РЕШЕНИЕ
№ 9622
гр. .., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Св. Л.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110133484 по
описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответниците Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К., в качеството им на наследници по закон на В.
Г.ев К., починал на 23.04.2020 г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не
са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както
следва: 94,45 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
31.10.2020 г.; 27,26 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г., 5,88 лв., представляваща
главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020
г. (а не 30.10.2020 г., както е прието с доклада по делото, доколкото м. октомври 2020 г. е с
31, а не с 30 дни), както и 1,59 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2023 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
16.06.2023 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на Ц. М. К.
– 4/6, а именно: 62,97 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода
1
от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., 18,13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г.; 3,92 лв.,
представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., (а не 30.10.2020 г., както е прието с доклада по делото,
доколкото м. октомври 2020 г. е с 31, а не с 30 дни), както и 1,05 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
16.10.2020 г. до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 16.06.2023 г. до окончателното им заплащане, по
отношение на Г. В. К. – 1/6, а именно: 15,74 лв., представляваща главница за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г.; 4,53 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
17.05.2023 г., 0,98 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение
за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., (а не 30.10.2020 г., както е прието с доклада по
делото, доколкото м. октомври 2020 г. е с 31, а не с 30 дни), както и 0,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2023 г. до
окончателното им заплащане, по отношение на Д. В. К. – 1/6, а именно: 15,74 лв.,
представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
31.10.2020 г., 4,53 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г., 0,98 лв., представляваща главница за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., (а не
30.10.2020 г., както е прието с доклада по делото, доколкото м. октомври 2020 г. е с 31, а не
с 30 дни), както и 0,27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
16.06.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Правят възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. Оспорват и
акцесорната претенция за лихва за забава, тъй като не са представени доказателства за
отправена покана към наследниците на В. Г.ев К.. Поддържат, че ответницата Д. К. е подала
молба – декларация за откриване на партида на нейно име. Сочат, че не са уведомявани на
по-ранен етап за възникването на задължения на наследодателя им, а едва получавайки
препис от исковата молба по настоящото дело. Оспорват да са налице неплатени задължения
към ищеца, позовавайки се на представената от тях фактура № **********, отнасяща се за
отчетен период 01.06.2023 г. – 30.06.2023 г. Сочат, че добросъвестно са изпълнили
задълженията си по чл. 63 от ОУ, което считат за самостоятелно основание за недължимост
на исковите суми, доколкото не са уведомени за наличието на задължения на наследодателя
им към момента на прехвърляне на партидата. Оспорват разпределението и отчитането на
топлинна енергия да е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба и на
база реално потребена такава, тъй като това е ставало по прогнозни данни на база
максимален специфичен разход на сградата, без реално да е отчитано количеството
консумирана топлинна енергия за обекта. Навеждат доводи за допуснати нарушения на чл.
13 от Директива № 2006/32/ЕО. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – заповед № РД-41-1442/07.08.1986 г. на ИК на СНС, акт
за сключен граждански брак № 621/16.10.1988 г. и удостоверение за наследници с изх. №
РНД23-УФ01-796/3/26.06.2023 г. и др. съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответниците Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. се легитимират като съсобственици на
процесния недвижим имот при следните квоти – по 1/3 всеки, респ. същите следва да
отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-
напред, от съдържанието на представената заповед № РД-41-1442/07.08.1986 г. на ИК на
СНС (л. 96 от делото) се установява, че на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) В. Г. К. е бил
обезщетен за отчужден по реда ЗТСУ негов личен имот, като е признат за собственик на
апартамент (жилище) № 82, находящ се в ...., вх. В, ет. 7, заедно с мазе № 20 и 5,585 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Когато се
дължи разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, тя се
заплаща по ред и начин, определени с ППЗТСУ (отм.), а ако разликата не бъде внесена
органът по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) отменя първоначалната заповед за обезщетяване и
обезщетява правоимащия с отстъпване на имот с по-малка стойност – арг. ал. 2 и ал. 3 на чл.
103 от ЗТСУ (отм.). В случая, по делото не се твърди, а и не се доказва заповед № РД-41-
1442/07.08.1986 г. на ИК на СНС да е била обжалвана от заинтересованите лица по реда на
чл. 138 и сл. ЗТСУ (отм.), респ. същата да е била отменена поради неплащане на разликата
между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот в случай, че такава е
била налице. Ето защо, съдът приема, че на основание заповед № РД-41-171/16.01.1984 г.
посоченото лице е станало собственик на отстъпения му като обезщетение имот. В същото
време обаче, по делото няма данни към момента на осъществяване на отчуждителната
процедура В. Г. К. да е бил в брак, поради което съдът приема, че апартаментът, предмет на
същата, е станал негова изключителна собственост. На следващо, място от удостоверение за
наследници с изх. № РНД23-УФ01-796/3/26.06.2023 г. (л. 33 от делото) става ясно, че В. Г.
К. е починал на 23.04.2020 г., оставяйки за свои наследници по закон – Ц. М. К. - съпруга, Г.
В. К. – син и Д. В. К. – син, като при липсата на данни по делото относно осъществяването
до смъртта на юридически факти, довели до промяна в правата върху него, съдът приема, че
3
процесният апартамент № 82 е бил част от наследствената маса на наследодателя, при което
може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство всяко едно от
посочените лица е станало носител на по 1/3 идеална част от правото на собственост върху
него – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН. Изрично с протоколно определение от 01.02.2024 г. съдът е
допълнил доклада по делото, указвайки на ищеца, че не сочи доказателства относно
твърдяния от него обем от права в съсобствеността на ответниците при посочените в
исковата молба квоти, но въпреки това от негова страна не са ангажирани доказателства в
тази насока. Точно обратното, от данните, удостоверени в представения акт за сключен
граждански брак от 16.10.1988 г. (л. 126 от делото), става ясно, че брачната връзка между В.
Г. К. и ответницата Ц. М. К. е възникнала повече от 2 години след приключване на
отчуждителната процедура по силата на горната заповед № РД-41-1442/07.08.1986 г. на ИК
на СНС. В случая, такъв не следва и от данните, удостоверени в представеното
удостоверение за наследници, че след смъртта си на 23.04.2020 г. В. Г. К. оставя за свой
наследник по закон и съпруга – Ц. М. К., тъй като сам по себе си този факт не свидетелства,
че това е било така и към момента на придобиване на процесния апартамент № 82, още
повече, че по делото се установи, че бракът помежду им е сключен по-късно. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането
произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по
силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на
наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис
или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело №
70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответниците Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. не
твърдят и не доказват да са приели наследството на В. Г. К. по опис, или да са се отказали от
него, поради което се налага извод, че след смъртта му на 23.04.2020 г. на основание
наследствено правоприемство всеки един от тях е придобил съответна идеална част от
правото на собственост върху процесното жилище, а именно: по 1/3. По делото няма данни
относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в
правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. именно ответниците се явяват активно легитимирани да
отговарят за процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността – по 1/3
всеки. За периода от 01.05.2019 г. до 23.04.2020 г. (смъртта на наследодателя К.) това е така,
доколкото те следва да отговарят за включените в наследствената му маса задължения, а за
периода от 24.04.2020 г. до 31.10.2020 г. това е така в качеството им на собственици на
жилището, придобивайки го на основание наследствено правоприемство след смъртта на
наследодателя им, доколкото същото е било част от наследствената му маса. Следва да се
отбележи още, че ирелевантно за възникване на качеството потребител на топлинна енергия
е обстоятелството на чие име се води партида с аб. № 301112, доколкото този въпрос има
само вътрешносчетоводно значение при ищеца, а освен това не става ясно кога е открита тя
на името на един от ответниците. Действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката е ясна и категорична, като тя свързва качеството потребител на топлинна
енергия единствено с титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване, като първото измежду двете е установено по делото, а да се приеме обратното
означава, че да се дерогира установената законова уредба в тази насока.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
4
доказва ответниците, респ. приживе наследодателят им, да са възразили срещу прилаганите
от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение
с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия
период те са били носители на съответна идеална част от правото на собственост върху
процесния апартамент № 82 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 12.11.2001 г., списък към него и
договор № 1856/12.09.2002 г. (л. 11-13 от делото), данните, отразени в представените
изравнителни сметки и протоколи за отчет (л. 107-109 от делото), както и изводите в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е била възложена и извършвана от
третото лице – помагач - „..... (тогава „....).
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата
– етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е измервана чрез определено от ЗЕ средство
за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния
период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и
сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така,
сумите за отопление на имота са формирани въз основа на данните от 4 броя отоплителни
тела, които са редовно отчетени, тези за битово гореща вода са начислявани по данни от 2
броя водомера, които също са редовно отчетени, съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61,
ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 188 куб.
м. и този на етажната собственост – 3 270 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през
5
процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на
реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. възлиза на 409,67 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури (249,82 лв.) и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки (159,85 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ответниците, които носят тежестта, не
доказват възраженията си за допуснати нарушения в отчитането на топлинната енергия,
което да е довело до завишаване на сумите за топлинна енергия. Нещо повече, по делото не
се твърди, а и не се доказва те да са се възползвали от възможността за отправяне на
рекламация (възражения) по отчета на показанията на уредите, да искат допълнителен отчет
на уредите или да са оспорили начина на разпределение на топлинната енергия в
изравнителната сметка в срока по чл. 70, ал. 8 от горната Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
за топлоснабдяването.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума ответниците Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. дължат да заплатят, като в тази връзка
бъде разгледано своевременно релевираното от всеки от тях възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на
16.06.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 16.06.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който
се отнасят. Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност на
вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., тъй като най-късното месечно
задължение – това за м.04.2020 г. е станало изискуемо на 15.06.2020 г., т. е. преди 16.06.2020
г., поради което то, както и предхождащите го такива, включени в рамките на исковия
период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2020 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
6
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде
определен въз основа изчисления по-горе по реда на чл. 162 ГПК такъв от 409,67 лв.,
отразяващ реално доставената и потребена такава. От тази сума следва да се приспаднат
сумите, които са погасени по давност за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., които
предвид данните по таблици № 4 и № 5 от заключението, отразяващи фактурираното
количество топлинна енергия за процесния период и годишното изравнение след края на
отчетния такъв, възлизат на 386,33 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл.
162 ГПК, съдът приема, че размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., които прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, възлиза на 23,34 лв. (409,67 лв. - 386,33 лв.). Ето защо, при
съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/3, Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. се
явяват задължени за сумата от по 7,78 лв. всеки (1/3 от 23,34 лв.). При това положение
предявеният срещу Ц. М. К. главен иск за цена на топлинна енергия е основателен до
размера от 7,78 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., като следва да се отхвърли
за разликата до пълния предявен размер от 62,97 лв., или за размера от 55,19 лв., и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Предявените срещу Г. В. К. и Д. В. К. искове за
цена на топлинна енергия са основателни до размера от 7,78 лв. и за периода от 01.05.2020 г.
до 31.10.2020 г., като следва да се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от
15,74 лв., или за размера от 7,96 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 5,88 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответниците. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между .... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което
най-ранното месечно задължението, включено в исковия период – това за м.08.2020 г. се
счита за възникнало на 31.08.2020 г., или същото е станало изискуемо на 01.09.2020 г., т. е.
7
след 16.06.2020 г., поради което то не е обхванато от изтекла погасителна давност. Отново
при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/3, Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В.
К. се явяват задължени за сумата от по 1,96 лв. всеки (1/3 от 5,88 лв.). При това положение
предявеният срещу Ц. М. К. главен иск за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г. следва да се уважи до размера от 1,96 лв., като следва да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3,92 лв., или за размера от 1,96 лв., а
предявените срещу Г. В. К. и Д. В. К. такива следва да се уважат изцяло в пълните заявени
размери от по 0,98 лв. за всеки от тях.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.06.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
11883/2019 г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху задълженията за цена на топлинна енергия в
общ размер на 23,34 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., попадащи в обхвата на
общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 9,06 лв., начислена за претендирания
период от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г. Отново при съобразяване на дълга на ответниците –
по 1/3, Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. се явяват задължени за сумата от по 3,02 лв. всеки. При
това положение предявеният срещу Ц. М. К. акцесорен иск за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г. следва да
се уважи до размера от 3,02 лв., като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 18,13 лв., или за размера от 15,11 лв., а предявените срещу Г. В. К. и Д. В. К.
такива следва да се уважат до размера от по 3,02 лв. за всеки от тях, като се отхвърлят за
разликата до пълния предявен размер от 4,53 лв., или за размера от 1,51 лв. за всеки от тях.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба – 16.06.2023 г. и касаеща процесния
период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от общо 1,59 лв.,
начислена за периода от 16.10.2020 г. до 17.05.2023 г., се явява неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, които възлизат на 137,79 лв. – платена
държавна такса, депозит за СТЕ, платена държавна такса за издаване на 1 брой СУ и
8
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в минимален размер на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалните му представители, материалния интерес по делото,
както и липсата на фактическа и правна сложност на същото. При това положение всеки
един от ответниците Ц. М. К., Г. В. К. и Д. В. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от по 45,93 лв. (1/3 от 137,79 лв.) – разноски по делото. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които възлизат на 281,47 лв. -
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 01.10.2023 г., в който е отбелязано,
че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. М. К., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на ....., ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 7,78 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г.;
сумата от 1,96 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба - 16.06.2023 г. до окончателното им заплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3,02 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 7,78 лв. до пълния предявен размер от 62,97 лв., или за размера от 55,19 лв., и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; иска за лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3,02 лв. до пълния предявен размер
от 18,13 лв., или за размера от 15,11 лв., както и иска за лихва за забава върху главницата за
цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,05 лв. за периода от 16.10.2020 г. до
17.05.2023 г.
ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 7,78 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г.;
сумата от 0,98 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба - 16.06.2023 г. до окончателното им заплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3,02 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 7,78 лв. до пълния предявен размер от 15,74 лв., или за размера от 7,96 лв., и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; иска за лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3,02 лв. до пълния предявен размер
от 4,53 лв., или за размера от 1,51 лв., както и иска за лихва за забава върху главницата за
цена на услуга за дялово разпределение в размер от 0,27 лв. за периода от 16.10.2020 г. до
17.05.2023 г.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на ...., ЕИК ..., със
9
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 7,78 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г.;
сумата от 0,98 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба - 16.06.2023 г. до окончателното им заплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3,02 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 7,78 лв. до пълния предявен размер от 15,74 лв., или за размера от 7,96 лв., и за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; иска за лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3,02 лв. до пълния предявен размер
от 4,53 лв., или за размера от 1,51 лв., както и иска за лихва за забава върху главницата за
цена на услуга за дялово разпределение в размер от 0,27 лв. за периода от 16.10.2020 г. до
17.05.2023 г.
ОСЪЖДА Ц. М. К., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,93 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,93 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,93 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. .., ул. „Ястребец” № 23
Б, да заплати на Ц. М. К., ЕГН **********, Г. В. К., ЕГН ********** и Д. В. К., ЕГН
**********, и тримата с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 281,47 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца ....... ..” ЕАД – „......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10