О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15.03.2021 г. гр. Бургас
Бургаският окръжен
съд,
наказателен състав
На петнадесети март
две хиляди двадесет и първа година В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛ МАРКОВ
ГЕОРГИ ИВАНОВ
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Г. Пепеляшев
ВЧН дело № 191 по
описа за 2021 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е
по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас против
Определение № 260009 от 05.02.2021 г., постановено по ЧНД № 1/2021 г., с което
Районен съд – Средец е отменил Постановление от 09.12.2020 г. за прекратяване
на наказателно производство № 254/2019 г. по описа на РУ – Средец, вх. №
6001/2019 г. пор. № 1933/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, водено срещу
неизвестен извършител.
В протеста се излагат подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност
на определението, постановено от Районен съд -Средец. Моли се същото да бъде отменено.
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, съображенията, изложени в частния протест и
мотивите на атакувания съдебен акт, прие за установено следното:
Частният
протест е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.
Разгледана
по същество, същият е и основателен.
Досъдебното производство е
образувано на 13.08.2019 г. с Постановление на прокурор при Районна прокуратура
– Бургас, водено срещу неизвестен извършител, за това, че на 25.06.2019 г. в
гр. Бургас, обл. Бургас, причинил лека телесна повреда на длъжностно лице – М.В.Н.,
****** в затворническо общежитие
„Дебелт“ към Затвора – гр. Бургас, при изпълнение на службата му – престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
В хода на разследването са
извършени множество процесуално – следствени действия – събрани са многобройни
гласни доказателствени източници чрез разпита на свидетели. На досъдебното
производство са били назначени и изготвени съдебно – медицински и
видео-техническа експертизи. Приобщени са по надлежния ред и писмени
доказателства. С оглед на събраните доказателства, въззивната инстанция намира,
че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и че проведеното разследване е
пълно и всестранно.
С Постановление от 09.12.2020 г. (предмет на съдебен
контрол) прокурорът е прекратил производството, като районният прокурор е
подложил на подробен и задълбочен анализ събраните по ДП доказателства. Фактическата
обстановка, възприета от държавното обвинение, настоящата инстанция счита, че е
изцяло съобразена със събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, и изготвените експертизи.
По делото по категоричен начин е установено, че свидетелят
М.Н. е работел като ******, общ. Средец. За времето от 08:00 часа на 25.06.2019 г. до 08:00 часа на
26.06.2019 г. същият е изпълнявал служебните си задължения в пенитенциарното
заведение. За
посоченото време от дежурството му Н. бил позициониран на третия етаж, където
била столовата и пропускал лишените от свобода. Установено е също така, че в
този период И. С. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ с.
Дебелт, общ. Средец. Около 19:00 часа на 25.06.2019 г. между свидетелят Н. и
л.св С. възникнал конфликт, с оглед на обстоятелството, че последният бил
облечен с къси гащи, което било в разрез на приетите в пенитенциарното
заведение правила, лишените от свобода да влизат в столовата в приличен външен
вид, изключващ къси гащи. Също така е установено, че между двамата е имало и
физическо съприкосновение, изразяващо се в бутане в областта на гърдите от
страна на св. Н. в опит да хване С. за ръцете, както и последвало от страна л.св.
С. бутане в областта на гърдите спрямо св. Н..
Според прокурорското постановление, от събраните по
делото доказателства не се доказва от обективна страна поведението на И. С. да
покрива признаците на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.1, вр. чл. 130, ал. 2
от НК.
За нуждите на производството по
чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на
прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и
процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за
да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато
разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието
да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви
следствени действия да бъдат проведени. В процедурата по чл. 243 НПК съдът не
може да подменя вътрешното убеждение на решаващия орган (на прокурора).
За пълнота следва да се посочи, че
е недопустимо съдът да указва на прокурора дали са събрани всички доказателства
по дадено дело за депозирането на обвинителен акт, тъй като би се стигнало до
подмяна на волята на решаващия орган, което обстоятелство ЗСВ не допуска. Съдът
е арбитър и като такъв не следва да се меси в субективното право на прокурора
да депозира обвинителен акт срещу конкретно наказателно-отговорно лице, както и
да определя правната квалификация на евентуално престъпно деяние. Преценката на
съда е само по отношение на изводите на прокурора дали разследването на
досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази
принципът за разкриване на обективната истина, като тази проверка не бива да се
смесва със субективната преценка на прокурора да повдига обвинение. В противен
случай би се стигнало до изземване на функциите на прокурора от съда, което е
недопустимо. Видно от постановлението за прекратяване и събраните
доказателства, разследването е пълно и е събран достатъчен доказателствен
материал, въз основа на който прокурорът е стигнал до субективната си преценка
за прекратяване на ДП. Ако прокурорът не е убеден във виновността на
привлеченото лице съобразно основните принципи в наказателния процес – чл.14 НПК, същият следва да прекрати производството. Такова произнасяне по
същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с
необходимостта прокурора да депозира обвинителен акт само, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. От там следва, че когато прокурорът има съмнение
дали е осъществен съставът на дадено престъпление от обективна страна или че
липсват доказателства за виновността на конкретно лице и след изчерпване на
всички процесуални средства за доказване на обвинението, следва да прекрати
производството. Съдебният състав прие, че
настоящата хипотеза е именно такава.
Настоящият състав счита, че обжалваното определение е неправилно,
поради което следва да бъде отменено, а прокурорският акт – потвърден.
Действително в закона отсъства легална дефиниция на
понятията болка и страдание, като в съдебната практика – ППВС № 3 от 27.09.1979
г., Пленум на ВС, т. 16, е посочено, че по своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката.
При този вид лека телесна повреда не се накърняват съществено тъкани и не се
разстройват физиологични функции. Пак в същото Постановление е посочено, че за
съставомерността на деянието не е необходимо във всеки конкретен случай да се
доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното
посегателство да е от такова естество, че да предизвика такива последици при
нормални условия. При това увреждане може и да няма обективни следи.
По мнение на настоящата инстанция, в прокурорският акт се
съдържа подробен анализ и съпоставяне на доказателствения материал, от който е
направен обоснован и законосъобразен извод досежно механизма, интензитета и
последователността на извършените действия от страна на пострадалия Н. и л.св. С.
един спрямо друг. Правилно и обосновано прокурорът е посочил кои доказателства
и доказателствени средства кредитира и кои – не, като е посочил, че са налице
две групи показания, които си противостоят. Действително показанията на
свидетелите Р. Ч.,
В. Ч.,
С. М.,
К. М. и
Х. К. –
лишени от свобода, са последователни, логични, взаимно допълващи се и
кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по досъдебното
производство доказателствен материал – съдебно-медицински експертизи,
приобщения по делото видеозапис, въз основа на който е изготвена видео-техническа
експертиза, фотопортретна експертиза и фотоалбум към нея, документи и справки. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с изложеното от
представителя на държавното обвинение, че в случая избутването от страна на С.
спрямо пострадалия Н. не покрива минималните обективни критерии на лека телесна
повреда, причиняваща „болка и страдание“ по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК,
като в този смисъл са и съдебно-медицинските експертизи, по които е констатирано,
че е налице силно преувеличение от страна на Н., което не отговаря на
обективното му състояние. В СМЕ №
128/2020 г. вещото лице е посочило, че затрудненото дишане, декларираното от Н.
при прегледа, може да се дължи на алергия, затлъстяване, сърдечно-съдови
проблеми, висока температура, астма. Също така експертът е посочил, че по
принцип всяко съприкосновение с твърд тъп предмет може да причини някаква
болка. Доказателства обаче, че пострадалият Н. е изпитвал болка в продължение
на месец след инцидента, се съдържат единствено в неговите показания, които,
както и по-горе се посочи, не се потвърждават от останалия доказателствен
материал, включително и от съдебно-медицинската експертиза.
Видно от изготвената на досъдебното производство видео-техническа
експертиза, извършеното от страна на л.св. С. посегателство спрямо пострадалия
не е от естество да причини болка, тъй като при бутането Н. дори не е залитнал,
тъй като не е бил подпрян до стената, а е останал неподвижен. В случая бутането
е с цяла длан, като не е нанесен удар с юмрук, както и липсват данни
пострадалия да е падал върху твърди повърхности.
Правилен и законосъобразен е и изводът на прокурора, че деянието на л.св. С.
макар и да не осъществява признаците на престъпление, същият е извършил
нарушение. Видно от приложената по ДП Заповед на Началника на Затвора – Бургас
№ 737/18.07.2019 г. на основание чл. 101, т. 7, вр. чл. 102, ал. 2, предл.
първо от ЗИНЗС л.св. С. е бил дисциплинарно наказан за нарушение на чл. 96, т.
32, вр. чл. 100, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС, за това че на 25.06.2019 г.
в 18:40 часа е осъществил физическа саморазправа със служител от
надзорно-охранителния състав, изразяваща се в агресивно поведение, и
изблъскване с ръце в областта на гърдите. С оглед на заповедта, същият е бил
изолиран в наказателна килия за срок от четиринадесет денонощия.
Въз
основа на изложените съображения съдът прие, че обжалваното определение следва
да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 260009 от 05.02.2021 г., постановено по ЧНД № 1/2021 г. по описа на
Районен съд - гр. Средец.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.