Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 07.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 890/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „У.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „..“, ул. „..“, бл…, вх. .., ет…,
ап…, представлявано от Д. С., чрез пълномощника адв. Л.Д. от САК, против
Наказателно постановление № 399428-F433673 от 18.01.2019 г. издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив към ЦУ на НАП, с което на
дружеството за нарушение на чл.25 ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговския обект чрез фискални устройства
издадена от Министерство на финансите на основание чл.118 ал.4 т.2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до това, че издаденото
НП е материално и процесуално незаконосъобразно, с
оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за
дружеството-жалбоподател редовно призовано чрез законовия представител, не се
явява последният, но се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява
от процесуален представител, който излага обосновано становище за потвърждаване
на НП.
Районният съд провери основателността на
жалбата, като прецени
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано
с НП, за това че при извършена оперативна проверка от инспектори по приходите
при ЦУ на НАП, на 24.10.2018 г., в 14,30 ч. на обект-магазин, находящ се в гр.
П., на ул. „Л. Б.“ №…, стопанисван от дружеството, било констатирано, че същото
в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговския обект чрез фискални устройства издадена от
Министерство на финансите, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата.
Съгласно чл.25 ал.7 от Наредбата дружеството било
задължено да поддържа показанията на часовника-календара на фискалното
устройство в съответствие с астрономическото време и да не допуска отклонения
по-големи от два часа. Между показанията на часовника на въведеното и работещо
в обекта фискално устройство модел Датекс DP-55КL с ИН № DT347523 и ФП 02644041 и
астрономическото време имало разлика от 123 минути или 2 часа и 3 минути. При
извеждане на Х отчет № 0018094/24.10.2018 г. от посоченото ФУ на 24.10.2018 г.
в 15,41 ч. на изведения Х отчете се отпечатало дата 24.10.2018 г. в 17,44 ч.
Нарушението било документирано с
Протокол за извършена проверка № 0377973/24.10.2018 г. и не водело до
неотразяване на приходи.
Така констатираното съставлявало
нарушение на чл.25 ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговския обект чрез фискални устройства издадена от Министерство на финансите
във вр. с чл.118 ал.4 т.2 от ЗДДС.
Против дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F433673/29.10.2018
г. в присъствието на пълномощника на дружеството П.П. К., който му бил предявен
и връчен срещу подпис.
Въз основа на съставения
акт било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на пълномощника
на санкционираното дружество П. К. на 13.04.2019 г. Жалбата против НП била
подадена от надлежно упълномощено лице чрез АНО до РС- Пазарджик по куриер.
Видно от представената по делото разписка към куриерската пратка е, че на
същата не е отбелязано кога е била подадена в куриерския офис, а единствено е
посочена дата (22.04.2019 г.), когато е получена от служител на АНО. При липса
на ангажирани от страна на АНО доказателства относно датата на депозиране на
жалбата против НП, съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок и
от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП пред компетентния съд, поради което е и процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя- св. Д.Д..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви,
като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност по образуване и провеждане на АНП, съдът констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в установените със ЗАНН
срокове. АНП е започнало със съставяне на АУАН в присъствието на надлежно
упълномощено от управителя на дружеството-нарушител лице, видно от Пълномощно
на л.14 от делото, като дружеството е било надлежно поканено, видно от ПИП (л.15-17
от делото).
Съдът обаче счита, че в хода на АНП е
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност юридическо
лице, тъй като вмененото във вина на въззивника нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере какво нарушение му се вменява и от там адекватно да
организира защитата си.
На първо място, от описанието на нарушението и в
АУАН, и в НП, не става ясно кога е извършено нарушението от дружеството.
Посочено е първо, че в 14,30 ч.- при извършената оперативна проверка е
констатирано, че дружеството е допуснало нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006
г. По-нататък в описанието са изложени обстоятелства- елементи от фактическия
състав на вмененото нарушение, като е посочено, че е изведен Х отчет от ФУ в
15,41 ч. При това положение не става ясно кога всъщност е извършено, респ.
констатирано нарушението дали в 14,30 ч. или в 15,41 часа. Това обстоятелство е
съществено, т.к. съставлява елемент от състава на нарушението, чието
изпълнително деяние се изразява в допускането на отклонения в показанията на
часовника-календара на ФУ по-големи от 2 часа. В случая няма никакво съмнение,
че по този начин, не конкретизирайки времето на извършване на административното
нарушение, както актосъставителят, така и наказващият орган са поставили
дружеството в невъзможност да научи кога точно се твърди, че е извършило вмененото
му нарушение, за да организира адекватно защитата си. Касае се за нарушение на императивните
изисквания на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено, и всякога
е основание за отмяна на акта, защото от една страна води до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице, а от друга прави невъзможен контрола
върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му
пред съда.
На следващо място от описанието на
нарушението не става ясно и по какъв начин е определено астрономическото време
към момента на отпечатване на Х отчета от ФУ. Това обстоятелство не е посочено
и в Протокола за извършена проверка. Едва в съдебно заседание от разпита на
актосъставителя, който е и участвал в проверката, стана ясно, че той е приел за
астрономическо време показанията на часовника на своя мобилен телефон, който по
думите му съответствали и на показанията на часовника на моб. телефон на
работника на касата. Св. Д. обаче не посочи нито дали това време от часовника
на телефона му по някакъв начин е било сверено с измерваното от БИМ
астрономическо време или по др. начин. Казано с други думи не стана ясно поради
каква причина е приел, че часовникът на неговото мобилно устройство е показвал
действителното (точно) в момента астрономическо време. Тук е мястото да се
посочи също, че както актосъставителят в АУАН, така и АНО в НП са посочили, че
двата акта са били съставени на база констатациите в изготвения ПИП. Същият
обаче е бил оспорен от проверяваното дружество, т.е. направените в него констатации
не могат да бъдат приети за безспорни, респ. и ПИП не може да бъде годно
доказателство, обосноваващо вмененото на дружеството нарушение. В този смисъл
съдът напълно споделя направените от страна на процесуалния представител на
санкционираното дружество възражения.
На следващо място, съдът намира, че е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН при съставянето на
АУАН. Видно от последния е, че е съставен в присъствието на двама свидетели, за
които обаче е посочено, че не са присъствали на извършената на дружеството
проверка. Тоест същите не са очевидци. Разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН се
прилага единствено в случаите, когато няма свидетели присъствали при
извършването или установяването на нарушението. Видно от ПИП е, че свидетели на
извършване, респ. констатиране на нарушението е имало. При това положение
актосъставителят е следвало да състави АУАН в присъствието на
свидетели-очевидци. Като не е сторил това същият драстично е нарушил
процедурата по съставяне на АУАН и по конкретно разпоредбите на чл.40 ал.1 и
ал.3 от ЗАНН Първата разпоредба разписва, че АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. А при невъзможност да се състави акт в присъствието на
свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението,
актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него (според втората разпоредба). С посоченото нарушение е засегнато
правото на защита на санкционираното лице. Изискването за спазване на
императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН, респ. на изключението от нея
визирано в ал.3 на същия член, е предпоставка за гарантиране правото на защита
и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира,
освен в строго и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване
корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение
лице да научи въз основа на кои доказателства- в случая гласни, е установено самото
извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло
горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява
неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа
на порочния акт.
На последно място, но не по значение,
съдът намира че е налице и още едно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Дори и хипотетично да се приеме, че не са били допуснати
горепосочените процесуални нарушения, то нарушението е само формално извършено.
От доказателствата по делото стана ясно, че нарушението е извършено за първи
път. Вярно е, че проверяващите са констатирали още две нарушения при
извършената проверка, но следва да се съобрази обстоятелството, че за същите
няма влязъл в сила санкционен акт, поради което и не може да се приеме
безусловно, че са налице извършени още две нарушения от дружеството. По-нататък
от нарушението не са настъпили каквито и да е вредни последици. Освен това
разликата от допустимото отклонение на часовника-календар на ФУ е само 3
минути. От страна на АНО не се ангажираха доказателства за това, че спрямо
дружеството-жалбоподател са образувани и водени и други
административнонаказателни производства за нарушения на данъчното и
осигурително законодателство. Нарушението, макар и обективно извършено, не е
довело до неотразяване (укриване) на приходи. Освен това по време на проверката
от страна на санкционираното дружество е оказано пълно съдействие на
контролните органи, като нито са създавани затруднения при осъществяването й,
нито пък са правени опити за нейното осуетяване. Имайки предвид всички тези
обстоятелства, съдът намира че са били налице изискуемите предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като макар формално дружеството
да е осъществило признаците на предвидено административно нарушение, то същото е
малозначително, поради което и обществената му опасност е явно незначителна,
тъй като не може да се приеме, че съществено е засегнало обществените
отношения, предмет на уреждане и защита от ЗДДС, както и от нормативните актове
по прилагането на последния. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС, преценката за
„маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се
включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от
страна на наказващия орган. При това положение когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, то това е основание за отмяна на НП. С оглед на изложеното, като не е
съобразил малозначителността на деянието АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя със санкция, която не
е съответна на ниската тежест на конкретното нарушение и по този начин НП се
явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. В допълнение
следва да се посочи, че в НП наказващият орган само бланкетно е посочил, че не
са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН, като не е изложил мотиви
в подкрепа на становището си, с което е нарушил чл.53 ал.1 от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящи си състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 399428-F433673 от 18.01.2019 г. издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“-
Пловдив към ЦУ на НАП, с което на „У.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С…, ж.к. „..“, ул. „..“, бл…, вх. …, ет…, ап…, представлявано
от ДЖАНГ СЮЕМЕЙ, за нарушение на чл.25 ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговския обект чрез фискални устройства
издадена от Министерство на финансите на основание чл.118 ал.4 т.2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: