Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 28.10.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 939 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от С.Д.Г.,
ЕГН: **********, чрез адвокат Ц.Д., против
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3510.49лева,
представляваща корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за обект,
находящ се в ********, за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г., за която е
издадена фактура № ********** от
23.04.2019 г. за клиентски № ********** и абонатен № **********.
Ищецът твърди, че в недвижим
имот, находящ се в ********, се доставя електрическа енергия по партида с
клиентски № ********** и абонатен № **********, която ищецът заплаща на
ответното дружество “Енерго-Про Продажби” АД, с което са в договорни отношения
по силата на договор за продажба на електроенергия. При заплащане на
ежемесечните си задължения към ответното дружество ищецът установил, че има
начислена сума в размер 3510.49 лв. Тъй като никога досега не било потребявано
толкова огромно количество ел.енергия за стойността на процесната сума, абонатът
посетил център за обслужване на клиенти, за да извърши проверка относно
процесната фактура. На гише в ЦОК — гр. Варна служителите на ответното
дружество му обяснили, че процесната сума се дължи на годно правно основание и
следва да се заплати в посочения срок. Също така обяснили, че сумата е
начислена въз основа на представени от електроразпределителното дружество
“Енерго - Про Мрежи” АД (с ново наименование „Електроразпределение-Север“ АД за
краткост - ЕРП Север) документи. При поискване на цитираните документи
служителят заявил, че следва да се заплати такса от абоната, за да получи
същите в противен случай, не могат да се предоставят. Единствено като
информация е разяснено на абоната, че на дата 21.03.2018 г. представители на
дружеството собственик на електроразпределителната мрежа са извършили проверка
на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на процесния
обект, като са отчитали показанията на електромера в процесния обект. Въз
основа на това бил съставен Констативен протокол, приспазване изискванията на
общите условия на „ЕРП Север“ АД. Протоколът бил изпратен до абоната. От
ответното дружество обяснили още, че корекцията се извършва на годно правно
основание, което породило голямо съмнение у ищеца относно верността на така
предоставената информация. Потребителят поискал да му бъде предоставена и
процесната фактура с № ********** от дата 23.04.2019г., но отново ответното
дружество отказало с аргумент, че това е заплатена услуга и следва да се
заплати такса за издаване на счетоводния документ. След няколко дни ищецът получил
писмо с изх.№52355_КП1301325 от 23.04.2019 г., с което ответното дружество
изпратило на абоната процесната фактура, която е издадена въз основа на
приложена справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване ел.енергия за стар период от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. Към
писмото било приложено и Становище за начисление на електрическа енергия от
дата 18.04.2019 г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз основа на
софтуерно прочитане на паметта на СТИ. Ищецът не бил съгласен с така
начислената сума и на 02.05.2019 г. депозирал възражение против процесната
фактура № ********** от 23.04.2019 г. в ответното дружество “Енерго - Про
Продажби” АД и до „ЕРП Север” АД, което му е издало документа, въз основа на
който е начислено процесното количество ел. енергия, но до предявяване на иска
не получил отговор.
На самата
проверка и демонтаж на процесното СТИ титулярът не е присъствал, не е
присъствал и представител по закон или пълномощие, не му е изпратен своевременно
и в кратък срок протоколът. Не е уведомен за проверката, както и му е отказано
да бъдат предоставени документи, в които е отразена самата тя. Претендира се от ответника едно служебно начислено количество ел. енергия за неясен
период по още по-неясна
цена, която е начислена без каквото и да е правно
основание. Счита така начислената сума за недължима.
В евентуалност счита, че ако е имало някаква неизправност в електромера,
то може да се предполага, че тя е възникнала след демонтажа на същия. Счита, че
единствено и само собственикът на СТИ - “ЕРП Север” АД или производителят на
същото притежават ресурса от лица със специални знания, специализирана техника
и софтуер да осъществяват външна намеса в програмирането на софтуера на СТИ,
както и да го параметризират по какъвто същите желаят начин. Според ищеца възможно
е и процесната вещ СТИ да е повредена още със самото ѝ монтиране. Оспорва
основанието, въз основа на което ответникът претендира от ищеца последният да
му заплати процесната сума, както и че ответникът е доставил процесната стока,
а ищецът я е потребил за процесния период. Счита, че основанието за начисляване на процесната сума, въз основа на
справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване
електрическата енергия, е неправилно и незаконособразно поради следното: между
потребителя и ответника са налице облигационни отношения, които се регулират от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, както и от
законови и подзаконови нормативни актове. Доставяната стока - ел. енергия, е
движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на
договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото
ответникът е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи
заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В
действащите през процесния период разпоредби на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. и Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Енерго-Про Мрежи
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-О6О/ 07.11.2007г., изм. и доп. с Решение
ОУ-004/06.04.2009 г., при които се извършва продажбата на ел. енергия, не се съдържа ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка. В Закона за енергетиката, в сила
от 17.07.2012 г., се предвижда възможност да бъдат извършени корекции на сметки
на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия (по аргумент от чл. 98а, ал.2, т.6 вр. чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ) при
спазване на приетите от КЕВР Правила за измерване на количествата електрическа
енергия (ПИКЕЕ - чл. 83, ал.2 от ЗЕ), каквито към настоящия момент липсват
поради окончателната им отмяна с Решение № 13691 от 08.11.2018 г., постановено
по адм. д. № 4785 по описа за 2018 г. на Върховния
административен съд, Петчленен състав - I колегия, с което се потвръждава
изцяло Решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879 по описа
за 2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. На следващо
място се твърди, че корекцията на сметка е извършена поради неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия от поставеното СТИ
на обекта, но според действащото законодателство (чл. 120, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 28, ал. 8 от Наредба № 6/09.06.2004 г.) средствата за
търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи
за отклонения в измерването. Сочи, че в случая не е ясно дали е установено
неправомерно въздействие или нерегламентиран достъп до СТИ, или извършването на
такава манипулация върху уреда, която се отразява в способността за точното и
коректно измерване на реално консумираната енергия. Излага, че предвид
обстоятелството, че абонатът реално не използва
тези средства за измерване на консумираната електроенергия, за
потребителя няма определени от закона права и задължения, свързани с
експлоатацията на уреда. От това в никакъв случай доставчикът не черпи права,
защото задължението да поддържа уреда в
изправност е единствено и само негово. Сочи, че съгласно чл. 25, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕМ /отм. с Решение № 595 от 17.01.2017 г. на ВАС/ СТИ е
собственост на фирмата доставчик на ел.енергия, което е монтирано в
ел.табло/шкаф, същото е извън границите на имота и ищецът няма достъп до него,
както и няма вменено от закона или договора задължение да го охранява. Точно
обратното, предвид разпоредбата на чл.18 от ПИКЕЕ. С оглед на това намира, че е
недопустимо, без да е доказана вина на
абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да
се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за
минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и
потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната
страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили
за съконтрагента ѝ вреди. Счита, че за ответното дружество не съществува
потестативното право да внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното
правоотношение между страните без съгласието на потребителя, като при липса на
доказано виновно поведение на абоната и без да е доказано реално потребление, е
начислило и иска заплащане на процесната сума. Въз основа на това намира, че в
действащата законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на
сметките на потребителите, като всички действия извършени от ответното
дружество са в нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при
произволно определяне размера на исковата сума. Съгласно Закона електрическата
енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите
правила при договор за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално
предоставена стока. Позовава се на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от
05.04.2006 г. на Европейския парламент. Счита, че за ответното дружество не е
регламентиран ред, по който да извършва проверки и корекционни процедури по
сметки за минал период на абонатите си. Твърди, че разпоредбата на чл. 38, ал.
3 от действащите за процесния период Общи условия на електроразпределителното
дружество се явява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 14 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва да се счита за неписана. Оспорва документите,
въз основа на които е начислена процесната сума, а именно Констативен протокол за извършена техническа
проверка на „ЕРП Север“ АД, като твърди, че при съставянето на КП
са допуснати нарушения - на самата проверка и демонтаж на процесния електромер
не е присъствал абоната или негов представител /по пълномощие или по закон/, не
е съставен в присъствието на двама независими свидетели. Оспорва Становище за начисление на електрическа
енергия от дата 18.04.2019 г. Оспорва, че за посочения в него
период от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. е потребено количеството от 19935 квтч
ел.енергия от ищеца, като твърди, че удостовереното в документа фактическо
положение не съответства на действителното. Оспорва и посоченото основание за корекция, а именно софтуерно прочитане на паметта
на СТИ, като оспорва както лицензията на този софтуер, така и неговото
съществуване. Счита, че този документ не отговаря формално на чл.
180 от ГПК, тъй като в него не е посочено кои са авторите на този документ. Оспорва
изцяло фактура № ********** от дата
23.04.2019 г. на стойност 3510.49 лева с ДДС и по - точно оспорва периода, за
който е начислена, оспорва начислените служебно квтч ел.енергия, както и
оспорва крайната цена в лева за квтч, като счита, че цената е определена
незаконосъобразно, количеството ел. енергия не е доставено до имота на ищеца,
както и същият не го е потребил в периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. Оспорва,
че този документ е издаден в съответствие със Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и в посочените в него срокове. По тези
съображения моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез своя процесуален представител поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение. В писмена защита, представена в дадения от съда
срок, излага подробни съображения в подкрепа на твърденията за недоказаност по
основание и размер на начислената и претендирана за плащане от ответното
дружество като дължима цена на доставена
и потребена от абоната ел. енергия, установена в резултат на едностранно
извършена корекция на сметката на ищеца за релевирания период, както и по въпроса за отговорността
на абоната в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника „Енерго –
Про Продажби” АД, чрез адвокат Н.Г., в който твърди, че сумата е начислена правомерно на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не
оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника за доставката
и ползването на ел. енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена
проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол. Посочва, че на
21.03.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца в присъствието на
член от домакинството на абоната и един независим свидетел. Твърди, че
„Електроразпределение Север“ АД е дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това № Л – 138-07/13.08.2004 г., издадена от
ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителни мрежи по смисъла на § 1, т.
34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване
според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на
място на измервателната система и на СТИ. Твърди, че на СТИ се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него и че дружеството следи за техническото състояние
на измервателните уреди. За извършената проверка е съставен Констативен
протокол № 1301325, процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов,
поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 285430 и е предоставен
за метрологична експертиза в БИМ. Експертизата е извършена от БИМ, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, регионален отдел – Русе. За извършената
експертиза е съставен Констативен протокол № 585/12.04.2019 г. При софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на
преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 19935.359 квтч., която не е
визуализирана на дисплея. Сочи, че този тип вмешателство има за цел част от
консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализира на електромера и че при ежемесечно отчитане на количеството ел.
енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в
невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с
който инкасаторите не разполагат. Сочи, че на 18.04.2019 г.
„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на ел.
енергия и конкретизиране размера на оспореното вземане. Било установено точното
количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. –
19935квтч. На 23.04.2019 г. „Енерго – Про Продажби“ АД е издало фактура №
**********, с което е определена цена на реално консумираната електрическа
енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 3510.49 лева. С писма от
„Електроразпределение Север“ АД /изх. № 52355/19.04.2019 г./ и от „Енерго – Про
Продажби“ АД /изх. № 52355/23.04.2019 г./ са приложени констативният протокол
от техническата проверка и фактурата. Твърди, че въпреки че е извършена
корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия, натрупана в
невизуализирания регистър, е реално доставена и потребена от потребителя, но
същата не е заплатена от него. Счита, че същата се дължи от ищеца на основание
чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. С оглед
изложеното моли съда, в случай че приеме за неприложима разпоредбата на чл. 50
от ПИКЕЕ, да отхвърли иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се
касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане
се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко
– продажба на ел. енергия, в който смисъл е и решение № 150/26.06.2019 г. по г.
д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание
ответникът, чрез неговия процесуален представител, поддържа отговора. Моли за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна
защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава предвидения в
Наредба № 1 минимум.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на електроенергия, че е извършена проверка на изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол, че в резултат на констатациите е
извършена корекция на количеството потребена ел. енергия в сметката на абоната
и че ответникът е издал фактура за процесната сума.
От представения по делото
Констативен протокол № 1301325/21.03.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка на СТИ за обекта
на потребление на ищеца, находящ се в ********, при която са установени
показания за нощна тарифа – 003048 и дневна тарифа – 006434, и че тарифният
превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано
и предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е запечатан в
индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 285430. Протоколът е подписан от
служителите, извършили проверката, дъщерята на абоната и един свидетел.
От Констативен протокол № 585/12.04.2019
г. на БИМ, Регионален отдел - Русе се установява, че статичен еднофазен
двутарифен електромер Тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO, производител „ISKRA”, е представен за проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба
№ 285430. При проверка на техническите изисквания е установено, че липсват
механични дефекти на кутията, на
клемите, на клемния блок на електромера и че са налице необходимите обозначения
на табелката на електромера. Същият е с оценено съответствие. При проверка на
точността му е установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите
на изхода за проверка и при продължително включване с отчитане на показващото
устройство, грешката е в рамките на допустимата. Вграденият часовник показва правилно относно
реалното време и датата е вярна. При софтуерно четене
е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 019935.359 квтч, която не е визуализирана
на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, но електромерът не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е
изготвено становище от 18.04.2019 г. на
„Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително
общо количество ел. енергия в размер на 19935 квтч. за периода от 22.03.2017
г. до 21.03.2018 г., представляващо корекция, извършена след софтуерен прочит на паметта на
СТИ.
С фактура № ********** от 23.04.2019 г. за клиентския номер
на ищеца е начислена сумата 3510,49лева, представляваща цена на
ел. енергия за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца се установява, че за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. по партидата на ищеца
са начислени 19935 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 12.07.2019
г. се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 52355/19.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от
констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената корекция, за което
няма данни да е получено от ищеца, видно от приложеното по делото известие за
доставяне.
С писмо изх. № 52355/23.04.2019 г. от „Енерго –
Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция на сметката № **********
от 23.04.2019 г., получено от същия на 02.05.2019 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне.
С молба вх.
№ 5119/09.09.2019 г. от третото задължено лице „Електроразпределение
Север” АД е представен протокол за монтаж № 11155370
от 29.03.2016 г. се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са
монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. № 1114021666143394
с отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането
му са нулеви.
От приетото по делото заключение на вещо лице Н.В., оспорено
от ищеца, чрез неговия процесуален представител, в частта му по т. 2 относно наличие
на техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел.
енергия, определени в чл. 50 от ПИКЕЕ, се установява, че процесният електромер
тип: МЕ 162 - „ISKRA” с фабр. № 1114021666143394
е произведен през 2016 г., като същата година е минал задължителната проверка
за годност в БИМ. Срокът му на метрологична годност е 6 години и изтича пред 2022
г. Към датата на проверката – 21.03.2018 г. уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел. енергия. Вещото лице отбелязва, че извършеното
неправомерно претарифиране на отделните регистри е с цел неотчитане в пълен
обем по двата видими такива : 1.8.1 – нощна енергия и 1.8.2 – дневна енергия.
Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания вследствие на
консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития
регистър 1.8.3. Така електромерът е отчел цялото количество на потребената ел.
енергия в обекта. Ел. енергията, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 19935 квтч
е отчетена от процесния СТИ. Електромерът тип МЕ 162 „ISKRA” е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел. енергия по
двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Според вещото лице
натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено
там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по
отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера.
Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества ел. енергия по нощна и
дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в
скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при
редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Съществуват данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ, доказано от
независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел. енергия в регистър
1.8.3 е възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че в протокола за монтаж на
процесния електромер са отразени нулеви показатели по тарифи 1.8.1 и 1.8.2,
което означава, че електромерът е нов, не е бил включван в ел. мрежа и
съответно няма как да е въздействано върху него. За да се извърши някакво
въздействие върху него, той трябва да се захрани с електричество. От данните по
видимите регистри при монтажа прави извод, че и останалите скрити регистри също
са били нулеви. Пояснява, че щом в протокола за проверката служителите не са отразили
констатирани показатели в скрития регистър, това означава, че те не са
разполагали с лаптоп и четяща глава, за да могат да извършат проверка и на
скритите регистри. При проверката, която вещото лице е извършило в БИМ относно
липсата на констатации за наличие на показания в нулевия регистър, му било
отговорено, че такава била практиката. Пояснява, че не могат да се
установят две неща: 1. началният момент, когато е започнало вмешателството и 2.
в кой часови диапазон на денонощието е станало това пренасочване на ел. енергия
към скрития регистър.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основният спорен въпрос в
отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена
електроенергия за релевирания период и в частност - извършена ли е реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от
абоната.
Съществуващите договорни отношения между ответника и ищеца се
регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка
и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на
ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен
вестник“, брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500
от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на
ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението
е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195,
ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т. е. няма обратно действие. Според чл.
195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган
/в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение.
Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от
отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на
ВАС относно извършената на 21.03.2018 г. проверка на средството за търговско
измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане
на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.
Като извод се налага, че едностранната
корекцията на оператора е допустима при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява
обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Не е налице
основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че
преизчислението в случая е направено въз основа на данни, които не се
визуализират при редовен отчет, изведени от ответника по скрит и недостъпен за
потребителя начин, без да е установено реалното преминало количество ел.
енергия за времето от допускане на грешката до установяването ѝ. В
изготвеното становище за начисляване на ел. енергия е посочено, че
допълнителното количество ел. енергия е начислено след софтуерно прочитане на
паметта на СТИ, но резултатите от този прочит не са представени по делото. Така
начисленото за доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което според
вещото лице е резултат на външна намеса в тарифната схема на СТИ. Последният извод е базиран единствено на разчитането на
констатациите на БИМ и техническите познания на вещото лице, т. е. без да е
изследвано от него самото СТИ. Дори да се
приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно момента на
извършването ѝ, а още по - малко такива, от които да следва извод, че тя е
резултат на виновни действия на потребителя. В договорните отношения
между страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната
отговорност. Обективната отговорност, по принцип е изключение, доколкото
ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение. С оглед на това нейното уреждане в правна норма е правомощие
единствено на законодателя. Такава норма, предвиждаща обективна /безвиновна/
отговорност
на потребителя на ел. енергия, не
се съдържа в ЗЕ.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че към датата на
монтажа на процесния електромер /29.03.2016 г./ същият е бил с нулеви показания
за дневна и нощна тарифи, не може да обуслови извод, че начисленото количество
ел. енергия е реално потребено от абоната, тъй като не е налице яснота какво е
било показанието в регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се
приеме, че начисленото в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е потребено, по
делото не е установено в кой часови диапазон то е доставяно и потребявано,
респ. за какъв период от време. Липсата на техническа възможност да се
определи реално консумираното количество ел. енергия през различните времеви
периоди за една година назад от датата на демонтажа на процесното СТИ, води до
невъзможността правилно да се остойности допълнително начисленото количество
ел. енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител.
При липса на доказателства за виновно поведение
на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени
последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за
техническо измерване. Дори да се касае за реално доставено количество, то
дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира
неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от
време, който не е ясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични
проверки и отчитане на СТИ, като периодът на доставката е част от основанието,
въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи
цената. Начисляването, извършено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи,
което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество
ел. енергия.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
към които да препраща чл. 83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно
начисляване на допълнително количество електроенергия по партида на абонат не
би могло да се осъществи. Общите правила за доказване на определени факти в
случая са неприложими, поради спецификата на отношенията между доставчик и
потребител, които се регулират от специални закони и в която регулация
задължително участва Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би
било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено
на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния
закон, така и в общите граждански закони.
Законовата възможност за едностранна
корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично
начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо
само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че
ответното дружество не проведе пълно и главно доказване относно
основанието, въз основа което е извършило начисляване на допълнително
количество ел. енергия за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г. в размер
на 19935 квтч, което води до извод, че искът е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на делото ищецът
има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено
своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се
претендират разноски за платена държавна такса в размер на 145.50лева за
завеждане на делото и издаване на съдебно удостоверение и 600.00лева за платено
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
прекомерно. Съдът намира направеното искане за частично основателно. В случая,
с оглед заявения материален интерес от 3510.49лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 475.73лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ищецът е заплатил
възнаграждение за един адвокат в размер на 600лева, която сума съдът намира, че,
предвид фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде редуцирана
до размер близък до минималния, а именно – 525.00лева. Ето защо и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 670.50лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ********, сумата 3510.49лева /три хиляди петстотин и десет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 23.04.2019 г., начислена след
корекция на сметката за периода от 22.03.2017 г. до 21.03.2018 г., за обект на
потребление, находящ се в ********, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********, да заплати на С.Д.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 670.50лева /шестстотин и седемдесет
лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за производството, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: