№ 90
гр. Разград, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора М. Вл. Т.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223300600208 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подс.
Т. Х. О. от с. Дянково, ЕГН ********** против присъда №25/10.05.2022 г. по
нохд №207/2022 г. на Районен съд Разград.
Постъпила е жалба (вх. №4434/25.05.2022 г. на РС Разград) от адв. В. –
назначен защитник на подс. Т. Х. О.. Оплакването е, че присъдата е
постановена в нарушение на материалния закон в наказателната част, а в
гражданската е следвало гражданските искове не е следвало да се уважават,
тъй като са погасени по давност.
Искането е за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявените
искове, тъй като е изтекла погасителна давност.
Няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание адв. В. поддържа жалбата. Счита, че присъдата е
неправилна, поради нарушение на материалния закон и необоснованост,
постановена в нарушение на материалния закон, а с оглед мотивите са
допуснати и съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Адв. В. посочва, че въпреки признаването на всички факти и обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, то
първоинстанционния съд следва да прецени всички доказателства и
възраженията на подсъдимия и да установи, че обвинението недоказано от
1
гледна точка на субективната страна на състава на престъплението, тъй като
на подсъдимия не е било известно, че документите са неистински.
Защитникът посочва, че през последните няколко години в рамките на
съдебния район са образувани десетки дела със същия предмет и осъдени
десетки лица, които неоснователно са получили пенсии по инвалидност или
общо заболяване. Известно е че има образувано ДП, че всички тия действия
са били организирани от известен разградски лекар и той е ходил по селата,
търсил е заболели лица, вземал е медицински документи и по
нерегламентиран начин е осъществил едни частен ТЕЛК, паралелно с
официалния, което е довело до пенсиониране на множество лица без
основание. Адв. В. не оспорва, че процесните документи са неистински
документи, които са били основание да се извършат отпускане на съответните
пенсии. Но подсъдимият, преди 2018 г. е страдал от множество заболявания и
не е съзнавал, че са неистински документите. Защитникът изтъква, че
подсъдимият твърди, че никога не е посещавал ТЕЛК, не е подавал заявление
за отпускане на такъв вид пенсия и твърденията му се подкрепят от
заключението по почерковата графична експертиза, тъй като подписите на
съответните молби, декларации, заявления не са изпълнени от подсъдимия.
Намира за недоказано, че подсъдимият е съзнавал всички признаци на
състава на престъплението. Според адв. В. подсъдимият не е имал съзнание
не само за ползване на неистински документи, но и за съществуването им.
По отношение на гражданските искове посочва, че още през 2014 г. с
разпореждане на ръководителя на ТП „НОИ“ Разград, на основание чл. 95, ал.
2 КСО, се прекратява пенсията на подсъдимия, т.е. още тогава съответното
юридическо лице е установило неоснователността за получените пенсии, за
което е спряна на база съответна разпоредба нейното получаване. По тези
съображения защитникът счита, че гражданските искове следва да се
отхвърлят, поради изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание жалбоподателят О. заявява, че не е виждал
експертни решения и не знае за какво става въпрос.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград, НОИ и АСП на 05.07.2022 г.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили възражения.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че счита жалбата за
неоснователна, тъй като обжалваната присъда не страда от сочените в
жалбата пороци. Според прокурора противоречи на житейската логика някой
да използва неистински документи и да се твърди, че няма умисъл за
използването им, за получаване на съответните облага. Прокурорът намира,
че съдът правилно е приел, че лицето е открито, когато му е предявено
съответното обвинение на 16.02.2022 г. и от тогава е започнала да тече
погасителна давност. Предлага на съда да потвърди обжалваната присъда,
като правилна и законосъобразна.
Становището на представителя на АСП – юрисконсулт И., изразено в
съдебно заседание е, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционният
2
съдебен акт е законосъобразен, правилен и обоснован. Моли съда да
потвърди присъдата.
Становището на представителя на НОИ - юрисконсулт Василева,
изразено в съдебно заседание е, че жалбата е неоснователна, а присъдата на
първоинстанционния съд правилна, законосъобразна, постановена в
съответствие с процесуалния и материалния закон. Намира възражението за
изтекла погасителна давност, относно предявените граждански искове за
неоснователно. Посочва, че пенсията на лицето е спряна 2014 г., тъй като
НОИ са уведомени, че започва извършване на проверка, относно
документите, с които са получавали съответни инвалидни пенсии, с приложен
списък от 300 лица, но не е било образувано ДП срещу въпросните лица, те не
са били привлечени като обвиняеми и административния орган не е имал
основание да предприеме към него момент, каквито и да било, освен да спре
изплащането на пенсиите за даден период до изясняване на ситуацията.
Според юриск. Василева, давността за вземане на непозволено увреждане
започва да тече от датата на откриването, на лицето, а в случая ДП срещу
подсъдимия е образувано през 2019 година, а той е привлечен като обвиняем
през 2022 година. Моли съда да потвърди присъдата, като правилна и
законосъобразна.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе
предвид доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната
проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подс. Т. Х. О. за виновен в
това, че за времето от 09.07.2004 г. до 30.09.2014 г., в с. Дянково и в гр.
Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
неистински официални документи - Експертно решение № 1909/07.06.2004 г.,
Експертно решение № 1900/15.08.2006 г. и Експертно решение
№1086/02.06.2009 г., на които е бил придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, приложени към
заявление № МП-16926/09.07.2004 г. за отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и заявление № МП-16927/09.07.2004 г.
за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени пред
служител на РУ „Социално осигуряване” - Разград /ТП на НОИ гр. Разград/,
до Директора на РУ „Социално осигуряване” - Разград /ТП на НОИ гр.
Разград/, както и към Молба-декларация № 999/29.09.2009 г. за отпускане на
месечна добавка за социална интеграция, по която е приложено Експертно
3
решение №1086/02.06.2009 г., представени пред служител на Дирекция
„Социално подпомагане” - гр. Разград, до Директора на „Дирекция „Социално
подпомагане”- гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо
имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 18
906,11 лева, собственост на Националният осигурителен институт, и парични
средства за месечни добавки за транспортни услуги по чл. 25, ал. 1 от
ППЗИХУ и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ, в общ размер на 1189, 50
лева, собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр. София, всичко
на обща стойност 20095,61 лв., с намерение да го присвои - престъпление по
чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а,
ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в
размер на шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил
изпълнението на наказанието за изпитателен срок в размер на три години.
Осъдил подсъдимия, по предявените граждански искове, да заплати на:
- НОИ сумата 18 906, 11 лева, представляваща обезщетение за
причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 01.08.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
- АСП сумата 1 189, 50 лв., представляваща обезщетение за причинените
от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 30.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът се произнесъл по веществените доказателства и присъдил в
тежест на подсъдимия разноски и държавна такса върху уважените
граждански искове.
Производството пред първинстанционния съд е протекло по реда на
Глава 27 от НПК – подсъдимият признал фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. С оглед на това и след като
първоинстанционният съд, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, предвид това, че самопризнанието се подкрепя от
събраните в ДП доказателства, то съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установената
фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият Т. Х. О. е български гражданин, роден на 16.08.1948 г. в с.
Дянково, живее в с. Дянково, има основно образование, женен е, пенсионер,
не е осъждан.
Подс. О. живее в с. Дянково. Поради липса на достатъчно парични
средства, решил да намери начин да си осигури получаването на системни
доходи. С тази цел, на неустановена дата през 2004 г., се сдобил, по
неустановен начин и от неустановено в хода на делото лице, с неистински
официален документ -експертно решение № 1909/07.06.2004 г., на което бил
придаден вид, че е издаден от Териториалната експертна лекарска комисия
4
(ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград. В
решението било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Др. Болести
на органите на кръвообръщението” и му била определена 74,2% трайно
намалена работоспособност (ТНР), с дата на инвалидизация 29.05.2004 г. и
срок на инвалидността - до 01.06.2006 г. Въпреки, че знаел, че не е
освидетелстван от ТЕЛК - гр. Разград и не му е издавано експертно решение,
на 09.07.2004 г., подс. О. подал заявление за отпускане на лична пенсия за
инвалидност, поради общо заболяване, с вх. № МП-16926/09.07.2004 г. и
заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-
16927/09.07.2004 г. до директора на Районно управление „Социално
осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториалното поделение на НОИ -
гр. Разград/, чрез св. М. О. С. – служител в РУСО. Към заявленията бил
приложен неистински официален документ - експертно решение №
1909/07.06.2004 г., което се изисквало за отпускане на двата вида пенсии.
Служителите на РУСО преценили, че с оглед експертното решение и
разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), подс. Т. О. има
право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
лична социална пенсия за инвалидност.
С разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване №********** от 03.01.2005 г., поради общо заболяване за
намалена трудоспособност от 71 до 90 на сто, от 29.05.2004 г. до 01.06.2006 г.,
по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, е отпусната лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване в размер на 71,01 лв. Със същия номер разпореждане от
03.01.2005 г. е отпусната социална пенсия за инвалидност. Считано от
29.05.2004 г. пенсията е в размер на 13,75лв. /25% от 55 лв./, а от 01.06.2005 г.
в размер на 14,58 лв. /25% от 58,30 лв./. Подс. Т. О. започнал да получава
парите на ПТТ станция 7270 - с. Дянково.
Тъй като срокът на гореспоменатото експертно решение изтекъл с
разпореждане №480816/28.09.2006 г. изплащането на пенсиите било
прекратено от 02.06.2006 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО. Поради тази
причина подс. Т. О. решил да се снабди с ново експертно решение , което да
му позволи да получава пенсии по гореописания начин. Отново, по
неустановен начин, се сдобил с Експертно решение № 1900/15.08.2006 г.,
което също било неистински официален документ и му бил придаден вид , че
е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски
Разград” АД. Същото било с 74% ТНР. Това експертно решение по служебен
път било изпратено в РУСО - Разград , което станало повод да се възобнови
изплащането на пенсиите. С разпореждане за отпускане на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване № ********** от 29.09.2006 г., поради
общо заболяване за намалена трудоспособност от 71 до 90 на сто и ЕР №
1900/15.08.2006 г., на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, на основание чл.
75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПОС, е възобновена пенсията от 15.08.2006 г. до
01.08.2009 г. в размер на 89,25 лв. Със същия номер на разпореждане е
възобновена социалната пенсия за инвалидност считано от 15.08.2006 г. до
01.08.2009 г. в размер на 17,33лв. /25% от 69,30 лв./. Експертно решение №
5
1900/15.08.2006 г. било със срок на инвалидността до 01.08.2009 г. До
изтичане на този срок подс. О. по описания начин се снабдил с Експертно
решение №1086/02.06.2009 г., което следвало да му послужи като основание
за продължаване на получаването на пенсиите. Последното експертно
решение било получено в РУСО - Разград. С разпореждане за отпускане на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване № ********** от 24.07.2009
г. поради общо заболяване за ТНР над 90%, определена с ЕР на ТЕЛК
№1086/02.06.2009 г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД от 01.07.2009 г.
е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер
на 156,49 лв. и лична социална пенсия в размер на 30, 26 лв. /25% от 121,03
лв./. Съгласно чл. 30, ал. 2 НПОС от 16.08.2011 г. пенсиите се считали за
отпуснати пожизнено.
Подс. О. разбрал, че с притежавания от него неистински официален
документ Експертно решение (ЕР) № 1086/02.06.2009 г. може да получава
неправомерно парични средства и от Дирекция „Социално подпомагане” - гр.
Разград. В тази връзка на 29.09.2009 г. той се явил пред св. Р. С. Г. - социален
работник в ДСП Разград и подал молба-декларация № 999/29.09.2009 г. за
отпускане на месечна добавка за социална интеграция, по която приложил
Експертно решение №1086/02.06.2009 г. В резултат на това започнал да
получава парични средства за месечни добавки за транспортни услуги по чл.
25, ал. 1 от ППЗИХУ и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ.
За периода от 29.05.2004 г. до 30.09.2014 г. О. е получил лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност,
месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за
хранителни добавки и лекарствени продукти общо в размер на 20 095, 61 лв.
За периода 01.09.2009 г. до 30.09.2014 г. О. неправомерно е получил месечни
добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл. 25, ал. 1 от
ППЗИХУ и лекарствени продукти по чл. 29 от ППЗИХУ общо в размер на 1
189, 50 лв.
Описаната фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от
самопризнанието и всички събрани доказателства на ДП, които го подкрепят:
писмените доказателства: заявление № МП-16926/09.07.2004 г. /л. 45,
том 1/, Заявление №МП-16927/09.07.2004 г. /л. 48, том 1/, ЕР №
1909/07.06.2004 г., /л. 52, том 1/, ЕР №1900/15.08.2006 г. /л. 53, том 1/, ЕР
№ 1086/02.06.2009 г. /л. 54, том 1/, молба-декларация №999/29.09.2009 г.
/л.76, том 1/; разпореждане №********** от 03.01.2005 г. за отпускане
на пенсия /л. 26, том 1/; разпореждане № ********** от 29.09.2006 г. за
отпускане на пенсия /л. 31, том 1/; разпореждане № ********** от
24.07.2009 г. за отпускане на пенсия 8л. 39, том 1/; справка за съдимост
/л. 11, том 2/; характеристична справка /л. 17, том 2/, декларация за
семейно и материално положение /л. 19, том 2/, справка за изплатени
пенсии /л. 22, том 1/ както и останалите писмени доказателства;
показанията на свидетелите: Ш. /л. 4 и л. 111, том 1/, М. /л. 98, том 1/, Х.
/л. 101, том 1/, Г. /л. 105, том 1/, Б. /л. 108, том 1/, М. /л. 120, том 1/, Д. /л.
123, том 1/, И. /л. 127, том 1/, Г. /л. 137, том 1/ и С. /л. 139, том 1/.
6
заключенията по назначените експертизи: почеркова експертиза /л. 57,
том 2/; съдебно-икономическа експертиза /л. 41, том 2/ и СМЕ /л. 21, том
2/. Заключенията са пълни, ясни и обосновани.
Безспорно се установява въз основа на показанията на свидетелите и
заключението по почерковата експертиза, че Експертно решение №
1909/07.06.2004 г., Експертно решение № 1900/15.08.2006 г. и Експертно
решение №1086/02.06.2009 г. не са подписани от посочените лица, като
членове на ТЕЛК. Въз основа на представените решения и след подадени
заявления и молба-декларация на О. са отпуснати пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, лична социална пенсия за инвалидност и месечни
добавка за социална интеграция. От писмените доказателства и заключението
по икономическата експертиза се установява размера на получените от
подсъдимия суми по посочените пенсия и добавки. От събраните
доказателства могат да се направят да се направят обосновани и безспорни
изводи за фактическата обстановка по делото.
Установява се от СМЕ, че няма медицинска документация, от която да се
установи, че О. е страдал от посочените в експертните решения заболявания
към съответния период. Установява се, че не се е явявал пред ТЕЛК,
включително от обясненията му на досъдебното производство. Безспорно е
установено, че О. не е спазил процедурите по явяване пред ТЕЛК за оценка на
работоспособността, не е подал молба в съответното деловодство, не се е явил
пред комисията.
Фактическата обстановка е установена по несъмнен начин. Признанията
на подсъдимия се подкрепят от събраните доказателства.
Установено е, че подс. О. се е снабдил с Експертно решение №
1909/07.06.2004 г., Експертно решение № 1900/15.08.2006 г. и Експертно
решение №1086/02.06.2009 г., на които е бил придаден вид, че са издадени от
ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, но не
са подписани от членовете на комисията и са неистински документи.
Експертното решение е официален документ, съгласно чл. 93, т. 5 НК,
тъй като се издава по установен ред и в съответната форма от длъжностно
лице, в кръга на службата му.
Процесните експертни решения са неистински документи, по смисъла
на чл. 93, 6 НК, тъй като е установено, че не са подписани и съставени от
членовете на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград АД, чиито имена
са посочени в решението, а им е придаден вид, че представляват конкретно
писмено изявление на същите лица.
Въз основа на тези решения, представени със заявление № МП-
16926/09.07.2004 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, заявление № МП-16927/09.07.2004 г. за отпускане на лична
социална пенсия за инвалидност и Молба-декларация № 999/29.09.2009 г. за
отпускане на месечна добавка за социална интеграция до Директора на РУ
„Социално осигуряване” - Разград, подс. О. е получил парични средства за
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална
7
пенсия за инвалидност, в общ размер на 18 906,11 лева, собственост на
Националният осигурителен институт и парични средства за месечни добавки
за транспортни услуги и месечни добавки в общ размер на 1189, 50 лева,
собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр. София, всичко на
обща стойност 20 095, 61 лв.
С деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за
времето от 09.07.2004 г. до 30.09.2014 г., в с. Дянково и в гр. Разград, в
условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински
официални документи – посочените експертни решения, на които е бил
придаден вид, че са издадени от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.
Иван Рилски-Разград” АД, получил без правно основание чуждо движимо
имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 18
906,11 лева, собственост на Националният осигурителен институт, и парични
средства за месечни добавки за транспортни услуги по чл. 25, ал. 1 от
ППЗИХУ и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ, в общ размер на 1 189, 50
лева.
Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият О. е
съзнавал, че не се е явявал пред ТЕЛК, съответно не са издавани експертни
решения от компетентния орган и няма основание да получи пенсии и
добавки, но е използвал неистинските документи, с които се снабдил и в
продължителен период получавал суми, без да отговаря на съответните
изисквания. О. използвал неистински официални документи - процесните
експертни решения, тъй като са представени със съответните молби,
заявления и декларации пред съответния държавен орган и по този начин О.
получил парични плащания – пенсии и добавки, без правно основание, тъй
като не отговарял на условията за отпускане им. Подсъдимият е знаел, че не
се явил пред комисия и не са издадени решения на ТЕЛК и няма основание да
получи плащанията за пенсия и съответните добавки, но е действал
съзнателно и е желаел да получи посочените средства. Намерението е било да
присвои съответните парични средства.
Жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие. Подс. О. се е явил в разпоредително
заседание със защитника си адв. В.. Защитникът е направил искане за
разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК. Съдът е разяснил правата на
подс. О. по чл. 371 НПК, по реда на чл. 372 НПК и подсъдимият сам е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съкратеното
съдебно следствие е било допуснато и проведено законосъобразно. О.,
представляван и от защитник, се е отказал от участие в състезателно
производство за събиране и проверка на доказателствата. Допустимата защита
на подсъдимия е ограничена в рамките на признатите фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради това и развитата теза в
8
пренията пред първоинстанционния съд и в хода на въззивното производство,
че подсъдимият не е знаел, че експертните решения са неистински, не
съответства на направеното признание. Фактите, изложени в обвинителния
акт съдържат и твърдение за знанието на подсъдимия, че не се е явявал пред
ТЕЛК и не са му издавани експертни решения.
Съгласно ТР №1/2009 г. на ВКС при процедура по чл. 372, ал. 4 и чл.
373, ал. 3 НПК изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не могат да
бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал.
4 НПК и е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на
фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Освен това от събраните доказателства, включително и обяснения на
подсъдимия се установява, че О. не се е явявал пред ТЕЛК, не е подавал
молби за освидетелстване, не са спазени процедурите за представяне на
заявление, представяне на медицинска документация, извършване на преглед
от комисията и едва след това снабдяване по съответния ред с експертно
решение. Това обуславя извод, че подсъдимият е знаел, че не е възможно
решенията, които е използвал, за да получи процесните парични суми, да са
издадения по съответния ред и от посочените в тях длъжностни лица.
Твърдяното обстоятелство от защитника в съдебно заседание, че има
образувано досъдебно производство срещу лекар, който набирал в региона
лица, на които да съдейства да получат експертни решения, осъществявайки
„частен“ ТЕЛК, който действа паралелно с официалния, не обуславя извод за
невиновността на подсъдимия. Поведението на подсъдимия, това че няколко
пъти се е снабдявал и използвал решения на ТЕЛК, за да получи парични
суми, сочи че е съзнавал невъзможността получените официални документи
да са издадени по надлежния ред и от компетентните длъжностни лица.
Поведението на подс. О. осъществява състав на престъпление и следва да
носи наказателна отговорност. Обвинението е доказано.
С оглед периодичността на получаване на пенсия и периодът на
представяне на експертни решения, следва да се приеме, че е налице
продължавано престъпление по чл. 26 НК, тъй като О. е извършил описаните
деяния през относително непродължителен период от време и при една и
съща обстановка, а деянията са от един и същ вид и са осъществени при
еднородност на вината.
За престъплението по чл. 212, ал. 1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от две до осем години.
Обосновано, при индивидуализация на наказанието, съдът е отчел
смекчаващите обстоятелства, които са многобройни и приел, че следва
наказанието да се определи при условията на чл. 55 НК. Правилно е
съобразено, че обвинителният акт, внесен през 2022 г., е за деяния, започнали
през 2004 г. и завършили 2014 г. Следва да се отчете и възрастта на О., както
и че страда от заболявания, макар не в степента, отразена в неистинските
експертни решения.
9
Законосъобразна е преценката на РС, че са налице условията на чл. 66
НК и не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, за да се постигнат целите по чл. 36 НК. Съдът счита, че протеклият
наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в
изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се окаже нужното
въздействие.
Предявени са граждански искове и са конституирани като граждански
ищец ощетените юридически лица:
- НОИ гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му
заплати сумата от 18 906, 11 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва;
- Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо
подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1 189, 50 лв. –
обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва.
Гражданските искове са доказани и основателни. Безспорно са
установени сумите, които О. е получил, без правно основание, в резултат на
използването на неистинските официални документи.
Наказателното производство е образувано на 17.05.2019 г. по реда на чл.
212, ал. 2 НПК. О. е привлечен като обвиняем с постановление от 16.02.2022
г.
Исковете са предявени на 29.04.2022 г. и на 03.05.2022 г.
Исковете са с правно основание чл. 45 ЗЗД. Ощетените ЮЛ
претендират за обезщетяване на имуществените вреди, които са претърпели в
резултат на престъплението – извършени плащания без правно основание, въз
основа на представените от подсъдимата неистински документи. Тези суми
следва да се възстановят от подсъдимата, тъй като съгласно чл. 45 ЗЗД е
длъжна да вредите, които виновно е причинила.
Съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД давността за вземания от непозволено
увреждане почва да тече от откриването на дееца. Съответно гражданските
искове не са погасени по давност. /Решение № 2 от 25.I.1974 г. по гр. д. № 101/73 г.,
ОСГК/. Не се прилага давността по чл. 111 ЗЗД, отнасяща се за периодични
плащания.
Съставът на въззивния съд споделя правните изводи на Разградски РС и
при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на
обжалваната присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната
или изменението ѝ.
Поради това съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №25/10.05.2022 г. по нохд
№20223330200207/2022 г. на Районен съд Разград.
10
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11