Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………. / 27.02.2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и трети
състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 31.01.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА
КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5360 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от К.Т.Ж. ЕГН **********, срещу «В.Н.» ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 128 КТ вр. чл. 150 КТ, чл.128 КТ вр. чл.261 КТ, чл. 128 КТ вр. чл. 262 КТ,
чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и
реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея, и чл. 86 от ЗЗД, както следва:
- за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 1610,16 лева, представляваща сбор от неизплатени
брутни трудови възнаграждения, дължими за периода м.01.2016 г. до
м.03.2016г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 489.99 лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията /30число на месеца следващ
този, в който положен труда/ до подаване на иска 04.04.2019 г., формирани,
както следва:
За 01.16 г. 551,81лв. и лихва 172,59 лв. за забава от 03.16 г. до подаване
на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата сума.
За 02.16 г. 516,56 лв. и лихва 157,12 лв. за забава от 04.16 г. до подаване
на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата сума.
За 03.16 г. 541,79 лв. и лихва 160,28 лв. за забава от 05.16 г. до подаване
на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата сума.
-за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 42,00 лева, представляваща сбор от обезщетения за неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен нощен труд, за периода м.01.2016 г. до
м.03.2016г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 12,78 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху
всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко
от задълженията /1- во число на месеца следващ този, в който е следвало да се
извърши плащането/ до 04.04.2019г., формирани, както следва:
За 01.16
г. 14,00 лв. и лихва 4,38
лв. за забава от 01.3.2016 г. до подаване на иска
За 02.16
г. 14,00 лв. и лихва 4,26
лв. за забава от 01.4.2016 г. до подаване на иска
За 03.16
г. 14,00 лв. и лихва 4,14
лв. за забава от 01.5.2016 г. до подаване на иска
-за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 228,20 лева, представляваща сбор от неплатено брутно трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода м.01.2016 г. до м.03.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 04.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от
общо 70,00 лева, представляваща сбор
от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията /30- о число на месеца
следващ този, в който е следвало да се извърши плащането/ до 04.04.2019г., формирани,
както следва:
За 01.16 г. 110.25 лв. и
лихва 34.48 лв. за забава
от 01.3.2016
г. до подаване на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата
сума.
За 02.16 г. 75.00 лв. и
лихва 22.81 лв. за забава
от 01.4.2016
г. до подаване на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата
сума.
За 03.16 г. 42.95 лв. и
лихва 12.71 лв. за забава
от 01.5.2016
г. до подаване на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата
сума.
-за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 57,27 лева, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен труд на официални празници за м.03.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 04,04.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 16,94 лева, представляваща обезщетениe за забава върху дължимото
възнаграждение, за периода от
01.05.2016г. до подаване на иска – 04.04.2019г.
За 03.16 г. 57.27 лв. и
лихва 16.94 лв. за забава
от 01.5.2016
г. до подаване на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата
сума.
- за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 90,00 лева, представляваща сбор
от незаплатена стойност на безплатна храна за
периода м.01.2016 г. до м.03.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението
и сумата от общо 28,89лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията до
04.04.2019г., формирани, както следва:
За 01.16 г. 30.00 лв. и
лихва 9.88 лв. за забава
от 01.3.2016
г. до подаване на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата
сума.
За 02.16 г. 30.00 лв. и
лихва 9.63 лв. за забава
от 01.4.2016
г. до подаване на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата
сума.
За 03.16 г. 30.00 лв. и
лихва 9.38 лв. за забава от 01.5.2016 г. до подаване
на иска и закона от подаване
на иска до изплащане на цялата сума.
- за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 22,68 лева,
представляваща сбор от допълнителни трудови възнаграждения за продължителна
работа, придобит трудов стаж и професионален опит, дължими за периода
м.01.2016 г. до м.03.2016г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 6,90 лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови
възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /30число
на месеца следващ този, в който положен труда/ до 04.04.2019г., формирани,
както следва:
За 01.16 г. 7.56 лв. и
лихва 2.36 лв. за забава
от 01.3.2016
г. до подаване на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата
сума.
За 02.16 г. 7.56 лв. и
лихва 2.30 лв. за забава
от 01.4.2016
г. до подаване на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата
сума.
За 03.16 г. 7.56 лв. и
лихва 2.24 лв. за забава
от 01.5.2016
г. до подаване на иска и закона от подаване на иска до изплащане на цялата
сума.
В исковата молба, ищецът твърди, че е полагал труд при ответника на длъжност „охранител”
по трудов договор от 24.04.2012г. и с основно месечно възнаграждение в размер
на минималната работна заплата. Твърди се, че ищецът работил по график, на 8
часов работен ден при месечно сумарно изчисление на полагания труд. Твърди, че
работодателят не е изпълнил задължението си по заплащане на дължимото трудово
възнаграждение за периода м.01.2016 г. до м.03.2016г. вкл. Доколкото ищецът е работил на смени, при
месечно сумарно изчисляване на работното време, твърди да му се дължи
допълнително и възнаграждение за положения извънреден и нощен труд в този
период, както и такова за работа през официални празници, за храна в размер на
2 лева на всяка смяна, както и допълнително възнаграждение за прослужен стаж и
професионален опит. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който изразява
следното становище: Ищецът е назначен на трудов договор с основна работно
заплата в размер на МРЗ, която за 2016г. е 420.00лева. След като се приспаднат
дължимите се от работника суми за социално и здравно осигуряване и данък,
чистата сума за получаване е в размер съответно на 325.91лв. Същият претендира
брутно трудово възнаграждение в размер на 420.00лева, което искане за всеки от
претендираните месеци за периода от 01.01.2016г. до 31.03.2016г. е
неоснователно за сумата над 282.20лв.
Неоснователна
е претенцията за заплащане на основно трудово възнаграждение в брутен размер-
420.00лева, което води до неправилно изчисляване и претендиране на съответната
законна лихва. Нещо повече, прави се с отговора възражение за настъпила
погасителна давност за претендираните трудови възнаграждения, както и
възнаграждения за нощен труд, извънреден труд, безплатна храна, за месец януари
и месец февруари 2016г. Сочи се, че исковата молба е депозирана на 04.04.2019г., а
съгласно сключения трудов договор, работната заплата се изплаща еднократно,
всеки месец от 25-то до 30-то число- за предходния. Следователно, давността за
РЗ за м.януари 2016г. е изтекла на 30.02. 2019г., а за месец февруари- на
30.03.2019г.
Исковете за
допълнителни възнаграждения/ нощен, извънреден труд, безплатна храна/, се
считат за неоснователни.
С оглед на
изложеното се оспорва размера на претендираните суми за основно трудово
възнаграждение и съответната законна лихва.
Моли се да се вземе предвид, че поради изтичане на тригодишен период, който се
изисква по закон, дружеството не съхранява графици за дежурства, книги за
ежедневен инструктаж, книги за предаване и приемане на охранявания обект за
периода 01.2016-03.2016г. / чл.9а ал.1 от Наредба за работното време, почивките
и отпуските/.
Съдът, с оглед събраните по
делото доказателства приема следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства - трудов договор №5321
от 24.04.2012г., може да се направи извод за съществуващото между „В.Н.”ЕООД и К.Т.Ж.
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответното
дружество на длъжност „охранител”.
По силата
на посоченият Трудов договор № 5321/ 24.04.2012г., е договорено
основно месечно възнаграждение - 270.00лв., работно време - 8
часа.
Ищецът претендира суми,
дължими по трудовото правоотношение, за периода м.01.2016г.-м.03.2016г.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно –счетоводна експертиза,
заключението, по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и е
неоспорено от страните. Вещото лице,
доколкото ответната страна не е оказала съдействие за изготвяне на
заключението, е приело за база при изчисляване на трудовото възнаграждение и
дължимите обезщетения справка от НАП.
Съдът е задължил ответника
да представи ведомости за заплати на ищеца, документи за изплатени/неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения, документи за внесени осигуровки и данъци
за сметка на работника, план график за дежурствата в обекта, книга за ежедневен
инструктаж, книга за предаване и приемане на охраняемия обект, на който е
работил ищеца за периода 01.01.2016г. до 31.03.2016г.,
заповед за труд по чл.121 от КТ, на осн. чл. 190, ал.1 ГПК, като му е указал,
че при неизпълнение в срок, съдът ще приеме за доказани онези факти, за които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно, че служителят е
полагал труд на смени, както и че е полагал нощен, извънреден труд и труд през официални празници
на посочените от него дати в рамките на заявения в исковата молба период, както
и че е начислил и сумата от по 2 лв. на ден за безплатна храна, на осн. чл. 161 ГПК. Така, доколкото ответникът не е представил исканите документи
съдът на осн. чл. 161 ГПК приема за доказани горните факти.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По исковете по чл.128, т.2
от КТ за заплащане на брутни трудови възнаграждение и по чл.86
от ЗЗД
По делото се установява от справка от масивите на НАП и съгл.
заключението попуснатата ССчЕ, че уговорено брутно трудово възнаграждение в размер
на 810 лева.
Ответникът не е твърдял и не е представил доказателства за заплатено на
работника трудово възнаграждение, поради което съдът приема, че такова се дължи
на ищеца за процесния период. По отношение размера на задължението, съдът
кредитира заключението на експертизата.
Експертът по ССЕ, сочи че
предвид несъответствията в подадената декл. Образец 1,
изчисленията в ССЕ са направени въз основа на данните от трудовия договор -
при трудово възнаграждение в размер на 270.00лв,/ месечно. Дължимото брутно трудово възнаграждение е в размер на
810.00лв. Осигурителните вноски са в размер на 104.49лв. Данък общ доход -
70.56лв. Нетно трудово възнаграждение -634.95лв.
Относно това какво възнаграждение в брутен размер или в нетна стойност
се дължи на ищеца, съдът посочва, че по силата на чл.272, ал.1, т.3 и т. 4 КТ
работодателят има задължението, предвидено в чл. 42, ал.5 ЗДДФЛ и чл. 6 от КСО да удържа от работника/ служителя
данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи
и без съгласието на работника или служителя, поради което е прието, че
задължението му към работника или служителя е в размера на остатъка от нетната
(чистата) сума за получаване. Когато по исков ред се търси неизплатеното от
работодателя трудово възнаграждение, е допустимо присъждане както на брутното
трудово възнаграждение, включващо дължимите данъци и осигуровки, така и на
чистото възнаграждение-без тези удръжки, но и при двете разрешения работникът
или служителят не може да получи реално частта от брутното трудово
възнаграждение, която съставлява
дължимите от него ДОД и осигурителни вноски. Това е така и в случая,
когато данъкът и осигурителните вноски са включени в присъдената сума, т.к. същите
са публични държавни вземания (чл.162,ал.2,т.1 ДОПК), а в изпълнителното
производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й се
от длъжника (работодателя) публични
вземания (чл.458 ГПК). Поради това съдебният изпълнител при събиране на
присъдено брутно трудово възнаграждение е длъжен да отдели сумите за заплащане
на тези публични задължения. В този смисъл решение №166/25.02.2010 г. по гр.д.
№ 220/2009 г. по описа на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
което е задължително за съдилищата при постановяване на с В настоящия
случай, ищецът претендира брутния размер.
Доколкото е ответникът е
създал пречки на експерта по ССчЕ, като е отказал да даде информация дали е
заплатил дължимите данъци и осигуровки на работника, съдът намира, че следва да
присъди остатъка от размера на неизплатеното основно възнаграждение за периода.
В този смисъл предявените искове се явяват основателни в посочения в ССЕ размер – 634,95лв. – нетно ТВ за периода и 188,53лв. –
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от дължимото основно ТВ за
всеки месец за времето от 01.01.2016г. до 31.03.2016г. вкл., считано от деня следващ падежа на всяко задължение /31-во число на
месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ. първо число на по-следващия
месец/ до 04.04.2019г.
По иска по чл.261 вр.
чл.128,т.2 от КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен
нощен труд и по чл.86 от ЗЗД
Съгласно чл. 261 КТ положеният
нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните, но не по- малко от
размерите определени от МС.
Работодателят не е оспорил
изложените в исковата молба твърдения, че работникът е полагал
нощен труд за времето от м.01.2016 г. до м.03.2016г.
вкл. С оглед неоказаното съдействие за изясняване
на фактите от значение за спора, на осн. чл. 161 ГПК, съдът приема претенцията
за доказана за сумата от 42 лева и обезщетението за забава за периода, посочен
в ИМ в размер на 12.78лв..
По исковете по чл.262, вр.чл.150 във
вр.с чл.128,т.2 от КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд и по чл.86 от ЗЗД
Съгласно чл. 262 от КТ
положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните, но
не по-малко от посочените в разпоредбата минимуми съобразно работа през работни/почивни
дни/празници/сумирано изчисляване на работното време.
Работодателят не е оспорил
изложените в исковата молба твърдения, че работникът е полагал извънреден труд
за времето от м.01.2016 г. до м.03.2016г. вкл. С оглед
предвид неоказаното съдействие от ответника за изясняване на фактите от значение
за спора, на осн. чл. 161 ГПК, съдът приема претенцията за доказана за сумата според
данните, предоставени от ищеца и изчисленията на ССЕ в размер от 78,51 лева. По
отношение размера на обезщетението за забава за периода съдът приема
претенцията за доказана за сумата от
24.62лева.
По исковете по чл.264 вр. чл.128,т.2 от КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен труд през
официални празници и по чл.86 от ЗЗД
Съгласно чл. 264 от КТ за
работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява
извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Работодателят не е оспорил
изложените в исковата молба твърдения, че работникът е полагал труд на официални празници. Работодателят не
представил на експерта заповеди за труд на официални празници, нито е
начислявал и заплащал такъв. Поради изложеното, претенцията се намира за
основателна за положен труд на 03.03.2016г. в установен от ССЕ размер от 18,41лв. По отношение размера на обезщетението
за забава за периода съдът приема претенцията за доказана за сумата от 5.62лева,
също установена от ССЕ.
По исковете по по чл.285, ал.1 от КТ
във вр. с чл.2, ал.2, т.1 и 2 от Наредба
№ 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда
за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за заплащане на стойността
на непредоставената на ищеца безплатна храна и по чл.86 от ЗЗД.
Съобразно
чл. 285, ал. 1 КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със
специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна
храна и /или добавки към храната, а условията и редът, при които те се
осигуряват са определени в НАРЕДБА № 11 от 21 декември
В чл. 4, ал.
2 вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата е посочено, че право да получат безплатна храна
и /или добавки към нея имат работниците работещи на 12-часов работен ден при
сумирано изчисляване на работното време за дните, през които са полагали труд
/чл. 4, ал. 1 от Наредба 11/21.12.2005г./.
Съдът, като
съобрази, че служителят е работил на 12-часов работен ден при сумирано
изчисляване на работното време, обстоятелство, което не се оспорва от
ответника, както и че работодателят не е ангажирал доказателства да е изпълнил
това си задължение, намира, че ищецът
има право да получи съобразно чл. 5, ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от 21
декември
Вещото лице
по допуснатата ССчЕ е изчислило сумите за храна на база 12 часови смени в
размер на 88,00 лева. Съответно дължимото обезщетение за забавено изпълнение се
равнява на 27,39 лева.
По исковете по чл.128, т.2
от КТ за заплащане на неизплатени допълнителни трудови възнаграждения за
придобит трудов стаж и професионален опит и чл.86 от ЗЗД
Работодателят не е оспорил
твърденията на ищеца, че му се дължи допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, нито е
ангажирал доказателства за заплащането на такова възнаграждение. Ето защо на ищеца
съдът приема претенцията за доказана за сумата от 22,68 лева трудови възнаграждения за придобит трудов
стаж и професионален опит за периода от м.01.2016г. до м.03.2016г.
и сумата от 6.90 лева за законна лихва върху горната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е
длъжен начислява във ведомостта и да плаща в установените срокове на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а
съгласно чл.270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено
друго.
В процесният трудов договор № 5321/24.04.2012г., е
договорено, че възнагражденията се изплащат еднократно всеки месец от 25-то
число до 30-то число за предходния/т.6 от договора/.
С оглед така договорения срок за изплащане на
трудовото възнаграждение, съдът намира за основателно възражението на ответника
за изтекла погасителна тригодишна давност, съгласно чл.358 ал.1 т.3 от КТ във
връзка с ал.2 т.2, за претендираните възнаграждения за м.01.2016г. и за
м.02.2016г.
При договорен падеж за плащане на дължимите по
трудовия договор възнаграждения 25-то до 30-то число на месеца, следващ отработения
от работника, възнагражденията за
първия и втория месец от процесния период – м.01.2016г. и м.02.2016г., е следвало да бъдат изплатени, както следва:
първото до 30-то число на м.02.2016г. и второто – до 30-то число на м.03.2016г.
С предявяване на иска за изплащането им на 04.04.2019г., същите следва да се
приемат за погасенш по давност и да се отхвърли исковата претенция в тези
части.
Според заключението на вещото лице по ССЕ дължимите възнаграждения по
исковите претенции за м.март 2016г., възлизат както следва:
Неплатено нетно ТВ за м.03.2016г. – 211,65лв., лихва за забава от 31-во
число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ.01-во число на
по-следващия месец до 04.04.2019г. – 61.04лв.
Неплатен нощен труд за м.03.2016г. – 15.50лв., лихва за забава от 31-во
число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ.01-во число на
по-следващия месец до 04.04.2019г. – 4,72лв.
Неплатен извънреден труд за м.март 2016г. – 32,22лв., лихва за забава от
31-во число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ.01-во число на
по-следващия месец до 04.04.2019г. – 9,85лв.
Неплатен извънреден труд в празнични дни – на 03.03.2016г. – 18,41лв.,
лихва за забава от 31-во число на месеца, следващ месеца на полагане на труд,
респ.01-во число на по-следващия месец до 04.04.2019г. – 5,62лв.
Неплатена безплатна храна за м.03.2016г. – 32,00лв., лихва за забава от
31-во число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ.01-во число на
по-следващия месец до 04.04.2019г. – 10,05лв.
Неплатени допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа,
придобит трудов стаж и професионален опит за м.03.2016 г - . 7.56 лв. и
лихва за
забава от 01.5.2016г. до подаване на иска –
04.04.2019г. - 2.24 лв.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски под форма на
заплатено адв.възнаграждение в размер общо на 1000.00лв.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски в размер на 147,71 лева, за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважените части от исковите претенции.
Предвид липсата на отправено искане от ответникът за присъждане на
разноски, съответно липсата на представени по делото доказателства за сторени
такива, не следва произнасяне за присъждане в негова полза на разноски на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна
такса съобразно с уважената част от
исковете в размер на 88,63 лева, както и сумата от 300
лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т.2 КТ, чл.
128 КТ вр. чл. 150 КТ, чл.128 КТ
вр. чл.261 КТ, чл. 128 КТ вр. чл. 262 КТ,
чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и / или добавки към нея, и чл. 86 от ЗЗД „В.Н.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К.Т.Ж.
ЕГН **********,***/адв.П.Т./, следните суми: 211,65 лева, представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение, дължимо за м.03.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за неплатени нетни трудови
възнаграждения за м.01.2016 и м.02.2016г. за горницата до претендираните
1610,95лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, ведно с лихва за забава от 31-во число на месеца, следващ месеца на
полагане на труд, респ.01-во число на по-следващия месец до 04.04.2019г. – 61.04лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
лихва за забава върху претендираните като неплатени нетни трудови
възнаграждения за горницата до претендираните 489,91лв.; сумата от 15,50 лева,
представляваща неплатен
нощен труд за м.03.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за неплатен нощен труд
за м.01.2016 и м.02.2016г. за горницата до претендираните 42,00лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, ведно
с лихва за забава от 31-во число на
месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ.01-во число на по-следващия
месец до 04.04.2019г. – 4,72лв., КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за забава върху неплатения нощен труд за
м.01.2016 и м.02.2016г. за горницата до претендираните 12,78лв.; сумата от 32,22 лева, представляваща
неплатен извънреден труд за м.март 2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
неплатен извънреден труд за м.01.2016 и м.02.2016г. за горницата до
претендираните 228,20лв. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 04.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с лихва за забава от 31-во число
на месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ.01-во число на по-следващия
месец до 04.04.2019г. – 9,85лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за начисляване
на мораторни лихви за неплатен извънреден труд за м.01.2016 и м.02.2016г. за
горницата до претендираните 70,00лв.; сумата от 18,41 лева, представляваща
неплатен извънреден труд за официален празник – 03.03.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за неплатен извънреден труд на официален празник - на 03.03.2016г.
за горницата до претендираните 57,27лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с лихва за забава от 31-во число
на месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ.01-во число на по-следващия
месец до 04.04.2019г. – 5,62лв.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
мораторна лихва върху неплатен извънреден труд на официален празник -
03.03.2016г. за горницата до претендираните 16,94лв.; сумата от 32,00 лева,
представляваща незаплатена стойност на безплатна храна за
м.март 2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за неплатена стойност на безплатна
храна за м.01.2016 и м.02.2016г. за горницата до претендираните 90,00лв. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, ведно
с лихва за забава от 31-во число на месеца, следващ месеца на полагане на
труд, респ.01-во число на по-следващия месец до 04.04.2019г. – 10,05лв.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторни лихви върху неплатените суми за безплатна храна за м.01.2016 и м.02.2016г. за
горницата до претендираните 28,89лв.; сумата
от 7,56 лева, представляваща незаплатена стойност на допълнителни
трудови възнаграждения за продължителна работа, придобит трудов стаж и
професионален опит за м.март 2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
незаплатена стойност на допълнителни трудови възнаграждения за продължителна
работа, придобит трудов стаж и професионален опит за м.01.2016 и м.02.2016г. за
горницата до претендираните 22,68лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, ведно
с лихва за забава от 01.5.2016г. до подаване на иска –
04.04.2019г. - 2.24 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихви за забава върху незаплатена стойност
на допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа, придобит трудов
стаж и професионален опит за горницата до претендираните 6,90лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „В.Н.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К.Т.Ж.
ЕГН **********,***/адв.П.Т./, сумата 147,71лева, съставляваща съразмерна на уважените части от исковите
претенции адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „В.Н.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 88,63 лева, съставляваща дължима по делото държавна
такса, съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и сумата от 300 лева, представляващи
заплатен депозит от бюджета на съда ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително
изпълнение, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: