Номер 139331.08.2020 г.Град Варна
Районен съд – Варна15 състав
На 31.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валя И. Цуцакова Нанкова
Секретар:Радостина И. Иванова
Прокурор:Петко Николов Попов (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Валя И. Цуцакова Нанкова Частно наказателно дело №
20203110203436 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предложение от Варненска районна
прокуратура по чл.89 „Б” от Наказателния кодекс.
БП № 200/2020г. по описа на РУ-Аксаково ОД на МВР-Варна е образувано на
04.06.2020г. за престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК.
В хода на разследването била установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелят З. Д. М. страдал от около 10 години от параноидна
шизофрения, вредна употреба на алкохол. М. бил настаняван на лечение в
ДПБ Карвуна. Въпреки поддържащата терапия психичното му състояние
често било в стадий на обостряне, като поведението му било грубо
неадекватно и изводимо от болестните му изживявания. След употреба на
алкохол ставал много гневен и агресивен към околните. В обективното му
състояние често са установявали симптоми /налудности и халюцинации,
сериозни афектни разстройства/, които пременяли качествено съзнанието му
и нарушавали психичната му годност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. М. бил познат на органите на МВР
в РУ Аксаково.
На 04.06.2020 г. З. М. отишъл с автомобил „Ситроен" с per. № В 6824
КР да закара вещи до дома на свой познат в с. Кичево. След като доставил
вещите М. и неговия познат решили да се почерпят с алкохол. М. пил бира и
вино. Около 19,00 часа съшият ден, свидетелят М. решил да се прибере и
1
въпреки употребеното количество алкохол се качил в автомобила си
„Ситроен"- с per. № В 6824 КР и потеглил. Неустановено по делото лице
телефонирало в дежурната част на РУ Аксаково и съобщило за това, че З. М.
управлява автомобил след употреба на алкохол. Сигнала бил предаден на два
автопатрула на РУ Аксаково в състав, свидетелите А.А., В.П., Д.С. и И.З..
Пристигайки в с. Кичево, служителите на РУ Аксаково започнали обход на
улиците в селото, за да установят водача употребил алкохол. Около 19,55
часа на ул. „Тридесет и трета" бил забелязан автомобилът на З. М., който се
движил към питейно заведение в селото. Автопатрулите на РУ Аксаково
подали сигнал на водача на лекия автомобил да спре. З. М. спрял
управлявания от него лек автомобил на ул. „Тридесет и трета" пред №8. При
проверка на водача, свидетелите А., П., С. и З. установили, че автомобилът се
управлява от З. М.. В автомобила нямало други лица. Самият М. бил видимо
повлиян от алкохол. Имал силен мирис на алкохол, трудно говорел и се
държал неадекватно. Свидетелят А.А. тествал М. за употреба на алкохол с
техническо средство алкотест „Дрегер 7510" с фабр. № A'RNA 0168, което
отчело положителен резултат, а стойността била 2,86 на хиляда. М. бил
помолен да слезе от автомобила и на място свидетелят А. съставил талон за
медицинско изследване и АУАН за нарушение на чл. 5. ал.1, т.З ЗДвП.
Докато се съставяли документите, М. на няколко пъти падал на земята, а
полицейските служители му помагали да се изправи. След като А. изготвил
талона за медицинско изследване и съставил АУАН срещу М., той бил
отведен от свидетелите С. и З. до МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна. Гам М. дал
кръвна проба за химичен анализ. Била назначена химическа експертиза.
Същата установила наличието на 3,00 %о етилов алкохол в кръвната проба на
М..
Разследващият орган назначил и съдебно психиатрична експертиза,
като вещото лица дало заключение, че З. Д. М. страда от Параноидна
шизофрения, вредна употреба на алкохол. Към момента на извършено деяние,
М. бил в състояние да разбира свойството, но не и значението на
извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. Той бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване - тежка степен, която сама по себе си не е
обусловила болестно поведение, но му е засилила агресивните тенденции в
поведението, които са психотично мотивирани. Психичното състояние на М.
2
не му позволявало да участва сам в наказателен процес срещу него и да дава
горни показания по случая. Той не можел да носи наказателна отговорност.
Предвид горното било прието за безспорно установено, че З. М. е
осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 343Б, ал.1 НК, но
липсвала субективна съставомерност на деянието и в тези смисъл липсвал и
осъществен състав на престъплението, за което е образувано наказателното
производство, като съгласно императивната норма на чл.33, ал.1 от НК, лице,
което е изпаднало в краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието и не е могло да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, не е наказателно отговорно.
Предвид горното, с постановление на РП Варна от 10.07.2020г., досъдебното
производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1, вр. чл.24,ал.1,т.1 от
НПК.
С оглед на това, на същата дата било изготвено и постановление по чл.
427, ал.2 НПК за извършването на необходимите действия, с оглед внасяне в
PC Варна на предложение за прилагане на принудителни медицински мерки
по отношение на З. Д. М. .
В изпълнение на възложеното били снети сведения от К. Д. Н. - Г.
/съседка на З. М./, Д. П. П. и П. Т. Т. /полицейски инспектори отговарящи за
района на с. Кичево/, Д. Д. М. /майка на З. М./, И. В. М. /кмет на с. Кичево/ и
Г. С. К. /познат на З. М./ с цел изясняване на поведението на М. преди и след
извършване на деянието и представлява ли същото опасност за обществото.
С постановление на РП Варна от 05.08.2020г., на основание чл.427, ал.2
НПК, била назначена съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на
която е видно, че З. Д. М. страда от параноидна шизофрения, вредна употреба
на алкохол. Преди, по време на извършване на деянието от 04.06.2020г., след
него и към настоящия момент М. е бил в състояние на „продължително
разстройство на съзнанието и е могъл да разбира свойството но не и
значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. След
тази дата, М. е бил еднократно лекуван по повод грубо неадекватно и
агресивно поведение. Вещото лице е посочило, че поведението му
представлява заплаха за него и за околните и че са налице медицинските
3
критерии за приложението на принудителни медицински мерки по чл. 89,
буква Б) НК, като предлага лечението да се извърши в ДПК „Карвуна“.
Предвид гореизложеното и с оглед заключението на извършената
съдебно психиатрична експертиза,прокурорът преценил, че са налице
предвидените в закона основания за принудително лечение, по смисъла на
чл.89, буква б) НК, спрямо З. Д. М. , поради което и на основание чл.427, ал.1
НПК и на 27.08.2020г. внесъл във ВРС предложение в горната насока.
От деянието, предмет на прекратеното наказателно производство няма
пострадали лица, като М. не е бил привличан в качеството на обвиняем.
Родителят на освидетелствания М. твърди в съдебно заседание, че няма
проблеми със здравословното състояние на сина си и че се стреми да
контролира предписаното му от специалист-психиатър лечение, но признава,
че не е в състояние да контролира напълно употребата на алкохол от страна
на М., като след употреба на алкохол синът й става вербално агресивен и
управлява и МПС в нетрезво състояние.
В съдебно заседание д-р Бояджиева поддържа заключението на
експертизата, назначена по реда на чл.427ал.2 от НПК, в която се сочи, че М.
страда от ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ.ВРЕДНА УПОТРЕБА НА
АЛКОХОЛ, като допълнително излага аргументи в подкрепа на становището
си, че Родителят не е в състояние адекватно да контролира лечението и
поведението на М., което често е опасно както за него самия, така и за
околните и че единствените адекватни принудителни медицински мерки са
тези по чл. 89 б. „Б” от НК, като лечението следва да се извърши при
стационарни условия в обикновено психо-неврологическо заведение ДПБ-
Карвуна.
Представителят на ВРП поддържа предложението за постановяването
на лечение на М. в обикновено психо-неврологическо заведение, , като
напълно споделя становището на вещото лице за вида на принудителната
медицинска мярка, предвид реалната опасност както за живота и здравето на
освидетелствания, така и за околните.
Защитникът на М. също счита, че предвид заключението на
експертизата най-добрият вариант за лечение би бил този, предложен от
4
вещото лице.
Осв.М. заявява, че не желае да бъде лекуван в „Карвуна“, отрича
системния прием на алкохол, отрича проявата на агресия от негова страна,
твърди, че приема предписаните му медикаменти, а в хода на дадената му
последва дума заявява, че нищо няма да каже на съда.
С оглед на изложените обстоятелства съдът счита, че са налице
предпоставките по чл.89 от Наказателния кодекс за постановяване на
принудителна медицинска мярка спрямо З. Д. М. – ЕГН **********–
извършил е общественоопасно деяние в състояние на невменяемост и с оглед
състоянието, в което се намира следва да бъде лекуван в обикновено
психоневрологично заведение на основание чл.89 б.”Б” от НК .
На основание гореизложеното и чл.431 от Наказателно-процесуалния
кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСТАНЯВА З. Д. М. – ЕГН ********** , страдащ от ПАРАНОИДНА
ШИЗОФРЕНИЯ.ВРЕДНА УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ за принудително
лекуване в обикновено психо-неврологично заведение в ДПБ-Карвуна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 – дневен срок, считано от
днес, пред Варненския окръжен съд.
На основание чл.432 ал.1 от НПК незабавно след изтичане на шест
месеца от настаняването за лечение, ако такова все още се провежда да бъде
изготвено становище за състоянието на М. и нуждата от продължаване на
лечението му.
След влизане на решението в законна сила, препис от същото да се
изпрати на ДПБ-Карвуна и на психо-неврологичен диспансер на КПМП към
МБАЛ “Св..Марина”-Варна, за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5