Решение по дело №450/2024 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение № 106/19.04.2024 г. по ч.н.д. № 450/2024 г. по
описа на Окръжен съд Б.

Производството по делото е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1-8 от
ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и е образувано
въз основа на постъпило в Окръжен съд - Б. искане за признаване и
изпълнение на решение на несъдебен орган – постъпило Удостоверение по чл.
4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено от орган на решаващата държава,
постановил решението за плащане на финансова санкция и компетентен за
изпълнението на решението, с което е постановено плащане на финансова
санкция, съгласно отразяването в б. „б“ от удостоверението и приложените
към същото документи – ..., А., подписано от представител на органа, само с
превод на български език, както и документи във връзка с покана за
доброволно плащане на просрочено задължение в А., която е с превод, като
документ, посочен с регистрационен номер в б. „б“ на удостоверението, с
дата на издаване на документа 25.10.2022 г. по рег. № TA/561220021913, като
акт, въз основа на който е издадено удостоверението, като е посочено, че е
влязъл в сила на 30.11.2022 г.
С постъпилите в съда документи се иска признаване на решение за
налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на А., с
което на засегнатото физическо лице С. А. С., гражданин на Р Г., роден на ...
г., собственик и управител на дружество в Р Б., с адрес за призоваване по
седалището на дружеството в гр. Б., ул. Г.П. ..., е наложена финансова
санкция в общ размер на 90 евро.
ОП - Б. застъпва становище в съдебно заседание, че искането е
основателно и следва да бъде уважено.
Засегнатото лице, редовно призовано по седалището и адреса на
управление на дружеството, на което е управител, не се явява в с.з.
Съдът, като взе предвид посочените от прокурора доводи в съдебно
заседание и доказателствата по делото приема следното:
Засегнатото лице С. А. С. е гражданин на Р Г., който няма регистриран
постоянен и настоящ адрес в Б., но участва като собственик и управител на
фирма, регистрирана на територията на страната ни - С. Т. ЕООД с ЕИК ..., с
регистрация в Р Б. и седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. Г.П. ....
Видно от изпратените от решаващата държава документи засегнатото лице С.
А. С. е санкциониран с 90 евро глоба за извършено административно
нарушение за времето от 14.06.2022 г. до 28.06.2022 г. в населено място – ...,
... А., като в качеството си на носещ отговорност за юридическо лице, което е
собственик на превозното средство/ремаркето, е пропуснал да съобщи в
рамките на две седмици от връчването на поканата за предоставяне на
1

информация за водача на превозното средство /с рег. № Е 6130 КН/ кой /име и
точен адрес/ е управлявал, съответно паркирал посоченото превозно средство
в посочени час и на посочено място, като е извършило нарушение по
законодателството на решаващата държава А. – по § 103 Abs. 2 KFG 1967,
BGBl Nr. 267/1967; zuletzt geandert durch BGBl. I Nr. 19/2019, § 134 Abs. 1
Kraftfahrgesetz 1967 /KFG 1967/, BGBl Nr. 267/1967; zuletzt geandert durch
BGBl, I Nr. 62/2022.
Описаното деяние е административно нарушение и по българското
законодателство /вж. разпоредбите на Закон за движение по пътищата/, но
двойната наказуемост в случая не се изисква, тъй като се касае за деяние по
чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
което е отразено в удостоверението чрез съответно отбелязване. Следва да се
посочи, че е ясно за какво нарушение е санкционирано лицето при
направеното описание на обстоятелствата на същото. Видно от приложеното
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
решението, с което е санкционирано засегнатото лице, е постановено на
25.10.2022 г. по рег. № TA/561220021913, влязло в сила на 30.11.2022 г., като
производството в решаващата държава е било писмено и засегнатото лице е
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава за правото си
да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Представеното
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е
преведено на български език, пълно е, отговоря на изискванията на закона и
съдържа всички необходими реквизити и данни по образец, съгласно
Приложение № 2 към закона. Ясна е самоличността на лицето, посочено в
издаденото удостоверение, макар и засегнатото лице да не се явява лично в
с.з., безспорно данните в удостоверението се отнасят за него, при
направените от съда служебно справки в ТРРЮЛНЦ, се установяват имената,
дата на раждане, гражданството на наказаното лице, което е управител на
фирмата, за която се сочи в документите от решаващата държава, че е била
собственик на превозното средство, като имената на засегнатото лице и
неговият адрес по седалището и адреса на управление на фирмата, на която е
управител, са посочени в удостоверението. Към удостоверението е
приложено и решението на несъдебния орган на решаващата държава, с което
е санкционирано засегнатото лице, като е налице съответствие между двата
писмени документа.
Б.ският окръжен съд намира, че е компетентен да признае решението за
налагане на финансова санкция, издадено от друга държава - член на ЕС – А.,
по смисъла на чл. 6, ал. 1 вр. чл. 31, ал. 1 от ЗАКОН за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, тъй като засегнатото лице макар и да не е
български гражданин, е управител на фирма в Б. със седалище в гр. Б. и
2

поради това следва да се приеме, че има обичайно пребиваване и получава
доходи в страната ни с оглед дейността на фирмата, на която е собственик и
управител. На следващо място решението на несъдебния орган на А. следва
да бъде признато, тъй като се отнася до деяние, което е административно
нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на
състава му по законодателството на решаващата държава, като за деянието,
описано в удостоверението не се изисква двойна наказуемост, тъй като се
касае за санкциониране на поведение, нарушаващо правилата за движение по
пътищата съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗАКОН за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции. От доказателствата в производството следва и извод, че
липсват данни за същото деяние, описано в издаденото удостоверение,
засегнатото лице в Б. или в друга държава, различна от решаващата, да е
наказван за същото, тъй като не е постановено и приведено в изпълнение
решение за налагане на финансови санкции за това деяние. Засегнатото лице
няма данни да е с имунитет или привилегия по българското законодателство,
които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4, т. 8 от
ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/. Решението не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд /с оглед изискването на чл. 4
ЗАНН/, поради което не следва да се коментира въпросът дали е изтекла
давност за изпълнение на решението по българското законодателство.
Окръжен съд Б. намира, че са налице и останалите предпоставки за
признаване и изпълнение на решението на решаващата държава, визирани в
чл. 35 от ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции –
касае се за финансова санкция – глоба, наложена с акт на несъдебен орган за
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата в А., която е с
размер, не по-малък от 70 евро. От съдържанието на удостоверението е видно,
че производството е било писмено и засегнатото лице е било уведомено за
същото производство, знаело е за правото си да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване, поради което не са налице предпоставките на чл. 35,
т. 9 от ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за
отказ да се признае и изпълни решението на несъдебния орган на решаващата
държава. Фиксираният курс на 1 евро към датата на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция – 25.10.2022 г., е 1.95583 лв. или
равностойността на финансовата санкция – глоба от 90 евро, е в размер на
176,02 лв.
С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че са
налице всички законово изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение
на решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3

ЧЛЕНОВЕ:
4

Номер на акта:	106
Дата:	19 април 2024 г. (в сила от 27 април 2024 г.)
Съдия:	Маргарита Коцева

Дело:	20241200200450
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	17 април 2024 г.

Решение по дело №450/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите