прокуратурата по повдигнатото незаконно обвинение, която
се отразила силно негативно на ищцата, накарало я е да се чувства като
престъпник, да се страхува от възможността да бъде осъдена, въпреки че е
невинна. Особено съществено обстоятелство, установено по делото, което
съдът взе предвид, е че образуваното срещу ищцата наказателно
производство е причинило силно разклащане на психоемоционалното и и
здравословното й състояние, в това число до отключване на нелечимо
заболяване – диабет 2 тип, което макар и не смъртоносно, ще съпътства
ищцата до края на живота й. Касае се за жена, която е била на 40 г. при
привличането й като обвиняема и чието здравословно състояние съществено
и необратимо се е влошило след образуване на наказателното производство
срещу нея. Именно поради това, независимо от не толкова дългия срок на
наказателното производство спрямо ищцата от момента на привличането й до
окончателното произнасяне на ВКС, съдът намира, че претърпените от нея
неимуществени вреди са били със значителен интензитет и трайни последици
за личността й здравето й. Гореизложеното мотивира съда да приеме за
неоснователни доводите на Прокуратурата, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди са извънредни, повече от обикновените. За щастие, не
11
всяко наказателно производство води заболяване на обвиняемия, но в случая,
ищцата не е сред „щастливците“, които са преминали през наказателното
производство срещу тях без последици за здравето, каквито по делото се
установи, че са настъпили за ищцата и които, за съжаление, са нелечими.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка на
база събраните доказателства, съдът приема, че предявеният иск безспорно е
доказан по основание, доколкото е осъществен фактическия състав на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ – повдигнато срещу ищцата обвинение, за което
впоследствие тя е оправдана с влязъл в сила акт на съда. Предвид
установените по делото продължителност на наказателно производство,
обвинение за тежко умишлено престъпление, ход на досъдебна и съдебна
фаза, но най-вече, с оглед установените негативните последици за ищцата в
емоционален, здравословен и социален аспект, както и невъзстановяването й
от преживяното в емоционален план след приключване на наказателното
производство, съдът намира, че сумата от 25000 лв се явява справедлив и
адекватен еквивалент на дължимото й се обезщетение за причинените й от
незаконно повдигнатото й обвинение неимуществени вреди, настъпването на
които безспорно се установява от доказателствата по делото, коментирани по-
горе в изложението. Този размер на обезщетението е съобразен с безспорните
факти, че наказателното производство е продължило в разумен срок, както и
че спрямо ищцата не са вземани мерки за неотклонение „задържане под
стража“, „домашен арест“ или „гаранция“, а единствено подписка, което
означава по-ниска степен на негативно въздействие върху нея в този аспект,
като при определянето му съдът дава превес на влошаването на
здравословното състояние на ищцата и отключването на нелечимо заболяване
като диабет тип 2, което при човек на средна възраст за в бъдеще ще има още
негативни последици, за който извод на съда, с оглед житейския му опит, не
са необходими специални знания. Цитираната от въззивника съдебна
практика касателно размера на претендираното обезщетение не може да бъде
аргумент за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за
неимуществени вреди, тъй като се касае за различни от настоящия случаи,
всеки със самостоятелна специфика, каквато е налице и по настоящото дело и
която съдът е взел предвид, за което по-горе бяха изложени съображения.
сума. В заключение, съдът намира, че искът е доказан и по размер, до сумата
от 25000 лв. Върху присъденото обезщетение се следва й законната лихва за
12
забава, считано от 13.06.2019г. (датата на окончателното решение на ВКС), до
окончателното изплащане на дължимата
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същите изводи и е
уважил иска до размер от 25000 лв, първоинстанционното решение ще се
потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Доколкото
въззивния съд споделя мотивите на първата инстанция, ще се препрати към
тях, на основание чл.272 ГПК.
По частната жалба:
От Прокуратурата е подадена частна жалба с вх.№1919/31.05.2022г.,
наименована „Въззивна жалба“, против Определение №267/20.05.2022г. по
гр.д. №20215400100370 по описа на С.ския окръжен съд за 2021 г., с което се
оставя без уважение молбата на Прокуратурата за изменение на Решение №
72/05.04.2022 г. по гр.д. №20215400100370 по описа на С.ския окръжен съд за
2021 г., в частта му за разноските, с която е поискано присъдения на ищеца
адвокатски хонорар съразмерно уважената част от исковете да бъде намален
от 1643 лв на 1371 лв.
Съгласно чл.2, ал.5 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ,
„За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно.“
По делото са предявени 2 обективно съединени иска – за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 45000 лв и за
имуществени вреди в размер на 2250 лв.
Ищцата е представлявана пред първата инстанзция от адвокат
безплатно, при условията на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Следователно, съгласно ал.2 от същия, „В случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.“
13
Съгласно чл.7 от горепосочената Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията са следните:
-т.2 - при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв.;
- т.4 - при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв.;
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Следователно, при уважен размер на първия иск от 25000 лв,
минималното адвокатско възнаграждение е 830 лв + 3% върху 15000 лв, т.е
450 лв = 1280 лв.
При уважен размер на втория иск от 1900 лв, минималното
адвокатско възнаграждение е 300 лв + 7 % за горницата над 1000 лв, т.е. 63
лв = 363 лв.
Или общо следващите се на ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция са в размер на 1643 лв, колкото
правилно е изчислил и присъдил първоинстанционния съд.
Това означава, че частна жалба на Прокуратурата с вх.
№1919/31.05.2022г., наименована „Въззивна жалба“, против Определение
№267/20.05.2022г. по гр.д. №20215400100370 по описа на С.ския окръжен съд
за 2021 г., с което се оставя без уважение молбата на Прокуратурата за
изменение на Решение № 72/05.04.2022 г. по гр.д. №20215400100370 по описа
на С.ския окръжен съд за 2021 г., в частта му за разноските, с която е
поискано присъдения на ищеца адвокатски хонорар съразмерно уважената
част от исковете да бъде намален от 1643 лв на 1371 лв, е неоснователна и ще
се остави без уважение.
По разноските пред настоящата инстанция:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на адвокат В. И. Р., вписана в
АК-С., с личен №..... и адрес на адвокатска кантора гр.С., ул.“Б.“№7, ет.8,
14
ап.8А ще се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на М. Д. Л.
безплатна адвокатска защита пред настоящата инстанция, съобразно
материалния интерес от 25000 лв, в размер на 1280 лв, които Прокуратурата
ще бъде осъдена да й заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72/05.04.2022 г. по гр.д.
№20215400100370 по описа на С.ския окръжен съд за 2021 г., в обжалваната
част, с която се осъжда П. на РБ, Булстат:..., представлявана от главния
прокурор И. Гешев да заплати на М. Д. Л.,ЕГН********** с постоянен адрес
гр.С., ул.“П. Р. С.“№27 сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в продължителен психо-емоционален стрес, дългогодишен
страх, тревога и душевен дискомфорт, вследствие на повдигнатото и
поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.210,ал.1,
т.5 НК, във връзка с чл.209ал.1 НК, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за което е
оправдана с влязла в сила присъда№1/14.1.2019год. по ВНОХД №61/2018год.
на С.ски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 13.01.2019год. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА П. на РБ, Булстат:..., представлявана от главния прокурор
И. Гешев да заплати на адвокат В. И. Р., вписана в АК-С., с личен №..... и
адрес на адвокатска кантора гр.С., ул.“Б.“№7, ет.8, ап.8А, адвокатско
възнаграждение за оказаната на М. Д. Л. безплатна адвокатска защита пред
настоящата инстанция, в размер на 1280 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№1919/31.05.2022г. от
П. на РБ, Булстат:..., представлявана от главния прокурор И. Гешев,
наименована „Въззивна жалба“, против Определение №267/20.05.2022г. по
гр.д. №20215400100370 по описа на С.ския окръжен съд за 2021 г., като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
15
при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16