Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  240

 

Гр. Пловдив, 12.08.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:           Катя Пенчева

                                                    Величка Белева

с участието на секретаря Нели Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова в.т.д. № 271 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

         Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 24, постановено на 17.01.2020 г. по т.д. 870/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частите му, с които е осъден К. Л.Х. да заплати на Н.Н.К. и на Н.Н.К., действащ като малолетен чрез своя баща и законен представител Н.Н.К., на основание чл. 45,  вр. чл. 52 от ЗЗД сумите от по 125 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди - шок, депресия, неимоверна мъка и печал, огромна празнота и душевна болка, вследствие смъртта на тяхната съпруга и майка Т.Г.К., причинена по непредпазливост от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег.№ … К. Л.Х. при ПТП на 28.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.11.2015 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да им заплати сумите от по 3 000 лв. на всеки от тях, представляващи разноски за адвокатска защита по съразмерност, като за разликата до пълните предявени размери от по 250 000 лв. за всеки ищец исковете са отхвърлени, осъден е К. Л.Х. да заплати на Д. по бюджетната сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 10 000 лв. - дължима държавна такса върху уважената част от исковете по чл. 45 от ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, осъдено е „Д… – О. з.“ ЕАД – С. да заплати на К. Л.Х. на основание чл. 229 от КЗ (отм.) следните суми: общо 250 000 лв., представляващи присъдени обезщетения на Н.Н.К. и на Н.Н.К. за претърпени от тях неимуществени вреди - шок, депресия, неимоверна мъка и печал, огромна празнота и душевна болка, вследствие на смъртта на тяхната съпруга и майка Т.Г.К., причинена по непредпазливост от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег.№ … - К. Л.Х. при ПТП на 28.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2015 г. до окончателното плащане; общо сумата от 6 000 лв., представляваща присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски за адвокатска защита по съразмерност, както и сумата от 10 000 лв.- присъдена държавна такса от 4 % върху уважената част от исковете по чл. 45 от ЗЗД, при условие, че К. Л.Х., изплати на Н.Н.К., на Н.Н.К. *** посочените по-горе суми, като за разликата до пълния предявен размер от 500 000 лв. иска по чл. 229 от КЗ (отм.) е отхвърлен, оставено е без уважение искането на ищеца по обратния иск К. Л.Х. за заплащане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., осъдено е „Д… – О. з.“ ЕАД – С. да заплати на Д. по бюджетната сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 10 000 лв. - дължима държавна такса върху уважената част от иска по чл. 229 от КЗ (отм.), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Жалбоподателите Н.Н.К. и Н.Н.К., вторият като малолетен действащ чрез своя баща и законен представител Н.Н.К., молят решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба с вх. № 4709/11.02.2020 г., в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях против ответника К.Л.Х. искове за присъждане на всеки от тях на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - шок, депресия, неимоверна мъка и печал, огромна празнота и душевна болка, вследствие на смърта на тяхната съпруга и майка Т.Г.К., причинена по непредпазливост от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег.№ … К.Л.Х. при ПТП на 28.11.2013 г., за разликата над 125 000 лв. до пълните предявени размери от по 250 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва върху неприсъдената сума, съответно, и в частта му за разноските. Като ищци в производството пред окръжния съд всеки от тях предявява с искова молба от 8.11.2018 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника К.Л.Х. да заплати на всеки от тях сумата 250000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на смъртта на Т.Г.К., съпруга на ищеца Н.Н.К. и майка на ищеца Н.Н.К., настъпила при и в резултат на ПТП на 28.11.2013 г. по вина на водача К.Л.Х. при управлението от него на  товарен автомобил марка „Ф.Т.“ с рег. № …, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането 28.11.2013 г. Не са взели становище по въззивната жалба, подадена от К.Л.Х.. Не ангажират нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция.

Жалбоподателят К.Л.Х. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба с вх. № 7313/2.03.2020 г., в частите му, с които е осъден К.Л.Х. да заплати на Н.Н.К. и на Н.Н.К., действащ като малолетен чрез своя баща и законен представител Н.Н.К. на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД сумите от по 125 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди - шок, депресия, неимоверна мъка и печал, огромна празнота и душевна болка, вследствие на смърта на тяхната съпруга и майка Т.Г.К., причинена по непредпазливост от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег.№ … К.Л.Х. при ПТП на 28.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.11.2015 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да им заплати сумите от по 3 000 лв. на всеки от тях, представляващи разноски за адвокатска защита по съразмерност, осъден е К.Л.Х. да заплати на Д. по бюджетната сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата 10 000 лв. - дължима държавна такса върху уважената част от исковете по чл. 45 от ЗЗД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, осъдено е „Д… – О. з.“ ЕАД – С. да заплати на К.Л.Х. на основание чл. 229 от КЗ (отм.) следните суми: общо 250 000 лв., представляващи присъдени обезщетения на Н.Н.К. и на Н.Н.К. за претърпени от тях неимуществени вреди - шок, депресия, неимоверна мъка и печал, огромна празнота и душевна болка, вследствие на смъртта на тяхната съпруга и майка Т.Г.К., причинена по непредпазливост от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег.№ … К.Л.Х. при ПТП на 28.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2015 г. до окончателното плащане, общо сумата 6 000 лв., представляваща присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски за адвокатска защита по съразмерност, както и сумата 10 000 лв.- присъдена държавна такса от 4 % върху уважената част от исковете по чл. 45 от ЗЗД, при условие, че К.Л.Х. изплати на Н.Н.К., на Н.Н.К. *** посочените по-горе суми, оставено е без уважение искането на ищеца по обратния иск К.Л.Х. за заплащане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., осъдено е „Д… – О. з.“ ЕАД – С. да заплати на Д. по бюджетната сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата 10 000 лв. - дължима държавна такса върху уважената част от иска по чл. 229 от КЗ (отм.), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Предявява обратен иск с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ (в сила от 1.01.2016 г.) против третото лице-негов помагач „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С. за осъждането на дружеството като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно застрахователна полица № …/… г. относно товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № … да му заплати при уважаване на исковете, предявени срещу него от Н.Н.К. и Н.Н.К., сумите по 250 000 лв., ведно със законната лихва, при условие, че той заплати реално присъдените в негова тежест суми на двамата ищци. Оспорва като неоснователна въззивната жалба, подадена от Н.Н.К. и Н.Н.К., и моли тя да бъде отхвърлена по съображения, изложени в отговор с вх. № 7314/2.03.2020 г. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на ответника по спора К.Х. и ответник по предявения от него срещу дружеството-застраховател обратен иск „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С. моли въззивната жалба, подадена от Н.Н.К. и Н.Н.К. да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 8330/10.03.2020 г. Относно подадената от К.Л.Х. въззивна жалба моли съда при съгласие с изложените доводи за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да намали същото. Претендира за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на адвокатски хонорари за защитата на останалите страни по делото, ако възнаграждението надвишава минималния размер, изчислен съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, видно е и от представеното в копия с исковата молба удостоверение за наследници от 4.12.2013 г., издадено от Кметство район „Т.“-П., че вследствие на настъпило на 28.11.2013 г. ПТП е починала на 2.12.2013 г. Т.Г.К., съпруга на ищеца Н.К. и майка на ищеца Н.К.. Безспорно е, видно е и от представената в копие с исковата молба присъда, влязла в сила на 31.05.2017 г., № 52/28.05.2015 г. по НОХД 503/2015 г. на ОС-Пловдив, че е признат подсъдимият К. Л.Х. за виновен в това, че на 28.11.2013 г. при управление на МПС товарен автомобил „Ф.Т.“ е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Г.К., настъпила на 2.12.2013 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“. Не се спори между страните, видно е и от представената в копие, приета в заседанието на окръжния съд на 17.01.2020 г., застрахователна полица № …/… г. (лист 118 от досието на делото на ОС), че К.Х. като водач на посочения по-горе автомобил е имал застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите за периода от 13.10.2013 г. до 12.10.2014 г. при застрахователно дружество „Д…-О. з.“ЕАД-гр.София.

С исковата молба ищците Н.Н.К. и Н.Н.К., вторият като непълнолетен, роден на *** г., действащ чрез своя баща и законен представител Н.Н.К., твърдят, че за тях са настъпили неимуществени вреди от смърта на Т. К., съпруга на Н.К. и майка на Н.К.. Твърдят, че отношенията между тях двамата и починалата са били много близки, на разбирателство, взаимопомощ и взаимна обич, че те понасят загубата много тежко, дълго време след случилото се са в шок и депресия. Твърдят, че са загубили най-близкия човек, съпруга и майка, която е била тяхна морална и материална подкрепа в живота, както и възможността да изживеят пълноценно живота си, споделяйки го с нея като едно семейство. Претендират за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на по 250 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата 28.11.2013 г.

С отговора на исковата молба от 25.02.2019 г. ответникът К. Л.Х. оспорва исковете по основание и размер. Заявява възражения за погасяването им по давност, както и възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалата. Оспорва за ищците да са настъпили твърдяните неимуществени вреди. Счита размера на претенциите за силно завишен. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Заявява искане на основание чл. 219,ал.1 от ГПК за привличане като трето лице-негов помагач на „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С., тъй като по отношение на автомобила, управляван от него, е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с посочения застраховател. На основание чл. 219,ал.3 от ГПК предявява за съвместно разглеждане обратен иск против третото лице-помагач за осъждането на дружеството, в случай, че бъдат уважени исковете на двамата ищци срещу него, то да бъде осъдено да му заплати сумите от по 250 000 лв. (съгласно заявено увеличение с молба, допуснато в съдебното заседание на окръжния съд на 11.12.2019 г.) ведно със законната лихва от 28.11.2013 г. при условие, че той заплати реално присъдените в негова тежест суми на пострадалите.

С подадената на 25.03.2019 г. допълнителна искова молба двамата ищци се заявява, че е основателно искането за привличане на „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С. като трето лице-помагач на ответника Х. и се оспорват останалите възражения, заявено в подадения от него отговор на исковата молба.

С отговора на исковата молба, подаден от „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С. на 13.09.2019 г., се оспорват предявените срещу Х. искове по основание и размер. Заявено е възражение за погасяване с тригодишна давност на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху претендираните главници. Счита се, че размерът на претенциите е завишен. Заявено е възражение за погасяване по давност на претенцията по обратния иск, тъй като от датата на настъпването на застрахователното събитие до предявяването на обратния иск в съда са изтекли повече от 5 години. 

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема за установено, че  двамата ищци са претърпели неимуществени вреди вследствие на смърта на тяхната съпруга и майка, настъпила поради ПТП, причинено от ответника Х.. Преценявайки характера и интензитета на причинените на ищците значителни и продължителни психически болки и страдания от внезапната смърт на тяхната съпруга и майка, която е била в разцвета на живота си и само на 29 години, огромната мъка и страдание, които са изпитали съпругът й и синът й, който е бил само на 4 години и половина, шока, депресиите, неимоверната мъка и печал, огромната празнота и душевна болка, и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД окръжният съд намира, че сумата от по 125 000 лв. за всеки от тях би репарирала причинените им неимуществени вреди. Съдът преценява, че исковете са неоснователни за размерите над 125 000 лв. до 250 000 лв., като се вземе предвид социално-икономическото развитие на страната и нивото на доходите, както и обстоятелството, че вредите се преценяват не към настоящия момент, а към момента на деликта, от който са изминали повече от 5 години. Съдът приема за неоснователно възражението за погасяване по давност на претенцията за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди, а относно претенцията за лихвите приема, че тя е погасена за времето преди 8.11.2015 г. (при искова молба, предявена на 8.11.2018 г.). Съдът приема, съответно, за основателен и обратния иск, тъй като е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП именно със застрахователното дружество, привлечено като трето лице-помагач на ответника Х., до размера на присъдените в негова тежест и в полза на ищците суми от по 125 000 лв. ведно със законни лихви от 8.11.2015 г., ако Х. изпълни задължението си да заплати тези обезщетения. Съдът оставя без уважение искането на Х. за присъждане на договорено възнаграждение по обратния иск за адвокатско възнаграждение (1500 лв., съответно, за сумата 750 лв.), тъй като няма данни такова да е било заплатено от него.

С подадената въззивна жалба жалбоподателите Н.К. и Н.К. твърдят, че решението е неправилно в частта му, с която предявените от тях искове са отхвърлени за размера над 125 000 лв. до 250 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху разликата, тъй като освен установените по делото обстоятелства, свързани с характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания след смърта на тяхната съпруга и майка, от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост. Твърдят, че то намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочват, че до 1.01.2010 г. нормативно определените минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и по 1 000 000 лв. при две или повече лица. Посочват, че след тази дата са определени значително по-високи размери. Посочват, че § 27 от ПЗР на КЗ (отм.) предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лв. при едно пострадало лице и от 5 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. Посочват, че сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 1.01.2016 г., предвижда в чл. 492 лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Заявяват, че с оглед преценката в съвкупност на изложените пред окръжния съд съображения - от една страна безспорни доказателства за това, че става въпрос за особено тежък случай на внезапна загуба на изключително близък човек с последица непоправима душевна травма и за двамата ищци, а, от друга страна, промененото обществено възприемане на критерия за справедливост, намерило нормативно отражение в значителното нарастване на лимитите по застраховка „ГО“, то размерът на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците следва да бъде по 250 000 лв., който размер се явява справедлив с оглед принципа, установен в чл. 52 от ЗЗД.

С отговора на тази въззивна жалба ответникът по нея Х. заявява, че решението не страда от посочените в жалбата пороци, нито е нарушен принципът, установен в чл. 52 от ЗЗД.

С отговора на тази въззивна жалба от трето лице-помагач на ответника Х. „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С. се заявява, че в съответствие със събраните и проверени доказателства окръжният съд правилно е определил размера на дължимото от деликвента обезщетение за неимуществени вреди по повод настъпилото на 28.11.2013 г. ПТП.

С подадената въззивна жалба жалбоподателят К.Х. твърди, че решението е неправилно в неговите части, с които той е осъден да заплати на всеки от двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 125 000 лв. , съответно, уважен е за същите суми предявеният от него против застрахователя обратен иск, както в частите за разноските, тъй като съдът не е изследвал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до грешни правни изводи. Твърди, че присъденият размер на обезщетенията не се явява справедлив с оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД и то следва да бъде намалено. Моли решението да бъде отменено и да бъдат отхвърлени исковете. Моли да му бъдат присъдени направените разноски за производството пред двете съдебни инстанции, като счита, че неправилно окръжният съд е оставил искането му за присъждане на разноски без уважение, след като съгласно ЗА е допустимо определянето на резултативен хонорар.  

Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС №5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г. по гр.д. № 2/1984 г., ищците като съпруг и син на починалата при ПТП Т. К. несъмнено са в кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди. С ППВС № 4/25.05.1961 г. изрично е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането, като нямат право на обезщетение за неимуществени вреди лица, които са били с починалия в лоши лични отношения, например родители, изоставили децата си, и обратно, защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. В случая не се нито твърди, нито установява от ответника личната връзка между ищците и починалата Т. К. да е била прекъсната или влошена.   Видно от показанията на свидетеля С. Г. Х., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 11.12.2019 г., след смъртта на Т. има разлика в поведението на Н. и сина му, която се изразява в депресия, Н. бил много притеснен от въпрос на детето дали е вярно, че ако скочи от терасата, ще отиде при своята майка, Н. е професионален международен шофьор, не работил около два месеца след инцидента, останал да си гледа детето, след това се прехвърлил във вътрешен транспорт и карал само в Б., за да отделя повече време за семейството, въпреки че е по-лошо платено, детето станало по-затворено, по-мълчаливо, свидетелят и Н. избягват разговори за случилото се с Т., защото на Н. му тежи, трудно му е, защото е изгубил съпругата си и е останал с малко дете, което тръгва на училище, Н. е плакал пред свидетеля, споделил му е, че и двамата с детето са плакали. Видно е с оглед на тези свидетелски показания, че ищците и починалата са живеели заедно, като семейство,  логично са поддържали близки лични отношения, били са привързани един към друг, поради което ищците са преживели тежко внезапната смърт на тяхната съпруга и майка. Несъмнено е, че за ищеца Н.К. внезапната загуба на любимия човек, спътница и майка на детето му е била много тежка. Несъмнено е, че за ищеца Н.К., тогава на невръстната възраст от 4 години и 4 месеца, внезапната загуба на неговата майка, която обичайно е полагала основните грижи за него, е била изключително тежка. При тези обстоятелства и настоящата съдебна инстанция намира, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД определяне на обезщетение за всеки един от ищците в размера от 125 000 лв., който е съобразен с обстоятелството, че е настъпила смърт на техния най-близък човек, както и с икономическите условия в страната. Действително, лимитите на отговорност на застрахователите нарастват във времето по посочения във въззивната жалба на жалбоподателите К. начин, но в случая исковете са предявени не против застрахователя, а срещу прекия причинител на увреждането. Посочените от жалбоподателите разпоредби могат да бъдат разглеждани като индиция за обществените нагласи, но следва да се отчете стандарта на живот в страната към датата на увреждането 2.12.2013 г., поради което не е налице необходимост от приемане на по-висок размер на обезщетенията като справедлив. Неоснователни са следователно както оплакванията на жалбоподателите Н.К. и Н.К., така и оплакванията на жалбоподателя К.Х., че този размер не е справедлив, а е, съответно, занижен или завишен. Окръжният съд правилно е определил размера на обезщетенията, като правилно е приел и че сумите се дължат ведно със законната лихва от посочената в решението дата, поради което е постановил такова присъждане. Съответно, при условията на чл. 229 от КЗ (отм.) окръжният съд правилно е уважил обратния иск на прекия причинител на увреждането Х. против застрахователя. Установява се следователно, че двете въззивни жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, съответно обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед резултата от въззивното обжалване, а именно потвърждаване на обжалваното решение в частите му относно присъдените обезщетения, решение на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта му за разноските.

От жалбоподателя Х. и от третото лице-негов помагач и ответник по обратния иск „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С. се претендира за присъждане на разноски. Съгласно нормата на чл. 78,ал.10 от ГПК на третото лице не следва да се присъждат разноски за въззивното производство по жалбата, подадена от Н.К. и Н.К.. Съгласно нормите на чл. 78,ал.3 и чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С. като ответник по обратния иск следва да се присъдят разноски по жалбата на К.Х. в тежест на този жалбоподател за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Окръжният съд е оставил без уважение претенцията за присъждане на разноски в полза на Х. за първоинстанционното производство, защото с договора за правна защита и съдействие от 18.02.2019 г. е договорено възнаграждение, което е платимо при постановяване на съдебно решение, с което изцяло или частично бъде отхвърлен иска, но то несъмнено не е било платено към момента на постановяването на обжалваното решение. Сега се претендира от К.Х. за заплащане на възнаграждение за двете съдебни инстанции, като съгласно пълномощното от 21.07.2020 г., представено в съдебното заседание на апелативния съд на 22.07.2020 г., Х. е заплатил на същата дата, т.е. на 21.07.2020 г., в брой и договореното адвокатско възнаграждение по делото пред окръжния съд. То е в размер на 1 500 лв. съгласно договора от 18.02.2019 г. и с оглед отхвърлянето на исковете за половината от предявените суми следва да се приеме, че по начало разноски се дължат само за ½ от посочения размер, т.е. за 750 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете. Искането да се присъди от апелативния съд на страната сума за разноски (адвокатско възнаграждение), дължими за производството пред първата съдебна инстанция, която обаче не е била заплатена до приключване на производството по делото в окръжния съд, а е заплатена вече в хода на въззивното производство, е неоснователно. Както е посочено в т.1 и т.11 от ТР №6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В мотивната част на тълкувателното решение изрично е посочено, че процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им, като този извод не противоречи на установеното с чл. 36,ал.4 от ЗА, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на делото. Посочено е, че страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход, но тази свобода на договарянето се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 от ГПК. В случая от К.Х. с представения пред окръжния съд договор за правна защита и съдействие от 18.02.2019 г. (л.40-гръб от досието на делото на ОС) е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. именно като резултативно – то не е платено, а е посочено, че е платимо при постановяване на съдебен акт, с който изцяло или частично бъде отхвърлен иска. Възнаграждението е платено в хода на производството пред въззивния съд, но въззивната инстанция не присъжда разноски, които са дължими за производството пред окръжния съд, но не са били своевременно платени, а присъжда само направени разноски за производството пред апелативния съд. Съгласно пълномощното от 21.07.2020 г., жалбоподателят Х. е платил адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв., което е по-ниско от минималното, посочено в чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като не е посочено конкретно това възнаграждение да е платено за защита по някоя от двете жалби, а е казано, че то е за водене на въззивното производство, то следва да се приеме, че плащането е направено за защитата по двете жалби, поради което с оглед отхвърлянето на жалбата на Х.  му се дължи от жалбоподателите К. само половината от него, а именно 150 лв. Следва на К.Х. да се присъди сумата 150 лв. за разноски за производството пред въззивната инстанция, като се установи без уважение искането му за присъждане на разноски за производството пред окръжния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът Х. следва да бъде осъден да заплати в полза на Апелативен съд-Пловдив дължимата държавна такса за въззивното производство по жалбата на Н.К. и Н.К. 5 000 лв., които са освободени от заплащането й съгласно чл. 83,ал.1,т.4 от ГПК. Съответно, следва ответникът по обратния иск „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С. да бъде осъден да заплати на Х. сумата от 5 000 лв. за ДТ, при условия, че той я заплати на апелативния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът по обратния иск „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С. следва да бъде осъден да заплати в полза на Апелативен съд-Пловдив дължимата държавна такса за въззивното производство по жалбата на К.Х. 5 000 лв., който е освободен от заплащането й с определение № 1185/13.06.2020 г. на окръжния съд на основание чл. 83,ал.2 от ГПК.

С оглед на гореизложеното съдът

 

                            Р       Е       Ш     И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 24, постановено на 17.01.2020 г. по т.д. 870/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъден К. Л.Х. да заплати на Н.Н.К. и на Н.Н.К., действащ като малолетен чрез своя баща и законен представител Н.Н.К., на основание чл. 45,  вр. чл. 52 от ЗЗД сумите от по 125 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди - шок, депресия, неимоверна мъка и печал, огромна празнота и душевна болка, вследствие смъртта на тяхната съпруга и майка Т.Г.К., причинена по непредпазливост от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег.№ … К. Л.Х. при ПТП на 28.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.11.2015 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да им заплати сумите от по 3 000 лв. на всеки от тях, представляващи разноски за адвокатска защита по съразмерност, като за разликата до пълните предявени размери от по 250 000 лв. за всеки ищец исковете са отхвърлени, осъден е К. Л.Х. да заплати на Д. по бюджетната сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 10 000 лв. - дължима държавна такса върху уважената част от исковете по чл. 45 от ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, осъдено е „Д… – О. з.“ ЕАД – С. да заплати на К. Л.Х. на основание чл. 229 от КЗ (отм.) следните суми: общо 250 000 лв., представляващи присъдени обезщетения на Н.Н.К. и на Н.Н.К. за претърпени от тях неимуществени вреди - шок, депресия, неимоверна мъка и печал, огромна празнота и душевна болка, вследствие на смъртта на тяхната съпруга и майка Т.Г.К., причинена по непредпазливост от водача на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег.№ … - К. Л.Х. при ПТП на 28.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2015 г. до окончателното плащане; общо сумата от 6 000 лв., представляваща присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски за адвокатска защита по съразмерност, както и сумата от 10 000 лв.- присъдена държавна такса от 4 % върху уважената част от исковете по чл. 45 от ЗЗД, при условие, че К. Л.Х., изплати на Н.Н.К., на Н.Н.К. *** посочените по-горе суми, като за разликата до пълния предявен размер от 500 000 лв. иска по чл. 229 от КЗ (отм.) е отхвърлен, оставено е без уважение искането на ищеца по обратния иск К. Л.Х. за заплащане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., осъдено е „Д… – О. з.“ ЕАД – С. да заплати на Д. по бюджетната сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 10 000 лв. - дължима държавна такса върху уважената част от иска по чл. 229 от КЗ (отм.), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

         ОСЪДЖА К.Л.Х., ЕГН ********** *** да заплати на „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С., бул.“В.“…, ЕИК … сумата 100 лв.– направени разноски за въззивното производство по спора за юрисконсултско възнаграждение.

         ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН ********** и Н.Н.К., ЕГН **********,*** да заплатят на К.Л.Х., ЕГН ********** *** сумата 150 лв. – платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство за защита по подадената от тях двамата въззивна жалба.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Л.Х. за присъждане в него полза и в тежест на ищците по спора Н.Н.К. и Н.Н.К. на сумата над 150 лв. до 300 лв. за разноски за производството пред апелативния съд, както и на сумата 1500 лв. – договорено като резултативно адвокатско възнаграждение за производството пред окръжния съд, платено в хода на производството на апелативния съд на 21.07.2010 г.

         ОСЪЖДА К.Л.Х., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 5 000 лв. - дължима държавна такса за въззивното производство по  жалбата на Н.К. и Н.К. при условията на чл. 78,ал.6 от ГПК.

         ОСЪДЖА „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С., бул.“В.“…, ЕИК …  да заплати на К.Л.Х., ЕГН ********** *** сумата 5 000 лв. при условие, че К.Л.Х. изплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 5 000 лв. като дължима държавна такса за въззивното производство по  жалбата на Н.К. и Н.К..

ОСЪЖДА „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С., бул.“В.“…, ЕИК …  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 5 000 лв. - дължима държавна такса за въззивното производство по  К.Х. при условията на чл. 78,ал.6 от ГПК.

         Настоящото решение е постановено при участието на „Д…-О. з.“ЕАД-гр.С., бул.“В.“…, ЕИК … като трето лице–помагач на ответника по спора К. Л.Х. по предявените срещу него от ищците Н.Н.К., ЕГН ********** и Н.Н.К. искове.

         Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

 

ЧЛЕНОВЕ: (1)     

 

 

 

    (2)