Решение по дело №2803/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от Община Аврен, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Варна, обл. Варна, [улица], чрез старши юрисконсулт Д. Л., срещу Решение № 1349/19.09.2023 г., постановено по АНД № 1157/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ХLІV-и състав, с което е потвърдено НП № НЯСС-11 от 24.01.2023 г. издадено от Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на О. А., [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Варна, обл. Варна, [улица], на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2, във връзка с чл. 190а, ал. 1 от Закона за водите.

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Касаторът счита, че въззивният съд не е направил преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца. Сочи, че извършеното нарушение представлява маловажен случай, но при постановяване на оспореното решение ВРС не е изложил мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че О. А. е препратила констативния протокол, както на концесионера, така и на оператора на язовирната стена, след което концесионерът е заявил, че всички предписания са изпълнени, включително и изграждането на дренажна система. Счита, че към датата на издаване на процесното НП предписанията са били изпълнени, поради което е налице забавено неизпълнение, но не и неизпълнение на дадените предписания. С оглед на изложеното моли съда да отмени НП, като му присъди сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Л., която поддържа жалбата. Моли решението да се отмени като неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Ответникът, в писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност моли съда да присъди адвокатски хонорар в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1349/19.09.2023 г., постановено по АНД № 20233110201157/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-11 от 24.01.2023 г. № НЯСС-206/06.11.2019 г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което на Община Аврен за нарушение на чл. 139, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 25.02.2021 г. служители на РО НЯСС са извършили проверка на документацията за експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Паничката“, който е собственост на О. А.. При проверката е констатирано, че в непосредствена близост до петата на въздушния откос, в югоизточната част на стената, в участък от около 20 метра, се наблюдава преовлажнаване на терена, вероятно от филтрация на стената. Във връзка с описаното е съставен констативен протокол, с който на О. А., като собственик на язовир „Паничката“, е вменено задължение „да изгради дренажна система и пункт за мерене на филтрираното водно количество в петата на въздушния откос на стената“, със срок на изпълнение – 30.09.2021 година. На 23.06.2022 г. отново е извършена проверка на язовир „Паничката“, в хода на която е установено, че не са извършени действия по изграждане на дренажна система и пункт за мерене на филтрационното водно количество в петата на въздушния откос на стената, както и не са представени документи, доказващи извършването на ремонтни дейности. За констатираното неизпълнение в срок на дадените предписания на О. А. е издаден АУАН № 05-013/01.08.2022 година. В законоустановения срок от О. А. е депозирано възражение, което е възприето за неоснователно от административнонаказващия орган. На 21.01.2023 г., възприемайки идентична фактическа обстановка Председателят на ДАМТН е издал процесното наказателно постановление.

От правна страна въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове. ВРС счел за безспорно установена описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, която приел, че се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. Първостепенният съд е изложил мотиви, че със своето бездействие в срок до 30.09.2021 г. Община Аврен е осъществила състава на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите. Приел е, че след като общината възразява кой следва да бъде адресат на даденото задължително предписание, е имала възможност да оспори същото по съответния ред, което не е сторено. Счел е, че параметрите на концесията на язовир „Паничката“ са ирелевантни за настоящия спор, тъй като адресат на задължението, предвидено в разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от Закона за водите, може да бъде единствено собственика на язовирната стена/язовира. Отхвърлил е като неоснователно възражението за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения, като е приел, че ясно са посочени мястото и датата на извършеното нарушение. С оглед изложеното съставът на Районен съд – Варна е потвърдил издаденото наказателно постановление.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

В касационната жалба бланкетно се твърдят допуснати в хода на производството пред районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без да са наведени конкретни възражения в тази насока. При извършена проверка на въззивното решение настоящата съдебна инстанция не констатира наличие на порок от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на постановения съдебен акт само на това основание.

Изложените от въззивния съд правни изводи са достатъчно изчерпателни и задълбочени и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК.

Касационната инстанция счита за неотносимо към настоящия спор обстоятелството, че е общината е уведомила концесионера на язовира и оператора на язовирната стена за издаденото задължително предписание. Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Разпоредбата, която е нарушена посредством неизпълнение на конкретно установено задължение, ясно определя задълженото лице и законът не предвижда отговорността за неизпълнение задължението на собственик да бъде понесена от концесионер или наемател.

С процесното предписание е даден срок за изпълнение на Община Аврен до 30.09.2021 г., като видно от представените по преписката доказателства повторната проверка, когато е констатирано неизпълнението на предписанието, е извършена на 23.06.2022 г., т.е. около 8 месеца след изтичане на предоставения от контролните органи срок. Когато субектите са задължени да извършат определено действие или бездействие до определен срок, то нарушението е осъществено на деня, следващ посочения срок, т.е. както правилно административнонаказващият орган е посочил, нарушението е извършено на 01.10.2021 година, чрез бездействие. Не може да бъде споделено изложеното от касатора, че е налице забавено изпълнение на даденото предписание. Фактът, че към датата на издаване на процесното НП нарушението е било отстранено, не освобождава касатора от административнонаказателна отговорност.

Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, в какъвто смисъл са изложените касационни оплаквания. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс НК/. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в случая административно нарушение/ от съответния вид. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. Със Закона за водите се уреждат обществени отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях. Преките и непосредствени последици от технически неизправното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях са свързани с възникване на непосредствена опасност за населението, имуществото или околната среда, което няма как да се определи като маловажно или незначително.

На горните съображения Решение № 1349/19.09.2023 г., постановено по АНД № 20233110201157/2023 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1349/19.09.2023 г., постановено по АНД № 20233110201157/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Община Аврен, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Варна, обл. Варна, [улица]. да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.