№ 19182
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110164377 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искови молби с вх. №№ 345076/30.10.2024 г. (по която
първоначално е образувано гражданско дело № 64402/2024 г. на Софийския
районен съд, 47. състав) и 345083/30.10.2024 г. на М. А. Т. срещу „С.К“ АД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че клаузите на общите условия на сключените между страните
Договори за потребителски кредит №№ ************** г. и ***************
г. – чл. 23, т. 2 и чл. 46, ал. 1 от общите условия, които предвиждат неустойки в
размер съответно на 829,22 лева и 1220,15 лева, ако ищцата не осигури до
деня след отпускане на заема обезпечение чрез поръчителство на същия или
банкова гаранция, като бъдещият поръчител се одобрява от ответника.
Ищцата твърди, че с описаните в предходния абзац два договора за
кредит ответникът е отпуснал съответно 1200 лева и 1400 лева, които тя се
задължила да му върне в непосочен в исковата молба срок. Към двата
договора било предвидено задължение за неустойка, ако в деня след
отпускането на кредита ищцата не представи обезпечение. Ищцата смята, че
неустойката е уговорена в отклонение от присъщите обезщетителна и
обезпечителна функции, тъй като не кореспондира с последиците от
наложеното задължение за обезпечение; същото е неизпълнимо поради
краткия си срок; предвижда бъдещо задължение за обезпечение, което
изключва преценката на ищеца на бъдещите му кредитополучатели, и на
практика клаузата цели скрито оскъпяване на кредита, тъй като неустойката се
добавя към възнаградителната лихва. Поради това иска двете клаузи за
неустойка да се обявят за нищожни. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „С.К“ АД, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ищцата била се
съгласила с клаузата за неустойка, след като се била запознала с нея, като
клаузата била валидна, защото обезпечавала риска на ищеца от неплащане по
договора за кредит, а освен това не се дължала в периодите, в които се
1
представи обезпечение, дори и със закъснение, като целяла да стимулира
длъжника и да осигури на ищеца възможност да дисциплинира длъжниците
си. Неустойката изпълнявала целите си и не била нищожна. Освен това
можело да се обезпечи и последващо обезпечение на задължение. Иска се
отхвърляне на иска.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД;
чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10
ЗЗП, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с
правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите,
на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в
диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че страните са сключили Договори за потребителски
кредит №№ ************** г. за кредит от 1200 лева и *************** г. за
кредит от 1400 лева, като в чл. 23, т. 2 от същите е предвидена неустойка в
размер съответно на 829,22 лева и 1220,15 лева, ако ищцата не осигури
обезпечение по договорите.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковите молби.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканите счетоводни експертизи, тъй като същите
не са необходими за правилно разрешаване на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговор на искова молба с вх. № 345076/30.10.2024 г. да
се връчи на ответника „С.К“ АД за отговор заедно с настоящото определение,
като същият може да допълни възраженията си, направени във вече пратения
отговор до датата на насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищцата М. А. Т..
НАСРОЧВА гражданско дело 64377 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 21
май 2025 г. от 16:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени при условия на кумулативност
положителни установителни искове за установяване на действителното
съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради
2
противоречие със закона – като неравноправни, клаузи – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр.
Исковете се уважават, ако се установи, че клаузите не са формулирани в
съответствие с изискванията за справедливост и добросъвестност в оборота,
като налагат тежест на потребителя, като няма да бъде уважен, ако ответникът
установи индивидуално уговаряне на клаузите, съответно – ако съдът направи
правен извод, че неустоечните клаузи са уговорени в противоречие с
присъщите си функции, като ответникът следва да установи какви конкретно
вреди обезпечават неустойките.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че страните са сключили Договори за
потребителски кредит №№ ************** г. за кредит от 1200 лева и
*************** г. за кредит от 1400 лева, като в чл. 23, т. 2 от същите е
предвидена неустойка в размер съответно на 829,22 лева и 1220,15 лева, ако
ищцата не осигури обезпечение по договорите.
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП е, че клаузите в договора за
кредит не са договорени индивидуално.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: индивидуално уговаряне на клаузата за неустойка; вредите, които
би претърпял при неизпълнение, което неустойката обезпечава.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищцата за експертиза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – М. А. Т., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да я осъди да заплати
разноски на ответника.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
3
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4