О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Номер тридесет и първи декември Година
2019 София
С.т о. съд, Наказателно отделение, Втори въззивен състав
На тридесет и първи декември Година
2019
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Я. Б.
2. Б. Г.
Секретар
Като разгледа докладваното от съдията Н.
В.ч.н. дело № 748 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 377, ал. 2 НПК, образувано по частен протест
от прокурор при Районна прокуратура – С.срещу разпореждане на Районен съд – С.,
постановено в з.з. от 22.11.2019 г. по н.а.д. № 636/19 г., с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – С. за
отстраняване на процесуални нарушения.
В частния протест се сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е прекратил съдебното производство, тъй като не са допуснати
сочените от съдията-докладчик съществени процесуални нарушения, съответно не е
било нарушено правото на защита на обвиняемата. Прокурорът счита, че внесеното
по реда на чл. 375 НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание съдържа достатъчно ясни фактически
твърдения, очертаващи субективната страна на престъплението, за което е привлечена
обвиняемата, поради което не е нарушено правото ѝ да узнае фактите на
обвинението. На следващо място се сочи, че диспозитива на внесеното
постановление ясно и недвусмислено очертава фактическото обвинение, при което
се твърди да е било извършено вмененото престъпление, без да страда от
недостатъците, сочени от съдията-докладчик.
Предявеното искане е да се отмени обжалваното
разпореждане.
Настоящият въззивен състав, като взе предвид доводите,
изложени в частния протест, атакуваното разпореждане на районен съд – С. и
материалите по делото, намери за установено следното:
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е
образувано по внесено по реда на чл. 375 НПК постановление от РП- С. с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата Т.Б.Т.
за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК с налагане на
административно наказание по чл. 78а НК.
Съобразно правомощията си по чл. 377, ал. 1 НПК,
съдията-докладчик е констатирал допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. чл.
249, ал. 4, т. 1 НПК, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на
прокурора за отстраняването им. Съдията-докладчик е счел, че в съдържанието на внесеното
постановление по чл. 375 НПК е въведена фактическа непълнота, която не
позволяла извеждането на правни изводи относно субективната страна на деянието,
за което обвиняемата е привлечена към наказателна отговорност, изразяваща се в
липсата на изнесени фактически твърдения, че обвиняемата е знаела, че съставя
неистински частен документ чрез другиго. В тази връзка съдията-докладчик конкретно
е приел, че липсват фактически твърдения, че обвиняемата е знаела, че лицето,
което подписва документа, който след това тя е употребила, не е било соченият
за негов автор Пламен Първанов Райчев, а друго лице, като по този начин е било
нарушено правото на обвиняемата да узнае фактите на обвинението. Наред с това
съдията-докладчик е констатирал и неяснота в диспозитива на обвинението,
внесена с твърдението, че „паричната сума е изплатена от „Еконт Експрес“ ООД на
получателя Пламен Първанов Райчев“, като същевременно в постановлението на
прокурора се твърди, че в действителност сумата е изплатена на друго лице – на
свид. Ш..
Изводът на съдията-докладчик за прекратяването на
съдебното производство и връщането на делото на прокурора на соченото в
мотивите на обжалвания съдебен акт основание е правилен и следва да бъде
потвърден.
Най-напред правилно съдията-докладчик е преценил, че
законовите изисквания към съдържанието на обвинителния акт, регламентирани в
разпоредбата на чл. 246 НПК, са изцяло относими и към съдържанието на постановлението
на прокурора по чл. 375 НПК. Постановлението на прокурора по чл. 375 НПК има
предназначението на обвинителния акт, а именно да формулира така обвинението,
че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Това
изискване към съдържанието на постановлението на прокурора по чл. 375 НПК е
изпълнено тогава, когато фактите на обвинението са изложени по начин, че да
могат да се изведат съставомерните признаци на деянието без да е необходимо да
се изграждат предположения и/или без да се налага тълкуване, което в случая не
е изцяло изпълнено.
Правилен е изводът на първия съд, че в прокурорското
постановление липсва ясно и точно изложение на фактите, относими към
съставомерни субективни признаци на деянието. Лаконичното изложение на
фактологията в тази насока, което се изчерпва с твърденията за фактите, че: „…По
настояване на свид. П. обвиняемата Т. се съгласила да обработва изпращаните от
свид. Ш. пратки и получаваните за тях пощенски записи и разходни касови ордери
на името на свид. П. Р. П.“, противно на разбирането на прокурора, не
обосновава еднозначен извод, че обвиняемата е съзнавала, че в действителност Ш.
и П. са различни лица. Такъв извод може да се изведе само на база
предположение, което е недопустимо. Следва да се подчертае още, че ако
обвинителната теза почива на факта, че обв. Т. е знаела, че свид. Ш. и свид. П.
са различни лица, то това твърдение е следвало да се изложи ясно и
недвусмислено, вкл. с твърденията за фактите, които го потвърждават.
От изложените от прокурора фактически твърдения следва да
се изведе инкриминираното деяние по ясен и недвусмислен начин. Всяко
неизпълнение на това процесуално изискване от органите на досъдебното
производство съставлява нарушение на разпоредбите на НПК, гарантиращи правото
на защита на обвиняемото лице и на останалите страни. Всяко нарушение на
правата на обвиняемия, засягащо по недопустим начин правото му на защита, в
частност правото му на ясно, точно и конкретно обвинение, от което, без да се
налага тълкуване и/или изграждане на предположения, да разбере за какво точно и
при какви изрично посочени обстоятелства се обвинява, че е извършил
престъплението, представлява отстранимо нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените.
Основателен е упрекът на съдията-докладчик за непрецизност
във формулираното фактическото обвинение, изложено в диспозитива на
постановлението по чл. 375 НПК, внасяща известна неяснота в обвинението, която
е от естество да затрудни обвиняемата да научи за какво престъпление е
привлечена, като изложените в тази насока съображения от съдията-докладчик са
изчерпателни и напълно споделени от въззивния съд. В заключителната част на
постановлението по чл. 375 НПК е необходимо да се формулират съставомерните
обективни и субективни признаци на деянието по ясен и недвусмислен начин от
гледна точка на предявеното обвинение. Конкретно в случая обвинението се отнася
до т. нар. „документна подправка“ - съставяне чрез другиго на неистински
/неавтентичен/ удостоверителен частен документ, употребен от обвиняемата, за да
докаже прекратяването на правоотношение, като за прецизност и яснота същото
следва да бъде формулирано в синхрон с твърдяната фактология, че в
действителност изплатената от „Е. Е.“ ООД парична сума не е получена от лицето,
сочено в документа, а от друго лице.
При това положение внесеното постановление по чл. 375 НПК
е негодно да изпълни процесуалното си предназначение, а именно да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на обвиняемата в него, което от своя страна съществено нарушава правото на
обвиняемата да узнае фактите на обвинението и съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, което следва
да бъде отстранено от прокурора.
Предвид изложеното, с обжалваното разпореждане правилно е
било прекратено съдебното производство на основанието по чл. 377, ал. 1, вр. чл.
249, ал. 4, т. 1 НПК и делото е върнато на прокурора, като следва да се
отстранят допуснатите процесуални нарушения, посочени от първоинстанционния
съд.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 НПК С. о. съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.11.2019 г. на
съдията-докладчик по н.а.д. № 636/19 г. по описа на районен съд – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.