РЕШЕНИЕ
№…
01.12. ***7 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар П.П.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №228 по описа за ***6 год.
ИСК
с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от
ТЗ вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 3 889 860 лева.
ИСК с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД
с цена на иска 2 985 915 лева.
ИСК с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД
с цена на иска1 944 930 лева.
ИСК с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.294, ал.2 от ТЗ с цена на иска 511 794,
96 лева.
ИСК с правно основание чл.694,
ал.1,т.1 от ТЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска666 733, 89 лева.
ИСК с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД
с цена на иска 333 366, 95 лева.
ИСК с правно основаниечл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.92, ал.1, от ЗЗД
с цена на иска 11 436 210, 42 лева.
ИСК с правно основаниечл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД
с цена на иска 9 538 040, 50 лева.
Ищецът *** ( в несъстоятелност) с ЕИК*** твърди, че е открито производство по несъстоятелност за ответника „ ***“ЕАД с Решение № 68/ 02.06.***6 г. по ТД № 138/ ***5 г. по описа на Плевенския окръжен съд.Твърди се, че в производството по несъстоятелност са приети вземания от синдика и списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността, като тези вземания са предявени от ответника „ РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД – САЩ.Ищецът твърди, че е подал възражение по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ срещу приетите от синдика вземания на „ РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД – САЩ в общ размер от 31 306 851, 72 лева, като с определението си по чл.692, ал.4 от ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил без уважение тези възражения.Ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на исковете си по чл.694, ал.1 от ТЗ, като е отправил искане до съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност, синдика и ответниците, че одобрените с определение № 1030/ 14.12.***6 г. по ТД № 138/ ***5 г. по описа на ПОС вземания на „ РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД – САЩ към „ ***“ЕАД( в несъстоятелност), включени в допълнителен списък № 1 на приети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ не съществуват:
1. Вземане в размер на 3 889 860 лева главница по договор за целеви паричен заем от 30.06.2009 г. със заемодател „ ДЖИ ЕЪР“ЕАД и заемател“ ***“ЕАД;
2. Вземане в размер на 2 985 915 лева договорна лихва по договор за целеви паричен заем от 30.06.2009 г.;
3. Вземане в размер на 1 944 930 лева неустойка по чл.10 от договор за целеви паричен заем от 30.06.2009 г.;
4. Вземане в размер на 511 794, 96 лева законна лихва за периода от 01.01.***5 г. до 07.09.***6 г. върху, договорна лихва в размер на 2 985 915 лева;
5. Вземане в размер на 666 733, 89 лева законна лихва за забава за периода от 01.01.***5 г. до 07.09.***6 г. върху главница от 3 889 860 лева;
6. Вземане в размер на 333 366, 95 лева законна лихва за забава за периода от 01.01.***5 г. до 07.09. ***6 г. върху неустойка в размер на 1 944 930 лева, които вземания по договор за целеви паричен заем от 30.06.2009 г. са прехвърлени с договор за цесия от 13.05.***4 г. от „ДЖИ ЕЪР“ЕАД на „ЦЕНЕВИКС“ООД, както и от „ЦЕНЕВИКС“ООД на „ РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД – САЩ с договор за цесия от 14.03.***6 г.;
7. Вземане в размер на 11 436 210, 42 лева неустойка по договор за консултантски услуги при продажба или друг вид сделка с недвижим имот от 07.07.2008 г., сключен между „ РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД – САЩ и „ ***“ЕАД;
8. Вземане в размер на 9 538 040, 50 лева неустойка по предварителен договор за извършване на съвместна дейност и продажба на акции от 24.04.***3 г., сключен между „ РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД – САЩ и „ ***“ЕАД, ведно със законната лихва върху главниците от 02.06.***6 г. до окончателното заплащане.
Ищецът е отправил искане за присъждане на деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците „ РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТ-МЪНТС“ ООД – САЩ , „ ***“ЕАД и синдикът М. И.Н. са изразили становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Решение № 68 / 02.06.***6 г. по т.д.№ 138/ ***5 г. по описа на Плевенския окръжен съд ответникът „***“ЕАД е обявен в неплатежоспособност и свръхзадълженостг с начална дата 30.04.***5 г., открито е производство по несъстоятелност, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, назначен е за временен синдик М.И.Н. и е свикано първо събрание на кредиторите.С решение № 212/ 30.09.***6 г. по в.т.д.№ 180/ ***6 г. по описа на ВТАС решението на Плевенския окръжен съд е изменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността, като е определена начална дата 26.05.***4 г.
След предявяване на вземанията на кредиторите на „***“ЕАД синдикът е изготвил списък на приетите вземания в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен на 05.08.***6 г.
Ищецът е подал възражение по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ срещу приетите предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ вземания на втория ответник „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД.
С определение № 1030/ 14.12.***6 г. по т.д.№ 138/ ***5 г. по описа на Плевенския окръжен съд са одобрени списъците на синдика с приетите вземания на кредиторите по чл.685, ал.1 и чл.687 от ТЗ, като е оставено без уважение възражението на ищеца срещу приетите вземания на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД.Определението е обявено в търговския регистър на 14.12.***6 г.Исковете по чл.694, ал.1 от ТЗ са предявени на 20.12.***6 г., т.е. в преклузивния срок по чл.694, ал.6 от ТЗ.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
І.ПО
ДОГОВОРА ЗА ЦЕЛЕВИ ПАРИЧЕН ЗАЕМ:
На 30.06.2009 г. между „ДЖИ ЕЪР“ЕАД с ЕИК ******* като заемодател и „ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ“ЕАД с ЕИК*** ( понастоящем „***“ЕАД) като заемател е сключен договор за целеви паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя като целеви паричен заем за оборотни средства изцяло или на части сума в размер до 3 890 000 лева, а заемателят се е задължил да върне сумата съгласно условията на договора.Срокът за връщане на заемната сума е 30.06.***0 г.
С Анекси №№1/ 25.03.***0 г., №2/ 28.03.***1 г., №3/ 26.03.***2 г., №4/ 25.03.***3 г. и № 5/ 31.03.***4 г. срокът за връщане на заемната сума е удължен до 31.12.***4 г.
С Договор за цесия от 13.03.***4 г. „ДЖИ ЕЪР“ЕАД прехвърля на „ЦЕНЕВИКС“ООД, САЩ, щат Невада срещу заплащане правото си на вземане срещу „ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ“ЕАД в размер на 3 889 960 лева, което вземане произтича по силата на договор за целеви паричен заем от 30.06.2009 г. между „ДЖИ ЕЪР“ЕАД като заемодател и „ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ“ЕАД като заемател.
С договор за цесия от 14.03.***6 г. „ЦЕНЕВИКС“ООД е прехвърлил на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД правото си на вземане срещу „***“ЕАД в размер на 3 889 860 лева, произтичащо по силата на договор за заем от 30.06.2009 г. между„ДЖИ ЕЪР“ЕАД като заемодател и „ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ“ЕАД като заемател.Размерът на вземането представлява главница, ведно с всички дължими по договора за заем договорни и законни лихви и неустойки.
С уведомление от 19.03.***6 г., получено на същата дата от длъжника по договора за заем същият е уведомен от цедента „ЦЕНЕВИКС“ООД за договора за цесия.
Съдът, въз основа на представените по делото доказателства приема, че ответникът „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД притежава право на вземане към „***“ЕАД въз основа на договора за заем за главница, лихви и неустойки по следните съображения:
От доказателствата по делото става ясно, че във връзка със задължението на „***“ЕАД са извършени последователно две цесии, като при първата цесия цесионер е „“ЦЕНЕВИКС“ООД, а при втората цесия цесионер е „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД.От доказателствата по делото е видно, че само по втората цесия уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД до длъжника „***“ЕАД е получено, като е налице отразяване на уведомлението.По първата цесия такова отразяване за получаване от длъжника на уведомлението по чл.99, ал.4 от ТЗ не е извършено.На тази основа ищецът твърди, че „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД не притежава право на вземане, тъй като първата цесия с цесионер „ЦЕНЕВИКС“ООД не е произвела действие по отношение на длъжника „***“ЕАД и третите лица съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Съдът не възприема доводите на ищеца за това, че първата цесия от 13.03.***4 г. не е произвела действие по отношение на длъжника „ДИ ЕНД ДЖИ ИНВЕСТ“ЕАД и е нищожна.На първо място липсата на редовно връчено уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД не води до нищожност на договора за цесия и същият е валиден и произвежда правното си действие между страните.В този смисъл проф. А.К. в труда си „Облигационно право“, Обща част, С.,2007 г., стр.496, посочва, че съобщението по чл.99, ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните.Приема, че правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията, а значението на съобщението е за третите лица, като до съобщението титуляр на вземането за третите лица остава цедентът.
Следователно договорите за цесия са действителни, като е спорен въпросът произвели ли са правно действие по отношение на длъжника по договора за целеви паричен заем „***“ЕАД при условията на чл.99, ал.4 от ЗЗД.Действително в уведомлението за първата цесия от 13.03.***4 г. липсва отразяване за връчване на уведомлението на длъжника по договора за целеви паричен заем, но с отговора на исковата молба ( том 1, лист 88 и сл. от делото) ответникът „***“ЕАД е заявил, че е уведомен и за двете цесии, което означава, че и първата цесия е произвела правното си действие по отношение на длъжника по договора за заем и на това основание следва да се приеме, че при втората цесия „ЦЕНЕВИКС“ООД е прехвърлил притежавано от него право на вземане срещу длъжника по договора за заем.
1.По претенцията за недължимост на главница в размер на 3 889 860 лева.
Ищецът твърди в исковата си молба, че договорът за целеви паричен заем е нищожен, тъй като не е завършен фактическият състав и не е предадена в заем отразената в договора заемна сума.
Видно от заключението на съдено- счетоводната експертиза, която съдът възприема като компетентно и безпристрастно,по данни от счетоводството на длъжника по договора за заем за периода от 01.06.2009 г. до 31.12.***4 г. длъжникът е получил от заемодателя общо сумата от 5 044 382, 23 лева, като след погасяване на суми по договора за заем е останала неизплатена главница в размер на 3 330 582, 70 лева.Следователно въз основа на извършената проверка от вещото лице в счетоводната експертиза се установява, действително длъжникът по договора за заем е получил заемна сума дори по- голяма по размер от уговорената между страните и е налице частично погасяване на заемната сума от длъжника.
В исковата молба са изложени и доводи за липса на достоверна дата на договора за целеви паричен заем, анексите към него, като се твърди, че същият е сключен само за нуждите на производството по несъстоятелност и най- ранната достоверна дата би могло да бъде 07.09.***6 г.( когато е подадена молбата за предявяване на вземания от „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД), а към този момент длъжникът „***“ЕАД е могъл да извършва сделки само със съгласието на синдика, назначен от съда с решението по чл.630, ал.1 от ТЗ.
Съдът счита, че тези доводи на ищеца са неоснователни, тъй като в хода на производството ищецът не е доказал, че договорът и анексите към него са сключени за целите на производството по несъстоятелност и че достоверната дата е 07. 09. ***6 г., а не отразените дати на договора и анексите към него.По същите причини съдът счита, че ищецът не е доказал и твърденията си за привидност на договора за целеви паричен заем и анексите към него, с оглед липсата на доказване от страна на ищеца за сключване на договора и анексите във връзка с производството по несъстоятелност на длъжника по договора.
По отношение на договорите за цесия ищецът твърди, че същите са нищожни поради липса на съгласие, тъй като „ЦЕНЕВИКС“ООД в качеството си на цесионер в първия договор за цесия и в качеството си на цедент във втория договор за цесия не съществува в правния мир.Твърди се , че липсват доказателства за валидното учредяване и съществуване на посоченото дружество съобразно законите на щата Невада, САЩ, както и за представителна власт на лицето, подписало договорите за цесия.Твърди се, че тези договори също нямат достоверна дата и са сключени за целите на производството по несъстоятелност на длъжника по договора за целеви паричен заем.
Съдът счита, че доводите на ищеца са неоснователни, тъй като в том 1, лист 114 от делото е приложено преведено на български от заклет преводач удостоверение за съществуване със статут на актуална регистрация на държавния секретар на щата Невада, САЩ от 20.07. ***5 г., от което е видно, че „ЦЕНЕВИКС“ООД е надлежно учредена и съществуваща по силата на законите на щат Невада, считано от 06.07.***2 г., с актуална регистрация в този щат.Към делото в том1, лист 117 е приложен списък на управителите или на управляващите съдружници, от който е видно, че представител на „ЦЕНЕВИКС“ООД е Ж. – К.Г.Ж.Н., като същото лице е посочено като представител на „ЦЕНЕВИКС“ООД в договорите за цесия.
Въз основа на изложените мотиви и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че договорът за целеви паричен заем и анексите към него, както и договорите за цесия, които легитимират „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТ-МЪНТС“ ООД като кредитор на „***“ ЕАД са валидно сключени, действителни са и са породили своето правно действие.Въз основа на заключението на вещото лице съдът приема за установено, че вземането на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТ-МЪНТС“ ООД към„***“ ЕАД е в размер на 3 330 582, 70 лева . Искът е предявен за сумата от 3 889 860 лева, като съдът счита, че за разликата от 3 330 582, 70 лева до 3 889 860 лева ответникът „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД не е доказал вземането си, поради което в тази част за сумата от 559 277, 30 лева искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата от 559 277, 30 лева до 3 889 860 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
2.По
иска с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за
недължима договорна лихва в размер на 2 985 915
лева.
Ищецът твърди, че тази сума е недължима, тъй като с молбата за предявяване на вземането не е уточнен периодът и съответно не е посочено от кредитора в какъв размер са вредите и съответно в какъв размер са по- големи от уговорената неустойка.
От договора за целеви паричен заем става ясно, че страните в чл.3 от договора са уговорили възнаградителна проста годишна лихва в размер на 12% от предоставената заемна сума, изчислена към първи януари на годината следваща годината в, която сумата е предоставена.
При тълкуването на цитираната договорна клауза се установява, че страните не са уговорили лихва като обезщетение за вреди от неизпълнение, а са уговорили лихва, която е дължима от длъжника ведно с главницата за времето, през което ползва паричната сума.По тези причини съдът счита, че не следва възнаградителната договорна лихва да се съотнася към уговорената от страните неустойка, която е компенсаторна и е дължима при пълно неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума.При уговорената договорна възнаградителна лихва не е необходимо да е налице неизпълнение, а тази лихва се заплаща за периода до връщане на заемната сума на заемодателя.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза е видно, че размерът на договорната възнаградителна лихва по чл.3 от договора за целеви паричен заем е в размер на 2 799 616, 56 лева.Кредиторът „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД е предявил вземане в размер на 2 985 915 лева, като съдът счита, че вземането е доказано за сумата от 2 799 616, 56 лева и за разликата до 2 985 915 лева, която е в размер на 186 298, 44 лева,вземането не е доказано.
С оглед изложеното съдът счита, че следва искът да бъде уважен за сумата от 186 298, 44 лева като недължимо вземане на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД като договорна лихва по чл.3 от договора за целеви паричен заем, като за разликата от 186 298, 44 лева до 2985 915 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
3. По отношение на предявения иск за недължимост на неустойка по чл.10 от договора за целеви паричен заем ищецът е изразил доводи, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции и ищецът се е позовал на ТР №1/ 2009 от 15.06.***0 г по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.3.
Съгласно цитираното тълкувателно решение условията и предпоставките за нищожност за клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.Върховният съд е посочил примерни критерии, които следа да бъдат съобразени като естеството на парични или непарични задължения и размерът им , обезпечен с неустойката; има ли и наложени други обезпечения за същото изпълнение; видът на уговорената неустойка ( компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, други критерии въз основа на конкретните обстоятелства и факти за всеки отделен случай.Посочено е, че прекомерността на неустойката не я прави а приори нищожна поради накърняване на добрите нрави, а само ако целта на уговарянето й излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно чл.10 от договора за целеви паричен заем страните са уговорили, че ако заемателят не върне заемната сума – главница заедно с уговореното възнаграждение на падежа, същият дължи неустойка в размер на 50 % от главницата.
Съдът счита, че не е налице прекомерност на уговорената неустойка и съответно нищожност поради прекомерност, тъй като тази неустойка е компенсаторна - същата е дължима при пълно неизпълнение на клаузата за връщане на заемната сума.От доказателствата по делото става ясно, че страните не са уговаряли друго обезпечение на вземането на кредитора по договора за целеви паричен заем и безспорно заемодателят би понесъл значителни вреди при неизпълнение, тъй като размерът на заемната сума е значителен – 3 890 000 лева.По тези причини в съответствие с критериите на тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС съдът приема, че уговорената неустойка съответства на добрите нрави, не е прекомерна, поради което е действителна и следва да бъде съобразена при установяване на основанието и размера на претендираната неустойка.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че размерът на неустойката по чл.10 от договора е 1 665 291, 35 лева, като съдът изцяло възприема заключението на вещото лице досежно неговите констатации.
С оглед изложеното съдът приема за установено, че размерът на дължимата неустойка по чл.10 от договора за целеви паричен заем е 1 665 291, 35 лева, като за разликата до предявената от „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД сума за неустойка в размер на 1 944 930 лева, която е в размер на 279 638, 65 лева предявеното вземане в производството по несъстоятелност е недължимо.
Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД вр. чл.694, ал.1 от ТЗ е основателен за сумата от 279 638, 65 лева, която сума е недължима от длъжника по договора за целеви паричен заем на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД, като за разликата от 279 638, 65 лева до 1 994 930 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като сумата от 1 665 291, 35 лева е дължима като неустойка по чл.10 от договора за целеви паричен заем.
4.По
иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за недължима и неплатена законна лихва за забава върху договорна лихва
за забава за периода от 01.01.***5 г. до 07.09. ***6 г., претендирана в размер на 511 794,
96 лева.
Ищецът твърди, че неправилно е прието вземането на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД по отношение претенциите за присъждане на законна лихва върху договорна лихва, върху главница и върху неустойка, тъй като при уговорена неустойка не може да се претендира и законна лихва, освен, ако законната лихва не надхвърля по размер неустойката.
Съгласно чл.10 от договора за целеви паричен заем при неизпълнение заемателят дължи законната лихва върху просрочената договорна лихва по чл.3 от договора.С клаузата на чл.10 от договора страните са уговорили компенсаторна неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума и възнаграждението на падежа, което представлява договорната възнаградителна лихва по чл.3 от договора за целеви паричен заем.В клаузата на чл.3 от договора страните изрично са квалифицирали договорната лихва като възнаграждение, което означава при тълкуване на чл.10 от договора, че уговорената неустойка е компенсация при неизпълнение на задължението за заемателя да върне заемната сума и съответно да изплати и договорната лихва по чл.3 от договора.Въз основа на това съдът приема, че страните са уговорили неустойка като обезщетение при неизпълнение на задължението и по чл.3 от договора, поради което законната лихва би могло да бъде съобразена и начислена само, ако надхвърля размера на уговорената неустойка.Видно от заключението на вещото лице размерът на неустойката по чл.10 от договора е в размер на 1 665 291, 35 лева, а размерът на законната лихва върху договорната лихва за периода от 01.01.***5 г.( когато е настъпил падежът за изпълнение и за главницата и за договорната лихва) до 07.09.***6 г.( когато е предявено вземането пред съда по несъстоятелността) е 404 158, 09 лева, съответно предявеното и прието вземане е в размер на 511 794, 96 лева.
Следователно , въз основа на събраните по делото доказателства и при направения анализ на клаузите на договора за целеви паричен заем съдът приема за установено, че с неустойката по чл.10 от договора за целеви паричен заем страните са уговорили и обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за изплащане на договорна възнаградителна лихва от заемателя по договора, поради което предявеното и прието вземане за законна лихва върху договорната лихва за посочения по- горе период , която е по- малка по размер от неустойката, е недължима, тъй като представлява обезщетение за вреди, за които страните са уговорили неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД.
С оглед изложеното съдът счита, че приетата като вземане сума от 511 794, 96 лева законна лихва върху договорна възнаградителна лихва по чл.3 от договора за целеви паричен заем е недължима и предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
5.По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за недължима и неплатена законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.***5 г. до 07.09. ***6 г., претендирана в размер на 666 733, 89 лева.
Ищецът твърди, че неправилно е прието вземането на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД по отношение претенциите за присъждане на законна лихва върху договорна лихва, върху главница и върху неустойка, тъй като при уговорена неустойка не може да се претендира и законна лихва, освен, ако законната лихва не надхвърля по размер неустойката.
Съгласно чл.10 от договора за целеви паричен заем при неизпълнение заемателят дължи законната лихва за забава върху просрочената главница.С клаузата на чл.10 от договора страните са уговорили компенсаторна неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума – главница. При тълкуване на чл.10 от договора се налага изводът, че уговорената неустойка е компенсация при неизпълнение на задължението за заемателя да върне главницата .Въз основа на това съдът приема, че страните са уговорили неустойка като обезщетение при неизпълнение на задължението по чл.1 от договора, поради което законната лихва би могло да бъде съобразена и начислена само, ако надхвърля размера на уговорената неустойка.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че размерът на неустойката по чл.10 от договора е 1 665 291, 35 лева, а размерът на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.***5 г. до 07.09.***6 г. е в размер на 480 809, 39 лева, т.е. размерът на уговорената неустойка значително надхвърля размера на законната лихва за забава върху главницата.
Следователно , въз основа на събраните по делото доказателства и при направения анализ на клаузите на договора за целеви паричен заем съдът приема за установено, че с неустойката по чл.10 от договора за целеви паричен заем страните са уговорили и обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за изплащане на главницата от заемателя по договора, поради което предявеното и прието вземане за законна лихва върху главницата за посочения по- горе период , която е по- малка по размер от неустойката, е недължима, тъй като представлява обезщетение за вреди, за които страните са уговорили неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД.
С оглед изложеното съдът счита, че приетата като вземане сума от 666 733, 89 лева законна лихва върху главницата по чл.1 от договора за целеви паричен заем е недължима и предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
6. По иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за недължима и неплатена законна лихва за забава върху
неустойката за периода от 01.01.***5 г. до 07.09. ***6 г., претендирана в
размер на 333 366, 95 лева.
Ищецът твърди, че неправилно е прието вземането на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД по отношение претенциите за присъждане на законна лихва върху договорна лихва, върху главница и върху неустойка, тъй като при уговорена неустойка не може да се претендира и законна лихва, освен, ако законната лихва не надхвърля по размер неустойката.
Съгласно чл.10 от договора за целеви паричен заем при неизпълнение заемателят дължи законната лихва върху неустойката, до пълното изплащане на дължимите суми.Считано от 01.01.***5 г., след падежа на договора за целеви паричен заем на 31.12.***4 г. длъжникът по договора е изпаднал в забава , като от заключението на вещото лице се установява, че след 31.05.***4 г. длъжникът не е изплащал суми за погасяване на задължението по договора за заем.Въз основа на това неизпълнение е начислена и неустойката върху сумата, която не е върната на заемодателя в размер на 3 330 582, 70 лева главница.От 01.01.***5 г. длъжникът по договора за заем е изпаднал в забава и по отношение на задължението за плащане на неустойка, върху което се начислява законна лихва. В случая доводите на ищеца за недължимост на лихва за забава при уговорена неустойка са неоснователни, тъй като неустойката след изчисляването вече представлява отделна главница с дължимост на различно от главницата по заема основание, поради което е допустимо да се начислява законна лихва върху неустойката.По тези причини съдът счита, че законната лихва върху неустойката е дължима в размер на 240 404, 70 лева за периода от 01.01.***5 г. до 07.09.***6 г., като за разликата до приетото вземане в размер на 333 366, 95 лева, която е в размер на 92962, 25 лева законната лихва върху неустойката е недължима.
Следователно предявеният иск за недължимост на вземането от законна лихва върху неустойката следва да бъде уважен за сумата от 92962, 25 лева, като за разликата от 92962, 25 лева до 333 366, 95 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
ІІ.ПО ДОГОВОРА за консултантски услуги при продажба или друг вид сделка с недвижим имот от 07.07.2008 г.
Ответниците на 07.07.2008 г. са сключили договор за консултантски услуги при продажба или друг вид сделка с недвижим имот, по силата на който „***“ЕАД( ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ ЕАД) е възложил като възложител на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД като изпълнител срещу възнаграждение да проучи пазара, да рекламира, да извършва огледи след построяване на самостоятелните обекти, да търси съконтрагенти, да подготвя и участвува във воденето на преговори, както и да подготви сключването на бъдещ договор за продажба или друг способ за прехвърляне на собствеността върху обекта.
Страните са подписали Анекс №1 на 12.05.***1 г., в който е посочено, че възложителят прави промяна в архитектурните планове на обекта „Апартаментен корпус на Интерхотел Велико Търново“ с разгъната застроена площ 6383, 30 кв.м. съгласно одобрен инвестиционен проект на 26.09.2007 г. на главния архитект на Община- В.Търново и Разрешение за строеж № 718/ 26.09.2007 г. на същата община.Срокът на договора за консултантски услуги е удължен до 01.06.***4 г.Страните са се съгласили, че възложителят не е изпълнил задължението си да изплати договореното възнаграждение на изпълнителя.
На 29.05.***4 г. страните са подписали Анекс №2, съгласно който страните са приели, че възложителят по договора за консултантски услуги не е заплащал на изпълнителя дължимото възнаграждение по чл.5 от договора за календарните 2008 , 2009, ***0, ***1, ***2 г. и ***3 години.Страните са приели, че възложителят дължи неустойка по чл.11 от договора в размер на 11 436 210, 42 лева.
Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, привидност и липса на предмет.Твърди се, че същият е с достоверна дата 07.09.***6 г. и би могло този договор да бъде сключен само със съгласието на синдика по реда на чл.635, ал.1 от ТЗ.Твърди се, че договорът е привиден, тъй като страните не са имали намерение да поемат задължение по него, тъй като е сключен за целите на производството по несъстоятелност.Ищецът твърди, че проект за „Апартаментен корпус на Интерхотел Велико Търново“ не съществува и че инвеститорът не се снабдил с одобрен инвестиционен проект и строително разрешение и такъв строеж не е започвал.
Ищецът твърди , че реално изпълнение по договора не е налице, за да е възникнало задължение за възложителя да заплаща възнаграждение.Твърди се, че вземането за неустойка не е възникнало, тъй като не е определено по основание и период.Твърди се, че вземането за неустойка не съществува, тъй като претенцията е за неустойка за забавено изпълнение, а договорът е развален от изпълнителя.
Съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, че между страните е възникнало валидно правоотношение от договора за консултантски услуги.Съдът не възприема доводите на ищеца, че липсва предмет на договора, тъй като по делото е представено от Община- гр.Велико Търново строително разрешение №718/ 26.09.2007 г. на главния архитект на общината за обект „Апартаментен корпус на Интерхотел – Велико Търново“ - първи и втори етап в УПИ ІІІ от кв.88 по плана на В.Търново.От това строително разрешение става ясно, че е налице описания предмет в договора между страните и са предприемани действия от инвеститора на обекта за осъществяване на строителните дейности.
Съдът не възприема доводите на ищеца и за липса на достоверна дата, като счита, че датата на договора и анексите са посочените дати, а не датата 07.09.***6 г., когато е предявено вземането от изпълнителя по договора пред съда по несъстоятелността.Ищецът не доказал твърденията си за привидност относно създаването на този договор за производството по несъстоятелност, тъй като по делото липсват каквито и да са доказателства в тази насока.
Съдът счита, че са неоснователни доводите на ищеца и относно липсата на възникнало задължение за възложителя и съответно основание за изплащане на неустойка, тъй като от анекс №2 става ясно, че страните са приели дължимостта на неустойката в съответния размер, поради което тази сума е дължима.В случая би могло да се приеме, че уговорката за неустойка е във вреда на кредиторите на несъстоятелността, ако договорът и анексите са сключени при висящността на производството по несъстоятелност, но тъй като по делото липсват данни за дата на сключване на договорите и анексите, различни от посочените дати в тези документи, съдът приема, че уговорката за дължима неустойка от възложителя е свързано с договорните отношения между страните.В заключението на съдебно – счетоводната експертиза е посочен размер на неустойката от 11 441 065, 69 лева, която е в по- голям размер от уговорената между страните с анекс №2, но съдът счита, че не следва да бъде съобразено заключението, тъй като страните са уговорили определен размер на неустойката и той е по- малък по размер от изчислената неустойка от вещото лице.
По тези причини съдът счита приетото вземане за неустойка в размер на 11 436 210, 42 лева е дължимо и предявеният иск за недължимост на това задължение следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
ІІІ.ПО ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДОГОВОР за извършване на съвместна дейност и продажба на акции.
На 24.04.***3 г. ответниците са сключили предварителния договор за извършване на определени дейности във връзка с изграждане на Централа за производство на електроенергия от ВЕИ на база на газификация на биомаса.В чл.4 от договора страните са се уговорили, че ако „***“ не изпълни задължението си по предварителния договор и не се сключи окончателен договор, то следва да заплати на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД неустойка в размер на 10 % от очакваните приходи в следващите 10 години в размер на 9 538 040, 50 лева.
Ищецът твърди, че вторият ответник няма вземане за неустойка от предварителния договор, тъй като договорът няма достоверна дата и е сключен с цел производството по несъстоятелност и на това основание е и привиден.Твърди се, че договорът е нищожен поради липса на основание и предмет, тъй като липсва предпроектно проучване от „***“ЕАД и не е налице намерения за изграждане на описаната в договора централа.Твърди се, че договорът е нищожен , тъй като е уговорено сключване на окончателен договор, което е нодопустимо при многостранни договори.Твърди се, че клаузата за неустойката е нищожна поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави като уговорена извън присъщите й функции.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено, че „***“ЕАД не е изпълнил поетите по предварителния договор задължения , като по делото липсват данни за изграждане на процесната централа и липсват данни за сключване на окончателен договор между страните, поради което е налице основанието на чл.4 от договора „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД да претендира за уговорената от страните неустойка.В този смисъл съдът възприема като неоснователни доводите на ищеца, че несъстоятелният длъжник не е изпълнил задълженията си по договора и че не е имал такова намерение, тъй като неизпълнението не се отрича от несъстоятелния длъжник в отговора на исковата молба и това е основание за присъждане на неустойката по чл.4 от договора.По отношение на липсата на достоверна дата съдът счита, както е изложено и в мотивите по- горе, че липсва каквито и да са доказателства, от които да се направи обоснован извод, че датата на сключване на договора е 07.09.***6 г. или друга дата при висящността на производството по несъстоятелност на „***“ЕАД.Съдът счита, че ищецът не е доказал и твърденията си за привидност, тъй като от данните по делото не може да се направи обоснован извод, че договорът е сключен за целите на производството по несъстоятелност, а не с целите, които са отразени в самия договор.
По отношение на твърденията за нищожност на клаузата за неустойката съдът счита, че доводите на ищеца също са неоснователни, тъй като от данните по делото не може да се направи изводът, че уговореният размер на неустойката е извън обезпечителните функции на неустойката, още повече, че изпълнението по договора не е обезпечено по какъвто и да е друг начин.
С оглед изложеното съдът счита, че сумата от 9 538 040, 50 лева е дължима от несъстоятелния длъжник, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху 1/ 4 от размера на отхвърлената част от исковете в размер на 290 101, 46 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 34 497, 05 лева.
По делото страните не са представили списъци по чл.80 от ГПК, поради което съдът не следва да се произнесе по присъждане на деловодни разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД по отношение на „***“ЕАД с ЕИК***, гр.Плевен, ул.“*****“**, **, **,
представлявано от „ФЪРСТ АПРИЛЦИ“ ЕООД с ЕИК *******, представлявано от Р. И.И.,
„РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано под №3068041 в щата
Делауер, САЩ, със седалище и адрес на управление ***** № ***, ап.***,
Уилмингтън, окръг Ню касъл, Делауер 19803, САЩ, представлявано от управителя Ж.К.Г.Н.Н.
с посочен в производството по несъстоятелност адрес н Република България
гр.София, ж.к“*****“ 1 ,бл.***, вх.Д, ет.2 и синдика на „***“ЕАД по т.д.№ 138/ ***5
г. по описа на Плевенския окръжен съд М. И.Н. с адрес *** НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА
ВЗЕМАНЕ на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД , регистрирано под №3068041 в
щата Делауер, САЩ към „***“ЕАД в размер на 559 277, 30 лева ,
представляваща част от главница по Договор за целеви паричен заем от 30.06.2009
г. между „ДЖИ ЕЪР“ЕАД с ЕИК******* и „ГЕНИМЕКС ИНВЕСТ“ЕАД с ЕИК***, като за
разликата от 559 277, 30 лева до 3 889 860 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
2. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на „***“ЕАД
с ЕИК***, гр.Плевен, ул.“*****“**, **, **, представлявано от „ФЪРСТ АПРИЛЦИ“
ЕООД с ЕИК*******, представлявано от Р. И.И., „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано под №3068041 в щата Делауер, САЩ, със седалище и
адрес на управление ***** № ***, ап.***, Уилмингтън, окръг Ню касъл, Делауер
19803, САЩ, представлявано от управителя Ж.К.Г.Н.Н. с посочен в производството
по несъстоятелност адрес н Република България гр.София, ж.к“*****“ 1 ,бл.***,
вх.Д, ет.2 и синдика на „***“ЕАД по т.д.№ 138/ ***5 г. по описа на Плевенския
окръжен съд М. И.Н. с адрес *** НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ на „РЕЙНОЛДС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано под №3068041 в щата Делауер, САЩ към
„***“ЕАД в размер на 186 298, 44 лева като част от договорна лихва
по чл.3 от договора за целеви паричен заем, като за разликата от 186 298, 44 лева до
2985 915 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
3. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД по отношение на „***“ЕАД с ЕИК***,
гр.Плевен, ул.“*****“**, **, **, представлявано от „ФЪРСТ АПРИЛЦИ“ ЕООД с ЕИК*******,
представлявано от Р. И.И., „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано
под №3068041 в щата Делауер, САЩ, със седалище и адрес на управление ***** № ***,
ап.***, Уилмингтън, окръг Ню касъл, Делауер 19803, САЩ, представлявано от
управителя Ж.К.Г.Н.Н. с посочен в производството по несъстоятелност адрес н
Република България гр.София, ж.к“*****“ 1 ,бл.***, вх.Д, ет.2 и синдика на „***“ЕАД
по т.д.№ 138/ ***5 г. по описа на Плевенския окръжен съд М. И.Н. с адрес ***
НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД,
регистрирано под №3068041 в щата Делауер, САЩ към „***“ЕАД в размер на 279 638,
65 лева,като част от неустойка по чл.10 от Договор за целеви паричен заем
от 30.06.2009 г.,като за разликата от
279 638, 65 лева до 1 994 930 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
4. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на „***“ЕАД с ЕИК***, гр.Плевен, ул.“*****“**, **,
**, представлявано от „ФЪРСТ АПРИЛЦИ“ ЕООД с ЕИК*******, представлявано от Р. И.И.,
„РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано под №3068041 в щата
Делауер, САЩ, със седалище и адрес на управление ***** № ***, ап.***,
Уилмингтън, окръг Ню касъл, Делауер 19803, САЩ, представлявано от управителя Ж.К.Г.Н.Н.
с посочен в производството по несъстоятелност адрес н Република България
гр.София, ж.к“*****“ 1 ,бл.***, вх.Д, ет.2 и синдика на „***“ЕАД по т.д.№ 138/ ***5
г. по описа на Плевенския окръжен съд М. И.Н. с адрес *** НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА
ВЗЕМАНЕ на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано под №3068041 в
щата Делауер, САЩ към „***“ЕАД в размер
на 511 794, 96 лева, представляваща законна лихва върху
договорна възнаградителна лихва по чл.3
от Договор за целеви паричен заем от
30.06.2009 г. за периода от 01.01.***5
г. до 07.09.***6 г.
5. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на „***“ЕАД
с ЕИК***, гр.Плевен, ул.“*****“**, **, **, представлявано от „ФЪРСТ АПРИЛЦИ“
ЕООД с ЕИК*******, представлявано от Р. И.И., „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано под №3068041 в щата Делауер, САЩ, със седалище и
адрес на управление ***** № ***, ап.***, Уилмингтън, окръг Ню касъл, Делауер
19803, САЩ, представлявано от управителя Ж.К.Г.Н.Н. с посочен в производството
по несъстоятелност адрес н Република България гр.София, ж.к“*****“ 1 ,бл.***,
вх.Д, ет.2 и синдика на „***“ЕАД по т.д.№ 138/ ***5 г. по описа на Плевенския
окръжен съд М. И.Н. с адрес *** НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ на „РЕЙНОЛДС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано под №3068041 в щата Делауер, САЩ към„***“ЕАД
в размер на 666 733, 89 лева,представляваща
законна лихва върху главницата по чл.1 от Договора за целеви паричен заем от 30.06.2009 г. за периода от
01.01.***5 г. до 07.09.***6 г.
6.ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на „***“ЕАД
с ЕИК***, гр.Плевен, ул.“*****“**, **, **, представлявано от „ФЪРСТ АПРИЛЦИ“
ЕООД с ЕИК*******, представлявано от Р. И.И., „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано под №3068041 в щата Делауер, САЩ, със седалище и
адрес на управление ***** № ***, ап.***, Уилмингтън, окръг Ню касъл, Делауер
19803, САЩ, представлявано от управителя Ж.К.Г.Н.Н. с посочен в производството
по несъстоятелност адрес н Република България гр.София, ж.к“*****“ 1 ,бл.***,
вх.Д, ет.2 и синдика на „***“ЕАД по т.д.№ 138/ ***5 г. по описа на Плевенския
окръжен съд М. И.Н. с адрес *** НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ на „РЕЙНОЛДС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД , регистрирано под №3068041 в щата Делауер, САЩ
към „***“ЕАД в размер на 92962, 25 лева, представляваща
законна лихва върху неустойката по чл.10 от Договор за целеви паричен заем от
30.06.2009 г. за периода от 01.01.***5 г. до 07.09.***6 г., като за разликата от 92962, 25 лева до 333 366, 95 лева
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
7.ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения на основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД ИСК от КТБ АД(
в несъстоятелност) с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“№10, представлявано от А.Н.Д. и К.Х.М., двамата осъществяващи
правомощията на постоянен синдик съгласно Решение № 196/ 13.11.***5 г. на УС на Фонда за
гарантиране на влоговете, чрез пълномощник адвокат Б.Б. със СЪДЕБЕН АДРЕС ***0
срещу„***“ЕАД с ЕИК***, гр.Плевен, ул.“*****“**, **, **, представлявано от
„ФЪРСТ АПРИЛЦИ“ ЕООД с ЕИК*******, представлявано от Р. И.И., „РЕЙНОЛДС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано под №3068041 в щата Делауер, САЩ,
със седалище и адрес на управление ***** № ***, ап.***, Уилмингтън, окръг Ню
касъл, Делауер 19803, САЩ, представлявано от управителя Ж.К.Г.Н.Н. с посочен в
производството по несъстоятелност адрес н Република България гр.София, ж.к“*****“
1 ,бл.***, вх.Д, ет.2 и синдика на „***“ЕАД по т.д.№ 138/ ***5 г. по описа на
Плевенския окръжен съд М. И.Н. с адрес *** ИСК за установяване несъществуване на прието вземане
на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД в производството по несъстоятелност
на „***“ЕАД с ЕИК*** по т.д.№ 138/ ***5
г. по описа на Плевенския районен съд в размер на 11 436 210, 42
лева, представляващо неустойка по чл.1, ал.3 от Анекс №2 от 29.05.***4 г.
към Договор за консултантски услуги при продажба или друг вид сделка с недвижим
имот от 07.07.2008 г.
8.ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения на основание
чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД ИСК от КТБ АД( в несъстоятелност) с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“***“№10, представлявано от А.Н.Д. и К.Х.М.,
двамата осъществяващи правомощията на постоянен синдик съгласно Решение № 196/ 13.11.***5 г. на УС на Фонда за
гарантиране на влоговете, чрез пълномощник адвокат Б.Б. със СЪДЕБЕН АДРЕС ***0
срещу„***“ЕАД с ЕИК***, гр.Плевен, ул.“*****“**, **, **, представлявано от
„ФЪРСТ АПРИЛЦИ“ ЕООД с ЕИК*******, представлявано от Р. И.И., „РЕЙНОЛДС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД, регистрирано под №3068041 в щата Делауер, САЩ,
със седалище и адрес на управление ***** № ***, ап.***, Уилмингтън, окръг Ню
касъл, Делауер 19803, САЩ, представлявано от управителя Ж.К.Г.Н.Н. с посочен в
производството по несъстоятелност адрес н Република България гр.София, ж.к“*****“
1 ,бл.***, вх.Д, ет.2 и синдика на „***“ЕАД по т.д.№ 138/ ***5 г. по описа на
Плевенския окръжен съд М. И.Н. с адрес *** ИСК за установяване несъществуване на прието вземане
на „РЕЙНОЛДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ООД в производството по несъстоятелност
на „***“ЕАД с ЕИК*** по т.д.№ 138/ ***5
г. по описа на Плевенския районен съд в размер на 9 538 040, 50
лева , представляваща неустойка по чл.4 от Предварителен договор за
извършване на съвместна дейност и продажба на акции от 24.04.***3 г.
ОСЪЖДА на основание чл.694,
ал.7 от ТЗ КТБ АД( в несъстоятелност) с
ЕИК*** да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер
на 290 101, 46 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК вр. чл.621 от ТЗ вр. чл.7, ал.2, т.6
от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения„***“ЕАД и „РЕЙНОЛДС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНВЕСТ-МЪНТС“ ООД да заплатят солидарно на КТБ АД( в несъстоятелност) с ЕИК*** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 34 497, 05 лева.
РЕШЕНИЕТО след влизането му в
сила има установително действие на основание чл.694, ал.9 от ТЗ в отношенията на „***“ЕАД, синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност по т.д.№ 138/ ***5 г. по описа на
Плевенския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: