РЕШЕНИЕ
№67
Самоков, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на първи февруари през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 622 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т.Б.П. - З. и З.Т.З.,
двамата от гр. София, са предявили срещу „Първа
инвестиционна банка“ АД, гр. София и „А
и Л Корпорация“ ООД, гр. София (вж. уточняваща молба от 12.09.2019 г. и
определение от 04.10.2019 г.) иск за установяване, че в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД не съществува ипотечно право по учредената с нотариален
акт № 197, том IIIA, рег. № 3957, дело № 573/2007 г. на нотариус Борислав
Механджийски договорна ипотека върху собствения на ищците недвижим имот,
находящ се в к. к. „Боровец“, Община Самоков, апартаментен хотел „Кокиче“, ет.
1, представляващ студио С6 с идентификатор 65231.919.144.4.14 по одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Самоков, с площ 47,35 кв. м. и
принадлежащите 12,59 кв. м. от общите части на сградата.
Искът се основава на твърденията,
че ипотечното право е погасено поради
погасяване на обезпеченото вземане с изтеглянето от „Първа инвестиционна банка“
АД от банковата сметка на ипотекарния длъжник „А и Л Корпорация“ ООД на сумата
6 882 000 лв., представляваща продажна цена на хотел „Кокиче“ и с
изтеглянето от „Първа инвестиционна банка“ АД на сумата 1 356 800 лв. от
разплащателна сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN *** „Айсберг
Боровец“ ООД, която сума е трябвало да бъде отнесена по специална сметка с IBAN
***, с титуляр „Първа инвестиционна банка“ АД за обслужване на дълга по договора
за кредит, договора за встъпване в дълг и по договора за финансов лизинг, като
с усвояването е следвало да бъде намалено задължението, респ. заличена
ипотеката на обекта. В исковата молба са изложени подробно обстоятелства във
връзка с основанието на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е представил отговор на исковата
молба, в който е оспорил иска и е изразил становище за неговата неоснователност
по подробно изложени съображения. Твърди се в отговора на исковата молба, че
към 03.04.2018 г. общият размер на обезпечения дълг е 1 242 978,79 евро,
същият не е погасен с посочените в исковата молба плащания, тъй като по силата
на споразумение от 05.02.2016 г. е уговорена поредност на погасяване на задължения
на кредитополучателя „А и Л Корпорация“ ООД по договори за банков кредит,
посочени в отговора на исковата молба, като с получаване на посочените в
исковата молба суми по договор за продажба на УПИ и 63 самостоятелни обекта,
длъжникът е погасил съответни изискуеми задължения по цялата си кредитна
експозиция в банката – ответник, а не само по договора за кредит, във връзка с
който е учредена процесната ипотека.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът „А и Л Корпорация“ ООД не е представил отговор на исковата молба.
Пред съда ищците се представляват
от пълномощника им адв. Христо Христов, който заявява, че поддържа иска и в с.
з. на 20.02.2020 г. допълва, че освен с посочените в исковата молба две
плащания обезпеченото вземане е погасено и с плащане на сумата 774 330,71 лв. на
09.08.2016 г., наредено от „Ахелой Инвестмънт“ ООД.
В с. з. на 20.02.2020 г.
ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД се представлява от пълномощника си
адв. Мартин Емануилов, който заявява, че поддържа становището по иска, изразено
в отговора на исковата молба и счита допълнително изложените от пълномощника на
ищците твърдения за плащане, наредено от „Ахелой инвестмънт“ ООД, за неотносимо
към спора. В хода на устните състезания този ответник се представлява от
пълномощника си адв. Николай Николов, който моли за отхвърляне на иска.
Ответникът „А и Л Корпорация“ ООД
не се представлява пред съда и не заявява становище по иска. След приключване
на устните състезания по отношение на това ответно дружество е открито
производство по несъстоятелност с решение от 02.03.2022 г. на Бургаския окръжен
съд по т. д. № 47/2021 г.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Искът е допустим, но е неоснователен.
Между ответниците е сключен
представеният договор № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. за банков кредит, по силата
на който „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила на „Търговска къща
Йолов“ ЕООД (към датата на приключване на устните състезания - с наименование
„А и Л Корпорация“ и в дружествена форма ООД) банков кредит в размер
3 000 000 евро за изграждане на „Апартаментен хотел/ресторант, ски
гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и
хотелски апартаменти“, който ще се изгради в поземлен имот с идентификатор
65231.919.144 от кв. 21 по плана на к. к. „Боровец“, Община Самоков съгласно
разрешение за строеж № 158/17.05.2007 г. на главния архитект на Община Самоков
и одобрени на 17.05.2007 г. архитектурни проекти за изграждане на сградата.
Вземането на банката е обезпечено
с договорна ипотека, учредена на 15.06.2007 г. с представения нотариален акт № 197,
т. ІІІа, рег. № 3957, д. № 573/2007 г. на нотариус Б. Механджийски, с район на
действие съдебния район на РС – Самоков, върху собствения на кредитополучателя
поземлен имот с идентификатор 65231.919.144, находящ се в к. к. „Боровец“,
Община Самоков, с площ 4201 кв. м. и върху правото на строеж за построяване в
този имот на сграда, независимо от етапа на нейното изграждане, представляваща
„Апартаментен хотел/ресторант, ски гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с
басейн, дискотека, боулинг и хотелски
апартаменти“ със ЗП 1135 кв. м. и РЗП 5584 кв. м., чието изграждане е
предвидено съгласно ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № РД-02-14-503 от 27.07.2006 г.
на МРРБ, одобрен на 17.05.2007 г. инвестиционен проект с комплексен доклад към
него и горепосоченото разрешение за строеж, която се предвижда да се състои от
изброените в този нотариален акт обекти. В нотариалния акт са посочени размерът
на главницата по кредита, размерите на годишната лихва и на лихвата при
просрочие, крайният срок за погасяване на кредита, предпоставките за обявяване
на предсрочната му изискуемост, както и че ипотеката обезпечава всяко от
вземанията на банката по този кредит. Не се твърдят от ищците, а и не се
констатират от съда основания за недействителност на ипотеката.
В т. 5 от този нотариален акт е посочено,
че при прехвърляне на собствеността върху обекти, изградени в апартаментния
хотел в поземлен имот 65231.919.144, независимо дали това ще стане като
прехвърляне на право на строеж, в „груб строеж“ или в завършен вид,
кредитополучателят се задължава да погасява части от кредита, равни на
стойността на прехвърлените обекти, изчислена на база 600 евро за квадратен
метър продадена площ за апартаментите (включително и мезонета) и студиата, и по
900 евро за квадратен метър при продажбата на търговските помещения,
включително и за общите части от сградите, като при продажбата на такива
самостоятелни обекти площта им се изчислява съгласно таблица за предварително
определяне на застроените площи (таблица за площообразуване). В такъв случай
кредиторът се е задължил след изпълнение на тези задължения на
кредитополучателя, да даде необходимото съгласие за частично заличаване на
договорната ипотека само за продадения недвижим имот, за който
кредитополучателят е погасил стойността му при горепосочените условия.
През 2009 г. ищците са купили от
„Търговска къща Йолов“ ЕООД самостоятелен обект в сграда, представляващ студио
– С3 с идентификатор 65231.919.144.4.11, попадащ в сграда с идентификатор
65231.919.144.4, построена в „груб строеж“ в поземлен имот с идентификатор
65231.919.144, за цена 24642 евро с ДДС.
През 2016 г. „Мал тепе“ ЕООД е
купило от „А и Л Корпорация“ ООД (с предишни наименование и дружествена форма
„Търговска къща Йолов“ ЕООД) самостоятелен обект в сграда, представляващ студио
– С6 с идентификатор 65231.919.144.4.14, попадащ в сграда с идентификатор
65231.919.144.4, построена в поземлен имот с идентификатор 65231.919.144, за
цена 30500 лв. с ДДС.
И в двата нотариални акта, с
които са оформени тези договори за продажба (н. а. № 26, т. Іа, рег. № 683, д.
№ 25/2009 г. на нотариус Механджийски, съответно н. а. № 142, т. І, рег. №
1093, д. № 103/2016 г. на същия нотариус) е посочено, че върху имота има
действие договорната ипотека, учредена с гореобсъдения н. а. 197/2007 г. на
нотариус Механджийски.
Не е спорно, че понастоящем
ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда, представляващ студио –
С6 с идентификатор 65231.919.144.4.14, попадащ в сграда с идентификатор
65231.919.144.4, построена в поземлен имот с идентификатор 65231.919.144 на
основание договор за замяна, сключен с нотариален акт № 118, т. І, рег. № 1658,
д. № 110/2016 г. на нотариус Механджийски.
Не е спорно, че учредената с н.
а. № 197/2007 г. договорна ипотека, която има действие и върху процесния
самостоятелен обект в сграда, представляващ Студио – С6 с идентификатор
65231.919.144.4.14, тъй като той попада в построения в поземлен имот
65231.919.144 апартаментен хотел, не е заличена, а е подновена през 2017 г. по
реда на чл. 172, ал. 1 от ЗЗД преди изтичане на 10-годишния срок на действието
на вписването й.
От събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че ипотечното право е погасено
поради погасяване на обезпеченото вземане.
Конкретиката на случая разкрива
две групи възможни основания за погасяване на ипотечното право поради
погасяване на обезпеченото вземане: 1/. частично погасяване на вземането с
цената, която кредитополучателят получава при продажба на процесния имот, което
при определени договорно установени предпоставки (условия) поражда за
ипотекарния кредитор задължение да поиска заличаване на ипотеката само върху
този имот с едностранно писмено изявление в нотариално заверена форма по реда
на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД и 2/. пълно
погасяване на вземането, което съгласно общото правило на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД
има за последица погасяване на ипотечното право върху всички обекти, за които
ипотеката поражда действие, в това число и за процесния недвижим имот.
На първо място, макар в ЗЗД да не
съществува уредба на т. нар. „частично“ заличаване на ипотека, т. е. заличаване
на ипотека върху определен самостоятелен обект в сградата, върху която тежи
ипотеката, с оглед принципа на договорната свобода то е допустимо да се извърши
с волеизявление на кредитора при договорно установени предпоставки. В случая
такива са визирани в т. 5 от нотариалния акт, с който ипотеката е учредена и в
т. 20, б. „н“ от договора за кредит от 30.05.2007 г., сключен между
ответниците, а именно – при прехвърляне на самостоятелен обект в сградата, в
случая – студио, прехвърлителят - кредитополучател да погаси част от кредита,
равна на стойността на този обект, като за целите на погасяването на кредита
тази стойност следва да се изчисли при цена 600 евро за квадратен метър
продадена площ, включително и за общите части. Видно е от съдържанието на тази
уговорка, че тя предвижда частично погасяване извън погасителния план и отделно
от него като основание за възникване на задължение за действие на кредитора по
заличаване на ипотеката върху прехвърления обект.
По делото не са събрани никакви
доказателства за това за който и да е от двата самостоятелни обекта, а именно
студио – С3 (чиито собственици първоначално са били ищците) и студио С6 (чиито
собственици са станали ищците през 2016 г. на основание договор за замяна
сключен с „Мал тепе“ ЕООД) ответникът „А и Л Корпорация“ ООД като
кредитополучател да е извършил плащания на уговорената сума на ответника –
кредитор. Само в случай на такива именно плащания, каквито по делото не са
установени, за ипотекарния кредитор би възникнало договорно задължение да
поиска заличаване на ипотеката върху конкретния продаден обект в сградата, а
във всички останали хипотези на частично погасяване на кредита за ипотекарния
кредитор такова задължение не възниква. Затова доводите на ищците, че сочени от
тях други плащания, които частично погасяват задължението на ответника –
кредитополучател “А и Л Корпорация“ ООД, следвало да имат за последица
задължение за ипотекарния кредитор да поиска заличаване на ипотеката върху
процесния имот и като цяло – погасяване на ипотечното право върху този имот, са
несъстоятелни. Тези доводи не държат сметка, че ипотеката върху недвижим имот е
неделима, т. е. частичното погасяване на вземането, което тя обезпечава (извън
гореобсъденото договорно установено частично погасяване с цената, получена при
продажбата на имота съгласно т. 5 от н. а. № 197/2007 г.) не води до някакъв
вид пропорционално намаляване на обема на ипотечното право върху имота, нито в
такъв случай може да се определи ипотеките върху кои самостоятелни обекти в
сградата следва да бъдат заличени при условията на т. нар. „частично“
заличаване и върху кои – не. Затова и изявлението на л. 273 от делото,
изхождащо от представител на „Първа инвестиционна банка“АД, че след частично
погасяване на кредита със сумата 521 689,68 лв. към 28.11.2016 г. „квадратурата
за заличаване“ била 313,81 кв. м. по никакъв начин не може да обоснове извод,
че в тази площ попада и процесният имот и че за този имот са изпълнени
договорните предпоставки за частично заличаване на ипотеката.
Отделен, но не по-маловажен е
въпросът, че на 20.12.2010 г. е сключен анекс № 5 към договора за банков кредит
от 30.05.2007 г. Съгласно т. 3.1. от този анекс при продажба на обособени
обекти в сградата с идентификатор 65231.919.144.4, построена в поземлен имот с
идентификатор 65231.919.144 кредитополучателят се е задължил да погасява по 850
евро главница за всеки квадратен метър от жилищната площ, респ. по 1150 евро
главница за всеки квадратен метър от търговската площ, както и за припадащите
им се площи от общите части на сградата за всеки обособен обект, от кредитната
експозиция по договора за кредит от 30.05.2007 г. и/или по договор № 00OLD-L-000119/12.02.2010 г. за банков
кредит и анексите към него, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Съгласно
т. 3.2 от същия анекс пък, предпоставка за възникване на задължението на
ипотекарния кредитор за даване на съгласие за заличаване на договорната ипотека
(в т. ч. и за т. нар. частично заличаване) вече е изпълнението на всички
задължения на кредитополучателя по договора и по т. 3.1 от този анекс. Тези
уговорки в анекса не представляват прехвърляне или залагане на обезпеченото с
ипотека вземане, встъпване в такова вземане или налагане на запор върху него,
нито подновяване или заместване в задължение, обезпечено с ипотека, поради
което действието им не е обусловено от особена форма и вписване в имотния
регистър, предвидени в чл. 171 от ЗЗД. В най-общ план би могло да се приеме, че
анексът променя модалитетите на частични погасявания на обезпеченото вземане,
но точно заради това и по аргумент от чл. 174, изр. първо от ЗЗД това не се
отразява на действието на ипотеката.
Следователно от сключването на
анекса на 20.12.2010 г. занапред задължение за кредитора да поиска заличаване
на ипотеката върху конкретния имот – собственост на ищците, възниква само при
кумулативното изпълнение на условията по т. 3.1 и т. 3.2 от анекса – плащане от
страна на кредитополучателя в полза на кредитора на определени суми по
главницата (които със следващи анекси също се променят) съобразно площта на
продадения имот и регулярно изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит. От анализа на доказателствената
съвкупност следва извод, че от момента, в който ответникът – кредитополучател
„А и Л Корпорация“ ООД е продал на „Мал тепе“ ЕООД процесния самостоятелен
обект в сграда – студио С6, понастоящем собственост на ищците, до приключване
на устните състезания, тези условия не са изпълнени, поради което за ответника
– кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД не е възникнало задължение да поиска
по предвидения в чл. 179 от ЗЗД ред заличаване на ипотеката за този имот.
Същевременно, от доказателствата
не се установява пълно погасяване на обезпечените с договорната ипотека
вземания, което съгласно общото правило на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД би имало за
правна последица погасяване на ипотечното право.
Съществено е в тази връзка
обстоятелството, че дори в исковата молба ищците не твърдят сочените от тях
плащания да са погасили обезпеченото вземане, а само да са довели до
намаляването му по размер (вж. последната част от петитума).
В подкрепа на това признание за
неизгодно за тях обстоятелство е и фактът, че за вземанията си по договора за
банков кредит от 30.05.2007 г., анексите към него и договора за встъпване в
дълг ответникът – кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД се е снабдил с
изпълнителен лист, издаден на 11.04.2018 г. по ч. гр. д. № 22545/2018 г. по
описа на Софийския районен съд по силата на издадената в това заповедно производство
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК (извлечение от счетоводните книги на банката-заявител за размера на
дълга към 04.04.2018 г. на ответника „А и Л Корпорация“ ООД, на „Виго бийч“
ЕООД и на Ивайло Цветков Йолов по договора за кредит от 30.05.2007 г., анексите
към него и договора за встъпване в дълг от 28.11.2012 г.) за сумата
952 695,45 евро, ведно със законната лихва от 04.04.2018 г. до изплащане
на вземането, както и за сумата 37 316,21 лв. за разноски в заповедното
производство.
По делото не са събрани
доказателства, а това съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК е в тежест на ищците, разпореждането
за издаване на заповедта за изпълнение да е обжалвано и отменено по реда на чл.
419 от ГПК, нито в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК някой от съдлъжниците да е
възразил срещу заповедта за изпълнение и в последващо, обусловено от такова
възражение, исково производство да е отхвърлен иск на заявителя за установяване
съществуването на това вземане. Не са ангажирани и доказателства, което също е
в тежест на ищците, вземането в размера, посочен в заповедта за изпълнение, да
е погасено по някой от законоустановените способи до приключване на устните
състезания в настоящото производство. Няма и как ищците да докажат тези
обстоятелства, при положение, че твърдейки в исковата молба, че обезпеченото
вземане е намалено по размер с посочените плащания, те всъщност признават, че
това вземане не е изцяло погасено.
Все пак, коректно е основните възражения на
ищците относно естеството и последиците на тези плащания, да бъдат обсъдени.
Първо – с договор за продажба,
сключен с н. а. № 81, т. І, рег. № 722, д. № 53/2016 г. на нотариус
Механджийски, на 24.02.2016 г. ответникът „А и Л Корпорация“ ООД е продал на
ответника „Първа инвестиционна банка“ АД поземления имот с идентификатор
65231.919.144, както и 63 броя самостоятелни обекти в построената в този
поземлен имот сграда с идентификатор 65231.919.144.4 за обща цена
6 882 000 лв. без ДДС, която цена, платима с дължимия ДДС, да бъде
заплатена от купувача на продавача по банкова сметка, *** (т. е. на „А и Л
Корпорация“ ООД) в банката – купувач в срок от 5 работни дни след кумулативното
изпълнение на условията, посочени в т. 2 от нотариалния акт, които не е необходимо
да бъдат детайлно изброявани. Уговорките в този договор, обективиран в
горепосочения нотариален акт, следва да се тълкуват във връзка с други договори
– с договора за финансов лизинг на недвижими имоти № HDOLEAS-001 от 22.02.2016 г., сключен
между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Айсберг Боровец“ ООД и приложението към
него и със споразумението от 05.02.2016 г., сключено между „А и Л Корпорация“
ООД, „Айс тур“ ЕООД, „Лепси блек сий резорт пропъртис“ ЕООД, Цветко Йолов
Йолов, „Ахелой бийч ризорт“ ООД и „Първа
инвестиционна банка“ АД.
С посочения договор за финансов
лизинг лизингополучателят „Айсберг Боровец“ ООД е възложил на лизингодателя –
ответника „Първа инвестиционна банка“ АД да придобие от трето лице правото на
собственост върху недвижимите имоти, описани в приложение № 1 към този договор
и да предостави това имущество на лизингополучателя за ползване срещу
възнаграждение, заплащано под формата на лизингови вноски в сроковете и при
условията, уговорени в договора за финансов лизинг и приложение № 4 към него.
Това са същите недвижими имоти, описани в н. а. № 81/2016 г. от 24.02.2016 г. Нищо
фрапиращо (според терминологията на исковата молба) няма при сключване на този договор
за финансов лизинг, защото в същността на договора за финансов лизинг е
лизингодателят да поеме задължение да придобие от трето лице имуществото –
предмет на финансовия лизинг и едва тогава да го предостави за ползване на
лизингополучателя срещу възнаграждение - в случая, под формата на лизингови
вноски. Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД като лизингодател е изпълнил
своето задължение към „Айсберг Боровец“ ООД да придобие лизинговото имущество
със закупуването на това имущество от ответника „А и Л Корпорация“ ООД с н. а.
№ 81/2016 г.
От друга страна, обстоятелството,
че купувачът „Първа инвестиционна банка“ АД по договора за продажба, сключен с
н. а. № 81/2016 г. и с предмет самостоятелни обекти, различни от процесния,
плащайки цената на продавача „А и Л Корпорация“ ООД ще използва сумата за
погасяване на свои вземания към продавача по договора за кредит от 30.05.2007
г. не противоречи на чл. 152 от ЗЗД, нито налага извод за привидност на
договора за продажба или за заобикаляне на закона при сключването му, а се
касае за допустимо от закона „даване вместо изпълнение“. Наред с това, с
получената съгласно н. а. № 81/2016 г. цена в размер 6 882 000 лв. не
е погасено цялото задължение на „А и Л Корпорация“ ООД към „Първа инвестиционна
банка“ АД по договора за кредит от 30.05.2007 г., анексите към него и договора
за встъпване в дълг от 28.11.2012 г.
Напротив, от установителната част
на споразумението от 05.02.2016 г. е видно, че към тази дата общият размер на
това задължение е 7 093 405,87 лв., както и че „А и Л Корпорация“ ООД
има непогасени задължения по още четири банкови кредита към „Първа
инвестиционна банка“ АД, които към тази дата възлизат (само те) на над 10 000
000 лв. Затова в допустимо отклонение от диспозитивната разпоредба на чл. 76 от ЗЗД в споразумението от 05.02.2016 г. е уговорено, че със сумата
6 882 000 лв. от продажбата (впоследствие осъществена с н. а. №
81/2016 г. от 24.02.2016 г.) ще се погаси само част в размер
4 031 200 лв. от задължението на „А и Л Корпорация“ ООД по договор за
банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. заедно с всички анекси към него, а
останалите части от сумата 6 882 000 лв. без ДДС ще погасят частично
задълженията на „А и Л Корпорация“ ООД към „Първа инвестиционна банка“ АД по
други кредити. Казано иначе, дори въз основа на заключението на в. л. В.З. по
първоначалната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) да се приеме, че с получаване
на цената по договора за продажба, сключен с н. а. № 81/2016 г. в размер
8 258 400 лв. с включен ДДС ответникът „А и Л Корпорация“ ООД е
погасил част в размер 4 679 000 лв. от задълженията си по договора за
банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г., към този момент той е останал да
дължи поне 2 414 405,87 лв. (7 093 405,87 – 4 679 000,00
= 2 414 405,87) на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД по този
договор, представляващо сбор от непогасена главница, лихви и разноски. Отделен
е въпросът, че след погасяването на тази част от кредита, върху остатъкът са
продължили да се натрупват лихви.
При това положение постъпленията
от възстановен ДДС, които съгласно договора за откриване на специална сметка от
02.08.2016 г. всеки от наредителите „Айсберг Боровец“ ООД, „Реактив ризорт
пропъртис“ ООД, „А и Д“ ООД, „Кайряка ленд“ ООД, „Кръстова вада“ ООД, „Реактив
реал истейт“ ООД, „Ахелой инвестмънт“ ООД и „Интернет панорама“ ООД се е задължил
да превежда по специална безлихвена сметка в лева с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД
за погасяване на задължения по изброените в същия договор договори за кредит
(сред които и договор за банков кредит № 00КР-АА-2978 от 30.05.2007 г. сключен
между ответниците) и договори за лизинг, също не са били достатъчни за пълно
погасяване на задълженията по договора за кредит от 30.05.2007 г., анексите към
него и договора за встъпване в дълг от 28.11.2012 г.
Това е така, защото според т. 1
от приложение 1 към договора за откриване на специална сметка от 02.08.2016 г.
при постъпване на средства по специалната сметка с IBAN ***, постъпленията се превеждат по
банкова сметка *** ***т в следната
последователност – 60 % от постъпленията се превеждат за погасяване на
задължения на задължените лица по договор № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г. за
банков кредит (т. е. по обезпечения с процесната ипотека кредит), 10 % - за
погасяване на задълженията на задължените лица по договор № 000LD-L-000207/20.12.2010 г. и 30 % -
за погасяване на задълженията на задължените лица по договор за финансов лизинг
на недвижими имоти № HDOLEAS-005. Затова и съгласно заключението по допълнителната ССЕ
с превода на 09.08.2016 г. на сумата 761 332,69 лв. от сметката на „Ахелой
инвестмънт“ ООД по горепосочената специална сметка с титуляр „Първа
инвестиционна банка“ АД са погасени 446 445,93 лв. от задължението по
обезпечения с процесната ипотека кредит по договор № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г.
за банков кредит.
Дори и съгласно заключението по
първоначалната ССЕ да се приеме, че „Айсберг Боровец“ ООД също е могло към
24.07.2017 г. да внесе сумата 1 356 800 лв. от възстановен ДДС по
специалната сметка, с тази сума биха били погасени само 814 080 лв. (60 %)
от обезпечения с процесната ипотека кредит.
Отделен, но също така важен е
въпросът, че от заключението по първоначалната ССЕ се установява, че към
24.07.2017 г. – датата, на която управителят на „Айсберг Боровец“ ООД е
отправил до „Първа инвестиционна банка“ АД искане с вх. № 51-4198 – по сметката
на това дружество с IBAN ***чно наличност и то от възстановен ДДС, за да се извърши превод на тази сума
към специалната сметка. Извършването на такъв превод обаче е задължение на
наредителя „Айсберг Боровец“ ООД – вж. т. ІІ.2 от договора за откриване на специална сметка.
Пак от заключението по първоначалната ССЕ се установява, че до 22.12.2017 г.
„Айсберг Боровец“ ООД не е извършило превод по специалната сметка, а е
погасявало свои задължения по договор за финансов лизинг на недвижими имоти № HDOLEAS-001, който е извън предмета
на договора за специална сметка и приложение 1 към него. Към 22.12.2017 г.,
когато е съставено платежно нареждане за 1 356 800 лв. за превод по
специалната сметка, такъв превод вече е бил невъзможен поради липса на
достатъчна наличност по сметката на „Айсберг Боровец“ ООД към тази дата. Казано
иначе, в момент, когато превод от сметката на „Айсберг Боровец“ ООД с IBAN *** сметка с IBAN *** „Първа инвестиционна
банка“ АД на сумата 1 356 800 лв. е бил възможен и извършването му е
било задължение на „Айсберг Боровец“ ООД, такъв не е извършен, а твърденията на
ищците, че ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е изтеглил същата сума
против волята на титуляра „Айсберг Боровец“ ООД, за да не бъде извършен превод
на такава сума по специалната сметка за погасяване на задълженията по
обезпечения с процесната ипотека кредит, са неоснователни.
В същата връзка следва да се
отбележи, че извършените от „Кайряка ленд“ ООД, „Интернет панорама“ ООД и
„Кръстова вада“ ЕООД преводи към специалната сметка в общ размер
227 763,05 лв. съгласно писмените доказателства, представени в с. з. на
01.02.2021 г. също са крайно недостатъчни за погасяване на този кредит предвид
общия размер на сумата по преводите и уговорената пропорционалност в погасяване
на отделните задължения съгласно приложение 1 към договора за откриване на специална
сметка от 02.08.2016 г.
И на последно място, от събраните
по делото доказателства не се установява задълженията по обезпечения с
процесната ипотека кредит да са напълно погасени към датата на приключване на
устните състезания, поради което не са налице основания по чл. 235, ал. 3 от ГПК да се приеме, че ипотечното право е погасено поради пълно погасяване на
кредита в съответствие с чл. 150, ал. 1 от ЗЗД.
По всички изложени съображения
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на делото
разноски на ответниците не се следват. С отговора на исковата молба ответникът
„Първа инвестиционна банка“ АД е поискал присъждане на разноски, но в хода на
цялото производство не е ангажирал доказателства за плащане на адвокатско
възнаграждение и за неговия размер, а други разноски по делото не е сторил. На
ответника „А и Л Корпорация“ ООД не се присъждат разноски поради липса на
искане в тази насока, както и на доказателства за извършване на такива.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.П.
- З., ЕГН ********** и З.Т.З.,
ЕГН **********, двамата с адрес *** срещу „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 и „А
и Л Корпорация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, к. к.
„Слънчев бряг“, кв. „Пясъците“ № 23 (за което дружество с решение от 02.03.2022
г. на Бургаски окръжен съд по т. д. № 47/2021 г. е открито производство по
несъстоятелност) иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване,
че в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД не съществува ипотечно право по
учредената с Нотариален акт № 197, том IIIA, рег. № 3957, дело № 573/2007 г. на
нотариус Борислав Механджийски, с район на действие съдебния район на РС –
Самоков, договорна ипотека върху следния собствен на ищците Т.Б.П. - З. и З.Т.З.
недвижим имот, находящ се в к. к. „Боровец“, Община Самоков, апартаментен хотел
„Кокиче“, ет. 1: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ Студио – С6 с
идентификатор 65231.919.144.4.14 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри (КККР) на гр. Самоков, с площ 47,35 кв. м. и принадлежащите 12,59 кв.
м. от общите части на сградата, попадащ в сграда с идентификатор
65231.919.144.4, построена в поземлен имот с идентификатор 65231.919.144 по
КККР на гр. Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: