Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.С.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Алина Тодорова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 12975 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на Д.С.Д., в качеството на баща и законен представител
на С.Д.Д., срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, за присъждане
на сумата 40000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 30,04,2019г., около 07,45ч в гр.С.,***,
в района на № 31, пред който е обозначена автобусна спирка, при спрял на нея
автобус от линия № 107, причинено виновно от Н.Г. С., при управление на л.а.
марка „Сузуки Лиана“, с рег. № ******, който движейки
се по ул. „Княжевска“ в посока от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Великан“ с несъобразена с пътните условия скорост, приближавайки
към задната част на автобуса блъснал слезлият от същия и предприел пресичане
зад автобуса на пътното платно за движение на ул. „Княжевска“ ищец С.Д.Д., с което му причинил тежки травматични увреждания, чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, със застрахователна полица № BG/30/119000848847/21.03.2019г., валидна към датата на ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата считано от
30,04,2019г. до окончателното и изплащане.
В исковата молба твърди, че след ПТП е откаран по спешност в изключително тежко състояние в
болница, че претърпял изследвания и медицински интервенции включително
двукратна оперативна намеса, както и рехабилитации и тежък период на
възстановяване, който и към момента не е приключил. Търпял, търпи към момента и
ще търпи и в бъдеще болки и страдания с изключителен интензитет.
Твърди, че на 06,06,2019г. подал искане до
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което бил постановен
отказ за изплащане.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение с Н.Г. С. – водач на л.а. марка „Сузуки Лиана“, с рег. № ******, валидно към датата на ПТП,
факта на ПТП, както и, че на 06,06,2019г. ищецът е
подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което
бил постановен отказ за изплащане на такова на 05.09.2019г.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът Н.Г. С. няма вина за
настъпването му, а същото е настъпило изключително по вина на пешеходеца С.Д.Д., който предприел пресичане на пътното платно не на
определеното за това място и при пресичането изкочил
внезапно на пътното платно без да предприеме действия, с които да се увери, че
няма опасно приближаващи превозни средства, които да пропусне.
Възразява и, че не е налице пряка причинна връзка между ПТП и настъпилия за
ищеца вредоносен резултат, а в евентуалност настъпилите вреди не са с твърдяният вид и интензитет.
В евентуалност навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца с твърдението, че е предприел пресичане на
пътното платно не на определеното за това място и при пресичането изкочил внезапно на пътното платно без да предприеме
действия, с които да се увери, че няма опасно приближаващи превозни средства,
които да пропусне.
В евентуалност оспорва претенцията за неимуществени вреви по размер.
Оспорва и претенцията за лихви досежно претендираният начален момент за същата.
Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното
обезщетение да бъде намалено.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ КРАСНО СЕЛО не изразява становище по
основателност на иска. Изразява становище за необходимост от предоставяне на
социална услуга на ищеца за да преодолее преживяното от инцидента.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителния отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и
нови възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетата САТЕ се установява следното:
ПТП е настъпило на 30,04,2019г., около 07,45ч в гр.С.,***, в района на №
31, пред който е обозначена автобусна спирка, при спрял на нея автобус от линия
№ 107. Н.Г. С. при управление на л.а. марка „Сузуки
Лиана“, с рег. № ******, движейки се по
ул. „Княжевска“ в посока от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Великан, приближавайки към задната част на автобуса блъснал
слезлият от същия и предприел пресичане зад автобуса на пътното платно за
движение на ул. „Княжевска“ ищец С.Д.Д., зад спрян на
спирката автобус, на необозначено място за движение на пешеходци. Пешеходната
пътека е на около 25м преди знака на автобусната спирка.
Пешеходецът е станал видим за водача на л.а. едва, когато се е появил зад
задния ляв габарит на автобуса, като до удара в предния ляв калник на
автомобила е изминал път не повече от 0.5м. За пострадалият ищец л.а. е станал
видим едва след като е подминал пресичайки задният ляв ъгъл на автобуса, т.к.
не е спрял в зоната на задният му ляв ъгъл за да се огледа, а е продължил да
пресича.
Л.а. се е движел към момента на удара със скорост около 15-20км/ч.
Пострадалият ищец се е движел с бавен, спокоен ход, защото скоростта му при
такъв е най-ниска. В случай, че се приеме, че се е движел с бърз ход или тичане
скоростта му ще е значително по-висока и ударът с преминаващият л.а. става още
по непредотвратим за водача. Съгласно заключението при скоростта, с която се е
движел л.а. ударът е бил непредотвратим за него независимо от скоростта на
движение на пешеходеца – мавен, спокоен, бърз ход,
спокойно тичане, бързо тичане.
За да се избегне удара е следвало водача на л.а. да се движи покрай спрелия
автобус, очаквайки движение на пешеходци с технически безопасна скорост от
5км/ч, която е още по ниска, бавна скорост, съизмерима с тази на движение на
пешеходец, за да може да спре и пропусне евентуален пешеходец. Движейки се с по
висока от технически безопасната скорост водача сам се е поставил в
невъзможност да спре и предотврати удара при поява на пешеходец зад автобуса.
Пострадалият ищец С.Д.Д. е следвало или да изчака
отдалечаване на автобуса от спирката или пресичайки зад автобуса да спре преди
да достигне задният му ляв край и се огледа за приближаващи отдясно автомобили.
За ПТП е съставен Констативен протокол с пострадали лица от СДВР, Отдел
„Пътна полиция“.
От приетото по делото заключение на
СМЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:
В резултат от ПТП от 15,09,2017г., за ищеца са настъпили следните
травматични увреждания – „Открито многофрагментарно
счупване /епифизиолиза от 3-та степен/ на голям пищял
на лявата подбедрица в долната му част. Епифизиолиза от I-ва степен на малкия пищял на лявата подбедрица“.
Описаните костни увреждания при ищеца представляват специфичен вид фрактури при
децата, сложни за лечение, характерни с това, че засягат и част от растежния
хрущял при непълнолетни, при които разтежът и вкостяването все още не са завършили. Травматичните
увреждания са с доказан произход. Същите са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.
След инцидента е приет по спешност в болница и след необходимите
изследвания е проведено оперативно лечение с поставяне на стабилизиращи
фрактурите метални синтези. Изписан е на 08.05.2019г. с назначено лечение. В
периода 29.10-01.11.2019г. отново е приет и оперативно отстранени поставените
метални синтези. Рехабилитация е започнал след 30-дневен забранителен режим за
натоварване на долният крайник.
Общо лечебният и възстановителен период, през който ищецът е търпял болки и
страдания е продължил 7 месеца. Най интензивни те са били през първите 2 месеца
непосредствено след злополуката и извършената костна операция, както и 3-4
седмици след проведената първа рехабилитация. През останалото време е търпял
спорадични болки и страдания при промяна на времето и пренатоварване,
които са се повлиявали от обезболяващи средства. Такива търпи и към момента,
при пренатоварване поради накуцващата си походка.
Наред с претърпените болки през първите 6 месеца му е било забранено да стъпва
на оперирания крак, като постепенното натоварване е станало чак на 7-мия месец.
През първите няколко месеца е имал нужда от помощта на трети лица при
обслужване и осъществяване на контролните прегледи.
Към момента счупените кости са зарастнали. В
областта на извършените операции са останали трайни козметични белези.
Движенията на ставите са възстановени. Ищецът се придвижва самостоятелно с леко
накуцваща походка. Левият крак е все още с мускулна дистрофия
поради дългото обездвижване. Следва да се правят ренгенови
изследвания периодично за да се избегне с увеличаване на разстежа
изоставане в дължина на крайника.
От показанията на св. Н.Г.С. се установява, че управлявал л.а. по ул.
„Княжевска“ посока кв.“Карпузица“. Приближил се до
автобуса, който поради боклуджийски кофи се бил
изнесъл почти в неговото платно. Карал много бавно, с 16-20км/ч и вече го подминавал, когато от задната му
страна изхвърчало детето, все едно някой го изхвърлил или скочило да се
самоубива, и се ударило в левия калник, близо до вратата. Спрял веднага и
заедно с друг пътник от автобуса вдигнали падналото дете и го откарали в
болница.
От показанията на св. Т.К.Г.се установява, че към края на април 2019г.
между 7.30 и 8.00ч вървял по ул. „Княжевска“ – отивал да си вземе китарата. До
супермаркета, където е спирката на автобус № 107 бил от дясната страна на
тротоара и се изкачвал нагоре, като колата, която блъснала детето била зад
него. Детето слязло от автобуса и пресякло зад него със спокоен ход. Чул
форсиране на двигател зад себе си и колата го ударила. Детето било на около 10
метра от него, при ясно време с добра видимост.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от
01.01.2016г., вр. с чл. 45
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди
– вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния
вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по
исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат.
Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на ответника
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, със застрахователна полица № BG/30/119000848847/21.03.2019г., валидна към датата на ПТП.
Съдът намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективно и компетентно
дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло.
Намира показанията на св. Т.К.Г.за дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото, затова ги кредитира изцяло. Намира показанията на св. Н.Г.С.
за конкретни и дадени в резултат на преки впечатления, затова ги кредитира
освен в частта, в която сочи, че ищецът непосредстено
преди удара е пресякъл пътното платно зад автобуса движейки се с бърз ход, като
че някой го е изхвърлил, т.к. в тази част те са изолирани и в противоречие с
останалите доказателства по делото. Въз основа САТЕ и свидетелските показания
приема, че непосредствено преди удара ищецът се е движил с бавен, спокоен ход.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на
кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, извършено от водача Н.Г. С.,
при управление на л.а. марка „Сузуки Лиана“, с рег. №
******, който движейки се по ул. „Княжевска“ в посока от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Великан“ със скорост превишаваща технически безопасната,
приближавайки към задната част на автобуса блъснал слезлият от същия и
предприел пресичане зад него на пътното платно за движение на ул. „Княжевска“
ищец С.Д.Д., както и установена вреда -причинени
телесни увреждания на ищеца. Претърпени са болки и страдания за период от 7
месеца, най интензивни през първите два месеца и 3-4 седмици след проведената
първа рехабилитация. За период от първите 6 месеца му е било забранено да
стъпва на оперираният крак, когато е бил поставен в зависимост от помощта на
трети лица.
За доказано съдът намира възражението за наличие на принос от страна на
ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Същият се изразява в това, че е
пресякъл пътното платно не на обозначеното за това място, без да предприеме
необходимото и се увери, че липсват приближаващи МПС, които при необходимост да
спре и пропусне.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 30% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на ищеца.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 20000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от
20000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 6000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 14000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди. За сумата 6000.00лв. представляваща горница над присъдените 14000,00лв. до определеният размер от 20 000,00лв.,
предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване,
а за горницата от 20000,00лв. до пълния предявен размер от 40000,00лв. следва
да се отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за дете на 12
години към датата на произшествието, претърпяло увреждания, доказани съобразно
заключението на СМЕ: „Открито многофрагментарно
счупване /епифизиолиза от 3-та степен/ на голям пищял
на лявата подбедрица в долната му част. Епифизиолиза от I-ва степен на малкия пищял на лявата подбедрица“. Претърпял е две оперативни намеси и период на
рехабилитация. Общо лечебният и възстановителен период, през който ищецът е
търпял болки и страдания е продължил 7 месеца. Най-интензивни те са били през
първите 2 месеца непосредствено след злополуката и извършената костна операция,
както и 3-4 седмици след проведената първа рехабилитация. Наред с претърпените
болки през първите 6 месеца му е било забранено да стъпва на оперирания крак,
като постепенното натоварване е станало чак след 7-мия месец, като през първите
няколко месеца е имал нужда от помощта на трети лица. Към момента счупените
кости са зарастнали. В областта на извършените
операции са останали трайни козметични белези. Ищецът се придвижва
самостоятелно с леко накуцваща походка. Левият крак е все още с мускулна дистрофия поради дългото обездвижване. Следва във времето
да се правят ренгенови изследвания периодично за да
се избегне с увеличаване на разстежа изоставане в
дължина на крайника.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Същата следва да бъде присъдена считано от изтичане на тримесечният период от
заявената извънсъдебно претенция, която дата съвпада с датата на постановяване
на отказ за изплащане от страна на застрахователя или от 05.09.2019г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Адв. С. К.Н. в качеството
на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на
1730.00лв.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 1105,00лв., формирани от платен
хонорар за защита от юрисконсулт и разходи за депозити на САТЕ, СМЕ и депозит
за разпит на свидетел и издаване на СУ.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. С. К.Н. в качеството на
процесуален представител на ищеца сумата 605.50лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата 718,25лв., представляваща
възнаграждение за защита от юрисконсулт и разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 560.00лв.,
съобразно уважената част от иска, както и сумата 325.00лв., представляваща
сторени от бюджета на съда разноски за вещи лица.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б.Г.И.и Ж.С.К.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН **********, в
качеството на баща и законен представител на С.Д.Д.,
ЕГН **********,***, при участието на
контролираща страна - ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ КРАСНО СЕЛО, сумата
14000,00 /четиринадесет хиляди/лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди
– болки и страдания, претърпени в
резултат на ПТП настъпило на 30,04,2019г., около 07,45ч в гр.С.,***, в района
на № 31, пред който е обозначена автобусна спирка, при спрял на нея автобус от
линия № 107, причинено виновно от Н.Г. С., при управление на л.а. марка „Сузуки Лиана“, с рег. № ******, чиято отговорност била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, със застрахователна полица № BG/30/119000848847/21.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 05.09.2019г. до окончателното
и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за присъждане на неимуществени вреди
за сумата 6000.00 /шест хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 14000,00 /четиринадесет хиляди/лв.
до определеният размер от 20 000,00
/двадесет хиляди/лв., поради установено съпричиняване,
а за горницата от 20000,00 /двадесет
хиляди/лв. до пълния предявен размер от 40000,00 /четирдесет хиляди/лв., като
неоснователен, на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм.,
считано от 01.01.2016г./ вр.
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б.Г.И.и Ж.С.К.– изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на Адв.
С. К.Н. в качеството на процесуален представител на Д.С.Д., ЕГН **********, в
качеството на баща и законен представител на С.Д.Д.,
ЕГН **********, при участието на
контролираща страна - ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ КРАСНО СЕЛО, сумата 605,50 /шестотин
и пет, 0.5/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, в качеството на баща и законен представител на С.Д.Д., ЕГН **********,***,
при участието на контролираща страна - ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ КРАСНО
СЕЛО, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.Г.И.и
Ж.С.К.– изп.директори, сумата 718.25 /седемстотин и осемнадесет, 0.25/лв., представляваща
сторените в производството пред СГС съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б.Г.И.и Ж.С.К.– изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 560.00 /петстотин и шестдесет/лв., представляваща държавна
такса върху уваженият размер на иска, както и сумата 325.00 /триста двадесет и
пет/лв., представляваща сторени от бюджета на съда разноски за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: