Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Велико Търново, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10080/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 35 от
30.11.2021г. по НАХД № 20214150200085/2021г. по описа на Районен съд Свищов е
потвърдено Наказателно
постановление № 21-0352-000120/17.02.2021г. г.
на началник РУ към ОД на МВР – В. Търново, РУ Свищов, с което на Л.М.Т. ***, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200.00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от Л.М.Т.
***, чрез ***С.П. ***, с която въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1 от НПК. По същество касаторът излага доводи, че решаващият
прокурор не бил изпълнил задължението си по чл. 243, ал. 4 от НПК и не изпратил
препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство на
обвиняемия. На 17.02.2021г. началникът на РУ Свищов, в хипотезата на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН издал обжалваното наказателно постановление. Счита НП за
недопустимо, тъй като нарушенията на чл. 178 – 180 НПК са всякога съществени и
водят до извода, че връчването не е извършено. Адвокатът, на който е връчено НП
нямал правомощия да обжалва прекратителното постановление на прокуратурата. На
следващо място, пред виззивната инстанция жалбоподателят бил ангажирал
доказателства и изложил конкретни фактически твърдения и правни доводи за приложение
на института по чл. 13 от НПК – крайна необходимост, която алтернативна защитна
версия не е намерила място в мотивите на обжалвания съдебен акт. Този пропуск
засягал правото му на защита и намира за самостоятелно основания за отмяна. На
последно място, прави позоваване за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от
деянието не били настъпили никакви вредни последици. По тези съображения моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се отмени или делото да
се върне за ново разглеждане от друг състав на Свищовския РС. Претендира
разноски за две инстанции.
Ответникът
по касация не заема становище по касационната жалба.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Свищовският
РС правилно бил изяснил фактическата обстановка, след като е направил
задълбочен анализ на доказателствата, и правилно е приложил материалния закон.
Обсъдил е направените възражения за недопустимост на административно- наказателното
производство. Споделя и изложените съображения за размера на наказанията и за
липсата на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Предлага да се остави
решението в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от СвРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото: На 06.01.2021 г. жалбоподателят
управлявал мотоциклет "Сузуки ДРЗ 400", зелен на цвят, без установен
номер на рама и регистрационни табели, без да е регистриран по надлежния ред.
При извършената полицейска проверка се установила самоличността на водача на
мотоциклета – Т.. Същият представил СУМПС, но не представил документите на
управляваното от него МПС, на което нямало поставена регистрационна табела.
Полицайските служители огледали МПС, при което не установили номер на рама.
Жалбоподателят обяснил, че бил закупил мотоциклета от непознато момче, което
щяло по-късно да му изпрати документите. Свидетелите се обадили на дежурна
група, която дошла на място, и бил извършен оглед на местопроизшествие.
Посочил, че е нарушена нормата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Впоследствие, с резолюция на Началника на РУ Свищов административнонаказателната
преписка била прекратена на основание чл. 33, ал. 2
от ЗАНН.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, тъй
като АУАН и НП са
издадени от компетентен орган и не са допуснати нарушения в хода на
производството, които да налагат отмяната на наказателното постановление. Не са
споделени наведените твърдения, че производството е недопустимо. Видно от
приобщеното по делото бързо производство – БП № 11/2021 г. по описа на РУ на
МВР Свищов, същото е образувано на 06.01.2021 г. с първо действие протокол за
оглед на местопроизшествие. Независимо, че наблюдаващият прокурор не е изпратил
препис от постановлението за прекратяване на жалбоподателя, съдът е намерил, че
административно наказателното производство не е опорочено и неизпращането на
препис от прокурорското постановление на жалбоподателя в никакъв случай не е
нарушило неговите права. Жалбоподателят бил узнал за прекратеното наказателно
производство с връчването на наказателното постановление на 14.04.2021 г., като
пред съдебния състав не се представили доказателства, нито се навели твърдения,
че прокурорското постановление е било обжалвано от жалбоподателя. В този смисъл
развитите от защита доводи за липса на стабилитет на постановлението за
прекратяване на наказателното производство и липса на основание за прилагането
от АНО на разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от ЗАНН съдът е счел за неоснователни. Налице била идентичност между
субекта и предмета на наказателното и административнонаказателно производство,
като само при липсата на такава идентичност в предмета на двете производства по
някой от тези признаци не би могло да се издаде наказателно постановление по
реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Безспорно по делото било, че на процесната дата,
управления от жалбоподателя мотоциклет "Сузуки" не е бил регистриран
по надлежния ред, съответно не е бил и с поставени регистрационни табели.
Поради това същият е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение. От
субективна страна същото е извършено умишлено. От събраните писмени и гласни
доказателства, включително от водения от жалбоподателя свидетел се установявало,
че той е управлявал процесното МПС със съзнанието, че същото не е регистрирано
по надлежния ред. Съдът е намерил определеното по вид и размер наказание за
съобразено с изискванията на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН. Счел е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не са налице смекчаващи
обстоятелства, представляващи по-ниска степен на обществена опасност с оглед на
обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него
мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с
оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Административнонаказващият
орган правилно е определил както нарушената материалноправна норма, така и
приложимата санкционна разпоредба. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че проведеното
административно-наказателно производство е недопустимо и НП следва да бъде
отменено. Настоящият съдебен състав е съгласен с изложените мотиви, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК. От друга страна, изтъкнатото от касатора
нарушение на чл. 178 – 180 НПК
не може да се приеме за съществено, тъй като няма данни и понастоящем да е
налице оспорване на прекратителното определение, за което и не съществува
правен интерес у касатора. В тази връзка не може да обоснове друг правен извод
представеният с жалбата протокол от 03.09.2021г. по НОХД № 414 по описа на ВТОС
за 2021г.
Несъстоятелна е защитната теза за
наличието на крайна необходимост, поради което деянието не е общественоопасно.
За да е налице крайна необходимост по чл. 13 от НК трябва деянието да е
извършено за да се спасят държавни или обществени интереси, както и свои или на
другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените. Няма крайна необходимост, когато самото
отбягване от опасността съставлява престъпление. В процесния случай не е налице
никаква непосредствена опасност. От разпита на св. Данчев се установява, че съществува
друг за транспортиране на мотоциклета за транспортиране на мотоциклета начин за
транспортиране на мотоциклета – чрез използване на платформа. Не се твърдят
никакви предотвратени вреди, за да се сравнят те по значимост с ентуално причинените.
От друга страна, неубедителни са свидетелските показания в тази връзка, тъй
като нито се сочи името и адреса на майстора, нито се е налагало моторът да
бъде закаран на майстор, доколкото не е бил повреден, а няма данни и
доказателства, че целта на пътуването е била извършване на технически преглед с
оглед регистрация. От страна на Т. не е правено възражение пред проверяващите и
наказващия орган, че управлението е било с цел извършване на технически преглед
преди регистрация.
Въз основа на събраните убедителни,
подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани
правни изводи, за доказаност на вмененото административно нарушение, на посоченото
правно основание. Тези изводи напълно кореспондират с установените факти,
съобразени са с материалния закон и са в съответствие с неговата цел. Правни
аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, разколебаващи установената от
контролните органи фактическа обстановка, а оттам и за различни правни изводи на
въззивния съд, изразяват недоволство от издаденото НП и претенция за
незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз на правото на
защита, а не базирани на релевантен към случая факт. Наложеното наказание е в минимален размер и
не са налице основания за изменението му, а нарушението е типично за вида си и
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
за което са изложени мотиви от въззивния съд.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от
30.11.2021г. по НАХД № 20214150200085/2021г. по описа на Районен съд Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.