Решение по дело №266/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.156 - 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „ОСМ-Омега“ ЕООД, [населено място], с ЕИК ***, подадена чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт №Р-16000923003358-091-001/02.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №254/13.06.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП. Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди нарушения на принципите на законност, обективност и служебно начало, допуснати в хода на ревизионното производство. Счита, че неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, имащи за предмет доставки, свързани с основната дейност на ревизираното лице, въпреки установеното наличие и реалност на доставките, документирани с надлежно издадени данъчни фактури, счетоводното им заприходяване, както и последващата реализация. В тази връзка твърди, че изводите на административния орган за ограничаване правото на данъчен кредит, са формирани въз основа на действия или бездействия на прекия доставчик, които не могат да се вменят в отговорност на ревизираното лице. В хода на ревизионното производство не било установено неправомерно поведение от страна на ревизираното дружество, респ. не било доказано процесните сделки да са извършени с цел измама или злоупотреба с данъчни права, поради което жалбоподателят намира, че за него са били налице предпоставките за ползване на данъчен кредит. Излага и съображения за неправилност на изводите на органите по приходите за определяне на данъчната основа по реда на чл.27, ал.1, т.1 от ЗДДС, по отношение на извършената през м.03.2023 г. покупко-продажба на ДМА, тъй като по-ниската цена на продадената стока, спрямо тази при закупуването й, не определяла сделката като безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост, по смисъла на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят се позовава и на практика на СЕС. Иска отмяна на оспорения ревизионен акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, и в представено от последния писмено становище поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Намира оспорения ревизионен акт за законосъобразен, по съображенията изложени в него, както и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16000923003358-020-001 / 06.06.2023 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложена данъчна ревизия на „ОСМ-Омега“ ЕООД, [населено място], за установяване на задължения за Данък върху добавената стойност за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г. Срокът за извършване на ревизията е продължен със Заповед № Р-16000923003358-020-002 / 19.09.2023 г. и Заповед № Р-16000923003358-020-003 / 16.10.2023 г., като ревизионното производство е спирано и възобновявано със Заповеди №№ Р-16000923003358-023-001 / 29.08.2023 г., Заповед № Р-16000923003358-143-001 / 11.09.2023 г., Заповед № Р-16000923003358-023-002 / 13.11.2023 г. и Заповед № Р-16000923003358-143-002 / 19.01.2024 г., всичките издадени от посочения по-горе орган по приходите. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.

В хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16000923003358-092-001/20.03.2020 г., връчен на адресата по електронен път на 13.02.2024 г.

Въз основа на горния Ревизионен доклад е издаден и Ревизионен акт № Р-16000923003358-091-001/02.04.2024 г., предмет на настоящото производство, с който, по отношение на „ОСМ Омега“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС, свързани с непризнато право на данъчен кредит за м.11.2021 г., м.12.2021 г., м.03.2022, м.04.2022 г., м.06.2022 г., м.04.2023 г., в размер на *** лв. – главница и лихви в размер на *** лв., както и допълнително начислен ДДС за м.03.2023 г., общо в размер на *** лв., от които: главница в размер на *** лв. и *** лв. – лихви. РА е връчен на ревизираното дружество по електронен път на 08.04.2024 г.

С Решение №254/13.06.2024 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е потвърдил Ревизионен акт № Р-16000923003358-091-001/02.04.2024 г., относно определените в него задължения по ЗДДС за ревизирания период.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото констатации:

През ревизирания период „ОСМ Омега“ ЕООД /РЛ/ е с предмет на дейност – добив на естествени скални/инертни материали, като дейността е упражнявана в баластерна, находяща се в [населено място], [община]. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Едноличен собственик на капитала на РЛ е „***“ ООД, с управител Р. Ф. Ф. и собственици - Н. С. Ф. и Р. Ф. Ф., като последното лице е управител и на „ОСМ Омега“ ЕООД.

През ревизирания период дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, който не е признат за данъчни цели.

По отношение на фактурите, издадени от „***“ ЕООД с ЕИК ***:

На РЛ не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на *** лв. по 6 бр. фактури, издадени от „***“ ЕООД, с предмет на доставка – СМР, материали и монтажни услуги, отразени в дневниците за покупки, както следва: през м.11.2021 г. - фактура № **********/30.11.2021 г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв.; през м. 12.2021 г. - фактури №№ **********/17.12.2021 г. с ДО*** лв. и ДДС *** лв. и № **********/31.12.2021 г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв.; през м.03.2022 г. фактура № **********/10.03.2022 г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв.; през м.04.2022г. - фактура № **********/05.04.2022 г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв.; през м.06.2022 г. - фактура № **********/29.06.2022 г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв. Горните фактури са осчетоводени от РЛ по дебита на сметка 602- Разходи за външни услуги, дебит см.4531-Начислен ДДС за покупките, срещу кредит по сметка 401- Задължения към доставчици. В края на 2021 г. сметка 602 е приключена със см.611-Разходи за основната дейност –Дт 611/Кт 602. През 2022 г. всички фактури с изключение на ф-ра №**********/30.11.2021 г. са сторнирани /Дт 602/Кт 401- с отрицателна величина/.

С ИПДПОЛЗ № Р-16000923003358-40-001/13.06.2023 г. и ИПДПОЗЛ № Р-16000923003358-40-001/13.10.2023 г. от РЛ са изискани заверени копия от фактурите, издадени от доставчика; договори; приемо-предавателни протоколи; разплащателни и други документи, съпътстващи фактурираните доставки, както и писмени обяснения относно вида, мястото и периода на извършваните услуги, лицата извършили доставките на стоките/услугите, количествено-стойностни сметки, начин на разплащане и др. Задълженото лице не е представило писмени обяснения. Представило е част от изисканите документи, в т.ч. три от шесте фактури, издадени от „***“ ЕООД, с получател РЛ, а именно: фактура № **********/30.11.2021 г., с предмет – армиране на бетонна площадка и шлайфане на бетон, с ДО - *** лв. и ДДС – *** лв.; фактура № **********/10.03.2022 г., с предмет: извършване на монтажна услуга, с ДО – *** лв. и ДДС – *** лв. и фактура № **********/05.04.2022 г., с предмет: извършване на монтажна услуга, с данъчна основа – *** лв. и ДДС – *** лв. Към втората и третата фактура са представени и Протоколи обр. 19 от 09.03.2022 г. и от 05.04.2022 г.

При извършена проверка на доставчика „***“ ЕООД, в информационните масиви на НАП е установено, че дружеството е вписано в ТР на 01.09.2014 г., с капитал *** лв., а като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е вписан И. П. Б.. На 04.01.2023 г. И. Б. е прехвърлил дружествения си дял на К. К. К., като последното лице е вписано и като управител на „***“ ЕООД. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, за периода от 09.05.2016 г. до 26.05.2023 г. Констатирано е, че издадените 6 бр. фактури, предмет на обследване, са отразени от доставчика в дневника за продажби и в справки-декларации по ЗДДС, касаещи съответните данъчни периоди, както и че липсват данни за извършено плащане по горните фактури, като не са декларирани и кредитни известия към „ОСМ Омега“ ЕООД. Установено е също, че през периода, когато са издавани фактурите в „***“ ЕООД има назначени лица по трудови правоотношения на длъжност [длъжност] и [длъжност]. На доставчика „***“ ЕООД било връчено ИПДПОЛЗ № П-22221423129526-040-001/10.07.2023 г., в отговор на което били представени единствено писмени обяснения и копие на аналитичен регистър сметка 411 Клиенти - за „ОСМ Омега“ ЕООД. Не били представени копия на издадените фактури и друга съпътстваща ги документация - сключени договори и анекси с РЛ, ценови оферти, количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни протоколи за материали, вложени в обекта. Не били представени доказателства за начина на формиране на стойността на услугите, използваната строителна техника, единичната цена и броят на отработените часове, трудови или граждански договори за наети лица за процесния период, други доказателства за наличие на строителна техника, както и за строителни работници с нужната квалификация, съставени актове за приемо-предаване на извършени строителни дейности, разплащателни документи, документи, удостоверяващи закупуване на строителни материали от „***“ ЕООД и др. Според писмените обяснения на управителя на „***“ ЕООД, дружеството се занимава със строителство и довършителни работи в строителството. Има и магазин ***. Фактурите, издадени на „ОСМ Омега“ ЕООД са за извършване на СМР. Същите са заведени в счетоводството на „***“ ЕООД, отразени са в дневниците за продажби по ЗДДС и по тях е платен ДДС. В обяснението е посочено, че по фактурите няма авансово плащане, като не са разплатени от клиента и към момента на даване на писмените обяснения. По тази причина не са били изпълнени и договорените СМР.

При така установеното органите по приходите приели, че по фактурите, издадени от „***“ ЕООД не са налице реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, вр. с чл.70, ал.5 от ЗДДС, за „ОСМ Омега“ ЕООД, не е възникнало право на приспадане на данъчния кредит, посочен в тях.

По отношение на 2 броя фактури, издадени от „***“ ЕООД с ЕИК ***:

Не е признато, упражнено от „ОСМ Омега“ ЕООД, право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на *** лв. по фактури с №№ **********/27.03.2023 г. с данъчна основа *** лв. и ДДС - *** лв и фактура №**********/26.04.2023 г., с данъчна основа *** лв. и ДДС - *** лв., отразени в дневника за покупки за м.04.2023 г., с вписан във фактурите предмет на доставката: извършване на монтажна услуга - 1 бр.

От РЛ са изискани писмени обяснения и документи /ИПДПОЛЗ № Р-16000923003358-40-001/13.06.2023 г. и № Р-16000923003358-40-001/13.10.2023 г./, по-голямата част от които /в т.ч. заверени копия на фактурите, издадени от „***“ ЕООД, сключени договори с доставчика, приемо-предавателни протоколи и други документи, съпровождащи предмета на доставката/, не са представени. Не са депозирани и изисканите писмени обяснения. При прегледа на представените документи се установило, че фактурите са платени по банков път и осчетоводени по дебита на сметка 602 – Разходи за външни услуги, дебит сметка- 4531 „Начислен ДДС за покупките“ срещу кредитиране на сметка 401 „Задължения към доставчици“.

На доставчика „***“ ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана с протокол от 02.08.2023 г. В отговор на отправено ИПДПОЗЛ № П-16000923129357-040-001/07.07.2023 г., са представени: оборотна ведомост за периода 01.03.2023 г. – 30.04.2023 г., справка за актуално състояние на трудовите договори към 20.07.2023 г., главна книга, аналитични регистри на сметка 401, 411 и 503/1, както и писмено обяснение от управителя на дружеството. Според последното, основен предмет на доставките по двете фактури с получател „ОСМ Омега“ ЕООД, са желязо и арматура, като предходни доставчици са посочени дружествата: „***“ ООД, „***“ ООД и ЕТ „***“. Издадените фактури към „ОСМ Омега" ЕООД са заведени в счетоводството на фирмата, отразени са в дневниците за продажби и е платено съответното ДДС. Начинът на разплащане по цитираните фактури основно е по банков път, с платежно нареждане.

От данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП е констатирано, че „***“ ЕООД е вписано в ТР на 03.10.2022 г., с основна дейност – специализирани строителни дейности, и е регистрирано по ЗДДС. Дружеството има регистрирани 2 бр. ФУДВ в два магазина за тютюневи изделия и алкохол. Издадените на „ОСМ Омега“ ЕООД, 2 бр. фактури, са отразени от доставчика в дневника за продажби и в справки-декларации по ЗДДС, касаещи съответните данъчни периоди.

След приключване на насрещната проверка от доставчика „***“ ЕООД са представени следните документи: Фактура № **********/27.03.2023 г. с предмет: извършване на монтажна услуга; Протокол № 1 от 27.03.2023 г. за приемане на извършени СМР към Договор за строителство № 1/01.03.2023 г. за обект: Баластерна в [населено място], [област], с възложител: Р. Ф. - управител на „ОСМ Омега“ ЕООД и изпълнител: М. К. - управител на „***“ ЕООД, съгласно който към 27.03.2023 г. са извършени следните видове работи, които подлежат на разплащане: доставка и полагане на арматурно желязо 2 866,66 кг с ед. цена *** лв. на стойност с ДДС *** лв.; Фактура № **********/26.04.2023 г., с предмет: извършване на монтажна услуга; Протокол № 2 от 26.04.2023 г. за приемане на извършени СМР към Договор за строителство № 1/01.03.2023 г. за обект: Баластерна в [населено място], [област], подписан от възложителя Р. Ф. - управител на „ОСМ Омега“ ЕООД и от изпълнителя М. К. - управител на „***“ ЕООД, съгласно който към 26.04.2023 г. са извършени следните видове работи, подлежащи на разплащане: полагане на бетонна настилка 20 см - 1 бр. с ед. цена *** лв., на стойност с ДДС *** лв.; шлайфане на бетонна площадка - 1 бр. с ед. цена *** лв., на стойност с ДДС *** лв.; нарязване на бетонна площадка - 1 бр. с ед. цена *** лв., на стойност с ДДС *** лв. Според Договор за извършване на строително ремонтни дейности № 1 от 01.03.2023 г., сключен между „ОСМ Омега“ ЕООД - възложител и „***“ ЕООД - изпълнител, изпълнителят приема да извърши на свой риск и срещу възнаграждение следните строително-ремонтни работи на обект Баластерна (ТМСИ) в [населено място], [област]: подравняване и почистване на площадка; полагане на арматура; полагане на найлонова настилка; полагане на бетон; шлайфане на бетон; направа на фуги; полагане на анкерни групи; сглобяване на трошачна машина. Количеството, обемът и видовете ремонтни работи и влаганите материали е предвидено да се изпълнят съгласно уговореното в Приложение 1, неразделна част от договора. Съгласно договора цената ще се определи след завършване на обекта с обр. акт 19. Не е договорен срок за изпълнение на работата. Приемането на строително-ремонтните работи се удостоверява с протокол, подписан от двете страни, в който се описва извършената работа - количество, качество, стойност на извършената работа и вложените материали, както и дали е спазен срокът за изпълнение на договора.

Констатирано е, че не е представено Приложение 1, вписано като неразделна част от договора от 01.03.2023 г., както и че в представените протоколи за приемане на СМР не са вписани извършените конкретни строителни дейности по видове, количество, качество, обем, вложени в обекта материали, използвана строителна техника, стойността на извършената работа и вложените материали, както и дали е спазен срокът за изпълнение на договора, съобразно предвиденото в чл. 8 от договора. Не са представени копия от валидни застрахователни полици, във връзка със застраховането. Посочено е, че в представените протоколи/акт обр.19 за извършени СМР са упоменати различни видове дейности с вписани мерки, от които не е ясно дали цените са само за труд или включват материали и строителна техника, както и че липсват данни дали са използвани машини и съоръжения или услугите са извършвани само ръчно, поради което е прието, че представените протоколи не са акт обр. 19, както е вписано в тях.

В хода на ревизията, на основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК, до лицата /11 бр./, работещи по трудово правоотношение в „***“ ЕООД в периода 01.03.2023 г. – 26.04.2023 г., са изпратени искания за представяне на информация до трети лица, за представяне на сведения. Писмени обяснения са представили лицата: К. А. Б., И. П. Б., Я. Г. С. и В. С. К.. Прието е, че в горните обяснения не са посочени конкретни обекти, в т.ч. и баластерна в [населено място], на които са полагали труд по извършване на СМР, както и периодът, през който е престиран. С оглед представената справка за актуално състояние на трудовите договори на „***“ ЕООД, ревизиращия екип е констатирал, че в периода 01.03.2023 г. – 26.04.2023 г., в дружеството са били наети на работа по трудов договор общо 11 бр. лица, от които пет лица на 8 часов работен ден, /двама назначени на 14.11.2022 г., един - на 03.01.2023 г., един - на 29.03.2023 г. и един - на 18.04.2023 г./ и 6 лица са наети на 2 - часов работен ден, като четирима от тях са назначени на 26.04.2023 г., а двама на 20 и 29.03.2023 г. Посочено е, че към момента на сключване на Договор № 1 от 01.03.2023 г., дружеството – доставчик е разполагало само с трима работника, поради наличния при него трудов ресурс не съответства на обема на отчетените от доставчика услуги. Предвид горното е прието, че по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, не са налице реални доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 вр. с чл.70, ал.5 и чл.71, т.1 от ЗДДС, за „ОСМ Омега“ ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчния кредит в размер на *** лв.

На основание чл. 175 от ДОПК за неправомерно упражнено право на ДК за всеки един данъчен период, са определени лихви, общо в размер на *** лв.

Относно допълнително начислен ДДС за данъчен период м.03.2023 г.

През посочения данъчен период „ОСМ Омега“ ЕООД е извършило продажба на недвижим имот – ДМА, представляващ офис с идентификационен номер [номер] по КККР на [населено място], като продажбата е документирана с фактура № 231/28.03.2023 г., с получател „***“ ООД, с ДО *** лв. и ДДС в размер на *** лв. Посоченият недвижим имот е бил придобит от РЛ през м.11.2022 г., чрез закупуването му от „***“ ООД, за което последното дружество е издало фактура № 72264/08.11.2022 г., с ДО *** лв. и ДДС *** лв. При придобиването на имота „ОСМ Омега“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. Имотът е заведен по сч. сметка 203 „Сгради и конструкции“, както и в инвентарен опис под № [номер], с полезен живот 25 години.

Органите по приходите са приели, че дружествата „ОСМ Омега“ ЕООД и „***“ ООД, между които е извършена покупко-продажбата на недвижимия имот, са свързана лица по смисъла на ДОПК, тъй като „***“ ООД е едноличен собственик на капитала на „ОСМ Омега“ ЕООД, а управител и представляващ двете юридически лица е Р. Ф. Ф.. С оглед занижената продажна цена на недвижимия имот спрямо тази при закупуването му, респ. голямата разлика в размера на ползвания данъчен кредит от РЛ при закупуването на процесния ДМА и този при последващата му продажба е прието, че процесната сделка представлява безвъзмездно прехвърляне на собственост по смисъла 6, ал.3, т.2 от ЗДДС, поради което и данъчната основа на процесната покупко-продажба, документирана с фактура № 231/28.03.2023 г., следва да се определи по реда на чл.27, ал.1 от ЗДДС. В резултат, на основание чл. 86, ал.1 и ал.2 вр. с чл.6, ал.3, т.2 и чл.27, ал. 1 от ЗДДС, ревизията е начислила допълнителен ДДС в размер на *** лв., относим за данъчен период м.03.2023 г., ведно с прилежащата лихва по чл.175, ал.1 от ДОПК.

По делото е приета като доказателство ревизионната преска по издаването на оспорения акт, в т.ч. и доклад, съставен на 02.06.2023 г. от гл.експерт по приходите в сектор „Анализ и противодействие на данъчно-осигурителни измами“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

По делото са приети и заключения по назначените ССчЕ и СТЕ, първото от които оспорено от ответника.

С оглед така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът установи, че същия е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен орган и в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. В съдържанието на ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо, по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Оспорения акт е постановен и в съответствие с изискванията на ДОПК, относно формата и съдържанието му.

Не се констатираха и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на ревизионното производство, нито нарушения на основните принципи на данъчното производство, посочени в чл. 2 - чл. 6 от ДОПК. В хода на ревизията са събрани допустими доказателства, по реда, предвиден в ДОПК, като на ревизираното лице е осигурена възможност да представи изисканите му документи и сведения. Жалбоподателя е бил редовно уведомен, както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на данъчните задължения.

При преценка за съответствието на акта с материалния закон, съдът съобрази следното:

По отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на *** лв. по 6 броя фактури, издадени от „***“ ЕООД, с предмет на доставка – СМР, материали и монтажни услуги, отразени в дневниците за покупки, както следва: през м.11.2021 г. - фактура № **********/30.11.2021 г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв.; през м. 12.2021 г. - фактури №№ **********/17.12.2021 г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв. и № **********/31.12.2021 г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв.; през м.03.2022 г. фактура № **********/10.03.2022 г. с ДО *** лв. и ДДС *** лв.; през м.04.2022г. - фактура № **********/05.04.2022 г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв.; през м.06.2022 г. - фактура № **********/29.06.2022 г. с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., както и издадените от „***“ ЕООД фактури с №№ **********/27.03.2023 г. с данъчна основа *** лв. и ДДС - *** лв. и №**********/26.04.2023 г., с данъчна основа *** лв. и ДДС - *** лв., отразени в дневника за покупки за м.04.2023 г., с вписан във фактурите предмет на доставката: извършване на монтажна услуга - 1 бр.

Според ревизиращите органи по въпросните фактури, не са налице реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, вр. с чл.70, ал.5 от ЗДДС, за „ОСМ Омега“ ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчния кредит, посочен в тях.

Според жалбоподателя, неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по горните доставки, въпреки че документирането им с надлежно издадени данъчни фактури, счетоводното заприходяване, както и последващата реализация.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали процесните фактури документират реална доставка на услуги, респ. правомерното приспадане на посочения във фактурите ДДС от страна на получателя.

Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

Според чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

При съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че горните фактури не удостоверяват реално извършени облагаеми доставки на СМР-услуги, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, като основание за приспадане на данъчен кредит.

В случая към процесните фактури, са представени протоколи за извършени СМР и Договори за извършване на СМР /с изключение на фактури № **********/10.03.2022 г. и № **********/05.04.2022 г., към които не са представени договори/. Разглежданите фактури обаче, не съдържат конкретна информация за предмета на доставените услуги. Така, шест от фактурите /ф-ри №№ **********/31.12.2021 г., № **********/10.03.2022 г., № **********/05.04.2022 г., № **********/29.06.2022 г., издадени от „***“ ЕООД и издадените от „***“ ЕООД фактури с №№ **********/27.03.2023 г. и №**********/26.04.2023 г./ са с предмет „Извършване на монтажна услуга“, без да е посочен номер и/или дата на протокол за извършени СМР, наименование на обект или договор. Посочена е мярка – брой и количество - 1, с цена и сума - равни на данъчната основа по фактурата. Това съдържание на фактурите не дава възможност за еднозначното им обвързване с представените към тях протоколи/отчети за извършени СМР и договори. Изложеното важи и за фактури №№ **********/30.11.2021 г. и № **********/17.12.2021 г., с предмет: армиране на бетонна площадка; шлайфане на бетон; доставка и монтаж на ПВЦ тръби; изработка и монтаж на железни планки, тъй като в същите отново е посочено общо наименование на строителни дейности, без да е посочен обектът, на който са извършени, нито са обвързани с представените по-късно протоколи и договори. Видно и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, надлежна индивидуализация на извършени строителни услуги с подробна количествено стойностна сметка с посочени физически параметри на вида СМР, дължина, широчина, дебелина, брой подобни части, количество, единична цена и др., не е налице и в представените протоколи/отчети за извършени СМР и сключените договори. Или, последните също не съдържат необходимата конкретна информация за точното определяне на фактурираните услуги.

Предвид посочената липса на индивидуализиращи белези за извършените услуги, процесните фактури нямат минимално необходимото съдържание за идентифициране на предмета на доставката и не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9, пр. второ от ЗДДС, както и на чл. 226, т. 6 и 7 от Директива2006/112/ЕО, според които е необходимо посочване на количеството и естеството на предоставените услуги, както и датата на извършване или приключване на доставката на услуги. В този смисъл са и § 36 от Решението по дело С- 271/12 и § 43 от Решението по дело С-368/09 на СЕС, в които е посочено, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. В тази връзка съдът намира за необосновано и не кредитира заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, за изпълнение на изискванията на чл.114 от ЗДДС, при издаване на изследваните фактури.

Освен изложеното, по отношение на фактура № **********/05.04.2022 г. с предмет: извършване на монтажна услуга – 1 бр., с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., с издател „***“ ЕООД, следва да се отбележи, че според представения протокол от 05.04.2022 г. /л.427/ извършената услуга касае обект „Изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Реконструкция, рехабилитация и благоустрояване на улици в [населено място], [община]“, подобект „Изграждане на подпорни стени по улица №1 –о.т.4-о.т.7; №2 – о.т.1-о.т.3; №3 – о.т.1- о.т.5.“, с възложител - ОСМ Омега“ ЕООД и изпълнител - „***“ ЕООД. На първа място, не е установено по делото реалното извършване на посочените в протокола дейности, като такива констатации за реализирани подпорни стени на улици №1, №2 и №3 в [населено място], [община], не се съдържат и в заключението на вещото лице по назначената СТЕ. По делото не е представен и договор за възлагането на горния обект, на посочения изпълнител, в т.ч. и в качеството му на подизпълнител. На следващо място, така описаните в протокола дейности не представляват монтажна услуга, каквато е визираната в горната фактура.

Следва да се посочи също, че по издадените от „***“ ЕООД фактури с №№ **********/27.03.2023 г. на стойност *** лв. с ДДС и №**********/26.04.2023 г. на стойност *** лв. с ДДС, доставчикът е представил договор за извършване на строителство от 01.03.2023 г., сключен между „ОСМ Омега“ ЕООД - възложител и „***“ ЕООД - изпълнител, с предмет: Извършване на строително - ремонтни дейности: подравняване и почистване на площадка; полагане на арматура; полагане на найлонова настилка; полагане на бетон; шлайфане на бетон; направа на фуги; полагане на анкерни групи; сглобяване на трошачка машина, на обект: Баластерна /ТМСИ/, находящ се в [населено място], [област], както и протокол № 1 за извършени дейности към 27.03.2023 г.: доставка и полагане на 2866,66 кг. желязо на стойност *** лв. /1 кг. - *** лв. и Протокол № 2 за извършени дейност към 26.04.2023 г.: полагане на бетонна настилка 20 см. на стойност *** лв.; шлайфане на бетонна площадка на стойност *** лв.; нарязване на бетонна площадка на стойност *** лв., с обща стойност *** лв.

Същевременно, като съпътстващи горните две фактури с №№ **********/27.03.2023 г. и №**********/26.04.2023 г., ОСМ Омега“ ЕООД е представило Договор от 13.03.2023 г. за извършване на строителство “Направа на навес от дървена конструкция“ за сума в размер на *** лв. и Протокол за отчет на СМР за обект: „Направа на навес от дървена конструкция“, на стойност *** лв., както и Договор от 29.03.2023 г. за извършване на строителство “Изграждане на септична яма“ и Протокол за отчет на СМР за обект: „Изграждане на септична яма“, на стойност *** лв.

Горните две фактури съвпадат стойностно и с представените от доставчика и с представените от РЛ договори и протоколи, но последните договори и протоколи касаят извършването на съвсем различни строително-монтажни дейности, поради което не може да се приеме, че съвпадението между стойността на фактурите и приложените договори и протоколи/отчети за СМР, обвързва издадените фактури именно с дейностите, посочени в тези договори и протоколи.

При това съдържание на процесните фактури е обективно невъзможно да бъде установено какво включват фактурираните услуги и дали са действително извършени от посочените доставчици. В случая, чрез нарушаването на формалните изисквания за фактуриране се възпрепятства предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните изисквания за приспадане на данъчен кредит /в този смисъл § 61 от Решението на СЕС по дело С - 273/11/. В резултат, съдът приема, че не е изпълнено изискването по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, представените фактури да съдържат достатъчно информация за отразените в тях данъчни събития, поради което следва да се приеме, че правилно от органите по приходите не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури.

При констатираната липса на доказателства за реалността на доставките, неотносими за възникването и правомерното упражняване на правото на приспадане на ДДС, са доказателствата за извършени разплащания и за последваща реализация. Сами по себе си горните обстоятелства не са самостоятелно основание за признаване правото на данъчен кредит, ако не е установено реалното изпълнение на конкретните доставки, по процесните фактури, а такова в случая не се установява. Наличието на последващи облагаеми доставки не са доказателство за извършени доставки именно от посочените дружества. Ползване на услугата или стоката в икономическата дейност на получателя не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на доставката, тъй като не представлява доказателство за придобиването й именно от прекия доставчик, което е предмет на настоящия спор.

От своя страна, счетоводното отчитане на доставките при РЛ и при издателя на процесните фактури, не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Редовно воденото счетоводство, без категорични доказателства за реалното извършване на услагата, не е достатъчно основание да се приеме, че е осъществена реална доставка (предаване) на стока, а липсата на такава е основание да се откаже правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Ето защо, независимо от редовно водените счетоводни книги, правото на приспадане може да възникне само ако е настъпило данъчно събитие – т.е. при условие, че се установи извършването на фактурираните услуги от доставчика, а в случая това не е така.

По отношение твърдението на жалбоподателя за противоречие на изводите в РА с практиката на СЕС по дела с идентичен предмет следва да се посочи, че изискването за наличие на реално осъществени доставки на стоки и услуги за упражняване правото на данъчен кредит произтича и от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО. Така, според чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаеми сделки на данъчно задължено лице, то има правото в държавата - членка, в която извършва тези сделки, да приспадне от дължимия ДДС, който е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава - членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от данъчно задължено лице. Или, правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 167, вр. с чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, може да бъде упражнено при условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 178, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, едва след като се установи наличие на предпоставките за възникването му. И според горната Директива, без реално извършена доставка на услуга по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и чл. 24, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и чл. 62, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО, не настъпва и данъкът не става изискуем по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС и чл. 62, т. 2 от Директива 2006/112/ЕО, респ. не се поражда право на приспадане на данъчен кредит. Такова право на приспадане не се прилага за данък, който се дължи само, защото е посочен във фактура (т.50 от решение от 06.11.2003 г. по дело С-78/02-С-80/02), като данъчният кредит не се равнява на фактурирания ДДС или на неоснователно платения ДДС, а само на дължимия данък, съответстващ на конкретна облагаема доставка (в този смисъл т.27 от решение от 15.03.2007 г. по дело С-35/05).

Неоснователна е жалбата и по отношение на допълнително начислен ДДС за данъчен период м.03.2023 г. по фактура № 231/28.03.2023 г., с получател „***“ ООД, с ДО *** лв. и ДДС в размер на *** лв. за извършена по-купко-продажба на недвижим имот - офис №2 с идентификационен номер [номер] по КККР на [населено място].

Законосъобразно органите по приходите са определили данъчната основа на процесната покупко-продажба по реда на чл.27, ал.1 от ЗДДС и правилно на основание чл.86, ал.1 и ал.2, вр. с чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС е определен и допълнителния размер на ДДС.

В случая между страните няма спор, че „ОСМ Омега“ ЕООД е извършило продажба на горния недвижим имот- офис, която отразило във фактура № 231/28.03.2023 г., с ДО *** лв. и ДДС - *** лв., с получател „***“ ООД. Няма спор също така, че „ОСМ Омега“ ЕООД е закупило този недвижим имот през м.11.2022 г., от „***“ ООД, за което последното дружество е издало фактура № 72264/08.11.2022 г., с ДО *** лв. и ДДС *** лв., както и че във връзка с последната сделка „ОСМ Омега“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. Не е спорно и обстоятелството, че покупко-продажбата на недвижимия имот е осъществена между "свързани лица" по смисъла на § 34 от ДР на ЗДДС, вр. с § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, тъй като управител и на двете дружества е лицето Р. Ф. Ф..

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Според чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.

Според легалното определение в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС "безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.

В случая, съдът приема за безспорно установено по делото, че е налице безвъзмездна доставка на стока – недвижим имот, тъй като определената от "ОСМ Омега" ЕООД продажна цена в размер на *** лв. с ДДС, в рамките на само 5 месеца след придобиването на актива, е многократно по-ниска от стойността на неговото придобиване - *** лв. с ДДС. РЛ не представя доказателства, установяващи обективни причини за продажбата на недвижимия имот на стойност 4 пъти по–ниска от стойността, на която е придобит.

При определяне на данъчната основа на продадените от дружеството активи, ревизиращите органи са съобразили разпоредбата разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС, според която за целите на определяне на данъчната основа по смисъла на чл. 27 от закона за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за срока на полезния живот на стоката или услугата. При определяне на този срок следва да се вземе предвид периодът, през който се очаква стоката или услугата да бъде икономически използваема от едно или повече лица, но не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти, съответно 5 години за останалите стоки и услуги. Съобразен е и посочения в счетоводството на РЛ полезен живот на имота - 25 години, като в табличен вид е представена подробна информация за начина на определяне на данъчната основа. Предвид горното, правилно в оспорения РА е начислен допълнителен ДДС в размер на *** лв., относим за данъчен период м.03.2023 г., ведно с прилежащата лихва по чл.175, ал.1 от ДОПК.

По изложените съображения, съдът намира че оспорения акт е съответен на материалния закон. Фактическите констатации в него съответстват на събраните в хода на ревизията доказателства, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, с оглед своевременно заявеното искане и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 988 лв., определено съобразно чл. 8, ал. 1, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ОСМ-Омега“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], с ЕИК ***, срещу Ревизионен акт № Р-16000923003358-091-001/02.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №254/13.06.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „ОСМ-Омега“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], да заплати на Национална агенция за приходите, разноски по делото в размер на 7 988 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.