№ 580
гр. Варна, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20213100102401 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:42 часа се явиха:
Ищцата В. ПЛ. Д., редовно призована, явява се лично, представлява се
от адв. П.В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответниците Д. ПЛ. Г. И Е. А. Х., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. Г.С. от АК - Пловдив, редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
Вещото лице П. К. М., редовно призована, се явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да
поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба,
както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна,
както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл
да посочи с отговора на исковата молба.
1
АДВ. В.: Поддържам исковата молба и уточняващите молби.
Оспровам отговора.
АДВ. С.: Оспорвам исковата молба.
Поддържам депозираните отговори.
Представям за сведение оригинал на обратната разписка, от която е
видно, че съм изпратил допълнителния писмен отговор 3 дни след получаване
на книжата.
Оспорваме правата на ищцата само където са общите части.
Твърдим, че предвид квотите в собствеността на дворното място,
ищцата има 1/3 от него, а другите 2/3 са на останалите две съделителки по
доброволната делба. Ако е възникнал този нов обект, само в този смисъл
твърдим, че няма как да е възникнал като собственост на 5/6 ид. части на
ищцата. Моля да не считате иска за насрещен.
Не претендираме права върху избените помещения. За самите обекти –
офис № 3 и складово помещение, които са собственост на ищцата и на нейния
съпруг твърдим, че са прилежащи към съответните техни обекти, но те нямат
право да бъдат възстановителен център. Считам, че този строеж е незаконен и
незаконно са завзети общи части, проходи, тераси и общия проход към
избата.
АДВ. В.: По отношение на терасите по договора за групов строеж е
включена към обект на починалия съпруг на ищцата – Б. Д..
АДВ. С.: Включена е, но е застроена. По този начин се е увеличила
плътността на застрояването и това е незаконно.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба,
като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на
спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба
половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на
осн. чл.78, ал.9 ГПК.
АДВ. В.: Отношенията между страните са негативни от много отдавна.
Между тях имаше водени и две други дела, които усложниха отношенията им
и не можем да постигнем спогодба. Ако имат предложение сме готови да го
обсъдим.
АДВ. С.: След като ищцата не вижда база за спогодба, не виждам как
ще постигнем споразумение, поне засега.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като
взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146
от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на
2
Определение № 527/08.02.2022 г. по делото, както следва:
Производството е по актуално висящ иск на В. ПЛ. Д. с
ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, срещу Д. ПЛ.
Г., ЕГН********** , с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, ап.* и Е.А. М.,
ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, ап.*, за признаване за
установено в отношенията между страните по делото, че ищцата е
собственик на следния недвижим имот, в следните части:
- 5/6 ид. части от самостоятелен обект в сграда, който представлява
Възстановителен център на два етажа, находящ се в жилищна сграда с
идентификатор №10135.2557.138.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор №10135.2557.138 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на област Варна, община Варна, гр. Варна, Заповед за одобрение на
КККР №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Варна, район Приморски, п.к. 9000, ул. **** №*, вид територия:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m), с
площ 195 кв. метра, стар номер 113, който самостоятелен обект е със
застроена площ от 155.38 /сто петдесет и пет цяло и тридесет и осем стотни/
кв. метра и разгъната застроена площ от 236.06 /двеста тридесет и шест
цяло и шест стотни/ кв. метра, състоящ се от: Сутерен -първо ниво, със
застроена площ от 155.38 /сто петдесет и пет цяло и тридесет и осем стотни/
кв. метра, с: офис, три помещения за масаж, сауна, три санитарни помещения,
съблекалня, две масажни клетки, релакс зона, парна баня, баня, котелно
помещение, при граници: ул. Ген. Паренсов -ПИ с идентификатор
10135.2557.133, избен коридор, изба № 3, изба № 1, ПИ с идентификатор
10135.2557.140, ПИ с идентификатор 10135.2557.139, ПИ с идентификатор
10135.2557.136, партер- второ ниво, със застроена площ от 80.68 /осемдесет
цяло и шестдесет и осем стотни/ кв. метра, с: открито пространство, релакс
зона, джакузи, тоалетна, сауна, две помещения за масаж, перално помещение,
баня, стълбище за сутерен, при граници: Самостоятелен обект в сграда
10135.2557.138.10, Самостоятелен обект в сграда 10135.2557.138.11, ПИ с
идентификатор 10135.2557.140, ПИ с идентификатор 10135.2557.139, ПИ с
идентификатор 10135.2557.136, ведно с припадащите му се идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
относно който обект е издадено удостоверение за търпимост
№142/07.09.2018г. от главния архитект на р-на Приморски при общ. Варна,
на придобивно основание на обекта от ищеца - давностно владение в
периода от края на 1998г. до края на 2008г., до края на 2018г. и до
предявяване на настоящия иск, осъществявано от съпрузите В. и Б. Д. до
27.04.2018г., когато последният е починал, а след това от трите наследници на
Б. Д. (съпруга В. и деца Е. и А. Д.), респ. наследяване на части на Б. Д. (при
изтекла давност преди смъртта) и на части от Е.Д. (починала в хода на делото
на 10.11.2021г.).
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищцата твърди, че понастоящем е собственик на 5/6 ид. части от горния
описан възстановителен център, който се твърди да съставлява самостоятелен
обект на собственост, въз основа на придобивна давност и на наследяване,
при следните фактически твърдения:
3
С одобрена спогодба по съдебна делба с Протокол от 29.06.1959 г. по гр.
дело №382/1959г., ВРС поставил в дял на Д. П. Ш. 5/6 ид. части от къща и 5/6
ид. части от дворно място, съставляващо парцел П-З в кв. 687 по плана на гр.
Варна. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 98, том IV,
дело № 1386/1988г. на нотариус при ВРС Д. П. Ш. дарила на В.П. М. 1/3 ид.
части от дворно място в гр. Варна ул. **** №*. С договор за дарение,
обективиран в нотариален акт №185, том XXX, дело №9295/1995г. на
нотариус при ВРС Д. П. Б. е дарила на Д.П. М. 1/3 ид. части от дворно място в
гр. Варна ул. **** №*. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт
№182, том XXVI, дело №8123/1995г. на нотариус при ВРС В. ПЛ. Д. е дарила
на съпруга си Б. П. Д. 1/6 ид. части от дворно място в гр. Варна ул. **** №*.
Б. Д. и В.Д. били съпрузи, като гражданският брак помежду им бил сключен
на 05.06.1995г.
На 11.01.1996г. съсобствениците на терена Д. Б., Д. М., В.Д. и Б. Д.
сключили Договор за групов строеж с нотариална заверка на подписите peг.
№952/11.01.1996г. на нотариус при ВРС. С този договор те си разпределили и
обектите в бъдещата сграда, според инвестиционен проект, одобрен на
07.06.1995г. от Районен архитект на кметство Приморско, Община Варна. Б.
Д., освен други обекти, получил и офис № 3 на партерен етаж, заедно с
прилежаща тераса с площ от 80.68 кв. метра и складово помещение в
сутерена, със застроена площ от 73.84 кв. метра.
На база издадено Разрешение за строеж №5/30.01.1996г. и останалите
строителни книжа Б. Д. започнал изграждането на сградата.По време на
строителството били променени в инвестиционните намерения на Б. Д., като
предназначението на офис №3 било променено на кафетария, а на складовото
помещение – в зала за фитнес, офис, с масажни помещения, баня, тоалетни.
Били извършени промени в сутеренен етаж, като се обединили изби №4 – №7
вкл. в едно помещение. Обединението засегнало само помещения собственост
на Б. Д. и на В.Д.. По същото време обаче бил приобщен и коридор в сутерена
на сградата, осигуряващ по първоначален проект достъп от входа на сградата
до складовото помещение. За промяната по време на строителството бил
съставен и екзекутивен чертеж, одобрен на 15.11.1996г. от Районния архитект
на район Приморски, Община Варна. След завършване на сградата било
издадено и Разрешение за ползване №183 от18.05.1998 г. от РИТСК гр. Варна.
Въпреки това между съсобствениците и страни по договора за групов строеж
не се сключила доброволна делба на обектите в сградата.
Непосредствено след издаване на разрешението за ползване Б. Д.
отделил прилежащата към кафетерията тераса с площ от 80.68 кв. метра, като
изградил зала за фитнес, зала за релаксация, тоалетна, сауна, две помещения
за масаж, перално помещение, баня, стълбище за сутерен, която част
обединил с предишното складовото помещение в сутерена, със застроена
площ от 73.84 кв. метра, променено в процеса на строителство в зала за
фитнес, офис, с масажни помещения, баня, тоалетни.
Въз основа на строителните документи бил съставен КНА №109, том II,
peг. №3471, дело №188/2004г. на нотариус Я. Н., вписан в СВВарна вх. peг.
№10199/26.05.2004г., акт № 192, том XXXII, дело № 7438, за право на
собственост на възстановителен център и търговски обект кафетерия. Обектът
„възстановителен център“ бил посочен на две нива - партер със застроена
площ 80.68 кв. метра и подземен етаж със застроена площ от 73.84 кв. метра.
С оглед на горните твърдения се поддържа, че давностното владение на
4
Б. и В. Д. започнало в края на 1998г., когато било направено последното
преустройство в обекта, след което той останал в настоящото му положение,
като сградата била въведена в експлоатация на 18.05.1998г. И така давността
изтекла най-рано в края на 2008г. за сем. Д., респ. продължила да тече и след
това и била присъединена от наследниците. На 27.04.2018г. Б. Д. починал и
оставил наследници: В. ПЛ. Д. - съпруга; А. Б. Д. - дъщеря; ЕЛ. Б. Д. - дъщеря.
Трите продължили владението и към исковата молба притежавали пълната
собственост върху възстановителния център, при квоти 4/6 ид. части за
съпругата и по 1/6 ид. части за дъщерите. Като собственици и по тяхно общо
искане било издадено за имота Удостоверение за търпимост
№142/07.09.2018г. от главния архитект на район Приморски, Община Варна,
в който бил описан възстановителният център в действителното му състояние.
Въпреки изложеното възстановителният център не бил отразен в КК и
КР като самостоятелен обект, поради което със Заявление вх. №0-484920 от
06.12.2018г. В.Д. поискала отразяване на „Центъра“ в КК и КР. Но
ответниците по делото Д. М. и Е. М. подали становище peг. №05-
2073/13.02.2019г., с което възразили срещу отразяването на Центъра за
самостоятелен обект, с доводи че засяга общи части в сградата, които са на
всички етажни собственици, сред които и отв. М.. Предвид този спор със
Заповед №18-4734-07.05.2019г. началникът на СГКК-Варна отказал
изменение на КККР с вписване на „Центъра“ за отделен обект. Възражението
пред органа обуславяло и интереса от настоящия спор за собственост върху
„Центъра“.
Възраженията на отв. М. пред адм. орган се твърди, че не могат да са
основателни, защото възстановителният център бил формиран в сегашния си
вид единствено от следните помещения:
Подземният /сутеренен/ етаж с площ 155.38кв. м. включва:
Складовото помещение, със застроена площ от 73.84 кв. метра, което в
договора за групов строеж било самостоятелен обект и било описано в раздел
IV, буква В, като собственост на Б. Д..
Частта от изба №4, по договора за групов строеж била прилежаща към
апартамент № 7, описан в раздел IV, буква А-4, собственост на Б. Д..
Изба №5, по договора за групов строеж била прилежаща към
апартамент № 6, описан в раздел IV, буква А-3, собственост на Б. Д..
Изба №6, по договора за групов строеж била прилежаща към
апартамент № 4, описан в раздел IV, буква А-1, собственост на Б. Д..
Изба №7, по договора за групов строеж била прилежаща към
апартамент № 2, описан в раздел III, буква А, собственост на В.Д..
Бившето помещение за ел. табло, като новото помещение за ел. табло
било преместено в част от изба №4.
Избен коридор, обслужващ изби №№5, 6 и 7.
Коридор в сутерена на сградата, осигуряващ по първоначалния проект
достъп от входния коридор на сградата до складовото помещение.
Партерния етаж включва тераса, със застроена площ от 80.68 кв. метра,
която в договора за групов строеж била прилежаща към офис №3, описана в
раздел IV, буква Б, собственост на Б. Д..
Или обобщено спорният „възстановителен център“ включва помещения
5
само на Б. Д., както и минимални „общи части“, но които са такива не по
естество, а по предназначение, които принципно могат да бъдат давностени и
които в случая не са противоречали на строителните правила. Поради това в
писмо от 03.05.2019г. на Кмета на р-н Приморски било посочено, че
„Центърът“ представлява търпим строеж и няма правни основания на
контролните органи да предприемат действия по чл.223 от ЗУТ. В община
Варна „Центърът“ бил и регистриран като самостоятелен обект и за него се
заплащали данъци.
Тъй като след подаване на исковата молба Е.Д. починала и била
наследена от майка си – ищцата В. Д., а А.Д. се е отказала от предявения иск,
към момента се претендирата права на В.Д. върху 5/6 ид. части от процесния
„обект“. Моли се за установяване на тези права и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмени отговори, които
са с напълно идентично съдържание и подадени от един пълномощник.
Обобщено с отговорите се излагат съображения за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Сочи се обобщено нередовност на
исковата молба, липса на правен интерес от иска и наличие на друг
процесуален ред. По основателност се твърди, че исковият „възстановителен
център“ не е самостоятелен обект на собственост и не може да бъде такъв.
Част от пространството му са общи части в етажната собственост, която
поради липса на доброволна делба били придобити по приращение от
собствениците на терена, като ответниците притежават по 1/3 ид. част. Така
със строежа на „обекта“се засягат правата на другите съсобственици. Няма
съгласие от другите съсобственици на сградата за твърдяното „обединяване“
на площи от ищцата и съпруга й. Няма решение също и на ОС на ЕС за тва.
Няма възможност и да се променят общи части самоволно. Общи части не
могат да се придобиват по давност. Ответниците дори са се противопоставяли
на „обединяването“ на общи части от ищцата и съпруга й. Ищцата ползва
общи части или части на ответниците без основание, за което с отговорите й
се изпращат „покани за плащане на обезщетение“ без яснота по размер.
Давност срещу ответниците не е текла и не може да е изтекла до сочените от
ищцата моменти, още повече при липса на доброволна делба между
съсобствениците. Издаденият КНА от 2004г. съдържа неверни констатации за
правото на собственост. И други възражения в тази насока.
Допълнителният „отговор“ от 01.02.2022г. по повод уточняващата
молба на ищцата от 21.12.2021г. е подаден много след предоставения от съда
срок.
По същество се моли за прекратяване на делото, евентуално се иска да
бъде отхвърлен изцяло иска срещу ответниците, с присъждане и на разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: правото си на собственост върху процесния имот на
твърдяното от ищеца придобивно основание, с пълния фактически състав, а
именно – явното, трайно и несмутено владение по смисъла на ЗС, с намерение
за присвояване, на целия спорен„възстановителен център“, считано от края на
1998г. до края на 2008г., до края на 2018г. и до предявяване на настоящия иск,
осъществявано от съпрузите В. и Б. Д. до 27.04.2018г., когато последният е
6
починал, а след това от наследниците на Б. Д.; в т.ч. продълженото владение и
наследяването на правата на наследодателите в полза на ищцата; соченият
начин на формиране на процесния обект, в т.ч. че е формиран само от части
на В. и Б. Д.; че евентуално „присъединените общи части“ са допустими за
придобиване по давност; че давност за целия „обект“ е изтекла срещу
ответниците по делото; че „възстановителният център“ е допустим и единен
обект на право на собственост; и всички други положителни твърдения, на
които основава придобивната давност и наследяването.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителните твърдения, на които основава
възраженията си; в това число и че е „собственик“ на 1/3 ч. от части от
спорния „възстановителен център“ или че последният засяга общи части в
сградата; с оглед ТР на ВКС за КНА - и че спорнията КНА от 2004г. съдържа
неверни констатации за правото на собственост върху „обекта“.
АДВ. В.: Запознат съм с проекта за доклад и нямам възражения по него.
АДВ. С.: Запознат съм с проекта за доклад.
По повод доклада - считам че този възстановителен център не е тъппим
обект по смисъла на закона. Основанията ми за това са, че той не попада в §16
от ЗУТ в нито едната от разпоредбите.
С доклада са дадени указания във връзка КНА и считам, че този обект,
така, както е построен със завзетите общи части, не е следвало нотариусът да
констатира такива данни. Това ми е становището по доклада.
Представям писмено становище по доклада в тази връзка.
Не е търпим обект, предвид заявеното от страната твърдения, като
основание за придобивна давност. Практиката на ВКС сочи, че придобивната
давност е от издаване на удостоверение за търпимост. Предвид единственото
основание на иска на ищеца, което е придобивна давност, считам, че този
обект не е търпим. Дори да е започнала такава давност от 2018 г. няма как да
е изтекла.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146
ГПК следва да oбяви за окончателен изготвения доклад по делото. Следва той
да се допълни с уточненията, направени в днешно открито съдебно заседание
по реда на чл.143 от ГПК, а също и с уточненията на ответната страна,
направени след доклада (които по същество са част от възраженията по самия
иск и поради това са по реда на чл.143 ГПК, а не както се сочи по доклада).
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
ДОПЪЛВА доклада с твърденията на ответника, че:
7
- оспорва правата на ищцата само относно завзетите общи части;
- че ищцата е собственик на само на 1/3 ид. част от дворното място, а
останалите 2/3 ид. части са собственост на останалите съделители, съгласно
доброволната делба;
- че ако е възникнал нов обект „възстановителен център“, той няма как
да е възникнал като собственост на 5/6 ид. части от ищцата;
- че ответниците не претендират права върху избените помещения към
собствените на ищцата офис №3 и складово помещение, но изрично оспорват
прилежащи части и общи части да могат да са „възстановителен център“;
- че процесния „възстановителен център“ не е търпим обект по
смисъла на § 16 от ЗУТ, че не би могъл да бъде обект на давност преди
търпимостта му и че констатациите относно собствеността в КНА в полза на
ищцата са неверни.
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство
следва да бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към
предмета на делото доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, а именно копие от: протокол от
29.06.1959 г.; нот. акт № 98, том ІV, дело № 1386/1988 г.; нот. акт № 185, том
ХХХ, дело № 9295/1995 г.; нот. акт № 182, том ХХVІ, дело № 8123/1995 г.;
удостоверение за сключен граждански брак № 699/05.06.1995 г.; договор за
групов строеж от 11.01.1996 г.; разрешение за строеж № 5/30.01.1990 г.;
разрешение за ползване № 183/18.05.1998 г.; нот. акт № 109, том ІІ, рег. №
3471, дело № 188/2004 г.; удостоверение за наследници № 27648/28.07.2021
г.; удостоверение за търпимост № 142/07.09.2018 г.; уведомление № 24-
12478/07.05.2019 г.; заповед № 18-4734/07.05.2019 г.; жалба вх. № РП-186-00-
383/13.02.2019 г.; писмо изх. № РП-186-00-192/20.03.2019 г.; писмо рег. №
УСКОР19000622ПР_001ПР/03.05.2019 г.; скица на поземлен имот № 15-
889307/11.08.2021г.; удостоверение за данъчна оценка №
**********/30.07.2021 г.; схеми – 4 бр.; инвестиционен проект – 10 листа;
С молба вх. № 21229/21.10.2021 г. – 4 бр. схеми;
С отговора на исковата молба вх. № 25024/03.12.2021 г. – нот. акт №
185, том ХХХ, дело № 9295/1995 г.; нот. акт 31, том ІІ, рег. № 6633, дело №
229/2004 г.; нот. акт за дарение на недвижим имот № 119, том 1, рег. № 1756,
дело № 106/2015 г.
С отговор на исковата молба вх. № 25025/03.12.2021 г. - нот. акт № 185,
том ХХХ, дело № 9295/1995 г.; нот. акт 31, том ІІ, рег. № 6633, дело №
229/2004 г.; нот. акт за дарение на недвижим имот № 119, том 1, рег. № 1756,
дело № 106/2015 г.
ПРИЛАГА по делото представеното в днешно о.с.з. от процесуалния
представител на ответниците писмено становище.
8
АДВ. В.: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. С.: Моля да бъде изискана от район „Приморски“ при Община
Варна декларация № 3158/27.08.2018 г., подадена от ищцата, за издаване на
удостоверение за търпимост, заверена при нот. Я. Н., с район на действие РС
– Варна. Твърдя, че декларацията се намира в Кметство „Приморски“ и е
послужила за това нещо. С това искане ще докажа, че обекта не е търпим и не
е следвало да се издава такова удостоверение.
В НА от 2004 г. фигурира разрешение за строеж № 165/12.06.2002 г.,
което не видях по делото и което е послужило за издаване на КНА. Моля
същото да бъде изискано от Община Варна, район „Приморски“, описано в
КНА от 2004 г. Това разрешение за строеж твърдя, че е издадено, но в КНА не
пише откъде е издадено точно. Може би е издадено от район „Приморски“.
АДВ. В.: По отношение на декларацията - там доверителката ми е
декларирала годината на построяване, а именно 1998г. Ако има спор кога е
построен възстановителният център в този му вид, не възразявам да бъде
изискана информацията. Има ли спор по годината на построяване?
Не възразявам да бъде изискано удостоверението за строеж.
АДВ. С.: Предвид разрешението за строеж от 2002г. най-вероятно е
построен през една от двете години, така че има спор точно през коя година е
построен.
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 3567/14.02.2022 г. от ищцата, с която в
изпълнение указанията на съда ищцата уточнява обстоятелствата относно
допускането в полза на страната свидетели, а именно за установяване на
своителна давност, извършените изграждания и промени във
възстановителния център - на партера, на стълбището, приобщаване на избите
и складовете, кога е приобщен коридора в сутерена.
АДВ. В.: Поддържам молбата.
АДВ. С.: Предоставям на съда да прецени дали е относимо.
СЪДЪТ, по доказателствените искания, намира следното:
По исканите свидетели – те така или иначе са допуснати за
установяване на придобивната давност. С оглед уточненията в молбата, съдът
намира, че няма пречка страната да се ползва от същите свидетели за
установяване на обстоятелствата относно етапите на фактическото
построяване и приобщаване на отделните части от помещенията до
формиране на актуалния вид на възстановителния център, но без правни
обстоятелства в тази връзка.
По замолените от ответната страна два документа, които да се изискат
от район „Приморски“ при Община Варна – доколкото няма безспорност на
обстоятелствата във връзка с дострояването, а от друга страна документите са
индивидуализирани и има индикации да е възможно те да се съхраняват в
администрацията на общината, то съдът намира, че няма пречка същите да се
изискат.
9
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да се ползва от допуснатите двама
свидетели, освен за своителната давност, така и за фактическите етапи по
отношение на строителството и приобщаване на обекти в настоящия вид на
възстановителния център.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от община Варна, район „Приморски“:
- декларация №3158/27.08.2018г., подадена от В. ПЛ. Д., ЕГН
**********, за издаване на удостоверение за търпимост, заверена при нот. Я.
Н., рег. № 011, с район на действие РС – Варна;
- Разрешение за строеж №165/12.06.2002г.,издадено от длъжностно
лице в район „Приморски“ при община Варна,
в оригинал или в заверени преписи, по преценка на административния
орган, на правно основание чл.186 от ГПК.
В случай, че някой от документите към момента не се съхранява - това
да се декларира от длъжностното лице при общинската администрация пред
съда, при знание за наказателната отговорност, която се носи за деклариране
на неверни данни и обстоятелства пред съд.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ докладва съдебно-техническа експертиза, депозирана с вх. №
6725/21.03.2022 г., в срока по чл.199 ГПК.
АДВ. В.: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
АДВ. С.: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, като снема самоличността му:
Вещото лице П. К. М. – 66 г., българка, български гражданин, висше
образование, неосъждана, без родство и дела със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще
даде вярно заключение.
В. Л. М.: Поддържам заключението.
В. Л. М. на въпроси на адв. В.: Данните за коректорите съм ги взела от
архитектурния проект, а плътността на застрояване и интензивността на
застрояване съм ги изчислила за действалите към всички моменти – към
момента на издаване на разрешението на строеж по първоначалния проект, по
момента, когато е въведена в експлоатация и са представени екзекутиви, и
10
към настоящия момент, в резултат на измерванията.
Показателите са завишени от тази показатели.
Приложение № 5 - нивото на партер е щрихован в зелен цвят. В
застроената площ е включена площта между основната сграда и зида на
възстановителния център.
СЪДЪТ констатира, че при отговора на въпроса вещото лице лично
поставя точки от 1 до 6 на скицата лист 14 от СТЕ, Приложение №5, след
разрешение от съда за това.
В. Л. М. на въпроси на адв. В.: Пространството от точка 1 до точка 6 е
включено в застроената площ на ниво партер, тъй като е част от терасата,
която по договор за доброволна делба е дадена на съпруга на ищцата. Тази
част не е покрита, но от нея може да се излезе само от релакс залата, няма
достъп от друго място.
След нарушаване на плътността на застрояване и интензивността на
застрояване, неправилно е издадено разрешението на строеж. Цитира се друго
разрешение за строеж, но твърдя, че такива документи няма по делото. Има
едно разрешение за строеж на сградата. Сградата е въведена с екзекутива,
издадено е разрешение за ползване по време на въвеждането на сградата и
при съставяне на тези екзекутиви възстановителния център не е съществувал.
Там е имало тераса. Това е през 1998г.
Кога е изграден възстановителния център няма как да се разбере,
защото няма технически данни.
Само за възстановителния център да се издава удостоверение за
търпимост, след като е част от цялата сграда, не знам как е станало.
Терасата е на нивото на терена и не се включва в застроената част на
сградата. Когато обаче се направи изграждане в тази тераса, тя трябва да се
включи.
Нито плътност е изпълнена, нито КИНТ.
При издаване на удостоверение за търпимост не знам дали е била
изследвана цялата сградата или само възстановителния център.
В. Л. М. на въпроси на адв. С.: По първоначалния проект и по
екзекутива няма данни тази тераса да е била застроена. Била е прилежаща
част към кафетерията за разполагане на маси и чадъри, но не и да се
застроява.
На последната страница, Приложение № 6 – тези общи части са завзети.
Общите части на всеки един чертеж са щриховани. Ако трябва да
уточня какво са общите части, то това са стените между отделните изби,
които са принадлежали на ищцата и нейния съпруг, но самите стени между
тях са общи части. Коридорът също е обща част.
При позиционирането на този център се минава през прохода, който е
трябвало да обслужва само сградата, а не е предвиден за обществен достъп.
В. Л. М. на въпроси на съда: Коридорът и ел. таблото на лист 11 от
11
СТЕ със щриховани линии са обозначени общите части по първоначалния
проект.
По проекта не е обособено, че това е ел.табло, а е обозначено едно
помещение, част от изба №4, където евентуално е разположено това табло. Но
пред тях коридора е било обща част, която също е завзета.
В. Л. М. на въпроси на адв. В.: До избите на другите собственици на
обекти №№ 1,2, 3 и 4 се стига по стълбището, което е общо за цялата сграда.
Страните заявиха, че нямат въпроси към в.л.
АДВ. В.: Моля да не се приема заключението.
АДВ. С.: Моля да се приеме заключението. Считам, че същото е пълно,
ясно и точно.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачата на допуснатата съдебно-техническа експертиза и е от значение за
спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по СТЕ към
доказателствата по гр. д. № 2401/2021 г. на ОС - Варна.
СЪДЪТ докладва справка-декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена с експертизата от вещото лице за сумата от 1000 лв.
АДВ. В.: Не възразявам да бъде увеличен депозита за в.л.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
1000.00 лв. за изготвяне на експертизата. съгласно депозираната справка-
декларация, като сумата от 550.00 лева да се изплати от внесения депозит, а
сумата от 500.00 да се внесе от ищцата в едноседмичен срок от днес.
Издава се РКО за 500 лв. и оригиналът се връчва на вещото лице.
ЗАДЪЛЖВА ищцата в едноседмичен срок от днес да внесе остатъка от
сумата в размер на 500.00 лв., като в същия срок представи доказателства за
извършеното плащане.
След внасяне на депозита да се издаде допълнителен РКО на вещото
лице за сумата от 500.00 лв.
АДВ. В.: Оспорвам заключението само в частта където се сочи, че се
надвишават плътността и интензивността на застрояването, както и по
констатацията, че възстановителният център не може да бъде нанесен като
самостоятелен обект. Доводите ми за това са, че в застроената площ на
12
партерния етаж е включена и площ, условно между посочените точки от 1 до
6, като според мен дали има достъп до тази площ от друго място или няма и
дали има достъп от всички собственици, не е основание да се включи в
застроената площ на партерния етаж. Вторият ми довод е издаденото
удостоверение за търпимост. Чух мотивите на вещото лице, но след като
административния орган е преценил, то възстановителният център е в
рамките на предвидено застрояване – т. 6.4 и т. 6.5 от експертизата.
В. Л. М.: Между точки 1 и 3 и точки 2 и 6 има стени. Не е открит
обекта. Достъпа, както е за всеки един балкон, се причислява към съответния
апартамент, по този начин и тази част се присъединява към застроената площ.
АДВ. В.: Във връзка с направеното оспорване, моля да допуснете
допълнителна СТЕ. Тази експертиза в голямата си част по отношение на
измервания на изготвени скици съответстваща на това, което е направено на
място. Моля в.л. да отговори на въпроси 6,3, 6,4 и 6,5 от първоначалното
заключение на приетата СТЕ. Оспорвам сегашното заключение в тези части.
АДВ. С.: Предоставям на съда да прецени. За мен заключението на
вещото лице беше обстоятелствено и пълно.
СЪДЪТ, намира, че изготвената експертиза е подробна, мотивирана и
ясна. Доколкото обаче е право на защита на страната да провери верността на
приетата експертиза в оспорваните части, които имат пряко отношение към
въпросите не само на основателността, но и на допустимостта или
редовността на исковата молба, то няма пречки да се допусне повторна СТЕ.
Вещото лице по нея, след запознаване с всички материали по делото, като при
нужда след справка и в държавни и в общински органи, включително в район
„Приморски“, както и след оглед на място, да даде заключение само по
въпросите по т. 6,3, т. 6,4 и т. 6,5 от заключението по първоначално
изслушаната и приета СТЕ.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА провеждането на повторна частична СТЕ, вещото лице по
която, след запознаване с всички материали по делото, при нужда да още след
справка в държавни и в общински органи, включително в район
„Приморски“, както и след оглед на място, да даде заключение, само по
въпросите по т.6.3, т. 6.4 и т. 6.5 от заключението по първоначално
изслушаната и приета СТЕ.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 300,00лв., вносим от ищцата
в едноседмичен срок от днес, като в същия срок представи и доказателства за
извършеното плащане.
Вещото лице ще бъде определено допълнително в закрито заседание и
13
след внасяне на депозита.
При невнасяне на депозита в срок експертизата може да бъде заличена
или страната да бъде глобена за неизпълнение указанията на съда.
Определението е окончателно.
АДВ. В.: Водим свидетелите.
СЪДЪТ намира, че с оглед позициите на страните, свидетелските
показания са нужни за процеса, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание свидетелят,
допуснат при режим на водене по искане на ищцовата страна.
В залата влиза свидетелят.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на
ищцовата страна, при режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелката В. Я. Б. – 46г., българка, български гражданин,
неосъждана, разведена, без родство и дела със страните по делото, с
разяснени права и задължения по чл.166-167 ГПК, предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА Б. на въпроси на адв. В.: Познавам В.Д. от около
20 години. Знам, че има собствени обекти в гр. Варна. Има обекти на ул.
„****“ № *. Има тя има апартаменти, възстановителен център, кафе, магазин.
Сградата цеше построена и завършена, когато синът ми беше на градина
и мислехме да започнем служебни отношения с възстановителния център, тъй
като изпращахме стажанти там. Това беше около 1998г. Беше изцяло готов
възстановителният център към есента на 1998 г. Беше изградена и още една
част, която преди това беше тераса.
Този център е на две нива. Първо ниво е сутерен с масажни кабинети,
парна баня, приемна, а партерът е с две помещения, ВИП зала, масажни
кабинети. Има самостоятелен достъп от едното ниво до другото ниво, извън
другите стълби на сградата.
Този възстановителен център през 1999г. започна да функционира,
долу-горе година след като бяха разрешили да го ползват.
Служебните ни отношения бяха, защото аз работя в учебен център и
пращахме там стажантите на стаж.
Докато работихме с тях не е имало проблеми относно собствеността.
14
След 2020г., след смъртта на съпруга й, започнаха спорове от страна на
племенницата й и сестра й. Преди това работеха и не са имали проблеми.
През тези години ежеседмично или два пъти седмично съм ходила там.
СВИДЕТЕЛКАТА Б. на въпроси на съда: Не съм ползвала услугите
на центъра и не съм работила там. Там ходех, за да договоря отношенията ни
с В. и Б. и изпращахме нашите курсисти на стаж при тях.
От 1999г. до настоящия момент не знам да се е премахвало нещо, но
преди да заработи построиха и партера и стана на две нива.
Възстановителният център не знам дали е за търговски цели и не знам
каква е експлоатацията му. Имаше кафе и масажисти. В момента не се ползва
този център, или поне аз не знам.
От 1999г. до смъртта на съпруга на ищцата не съм чувала някой да има
възражения или претенции за собствеността на центъра.
СВИДЕТЕЛКАТА Б. на въпроси на адв. С.: Не е имало проблеми и
не ми е известно да е имало спорове между племенницата и сестрата на
съпруга на В..
СВИДЕТЕЛКАТА Б. на въпроси на адв. В.: През 2020г. разбрах за
първите проблеми.
След построяването на партера си продължи в този си вид сградата до
сега.
СВИДЕТЕЛКАТА Б. на въпроси на съда: Този център е на Б.,
съпругата на В., знам, че е собственост и на двамата. Не съм виждала други
лица, които да знаят на кого е собственост. Това, което съм чувала е, че В. е
внасяла данъците.
СВИДЕТЕЛКАТА Б. на въпроси на адв. С.: АНТ. Б. Д. не я познавам.
Не знам дали има притежава части от възстановителния център.
СЪДЪТ освобождава свидетелката.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на
ищцовата страна, при режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелката С. Н. С. – 60 г., българка, български гражданин,
неосъждана, разведена, без родство и дела със страните по делото, с
разяснени права и задължения по чл.166-167 ГПК, предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА С. на въпроси на адв. В.: Познавам В. от повече от
25 години. Знам, че има имот в град Врана на ул. „***“ № *. Известно ми е, че
има няколко апартамента в сградата, магазин, бар, помещение като спа
15
център /възстановителен център/.
Сградата е започната да се строи през 1996 г. Помня, защото за първи
път посетих майка ми в Гърция през тази година. До средата на 1998 г.
завърши строежа на сградата. През лятото на 1998 г. е построена тераса, която
е усвоена и става сутеренна част от сградата. Доколкото ми е известно няма
допълнително пристрояване от тогава до настоящия момент. Малко след
построяването на сградата съпрузите направиха свой бизнес чрез този
възстановителен център. Не съм виждала друг да работи там.
По онова време никой нямаше претенции към възстановителния център.
От 2020 г. започнаха възраженията по отношение на центъра от трети лица в
лицето на нейната сестра и племенница. Не сме близки, но съм ги виждала.
СВИДЕТЕЛКАТА С. на въпроси на съда: Не са имали претенции за
този център преди 2020 г. Само сме се поздравявали, нищо повече не сме си
говорили със сестрата и племенницата на В..
СЪДЪТ освобождава свидетелката.
За събиране на допуснатите писмени доказателства по реда на чл.186 от
ГПК и за изготвяне на повторна частична СТЕ, съдът намира, че следва да
отложи делото за друга дата и час.
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за
отлагане на производството, поради служебна ангажираност на
процесуалните представители, съдът посочва като дата за следващо с.з.:
19.05.2022 г.
АДВ. В.: Служебно ангажиран съм в САС на тази дата. Моля да
отложите делото за друга дата.
СЪДЪТ посочва като дата за следващо с.з.: 26.05.2022 г.
Няма направени възражения срещу тази дата.
За събиране на доказателствата, делото следва да бъде отложено за
друга дата и час, предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 26.05.2022 г. от
11:20 ч., за която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ в.л. след внасяне на депозита и назначаването му.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:38часа.
16
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17