Определение по дело №240/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.5, ал.1 от ЗЛС, във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Ищецът – Община Кърджали, представляван от Кмета на Община Кърджали, сочи в исковата молба, че със заповед № 785/15.08.2014 г. на Кмета на Община Кърджали ответницата Г.К.С. била настанена в Защитено жилище, гр.Кърджали ул."Генерал Чернозубов" № 56. Преди да бъде настанена в Защитеното жилище Г.К.С. била потребител на социална услуга в ДДУИ - с.П., общ. С.З.. Съгласно експертно решение № 1299 от 30.05.2013 г. ответницата била освидетелствана от ТЕЛК - С.З. като лице с увреждания с 90% трудова неработоспособност с водеща диагноза "умерена умствена изостаналост". Родителите на Г.К. я изоставили в "Дом майка и дете" - гр.Ч., не полагали грижи и не се интересували от нея. Тя била отгледана в специализирани институции и навършила 18 години в ДДУИ - с.П., общ.С. З.. В настоящия момент с оглед увреждането Г.К.С. нямала възможност да се грижи за себе си и за своите интереси. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.5 от ЗЛС да постави под пълно запрещение ответницата Г.К.С.. В съдебно заседание проце±уалният представител поддържа предявения иск.

Ответницата Г.К.С. не взема становище по предявения иск поради невъзможност да разбере смисъла на правните действия на страните по делото.

Назначеният на ответницата особен представител адв. Н. С. изразява становище за основателност на предявения иск. Сочи, че ответницата страдала от психично заболяване, което не й позволява да се грижи сама за себе си и да защитава своите интереси. Моли съда да постанови решение, с което да постави ответницата под пълно запрещение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Кърджали изразява становище за основателност на предявения иск. Сочи, че ответницата не била в състояние да се грижи сама за своите работи и моли съда да постанови решение, с което да постави Г.К.С. под пълно запрещение.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените като доказателства по делото експертно решение № 1299 от заседание № 086 с дата 30.05.2013 г. на ТЕЛК за психични заболявания при “Център за психично здраве - С.З." ООД – гр.С.З. и епикриза ИЗ № 836/2005 г. се установява, че Г.К.С. страда от умерена умствена изостаналост, 90% ТНР.

Видно от представените като доказателства по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 112/04.05.1996 г. на Община Ч., решение № 21/01.03.2004 г., постановено по гр.д № 76 по описа за 2004 г. на Старозагорския районен съд, писмо изх. № 26/04.02.2004 г. и договор с дата 10.05.1996 г., Г.К.С. е била настанена за отглеждане в специализирана институция ДДМУИ - с.П. след като родителите й са я оставили в Дом "Майка и дете" на 10.05.1996 г.

От показанията на разпитаната като свидетел по делото А.М.Г. - управител на "Защитено жилище за младежи с увреждания" - гр.Кърджали, се установява, че Г.К.С. може да изпълнява елементарни команди - да измие съдовете например, но не може да се придвижва сама и да се ориентира; не може да чете и да пише; пише отделни букви; не може да смята; не познава паричните знаци; може да каже "искам, дай ми, купи ми, подари ми"; не е поставяна в ситуация да си купува нещо.

От писменото заключение на вещото лице д-р Г. В., както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че Г.К.С. страда от интелектуална инсуфиценция на степен умерена умствена изостаналост, недоразвит говор и определена 90% инвалидност от ТЕЛК - С.З.. Това датира от след раждането и неговите проявления са изостаналост на паметта, интелекта, конкретно образно мислене, недооценъчност, дезориентирана за време, неустойчиво внимание, разбира чужда реч и изпълнява елементарни команди, дизартричен говор; ограничен речников запас; на моменти конфликтна. Заболяването на ответницата не позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи. На степен на много елементарно ниво е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, във вр. с чл.336, ал.1 от ГПК е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства и най-вече от личните впечатления на съда се установява, че ответницата Г.К.С. не е в състояние да се грижи за своите работи. Същата може да води само елементарен разговор, като въпреки възрастта си не е в състояние да осмисли същността на правните и фактически действия. От писменото заключение на вещото лице д-р Георги Велковски, се установява, че Г.К.С. страда от заболяване - интелектуална инсуфиценция на степен умерена умствена изостаналост, недоразвит говор и определена 90% инвалидност от ТЕЛК - С.З., като неговите проявления са изостаналост на паметта, интелекта, конкретно образно мислене, недооценъчност, дезориентирана за време, неустойчиво внимание, разбира чужда реч и изпълнява елементарни команди, дизартричен говор; ограничен речников запас; на моменти конфликтна. Заболяването на ответницата не позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи. На степен на много елементарно ниво е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи. Същото се установява и от разпита на А.М.Г. - управител на "Защитено жилище за младежи с увреждания" - гр.Кърджали, която посочва, че Г.К.С. може да изпълнява елементарни команди - да измие съдовете например, но не може да се придвижва сама и да се ориентира; не може да чете и да пише; пише отделни букви; не може да смята; не познава паричните знаци; може да каже "искам, дай ми, купи ми, подари ми"; не е поставяна в ситуация да си купува нещо.

Всичко това обуславя извода, че Г.К.С. не е в състояние да се грижи за своите работи, което налага същата да бъде поставена под пълно запрещение. Пълното запрещение се налага, за да се гарантират правата на ответницата, като й бъдат осигурени необходимите грижи - социални, медицински и юридически.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което Г.К.С. да бъде поставена под пълно запрещение. Препис от решението след влизането му в сила следва да бъде изпратено на органа по настойничеството при Община Кърджали за учредяване на настойничество.

Ето защо и на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, във вр. с чл.336, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г.К.С. с постоянен адрес гр.П., общ.С.З., с ЕГН *, понастоящем настанена в "Защитено жилище за младежи с увреждания" - гр.Кърджали.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството при Община Кърджали за учредяване на настойничество.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

Председател: