О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ ……/ 20.07.2022
г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети
юли, две хиляди двадесет и втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 97 по
описа за 2021 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК, във връзка с
чл. 144 АПК.
Образувано е по молба вх. № 2450/ 27.06.22 г. на „***“
ЕООД, с управител В.Д.Д., чрез адв. Г.С., ДАК, за допълване в частта за
разноските на Решение № 217/ 10.06.22 г. по настоящото адм. д. № 97/ 2021 г. на
Административен съд - Добрич.
Решението, чието изменение се иска, е получено от
заинтересованото лице, чрез адв. С., на 13.06.22 г., видно от отбелязването
върху върнатия отрязък от съобщението.
Молбата е подадена на 27.06.22 г., т.е. в срока по чл. 248,
ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК - в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
С молбата се иска Решението да бъде допълнено, като се
присъди в полза на заинтересованото лице „***“ ЕООД, с управител В.Д.Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 720.00 лв., дължимо съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК.
Ответникът по молбата, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал.
4 от АПК, жалбоподателят, *** В.Г.,***, редовно уведомен за подадената молба,
чрез процесуалния си представител, адв. М. В., не изразява становище по
молбата.
Административен съд - Добрич, Първи състав, намира молбата
за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в изискуемия
срок от постановяване на съдебния акт.
Преценена по същество, молбата е основателна:
С Решение № 217/
10.06.2022 г. по адм. дело № 97/ 21 г. е отхвърлено оспорването по жалба на ***
В.Г.,***, срещу Решение № 2/ 12.02.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ
– Добрич, с което е отхвърлена жалбата на *** В.Г. срещу Разпореждане №
51042424/ 03.11.2020 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване при ТП на НОИ, с което не е приета за трудова, настъпилата
с него злополука на 13.10.2020 г.
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството по делото, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ, а според чл. 143, ал. 4 от АПК Когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и
заинтересованите страни, за които актът е благоприятен.
Същевременно, съгласно чл. 80 от ГПК и чл. 81 от ГПК,
приложими на основание чл. 144 от АПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като
в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
Предвид анализа на нормативно уредения въпрос за присъждане
на разноски, при справка с книжата по делото и протоколите от проведените
открити съдебни заседания, съдът установи, че по делото е приложено надлежно
пълномощно в полза на процесуалния представител на заинтересованото лице –
работодател на жалбоподателя към момента на инцидента (л. 154); в съдебно
заседание на 07.03.22 г. адв. С. е оспорил жалбата и е направил искане за
присъждане на разноските по делото; представил е списък с разноски (л. 172) и
доказателства за извършването им – фактура № 2446/ 23.02.2022 г. и платежно
нареждане от 24.02.22 г. В този смисъл, заинтересованото лице е било представлявано
от надлежно упълномощен процесуален представител, който е упражнил защитата му
и е предявил искане за разноски в хода на делото, с оглед на което са изпълнени
условията на закона за изменение на Решението чрез допълване в частта на
разноските. За да допълни съдът своя акт в частта на разноските, следва същият
да е пропуснал да се произнесе по претендирани такива, като е в случая, поради
което молбата следва да бъде уважена. По отношение размера на адвокатското
възнаграждение, от страна на жалбоподателя не е налице възражение за
прекомерност, поради което съдът го присъжда по начина, по който е предявен и
изплатен.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във връзка
с чл. 144 АПК, Административен съд - Добрич, Първи състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №
217/ 10.06.2022 г. по адм. дело № 97/ 2021 г. на Административен съд – Добрич в
частта за разноските, като ДОПЪЛВА същото по Молба вх. № 2450/ 27.06.2022 г. на
„***“ ЕООД, с управител В.Д.Д., чрез адв. Г.С., ДАК, в следния смисъл:
ОСЪЖДА *** В.Г.,***, ЕГН **********, да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК ***, с управител В.Д.Д., съдебно – деловодни разноски в размер на 720.00
лв. за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред първата инстанция
Определението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: