ПРОТОКОЛ
№ 144
гр. Силистра, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
Членове:Т.а В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
и прокурора С. Г. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Н. Д. Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223400600127 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ: Д. Ж. Ж. – редовно
призован, явява се лично.
ЗАЩИТНИК: Е. Д. Т. – АК – гр.Русе -редовно призован, явява се
лично.
СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - СИЛИСТРА – редовно
призована, явява се лично ПРОКУРОР Т..
ВЕЩО ЛИЦЕ: Т. И. И. – редовно призован, явява се лично.
ВЕЩО ЛИЦЕ: К. Й. М. –редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпил е отговор от д-р Русчева, която е дала
информация на съда, ведно с писмени доказателства.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТ
АДВ.Т. – Няма процесуални пречки по даване ход на делото и моля да
бъде даден.
1
ПРОКУРОР – Моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид на което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО: Съдът се е произнесъл с решение, което е
било отменено и делото е върнато за разглеждане от нов състав на съда за
допуснати процесуални пропуски.
В настоящото съдебно заседание следва да се преповторят
процесуалните действия извършени и по предходното дело, тъй като имало
нередовност в призоваването.
АДВ.Т. – Поддържам въззивната жалба. Нямам други доказателствени
искания.
ПРОКУРОР – Уважаеми Окръжни съдии, считам жалбата за
неоснователна. Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ намира, че следва да изслуша експертите, които в предходното
дело са дали становищата си, с оглед спазване на непосредственото
възприемане на фактите и обстоятелствата и установяване на обективната
истина.
Експертите присъстват в залата и съдът пристъпва към снемане на
самоличността на вещите лица.
Т. И. И. –
К. Й. М. –
ВЕЩИТЕ лица предупредени за наказателната отговорност по чл.291
от НК.
В.Л.И. – Заявявам, че потвърждавам заключението си.
2
В.Л.М. – Заявявам, че потвърждавам заключението си.
АДВ.Т. – ВЪПРОС – Хранителната добавка ам фенилетил амин какво
действие има и за какво се употребява?
В.Л.М. – ОТГОВОР – По принцип е хранителна добавка и не би
трябвало да има лечебно действие, и по закон, но в инструкциите е записано,
че има лек антидепресивен ефект, евентуално. Като не е регистрирано като
лекарство, няма как да има някакъв ефект.
АДВ.Т. – ВЪПРОС – Влияе ли тази добавка върху способността на
съответното лице да шофира?
В.Л.М. – ОТГОВОР – Не.
АДВ.Т. – Нямам повече въпроси.
ПРОКУРОР – Нямам въпроси.
СЪДЪТ намира, че вещите лица са отговорили компетентно на
поставените въпроси. Техните заключения имат отношение към предмета на
доказване , предвид на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА като надлежни доказателствени средства заключенията на
вещите лица.
На вещите лица д-р И. и М. за явяване в днешното съдебно заседание да
се изплатят възнаграждения от по 50.00 лв. от бюджета на съда.
СЪДЪТ предяви на страните изисканата писмена информация от д-р
Милена Русчева, ведно с приложените доказателства.
АДВ.Т. – Запознах се. Смятам същата за относима и моля да бъде
приета като доказателство по делото.
ПРОКУРОР – Да се приеме.
3
СЪДЪТ намира, че становището на д-р Русчева обективирано в писмо
с вх.№1732/04.07.2022г. и приложените към него 2 бр. амбулаторни листа,
следва да се приобщят към доказателствения материал, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА като доказателства по делото становище на д-р Русчева
обективирано в писмо с вх.№1732/04.07.2022г. и приложените към него 2 бр.
амбулаторни листа
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Т. – Уважаеми Окръжни съдии, от името на моя доверител Ви
моля, да постановите съдебен акт, с който да съобразите следните
обстоятелства по повод на направеното във въззивната жалба оплакване и
съответстващи на тях искания.
Няма да прозвучи нескромно, ако кажа, че настоящият казус е особен
актуален в светлината на последно развилите се събития в МВР, станали
достояние на обществото, чрез средствата за масова информация по повод
използването на т.н. трак тестове, за установяване употребата на наркотични
вещества и фрапиращите грешки, в следствие на използването на този способ
за доказване употребата на наркотични вещества от страна на водачите
управляващи МПС.
Както вече заявих, поддържам въззивната жалба. В нея са направени
оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на решаващия Тутракански районен съд, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия от една страна, а от друга и до
неправилното приложение на материалния закон.
На всички ни е известно, че една присъда представлява единство между
мотиви и диспозитив, като те следва да си кореспондират помежду си. В
настоящия случай, съобразно диспозитива на постановената и обжалвана
присъда на ТРС подзащитният ми – Д. Ж. е бил признат за виновен в
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, извършено на 11.11.2019г. В мотивите,
към така постановената присъда от фактическа страна, съдът е приел, че
събитията подлежащи на разглеждане и коментар и въобще казус като такъв
са се случили на 11.11.2020г., видно от изложеното на лист първи от
мотивите. По нататък на лист 6 от мотивите ТРС приема в първия абзац, че
4
деянието е извършено на 11.11.2019г., а в последния, където е направил
правният извод, че подзащитният ми е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, отново е приел, че деянието е
извършено на 11.11.2020г., т.е. една година по – късно. Тези противоречия в
мотивите сами по себе си както и между мотивите и диспозитива на
присъдата показват пречка да се разбере от процесуалните страни каква е в
крайна сметка, действителната воля на съда постановил обжалвания съдебен
акт съд, а от друга страна на подсъдимия да разбере в крайна сметка в какво е
обвинен и за какво е осъден. Смятам, че съществено е нарушено правото му
на защита, с оглед на процедирания от съда начин при изготвяне на
обжалвания съдебен акт. От друга страна, това обстоятелство е свързано с
времето на извършване на деянието, реквизит изискуем съгласно
разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, както за обвинителния акт, така и
съобразно нормата на чл.305 от НПК и за съдебния акт. То е от съществено
значение за настоящия казус и с оглед на още едно обстоятелства, че предвид
съдебното минало на подзащитния ми, ТРС признавайки го за виновен в
извършване на твърдяното от прокуратурата престъпление, квалифицирано
по текста на чл.343б, ал.3 от НК на основание чл.68 от НК е привел в
изпълнение и предходен влязъл в сила съдебен акт, с който на подзащитния
ми е било наложено наказание – лишаване от свобода в размер на 3 месеца,
тъй като според съда, това деяние е извършено в изпитателния срок на
постановената и обжалвана присъда.
Аз смятам, че тези нарушения са от категорията на съществените, но
отстраними такива. В конкретния случай, въпреки че делото за втори път се
разглежда от въззивен състав на СсОС смятам, че е неприложимо
ограничението посочено в разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК, изискващо
при повторно разглеждане на делото констатираните процесуални нарушения
да бъдат отстранени от страна на въззивния съд. При предходното
разглеждане на делото, съдът не е констатирал такива. Такива не са били
посочени от страна на процесуалните страни и няма процесуална пречка, ако
възприемете тезата ми да упражните правомощията си произтичащи от
разпоредбата на чл.334, ал.1, т.1 от НПК, като отмените обжалвания съд акт
и върнете делото за ново разглеждане от друг състав на ТРС, с оглед
отстраняване на така допуснатите нарушения.
Ако обаче счетете, че твърдените от зашитата нарушения са
несъществени или пък са отстраними от страна на въззивния съд, то отново
Ви моля, да приемете, че обжалваната първоинстанционна присъда е
постановена в разрез с изискванията на чл.13, 14 и 16 от НПК. Тя е плод на
едностранчив и превратен анализ на доказателствената съвкупност и то при
игнориране на част от годните доказателствени средства.
Видно от изложеното в мотивите на първоинстанционния съд, за да
възприеме установената от него фактическа обстановка и направи извода за
виновност на доверителят ми в извършване на престъпление по смисъла на
чл.343б, ал.3 от НК, съдът основно е кредитирал гласните доказателствени
5
източници, с изключение на обясненията на подзащитният ми, в качеството
му обвиняем дадени на ДП и приобщени по реда на чл.279 от НПК и то в
частта им, относно употребената непосредствено преди проверката на
полицейските органи, хранителна добавка - ам фенилетил амин, която
съобразно заключението на неоспорената Химико - токсикологична
експертиза, влияе върху показанията на използваното техническо средство
„DrugTest 5000“.
В този аспект съдът, според мен е надценил достоверността на
свидетелските показания на свидетеля Дичев – полицейски служител при
РПУ – Тутракан, който е спрял за проверка доверителя ми и предвид на
„странното“ според него поведение на подзащитния ми е решил да го тества
както за алкохол, така и за наркотици. Именно около този термин, около тази
формулировка – „странно поведение на водача“ гравитират и мотивите на
ТРС, който обстойно се е впуснал в разсъждения на плоскостта -
използваната процедура, съобразно наредба №1/2017г. Аз смятам, че изводите
на първоинстанционния съд в тази насока са и в разрез с константната
съдебна практика на ВКС, досежно разликите между изпълнителните деяния
на престъплението по чл.343б, ал.1 и ал.3 от НК. Според ВКС употребата на
алкохол следва да бъде установена по съответния ред, а именно по реда на
Наредба №1/2017г., то съобразно същата константа практика – употребата на
наркотици, с оглед проявения нулев толеранс от страна на законодателя,
следва да бъде установена с всички възможни законово допустими способи
посочени включително и в НПК.
Ето защо, няма да се спирам на отразеното в мотивите на ТРС досежно
това, спазени ли са нормите посочени в цитираната разпоредба, относно
начина на вземане на пробата, а отново ще се върна върху достоверността на
показанията на свидетеля – Дичев, които стоят в основата на постановената
осъдителна присъда и най - вече върху употребената от свидетеля
формулировка „странно поведение на водача“. Бих се съгласил с едно такова
твърдение, ако не противоречеше на изложеното и отразеното в приложения в
оригинал в ДП - Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или упойващи вещества, подписан от страна на другия свидетел –
полицейският служител – Лазаров, в който протокол, ще си позволя да
цитирам само някой елементи. Не са отразени никакви външни признаци за
употреба на наркотични вещества, а напротив. В графа „начин на управление
на МПС и начин на шофиране“ е отбелязано „сигурно“. В графата „начин на
поведение при проверката“ е отразено „настроение – спокойно, владее се,
слизане от МПК – нормално, походка – сигурна, говор и произношение –
ясно, без особености“. Отразеното в това писмено доказателство като
информация противоречи на твърденията на посочения свидетел и в същото
време аз смятам, че необорени са обясненията на доверителят ми относно
употребата на хранителната добавка. Липсват каквито и да е било
доказателства относно това, че пред когото и да е било от полицейските
служители или пък друг свидетел, разпитан в хода на ДП подзащитният ми
6
да е признал за употребата на наркотични вещества.
В контекста на изложеното и в него подкрепа са и констатациите при
извършения личен обиск на подзащитния ми и в него не са намерени
наркотични вещества. Ето защо, намирам за нелогични твърденията в
мотивите на ТРС, досежно доказаността на обвинението, а изводите в
противната насока са направени в разрез с принципите посочени в нормите на
чл.13 и чл.14 НПК. Нещо повече, аз смятам, че първоинстанционният съд е
загърбил и принципа заложен в разпоредбата на чл.16 от НПК, а именно
презумпцията за невиновност, тъй като още в хода на съдебното дирене,
малко преди приключване на съдебното следствие по повод на направено
искане от страна на защитата за приобщаване обясненията на обвиняемия от
ДП, в протоколът в съдебното заседание проведено на 14.07.2021г., съдът е
констатирал и се е произнесъл в следната насока:“съдът за да се произнесе
взе предвид следното“, „съдът счита, че няма пречки да бъдат прочетени
дадените от подсъдимия - Д. Ж. обяснения дадени в ДП от 17.01.2020г.,
независимо, че това искане е направено от неговия защитник, след като
подсъдимият заяви пред съда, че отказва да дава обяснения лишавайки по
този начин представителя на обвинението и съда да задават въпроси на
подсъдимия. Подлага под съмнение истинността на обясненията дадени на
ДП. Още в хода на съдебното следствие смятам, че решаващият състав е
игнорирал презумпцията заложена в чл.16 и е бил вече е бил предубеден, като
впоследствие е постановил обжалвания съдебен акт.
Ето защо, с оглед на изложените доводи в противовес с твърдението на
ТРС, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради
което Ви моля, с оглед правомощията Ви, произтичащи от разпоредбата на
чл.334, ал.1, т.2 от НПК, да отмените обжалваната осъдителна
първоинстанционна присъда и вместо нея, да постановите нова присъда, с
която да признаете подзащитния ми за невинен в това да е извършил
посоченото в обвинителния акт престъпление.
В този смисъл, моля да постановите Вашия съдебен акт.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – ПОДСЪДИМ – Ж. – Поддържам казаното от
адвоката ми. Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОР – Уважаеми Окръжни съдии, действително в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато процесуалното
нарушение, за което защитата наведе доводи, свързани с грешното изписване
на годината, когато е извършено деянието. Това е на две места в мотивите на
съда, но считам, че от тази грешка последиците не са такива, че подсъдимият
или някой или пък прокурора да не разбере в какво е обвинен и именно за коя
дата действително става въпрос.
Такава неяснота би била налице, ако на една и съща дата в двете години
имаше две различни обвинения, за различни престъпления, но обвинението е
7
за едно престъпление на една дата и тя е 2019г. Аз приемам, че изписването
на 2020г. е състояние на техническа грешка, в която е изпаднал колегата,
когато е изготвял мотивите си. Тази грешка е действително в мотивите, а те са
част от присъдата и съм съгласен донякъде, че това е процесуално
нарушение, но не е от категорията на съществените защото за мен не буди
съмнение относно това, за на коя датата става въпрос обвинението.
На следващо място, като процесуално нарушение беше изтъкната тази
предубеденост, която адв.Т. представи пред съда и е свързана с една
предварителна оценка на доказателствата, които е дал съда в съдебния
протокол, определението което беше цитирано от него. Действително, така
разгледано това представлява сериозно нарушение на принципа на
обективност и една проява на предварителна предубеденост относно това, как
да се цени едно доказателство.
Вярно е, всички сме хора, много неща си мислим, но най - напред
трябва да гледаме как ще ги кажем, къде и по какъв начин. Не ми се ще да
вярвам, че съдията който е участвал в това производство е бил предубеден,
относно тълкуването на едно доказателство, но ето, пред Вас има повод за
размисъл защото това изявление документирано в протокола, поставя под
сериозно съмнение възможността по нататък да се вземе обективно решение,
защото имаме изявено едно предварително становище, относно защитната
теза. Ако установите, че това е така, мисля че няма процесуална възможност
да върнете делото за ново разглеждане предвид това, че това процесуално
нарушение би могло да го установи и въззивния съд.
Въззивната инстанция – втора, първа може да извършва процесуални
действия, може да прави анализ на фактическата обстановка, да установява
нови фактически положения, така че връщането на делото за ново
разглеждане би било процесуално нарушение вече, което ще извърши
въззивния съд. Това процесуално нарушение, Вие можете да го обсъдите, да
го установите, ако счетете, че има такова и да го преодолеете по пътя на
анализа на доказателствата, който неминуемо следва да извърши въззивния
състав.
Следващите доводи, които бяха наведени във въззивната жалба вече са
свързани с оценката на доказателствата. Останалите доказателства
игнорирайки това определение и техния анализ мисля, че твърдението за
някакви процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и
споделянето на тезата на прокурора като е игнорирана защитната теза, не е
налице. Такъв анализ на доказателствата действително е направен.
Фактическата обстановка, която е установена е на база всички доказателства
и тяхното комплексно обсъждане. Напротив, защитната теза не е игнорирана,
тя е обсъдена и считам, че правилно е отхвърлена и е определена като
защитна реакция срещу обвинението. Забележете, тази хранителна добавка и
нейното вземане за първи път е спомената в хода на процеса и като вариант,
който да внесе съмнение в годността на направения тест. Друго би било
8
положението, ако действително имаше доказателства, че подсъдимият е
закупил тази хранителна добавка, че я употребява от дълго време, че е
предписана от лекар или да кажем, че тя е била намерена у него, когато е бил
обискиран. Да, тогава бих се съгласил, че вероятно той ползва тази
хранителна добавка преди това, но версията за нейното приемане се появява
доста късно и при липсата на други доказателства, които да потвърдят тази
теза, тя правилно е била отхвърлена при анализа на нейната достоверност.
Анализ, който е извършен при преценка на доказателствата.
Пак казвам, аз не считам, че показанията на единият от полицейските
служители са неверни или по някакъв начин недостоверни, относно начина на
шофиране. Единият е полицейският служител, който е дал показанията,
другият е изготвил протокола, а самото определяне на движението на
автомобила по един или друг начин е лично възприятие на съответния
свидетел и всички ние като хора имаме различен начин на тълкуване и
изразяване, относно преценката на дадени събития, които един човека биха
били несигурно каране, а за други неправилно каране, за трети биха били по
някакъв друг начин определени. Считам, че не на базата на тази оценка е
направен извода за виновността на подсъдимия. Толкова по тези доводи.
Аз мисля, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Всички
хипотези, които поставят под съмнение вината са обсъдени и са отхвърлени
на базата на анализ на доказателства, които са събрани по процесуалния ред.
В заключение, предлагам на съда да потвърди първоинстанционната
присъда.
АДВ.Т. – РЕПЛИКА - По повод на заявеното от страна на
представителя на държавното обвинение, че тезата на подсъдимия
обективирано в обяснението му още като обвиняем за употребата на
хранителна добавка би била състоятелна, ако поне при проверката бе
намерена опаковка или част от същата, то по същата логика, както вече
заявих опаковка не е намерена за тази хранителна добавка, но и наркотици не
са намерени у него.
Защитната теза за употреба на антидепресанти и хранителна добавка
под формата на ам фенилетил амин не е била чужда още към момента на
съставяне на АУАН на 11.11.2019г. В този именно АУАН, преди още да е
имал каквато и да е било физическа възможност за консулт или връзка с
адвокат, непосредствено при съставянето на този акт подзащитният ми в
графа – „възражения“ е отбелязал: „Имам възражения, ползвам
антидепресанти и успокоителни. Тестът ми беше направен след това“. Ето
защо аз смятам за състоятелна и необорена защитната позиция и в същото
време обвинението за недоказано по изискуемия процесуален начин и ред,
поради което поддържам и искането за отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на оправдателна такава.
9
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОСЛЕДНА ДУМА НА:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – ПОДСЪДИМ – Д. Ж. - Поддържам тезата на
адвоката.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение.
Заседанието приключи в 11.06 часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 26.10.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10