№ 151
гр. Враца, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Васил П. Ганов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора В. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Частно наказателно дело №
20231400200604 по описа за 2023 година
Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е по реда на чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС и е образувано въз основа на искане от признаване и изпълнение на
решение № 505.41.628108.9 от 01.02.2023 г., издадено от несъдебен орган
Regierungsprasidium Karlsruhe, Zentrale Bufigeldstelle, ФРГермания срещу българския
гражданин А. И. А. от ***, роден на ***, с ЕГН:********** за финансова санкция,
издадено на основание Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 год. на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява
становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като решението на
несъдебен орган, издадено във Федерална Република Германия за налагане на санкция
за извършено административно нарушение срещу А. А., следва да бъде признато и
изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице А., нередовно призовано, не се явява. По отношение на
същото е допусната правна помощ и му е назначен служебен защитник - адв. Д. К.,
който също пледира за признаване и привеждане в изпълнение на решението на
1
германския несъдебен орган.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Решението за налагане на финансова санкция е № 505.41.628108.9 от
01.02.2023г., издадено от несъдебен орган Regierungsprasidium Karlsruhe, Zentrale
Bufigeldstelle, ФРГермания, влязло в сила на 17.02.2023г. Със същото е наложена
санкция в размер 140.00/сто и четиридесет/ евро за извършено от българския
гражданин А. А. нарушение на § 41 ал. 1 в съчетание с Приложение 2, § 49 StVO
(Наредба за движението по пътищата); § 24 ал. 1,3 т. 5 StVG (Закон за движението по
пътищата); 153а BKat (Каталог за глобите), а именно за това, че на 23.01.2023г. в
09:55ч., в Crailsheim, федерална автомагистрала А6, при 696,000 км., между пътен
възел Crailsheim и пътен възел Kirchberg, А. в качеството си на шофьор на пътна
комбинация (на влекач марка Renault) с регистрация СВ *** МН е нарушил забраната
за изпреварване, наредена с пътен знак 277. С решението се претендират и разноски по
съдебното и административно производство, които са довели до решението, а именно
сумата от 25.00 евро.
Засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния закон
представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалването.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него
недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като
подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които е
извършено констатираното нарушение, вкл. място, време, правна квалификация, както
и съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице И..
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на
закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета,
съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решението на германския несъдебен
2
орган представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за налагане на
глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязъл в сила
акт, постановен от несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз.
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция
е в съответствие на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден
от несъдебен орган и влязъл в сила в държава–членка на Европейския съюз акт за
налагане на задължение за плащане на глоба за извършено нарушение на територията
на Федерална Република Германия.
За извършеното от засегнатото лице А. административно нарушение не се
изисква двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че
деянието извършено от него е нарушение и по Закона за движение по пътищата на
РБългария.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр.Враца, поради което
съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване
и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд
Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма
данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението
за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението
не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са били
извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство
не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро
/чл.35, т.6 от Закона/ – същата е в размер на 140.00 евро, с левова равностойност 273.81
лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583лв. за 1 евро. Решението е по отношение на
физическо лице, което е административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока за
обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са отразени в
Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да
поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна информация от
3
издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на засегнатото лице.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за
признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган във ФРГ за наложена
финансова санкция, ведно с направените разноски, следва да бъде уважено. Левовата
равностойност на финансовата санкция от 140.00 евро е 273.81 български лева,
съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието
признаване и изпълнение се иска, а разноските - 25.00 евро, с левова равностойност
48.89лв. На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение
следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение, съобразно нормата на чл.6,
ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за
изпълнението му следва да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава,
а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на
Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № 505.41.628108.9 от
01.02.2023г., издадено от несъдебен орган Regierungsprasidium Karlsruhe, Zentrale
Bufigeldstelle, ФРГермания, влязло в сила на 17.02.2023г., с което на българския
гражданин А. И. А. от гр. Враца, с ЕГН:********** е наложена санкция в размер
140.00/сто и четиридесет/ евро за извършено нарушение на § 41 ал. 1 в съчетание с
Приложение 2, § 49 StVO (Наредба за движението по пътищата); § 24 ал. 1,3 т. 5 StVG
(Закон за движението по пътищата); 153а BKat (Каталог за глобите), както и разноски
по съдебното и административно производство, които са довели до решението, а
именно сумата от 25.00 /двадесет и пет/ евро с левова равностойност 48.89
/четиридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/ лв. по официалния курс на БНБ
към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска,
или общ размер на финансовата санкция - 165,00 евро с обща левова равностойност -
322.71 /триста двадесет и два лева и седемдесет и една стотинка/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и решение №
505.41.628108.9 от 01.02.2023г., издадено от несъдебен орган Regierungsprasidium
Karlsruhe, Zentrale Bufigeldstelle, ФРГермания на ТД на НАП – офис Враца за
изпълнение, като се укаже, че съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС следва незабавно
4
да уведомят съда за предприетите действия по изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава,
като изрично се посочи номера на решението на несъдебния орган за признаването на
Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган
за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава.
Съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република
България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5