РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 05.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Иванка Панчева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3287 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
от Х.А.А., ЕГН ********** *** против „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
„ЕСКУЛАП” ООД, ЕИК/ БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес управление: гр.
Пазарджик, п.к. 4400 ул. „Свети Арахангел” № 19 А, представлявано от д-р ***- Управител на МБАЛ, искове с правно
основание чл. 128 КТ, чл. 221 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата
твърди, че била в трудово
правоотношение с ответника по
силата на трудов договор № 9 от 07.03.2017 год., съгласно който заемала длъжността технически секретар,
което било прекратено на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ на 07.08.2019 год.. Поддържа, че причина за
депозиране от нея на заявлението за прекратяване на трудово правната връзка
била, че ответното дружество не е заплатило полагащото й се трудово възнаграждение
за периода от месец ноември 2018г. до
07.08.2019 г.. Твърди, че нетното й трудово
възнаграждение било в размер 535.86 лв.
месечно. Претендира от ответника да й заплати
сумата от общо 4822.74 лв., представляващо неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от
месец ноември 2018 г. до 07.08.2019 г., обезщетение
за забава върху главницата в размер на 174.00 лв., за периода от 01.12.2018 г. до 07.08.2019г.,
както и сумата от 550 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ - представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В
законноустановения срок по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Поддържа, че между страните не е налице трудово
правоотношение. Предявява насрещен инцидентен установителен иск за прогласяване
недействителността на сключения между страните договор. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 29.01.2020
г. на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на предявените искове по
размер както следва: искът с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ е изменен, чрез намаляване на размера му от 4822,74 лв. на 4020,92 лв.; искът с правно основание чл. 221 КТ е изменен, чрез увеличаване на размера му от 550 лв. на 630,64 лв.; искът
с правно основание чл. 86 ЗЗД е изменен, чрез намаляване на размера му от 174 лв. на 142,21 лв..
По иска с правна
квалификация по чл. 128, т. 2 КТ
За възникване
вземане за трудово възнаграждение в полза на ищеца е необходимо да се установи,
че
е престирал труд през исковия период от време, по трудов договор с ответника, както и размерът на възнаграждението.
При установяване на тези факти в тежест
на ответника е да установи, че е погасил процесното вземане.
От писмените доказателствата по делото (трудов договор № 9 от 07.03.2017
год., фиш за работна заплата, за м. октомври 2018 г., удостоверение изх. № 130191902803749/11.11.2019 г., справка данни
за осигурявано лице, за периода от 01.11.2018 г. до 31.08.2019 г., заповед № 46/07.08.2019
г.)
се установява, че ищцата е полагала труд
при ответното дружество, за периода от 07.03.2017
г. до 07.08.2019 г..
От разпита на свидетелката В.Д.Б.,
служител на ответното дружество, за периода от началото на 2017 г. до началото
на 2020 г. се установява, че ищцата е полагала труд там до средата на м. август
2019 г., когато подала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Свидетелката излага, че ищцата изпълнявала съвестно своето трудови задължения, съобразно
сключения трудов договор при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден,
но въпреки това, считано от м. ноември 2018 г. не получава трудовото си
възнаграждения за положения труд при ответното дружество. Съгласно заключението
на вещото лице, по приетата без възражения съдебно-счетоводната експертиза, която
съдът кредитира изцяло, като
пълна, компетентна и обективно изготвена се установява, че на ищца за периода месец
ноември 2018 г. до 07.08.2019 г.,
се
следва нетното трудово възнаграждение в размер на 3921,72 лв., които няма данни
да са изплатени, нито на ръка, нито по банков път, въпреки че вещото лице
многократно е правило опити да получи данни в тази насока от счетоводството на
ответника.
По делото от страна на ответника не са
ангажирани никакви доказателства за изплащане на възнаграждението за положен
труд от ищцата за процесния период. В случая не се твърди, нито доказва това да
е сторено от ответното дружество, поради което съдът приема, че предявеният иск
за неизплатено нетно трудово възнаграждение, за периода от месец ноември 2018 г.
до 07.08.2019 г. е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен до
сумата от 3921,72 лв., а в останалата част и за разликата над него до пълния
претендиран размер от 4020,92 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По
иска с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ
За
основателността на иска по чл. 221 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудово
правоотношение с ответника е прекратено на посоченото в исковата молба
основание, а именно поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение от
работодателят, както и размера на полагащото му се обезщетение.
От приетата като писмено доказателство
по делото заповед № 46/07.08.2019 г. се установява, че процесното трудово
правоотношение е прекратено поради неплащане на трудовото възнаграждение на
основание чл. 327, т. 2 КТ. Видно от трудов договор № 9/07.03.2017 г. същият е
сключен на основание чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, като безспорно
се установява, че не е прекратен в срока за изпитване. От тук следва, че дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието. От процесния трудов договор се установява индивидуална
уговорка между страните за срока на предизвестието, като същият е определен на
30 дни.
От заключението на вещото лице, по
приетата без възражения съдебно-счетоводната експертиза се установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 630,64 лв.. По делото не са
ангажирани доказателства за изплащането му от ответното дружество. Предвид
изложеното искът се явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
По този иск в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
Установи се по
делото, че ответникът не е заплатил следващото се възнаграждение на ищцата за
периода от месец ноември 2018 г.до 07.08.2019 г. и следователно същият е изпаднал в забава по
отношение на вземането на ищцата за тази сума. От представения по делото трудов
договор се установява, че между страните е било уговорено това да става
ежемесечно на 30- то число. Следователно за заплащане на възнаграждението за
месец ноември 2018 г. ответното дружество е изпаднало в забава на 01.12.2018
г.. Съгласно заключението на вещото
лице, по приетата съдебно-счетоводната експертиза размерът на обезщетението за
забава върху неизплатените нетни трудови възнаграждения за периода от месец
ноември 2018 г. до 07.08.2019 г. е 142,21 лв.. По
делото не се твърди, нито се доказва плащане на претендираното акцесорно
вземане, поради което при съобразяване стореното изменение, съдът намира, че
искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете или
сума в размер на 567,97 лева, съобразно представените доказателства и списък по
чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество се следва
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не са
представени доказателства да са сторени такива (липсват доказателства за изплащане
на уговореното възнаграждение, съобразно договор за правни услуги от 14.08.2019
г.),
то такива не следва да се присъждат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати държавна такса в размер
на 150 лв. по предявените искове, както и сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 450 лв. в полза бюджета
на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕСКУЛАП” ООД,
ЕИК/ БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400
ул. „Свети Арахангел” № 19 А, представлявано от
д-р ***- Управител на МБАЛ, ДА ЗАПЛАТИ
на Х.А.А.,
ЕГН ********** ***, на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 3921,72 лв., представляваща неизплатено нетно
възнаграждение за положен труд, за периода от месец ноември 2018 г. до
07.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване
на иска в съда- 13.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над сумата от 3921,72 лв. до пълния претендиран размер от 4020,92 лв..
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕСКУЛАП” ООД, ЕИК/ БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес
управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400 ул. „Свети Арахангел” № 19 А,
представлявано от д-р ***- Управител на
МБАЛ, ДА ЗАПЛАТИ
на Х.А.А.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 221, ал.1 КТ сумата от 630,64 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, поради прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, т. 2 КТ,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата
на подаване на иска в съда- 13.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
а на основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 128, т.2 КТ сумата от 142,21
лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата, за периода от 01.12.2018 г. до 07.08.2019г..
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕСКУЛАП” ООД, ЕИК/ БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес
управление: гр. Пазарджик, п.к. 4400 ул. „Свети Арахангел” № 19 А,
представлявано от д-р ***- Управител на
МБАЛ, ДА ЗАПЛАТИ
на Х.А.А.,
ЕГН ********** ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 567,97 лв., представляваща сторените от
ищцата разноски.
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
„ЕСКУЛАП” ООД, ЕИК/ БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес управление: гр.
Пазарджик, п.к. 4400 ул. „Свети Арахангел” № 19 А, представлявано от д-р ***- Управител на МБАЛ, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарждик сума в размер на 450 лв..
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА