О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-2097
01.11.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
въззивно гражданско дело № 1490 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Д.С.С.,
ЕГН ********** и К. Г. П. – С., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес:***, площад „Атанас
Сиреков" № 2, етаж 2, чрез адвокат Е.Т. – с пълномощни по делото от първата
инстанция (л. 106 и л. 107), със съдебен адрес:***, площад „Атанас
Сиреков" № 2, ет. 1, против Решение № 1726 от 05.07.2019 г. по гр. д. №
8367/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е ДОПУСНАТО
извършването на съдебна делба между Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, С.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Г.Ш., ЕГН
**********, с адрес: ***, Д.С.С., с ЕГН ********** и К. Г. П.
– С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Бургас, площад „Атанас
Сиреков" № 2, етаж 2, на съсобствения им недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.118.1.10 по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на град Бургас, с административен
адрес на имота: град Бургас, площад „Свобода“ № 2, ет. 1, в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.118, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 90.00
кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.610.118.1.9, под обекта – 07079.610.118.1.6, над обекта –
07079.610.118.1.7, заедно с прилежащото му избено помещение, с площ 06.00 кв.
м., заедно с 26.67 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, при квоти: за Н.С.П. – 3/18 идеални части, за Г.И.Г.
– 1/18 идеална част, за С.Г.И. – 1/18 идеална част, за Р.Г.Ш. – 1/18 идеална
част от имота, самостоятелно за Д.С.С. – 6/18 идеални части, общо за Д.С.С. и
съпругата му К. Г. П. – С. в режим на съпружеска имуществена
общност – 6/18 идеални части.
По делото е постъпила и частна жалба от въззивниците срещу
Решение № 1726 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 8367/2018 г. по описа на Районен
съд – Бургас в ЧАСТТА, с която на основание чл. 344, ал. 2 ГПК ползването на
гореописания делбен имот е предоставено на въззивниците Д.С. Стояно и К. Г. П.
– С. и същите са осъдени да заплащат месечно за ползването на Н.С.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** – сумата от 82, 50 лева; на Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** –
сумата от 27, 50 лева; на С.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** – сумата от 27,
50 лева; на Р.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** – сумата от 27, 50 лева, считано
от влизане на определението в сила до приключването на производството за делба
по делото. Във въззивната жалба се
излагат оплаквания, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при допуснати
груби нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че
поради здравословни причини адвокат Е.Т. не е била в състояние да се яви за
насроченото на 19.06.2019 г. съдебно заседание, нямала е възможност да
преупълномощи друг адвокат, а доверителите й не са били в състояние сами да
осъществят защитата си за извършване на процесуалните действия, а именно:
изслушана и приемане/оспорване на заключението на вещото лице по СТЕ; представяне
на писмени доказателства във връзка с исканията на ищеца по чл. 27, ал. 2 СК и чл.
344, ал. 2 ГПК; изслушване на ищеца Н.П. по реда на чл. 176 ГПК; разпит на
свидетел при режим на довеждане. Навеждат се оплаквания, че в съдебното
заседание на 19.06.2019 г. първоинстанционният съд е извършил всички
процесуални действия в отсъствие на въззивниците и на процесуалния им
представител. Въззивниците считат, че по този начин са били поставени в неравностойно
положение, че са били лишени от право на защита и от възможността да събират доказателства
за обстоятелства, които са от изключително значение за постановяването на
правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Излагат се доводи, че до
приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК се стига при повторно искане за отлагане и
едновременно с това липса на кумулативните предпоставки за едновременна
обективна невъзможност и на страната, и на процесуалния й представител. Въззивниците молят съда да отмени
първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго правилно, законосъобразно и обосновано
съдебно решение.
Правят доказателствени искания за събиране на допуснатите
от първоинстанционния съд доказателства и за повторно извършване на процесуалните
действия, от участие в които са били лишени от първоинстанционния съд, в това
число изслушване заключението на вещото лице, приемане/оспорване на
заключението му, изслушване на отговорите на въпросите на ищеца по чл. 176 ГПК
и поставяне на уточняващи въпроси, разпит на свидетел при режим на довеждане.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н.С.П. чрез адвокат П.П. – с пълномощно по делото (л. 19).
Счита, че подадената въззивна жалба е недопустима поради липса на правен
интерес от обжалването. Излага доводи, че с отговора на исковата молба
ответниците са направили искане за допускане на делбата между лица и при квоти,
както са определени с обжалваното решение, т.е. исканията на жалбоподателите са
удовлетворени изцяло. Намира, че при това положение дори и да има допуснати
процесуални нарушения в производството пред първата инстанция, те не са оказали
влияние за правилното решаване на делото. Моли съда да остави въззивната жалба без
разглеждане. Алтернативно излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено при
съобразяване с всички факти и обстоятелства от значение за допускане на делбата
на процесния апартамент между лица и при квоти, определени съобразно с
материалния закон. Отбелязва, че не е имало спор между страни по тези
обстоятелства. Моли съда да не допуска направените доказателствени искания, тъй
като са неотносими към предмета на
настоящото дело. Претендира за присъждане на разноските във въззивното
производство.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите Г.И.Г., С.Г.И. и Р.Г.Ш..
В частната жалба
се навеждат оплаквания, че в обжалваната част решението /определението/ е неправилно
поради нарушение на материалния закон и
процесуалния закон и
необосновано. Поддържат се изложените във въззивната жалба оплаквания. Оспорват
се твърденията, че от години процесния
имот се ползва от Д.С., който го отдава под наем и с това останалите
съсобственици били лишени от възможността да ползват имота и не били получили
полагащата им се част от наемните вноски. Излагат се съображения, че апартаментът
е отдаден под наем на адвокат Е.Т. за срок от пет години, начиная от 30.12.2016
година до 30.12.2021 година, като същата се е задължила за своя сметка да
направи ремонт на апартамента и да го приведе във вид и състояние, годни за ползването
му като офис, при договореност стойността на ремонта да бъде прихванат вместо
месечната наемна цена, дължима за периода от 30.12.2016 година до 30.12.2019
година. Навеждат се доводи, че направеният от адв. Е.Т. ремонт на процесния имот
ползва всички съсобственици – съделители, а след изтичане на периода от
30.12.2016 година до 30.12.2019 година адв. Т. е наясно, че следва да заплаща
дължимия месечен наем на всички съсобственици, съобразно техните квоти. Счита,
че за искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК изключително значение има наличието на
облигационна връзка с предмет процесния имот, извършените в процесния имот
подобрения, които ползват всички съсобственици и липсата на обстоятелството, че
някой от съсобствениците да ползва лично имота, лишавайки някой друг
съсобственик да упражнява правата си като съсобственик, тъй като ремонтните
дейности, представляващи подобрения в имота, ползват всички съсобственици,
съобразно на дела на всеки от тях в процесния имот. Моли съда да отмени определението
и да постанови друго, с което претенциите по чл. 344, ал. 2 от ГПК да бъдат
оставени без уважение.
В законовия срок по делото е постъпил писмен отговор на
частната жалба от въззиваемия Н.С.П. чрез адвокат П.П. – с пълномощно по делото (л. 19). Твърди се, че въззиваемият е
наясно, че имотът е даден под наем на адв. Т. от частните жалбоподатели, но
въпреки исканията му не му е бил предоставен договора за наем, нито знае, каква
е месечната наемна вноска по него, нито кога и кой е извършил ремонт на
апартамента и на каква стойност. Излагат се доводи, че въззиваемият не се е
съгласявал да се сключва договор за наем, да се прави ремонт и да се приспада
стойността на направен ремонт срещу дължимите наемни вноски, поради което тези
уговорки не го обвързват. Поддържа се, че жалбоподателите без да се допитват до
другите съсобственици ползват имота, като го отдават под наем и прибират за
себе си наемните вноски. Считат, че уговорка за приспадане на наемните вноски
срещу ремонт, не съществува. Излагат се съображения, че от значение за искането
по чл. 344, ал. 2 от ГПК е единствено състоянието на имота към момента на
постановяване на решението. Намира за несъстоятелни твърденията, че съдът
нарушил правото на защита на жалбоподателите. Посочва се, че вместо да иска
отлагане на делото, адв. Т., е можела да представи с молбата си писмените си
доказателства, да посочи писмено въпроси към експерта и да изрази несъгласие
със заключението на експертизата, както и да поиска извършване на нова такава. Отбелязва се, че ако
жалбоподателите считат, че процесуалните им права са нарушени и са били лишени
от събирането на посочени от тях доказателства, то е следвало да поискат
събирането им пред въззивната инстанция, което не е сторено, тъй като с
частната жалба не са направени доказателствени искания. Въззиваемият моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира за присъждане на разноските
по образуваното дело във връзка с частната жалба. Представя договор за правна защита
и съдействие и списък на
разноските.
В законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор на частната жалба от въззиваемите Г.И.Г., С.Г.И. и Р.Г.Ш..
Съдът, въз основа
на закона и доказателствата по делото и като взе предвид доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
По въззивната жала:
Районен
съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от Н.С.П. срещу Г.И.Г., С.Г.И., Р.Г.Ш.,
Д.С.С. и К. Г. П. – С. за делба на съсобствения им недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.118.1.10,
както и за прекратяване на основание чл. 27, ал. 2 СК на съпружеската
имуществена общност между съделителите Д.С.С. и К. Г. П.
– С.. С молба с вх. № 50989 от 11.12.2018 г. ищецът е уточнил квотите на
съделителите, както следва:
1)
при уважаване на иска по чл. 27, ал. 2 СК:
3/18 ид. ч. – за Н.С.П.;
1/18 ид. ч. – за Г.И.Г.;
1/18 ид. ч. – за С.Г.И.;
1/18 ид. ч. – за Р.Г.Ш.;
9/18 ид. ч. – за Д.С.С.;
3/18 ид. ч. – за К.
Г. П. – С.;
2)
при отхвърляне на иска по чл. 27, ал. 2 СК:
3/18 ид. ч. – за Н.С.П.;
1/18 ид. ч. – за Г.И.Г.;
1/18 ид. ч. – за С.Г.И.;
1/18 ид. ч. – за Р.Г.Ш.;
6/18 ид. ч. – за Д.С.С.;
6/18 ид. ч. – в общ дял за Д.С.С. и К. Г. П.
– С..
С отговора на исковата молба ответниците-въззивници Д.С.С.
и К. Г.
П. – С. са заявили, че предявеният иск за делба е допустим и
основателен. Оспорили са иска по чл. 27, ал. 2 СК. Помолили са съда да
постанови решение, с което да допусне делба на самостоятелен обект с
идентификатор 07079.610.118.1.10 при квоти:
3/18 ид. ч. – за Н.С.П.;
1/18 ид. ч. – за Г.И.Г.;
1/18 ид. ч. – за С.Г.И.;
1/18 ид. ч. – за Р.Г.Ш.;
6/18 ид. ч. – за Д.С.С.;
6/18 ид. ч. – в общ дял за Д.С.С. и съпругата му К. Г. П.
– С..
В хода на производството ищецът е заявил, че оттегля иска
по чл. 27, ал. 2 СК.
С обжалваното решение съдът е допуснал извършването на
съдебна делба между Н.С.П., Г.И.Г., С.Г.И., Р.Г.Ш., Д.С.С. и К. Г. П.
– С. на съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 07079.610.118.1.10, при квоти:
3/18 ид. ч. – за Н.С.П.;
1/18 ид. ч. – за Г.И.Г.;
1/18 ид. ч. – за С.Г.И.;
1/18 ид. ч. – за Р.Г.Ш.;
6/18 ид. ч. – самостоятелно за Д.С.С.;
6/18 ид. ч. – общо за Д.С.С. и съпругата му К. Г. П.
– С. в режим на съпружеска имуществена общност.
С Определение № 1955 от 15.10.2019 г. въззивният съд е
изложил съображения, че не е ясно какъв е правният интерес от подаването на
настоящата въззивна жалба против решението по допускане на делбата, което е
постановено изцяло в съответствие с исканията на въззивниците-ответници и при липса
на спор (с оглед оттеглянето на иска по чл. 27, ал. 2 СК) между страните
относно въпросите, по които съдът се произнася с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, а именно между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и каква е
частта на всеки съделител. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. Ето защо съдът е намерил, че
подадената въззивната жалба не отговаря на изискванията за допустимост. Посочил
е още, че с въззивната жалба въззивниците молят съда да отмени
първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго правилно, законосъобразно и
обосновано съдебно решение, но не става ясно какво друго съдебно решение
искат да получат жалбоподателите при отмяна на обжалвания съдебен акт. Съгласно
чл. 260, т. 4 ГПК във въззивната жалба следва да е ясно посочено в какво се
състои искането на жалбоподателя. Ето защо съдът е намерил, че въззивната жалба
се явява нередовна на основание чл. 262, ал. 1 вр. чл. 260, т. 4 ГПК. По
изложените съображения въззивната жалба е оставена без движение, като на
въззивниците са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да обосноват правния си интерес от подаване на въззивна жалба срещу
решението по допускане на делбата и да уточнят какво съдебно решение искат да
получат при отмяна на обжалвания съдебен акт. Указани са и неблагоприятните
последици от неизпълнение на указанията.
Препис от Определение № 1955 от 15.10.2019 г. е връчен на
въззивниците чрез адвокат Е.Т. на 24.10.2019 г. В указания едноседмичен срок по
делото са постъпили две молби с вх. № 17026/2019 г. и вх. № 17028/2019 г., с
които са направени следните искания: 1) за отделяне на частната жалба в отделно
производство; 2) за произнасяне по частната жалба в случай на прекратяване на
производството по въззивната жалба; 3) за отмяна на решението за допускане на
делбата и връщане на делото на първоинстанционния съд, пред който да бъдат
санирани пороците поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила чрез събиране на допуснатите от съда доказателства; 4) в случай, че
въззивният съд не уважи искането по 3), да отмени решението по допускане на
делбата и да постанови ново съдебно решение, като преди това бъдат санирани
пороците на атакуваното решение поради допускане на съществени и груби
нарушения на процесуалните правила. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия във
връзка с подадените от него отговор на въззивна жалба и на частна жалба.
Съдът намира, че въззивниците не са обосновали успешно
интереса си от подаване на въззивна жалба срещу обжалваното решение в частта, с
която е допусната делбата в съответствие с техните искания, поддържани в хода
на първоинстанционното производство. Въззивниците не са посочили, че желаят да
получат различно решение по съществото на спора по допускане на делбата. Решението
е постановено в съответствие с интересите на въззивниците и те не посочват
различни имоти, съделители или квоти, при които да се допусне делбата. Не може
да се приеме, че правото на защита на въззивниците е било нарушено поради допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения, щом крайният съдебен акт е
постановен изцяло с техните искания и законни интереси. Дори и да са били налице твърдените процесуални нарушения, то
същите не са съществени и не са годни да обосноват отмяна на решението, щом
въззивниците са получили желания от тях съдебен акт. По изложените съображения
съдът намира, че въззивната жалба е недопустима поради липса на правен интерес
от подаването й. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а делото –
прекратено тази ЧАСТ.
Съгласно чл. 273 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК въззиваемият има
право на разноски и при прекратяване на делото. С отговора на въззивната жалба
е направено искане за присъждане на разноски и са представени доказателства за
извършването им – договор за правна защита и съдействие за изготвяне и подаване
на въззивна жалба с вписано адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева с
отбелязване, че са платени в брой. С оглед краткото съдържание на постъпилия
писмен отговор и липсата на съдебни заседания по делото съдът намира за
основателно наведеното от въззивниците възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за
всяка фаза. На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за подаване на въззивна жалба в размер на установения минимум от
600 лева.
По частната жалба:
Частната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 344, ал.
3 ГПК, в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирани страни и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
В исковата молба въззиваемият е навел твърдения, че от
години делбеният имот се ползва единствено от въззивника Д., който и към
момента го отдава под наем на адвокат Е.Т., чиято адвокатска кантора се
помещава в процесния обект, като едновременно с това всички останали
съсобственици били лишени от възможността да ползват имота и не са получили
полагащата им се част от наемните вноски. С отговора на исковата молба не се
оспорват твърденията, че делбеният имот е отдаден под наем на адвокат Т.. Тоест
безспорно по делото е обстоятелството, че делбеният имот е отдаден под наем.
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой
от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването.
С Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че възмездното предоставяне на общата вещ на
трето лице е действие по управление, а не акт на лично ползване. Това е
основание за възникване на претенция за получаване на част от извличаните от вещта
ползи, защото съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС във връзка с чл. 93 от ЗС всеки един
от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и
граждански плодове. Подобна претенция би могла да бъде предмет на разглеждане
във втората на фаза на делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК, но не и
по реда на чл. 344, ал, 2 ГПК, както е сторено в настоящото производство.
По тези съображения решението в частта, имаща характер на
определение, с което се уважава искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането по чл. 344,
ал. 2 да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната
жалба на Д.С.С., ЕГН ********** и К. Г. П. – С., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес:***, площад „Атанас
Сиреков" № 2, етаж 2, чрез адвокат Е.Т.,***, площад „Атанас Сиреков"
№ 2, ет. 1, против Решение № 1726 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 8367/2018 г. по
описа на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА
с, която е ДОПУСНАТО извършването на съдебна делба между Н.С.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Г.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, Р.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.С.С., с ЕГН ********** и К. Г. П.
– С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Бургас, площад „Атанас
Сиреков" № 2, етаж 2, на съсобствения им недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.118.1.10 по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на град Бургас, с административен
адрес на имота: град Бургас, площад „Свобода“ № 2, ет. 1, в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.118, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 90.00
кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.610.118.1.9, под обекта – 07079.610.118.1.6, над обекта –
07079.610.118.1.7, заедно с прилежащото му избено помещение, с площ 06.00 кв.
м., заедно с 26.67 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, при квоти: за Н.С.П. – 3/18 идеални части, за Г.И.Г.
– 1/18 идеална част, за С.Г.И. – 1/18 идеална част, за Р.Г.Ш. – 1/18 идеална
част от имота, самостоятелно за Д.С.С. – 6/18 идеални части, общо за Д.С.С. и
съпругата му К. Г. П. – С. в режим на съпружеска имуществена
общност – 6/18 идеални части.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази ЧАСТ.
ОТМЕНЯ Решение
№ 1726 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 8367/2018 г. по описа на Районен съд –
Бургас в ЧАСТТА, с която на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК ползването на гореописания делбен имот е
предоставено на Д.С.С., ЕГН ********** и К.
Г. П. – С., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес:***, площад
„Атанас Сиреков" № 2, етаж 2, и същите са осъдени да заплащат месечно за
ползването на Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес: *** – сумата от 82, 50 лева; на
Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** – сумата от 27, 50 лева; на С.Г.И., ЕГН **********,
с адрес: *** – сумата от 27, 50 лева; на Р.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** –
сумата от 27, 50 лева, считано от влизане на определението в сила до
приключването на производството за делба по делото, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането по чл. 344, ал. 2 ГПК на Н.С.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, за определяне на Д.С.С., ЕГН ********** да ползва процесния имот до
окончателното извършване на делбата и респ. какви суми той да заплаща на
другите съсобственици срещу ползването.
ОСЪЖДА Д.С.С.,
ЕГН ********** и К. Г. П. – С., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес:***, площад „Атанас
Сиреков" № 2, етаж 2, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК да
заплатят на Н.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600, 00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на въззивна
жалба.
В частта, с която въззивната жалба е оставена без
разглеждане и делото е прекратено, решението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
В частта, с която е оставено без уважение искането по чл.
344, ал. 2 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.