№ 946
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000501105 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261959 от 21.12.2020г., постановено по гр.д.№6042/2018г., СГС е
осъдил ЗАД“Армеец“АД, ЕИК121076907, и ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК040638060, да
заплатят на основание чл. 226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г. /, във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.10.2016 г., във връзка с
чл. 45 от ЗЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по равно на В. И. П., ЕГН********** сума в размер на
70 000 лв. /седемдесет хиляди лв. /, или по 35 000 лв. всеки, застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от травматично увреждане,
частично предявен иск от общо претендираната сума от 90 000 лв., както и сумата от 1 352,
94 лв. /хиляда триста петдесет и два и 0, 94 лв. /, или по 676, 47 лв. всеки-имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на разходите направени за лечение, като всички вреди са
в причинно-следствена връзка от ПТП осъществено на 29.10.2015 г. в гр. Добрич, виновно
причинено от водачите на микробус "Мерцедес спринтер" с ДК №*** със застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника ЗАД“Армеец“АД с полица № 11115000729582 със
срок на валидност от 09.03.2015 г. до 08.03.2016 г. и на л. а. м. "Тойота Ярис" с ДК №*** е
със застраховка "Гражданска отговорност" при ЗАД“Алианц България“АД, с полица №
01115000648299, със срок на валидност от 07.03.2015 г. до 06.03.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането-
1
29.10.2015 г. до окончателното изплащане, а върху главницата за имуществени вреди,
считано от датата на исковата молба-04.05.2018 г. до окончателното изплащане.
Срещу решението в частта, в която предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил уважен за разликата над 15 000лв., е постъпила жалба от
ответника ЗАД“Армеец“АД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.
Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно и несъобразено с получените при инцидента увреждания.От заключението по
допуснатата по делото СМЕ се установява, че непосредствено след инцидента на
пострадалия е била проведена оперативна интервенция във връзка с получената фрактура на
тялото на горната раменна кост.Общата продължителност на лечебния и възстановителен
период е продължила около 6 месеца, а затрудненията в движенията на дясната ръка са
продължили около 3-4 месеца.При извършения от вещото лице преглед е констатирана
компресия не нерва, която е довела до намаления обем в движенията на горния крайник,
което обаче не се дължи на инцидента, а от вида на проведеното лечение и непровеждането
на рехабилитация.Ако се приеме, че такава връзка е налице, то тази декомпресия на нерва
може да бъде преодоляна чрез съответно лечение.Необосновани са изводите на съда, че
пострадалият не е допринесъл за настъпване на увреждането, доколкото се установява, че
същият е бил поставен предпазен колан.Това следва от липсата на данни за т.нар „коланна
травма“.С оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск за разликата над
15 000лв.Претендират се разноски.
Ищецът е депозирал отговор, в който се изразява становище за неоснователност на
подадената жалба.
Решението е било обжалвано и от ответника ЗАД“Алианц България“АД в частта, в
която предявения срещу дружеството иск е бил уважен за разликата над 10 000лв. Правят се
оплаквания за неправилност на обжалваното решение.Присъденото обезщетение от страна
на първоинстанционния съд е прекомерно и не е съобразено с действително получените
вреди, с което е нарушен установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост.От представената по делото медицинска документация се установява, че
пострадалият е имал множество придружаващи заболявания, поради което не може със
сигурност да се обоснове извода, че установените при прегледа ограничения на раменната
става се дължат на процесния инцидент.Освен това съдът не е съобразил, че по отношение
на лицето е било проведено неправилно лечение, което е довело до значително забавяне на
възстановителния процес и до голяма степен е допринесло за нарушаване функцията на
ръката.Това изключва възможността да се ангажира отговорността на застрахователя.
Необосновани са изводите на съда, че приносът на двамата водачи за настъпване на пътния
инцидент е равен.От събраните по делото свидетелски показания и технически експертизи
се установява, че изключителен принос за инцидента носи водача, чиято отговорност е била
застрахована при ЗАД“Армеец“АД.Налице са основания за намаляване размера на
2
обезщетението, тъй като пострадалия е допринесъл с поведението си за настъпване на
увреждането.Установява се, че същият не е използвал предпазен колан, тъй като от
издаденото удостоверение от „Порше България“ се установява, че не са налице данни за
задействане на пиропатроните на колана на пасажерската седалка и такива, че ищецът е
получил „коланна травма“.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
отхвърли предявения срещу дружеството иск за разликата над 10 000лв.
Ищецът е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за
нейната неоснователност.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подадените жалби са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност, които касаят справедливия размер
на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, приносът на двамата застраховани
водачи, които са участвали в настъпването на инцидента, който определя как ще се
разпредели отговорността между техните застрахователи, както и наличието на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Неоснователни са оплакванията на ответниците за прекомерност на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.От заключението по допуснатата по делото СМЕ се
установява, че вследствие на инцидента ищеца е получил многофрагментно счупване на
тялото на дясна раменна кост, което е довело до функционална немощ на десен горен
крайник, изразяваща се в намален обем на движенията в дясната раменна става и намалена
мускулна сила и захват на дясната ръка.Непосредствено след инцидента е извършена кръвна
репозиция и метална остеосинтеза със заключваща плака с 10 отвора, 10 винта и 2 серклажа.
При извършен личен преглед на ищеца вещото лице е установило, че е налице
невъзстановен обем на движенията на дясното рамо и намаление на същите с 1/3 за сметка
на отвеждането и компресия на лъчевия нерв.Общата продължителност на
възстановителния период е била в рамките на 6 месеца.
При изслушване на вещото лице д-р Б. се установява, че ищецът няма отпаднала
симптоматика в самите мускули, а има нарушена сетивност.Този проблем може да се реши с
оперативно лечение, при което да се извърши освобождаване на притиснатия нерв.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че и към настоящия
момент пострадалия продължава да взема медикаменти за болка в ръката, която не е
възстановена в пълен обем.Същият не е в състояние да носи по-тежки предмети с увредения
крайник, тъй като чувства слабост.
3
С оглед на естеството на проведеното лечение и обстоятелството, че ищецът не е
напълно възстановен от инцидента близо четири години след неговото настъпване съдът
намира, че на лицето следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер
на пълния предявен размер от 70 000лв.Така определеното обезщетение е съобразено с
момента на настъпване на застрахователното събитие и съдебната практика в сходни случаи
: с решение № 997/02.05.2017 г., постановено по гр. д. № 2739/16г. от Софийския апелативен
съд, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 60 000лв. за сходни
увреждания.Застрахователното събитие е настъпило през 2013г.
Неоснователни са оплакванията на двамата ответници, че неправилно проведеното
лечение на ищеца е една от причините за увеличаване продължителността на
възстановителния период и тежестта на получените травми, което е основание да се намали
тяхната отговорност/неправилно проведеното лечение е безспорен по делото факт/.При
съпричиняване на увреждането от повече от едно лице е налице солидарност отговорност
между всеки един от деликвентите.Всеки един от тях отговаря за целия размер и не може да
прави възражение за разделност на дълга.
Въззивният съд не следва да се произнася по същество на оплакванията на ответника
ЗАД“Алианц България“АД за неправилно определен принос на всеки един от
застрахованите водачи, които са участвали в настъпването на инцидента, при който е
пострадал ищеца.Решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила по
отношение на претенцията за плащане на обезщетение за имуществени вреди. Присъденият
размер на обезщетение е разпределен по-равно между ответниците, тъй като в мотивите си
съда е приел, че приносът на застрахованите лица е равен. Формирана е сила на присъдено
нещо, която въззивния съд следва да зачете.
Неоснователно е и последното оплакване, тъй като от събраните по делото
доказателства не може да се формира несъмнен извод за наличието на съпричиняване на
увреждането от пострадалия, който е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.От
заключението по повторната комплексна експертиза се установява, че пострадалият е бил с
предпазен колан, тъй като в противен случай е следвало да получи увреждания и в други
области на тялото – глава, лице и долни крайници, тъй като тялото му би следвало да полети
напред.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в предявените
размери.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
4
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261959 от 21.12.2020г., постановено по гр.д.№6042/2018г. на
СГС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“АД, ЕИК121076907, да заплати на адв.Н. С. В. сумата от
1 130/хиляда сто и тридесет/лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК040638060, да заплати на адв.Н. С. В.
сумата от 1 280/хиляда двеста и осемдесет/лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5