Р Е Ш Е Н И Е
№ 3780
град Бургас
, 27.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти граждански
състав
на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Ж. С., като
разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 8164 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на А.И.К., ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,***.
Ищецът претендира, че в периода 26.10.2016г. до 26.10.2017г. е полагал труд
като „..............“ в .... РУ Бургас при ОД МВР Бургас. Сочи се, че за
процесния период К. бил работел на 12- часови работни смени, като бил полагал и
нощен труд. За посоченият период бил положил общо 560часа нощен труд, който
след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 640часа. Последното водело
до извънреден труд в размер на 80часа , който не бил надлежно заплатен.
Претендира се за сумата от 480.00лева и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са
доказателствени искания. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на
иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 601.61лева за положен
извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв в размер на 100.68часа ,
ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на исковата молба
– 01.10.2019г.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Г.В.. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и
по размер. Сочи се, че А.И.К. за периода 26.10.2016г. до 26.10.2017г. е заемал
длъжността „...............“ в ............ при ....... РУ Бургас на ОД МВР гр.
Бургас. Посочено е , че приложим към
квалификацията е ЗМВР. В отговорът си процесуалният представител на ОД МВР
Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен и отразен в
протоколите за положен извънреден труд, както и че е бил своевременно заплатен.
Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане ,
компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява се, че
според този нормативен акт липсва текст, по който да се прилага претендираното
увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва
да е 1 към 1. Коментира се и приложението на Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г.
за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото
отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Оспорва
се приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, за което липсвали предпоставки. По
издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за времето
между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение по
0,25лева, което било изпълнено. Приложени са писмени доказателства. Ответникът
не възразява да се назначи исканата експертиза. Взема се становище, че исковата
молба е неоснователна, като се иска нейното отхвърляне. Претендират се разноски
и възнаграждение за юрисконсулт.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Н.К. е, че за процесния период ищецът е положил
общо 704часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с
коефициент 1.143 се равнявал на 804.68часа труд. Съответно вещото лице е
посочило, че на ищеца не са заплатени 110.68часа извънреден труд, който е
оценен на 601.61лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено
следното.
По делото не се спори , че между ищеца А.И.К. *** е било налице служебно
правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „........“ в .......... при .......
РУ Бургас на ОД МВР гр. Бургас в процесния период.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); ,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в
сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от
текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не
изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред
нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни
7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща
възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на
съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 26.10.2016г. до 26.10.2017г.
ищецът
е положил общо 704часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 804.68часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 100.68часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 601.61лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 360.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Възражението на ответника за прекомерност на същото не може да бъде споделено.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 360.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 50.00лева
и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК ............., .............,
представлявано от Директора Р.С., ДА ЗАПЛАТИ на А.И.К., ЕГН **********,*** със
съдебен адрес:*** - адв. С.К.,***, сумата от 601.61лева/ шестстотин и един лева
и шестдесет и една стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 26.10.2016г. до 26.10.2017г. - разликата
между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.10.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК .............., ....................., представлявано от
Директора Р.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ А.И.К., ЕГН **********,***
със съдебен адрес:*** - адв. С.К.,***, сумата от 360.00лева /триста и шестдесет лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК .................., ..................., представлявано
от Директора Р.С., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената експертиза и 50.00лева/петдесет
лева/ държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването
му на 27.12.2019г.
Съдия:
/ п /
Вярно с оригинала
Ж. С.