Р Е Ш Е Н И Е
Номер 973 25.04.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На двадесет и седми март Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Председател:
Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 4181 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената
от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД против Агенция „Пътна инфраструктура”,
чрез Областно пътно управление - Бургас, и допълнително уточнена искова молба,
с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 350,20
лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето
лице по договор за застраховка „Каско Стандарт” (полица № 4704165901000232) за
причинени имуществени вреди при ПТП, настъпило на 15.10.2016 г. с МПС „Субару
Форестър” с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените
съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че на 15.10.2016 г. на изхода на с.
П.и. по междуселищен път в посока с. Б. горепосоченият лек автомобил,
управляван от водача А.П.С., е попаднал в несигнализирано и необезопасено
препятствие на пътя – вдлъбната шахта, при което са били увредени предна и
задна леви гуми, амортисьор заден ляв и задна лява джанта, представляващи вреди
на обща стойност 1 350,20 лв. Твърди също така, че между собственика на
автомобила и ищцовото дружество е бил сключен договор за застраховка „Каско
стандарт”, въз основа на който на 11.01.2017 г. ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1 350,20 лв. под формата на заплащане
на ремонта на увредените части. Ищецът счита, че с изплащане на обезщетението е
встъпил в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило вредите, а именно
АПИ, която управлява и упражнява правата на собственост на държавата върху
републиканската пътна мрежа. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ищцовото дружество, който поддържа иска, ангажира писмени и
гласни доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от страна на ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен. Твърди се, че пътят, на който се е случило процесното ПТП, действително е републикански, но се намира в урбанизираната територия на Община Бургас. Поради това и тъй като шахтата е елемент от подземно съоръжение, на осн. чл. 30, ал. 4 от ЗП отговорността за поддръжката й е на съответната община. Ответникът също така твърди, че в случая е налице съпричиняване на вредите от водача на МПС, тъй като същият е нарушил задължението си по ЗДвП да управлява автомобила със съобразена скорост, при която винаги да може да реагира и да спре пред внезапно появило се препятствие на пътя. На следващо място се твърди, че в застрахователния договор не е било включено допълнително покритие „Гуми”, т.е. застрахователното обезщетение е платено от ищеца без основание - по непокрит от застрахователния договор риск. Процесуалният представител на ответника поддържа отговора в съдебно заседание и моли искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени разноски – ЮК възнаграждение. Не ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото
протокол за ПТП № 1520532, на 15.10.2016 г., в 20,15 ч., в с. П.и. на изхода за
с. Б. е настъпило ПТП, при което МПС „Субаро Форестър“ с рег. № *** е попаднало в препятствие на пътното платно –
вдлъбната шахта, вследствие на което са били спукани двете леви гуми на
автомобила и е била увредена алуминиева джанта.
По делото в качеството на свидетел е разпитан Н. Г. Д. – съставител на протокола за ПТП. Същият заявява, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, след табелата на с. П.и. в посока към с. Б.. Автомобилът е бил на мястото на произшествието, като двете му гуми били спукани, тъй като е попаднал в дупка с дълбочина около 8 см, намираща се в средата на платното, около шахта. Според свидетеля, асфалтът бил над шахтата, но той не знае дали шахтата е била пропаднала. Заявява също така, че произшествието е настъпило в населеното място, но не си спомня дали е имало знаци, указващи тази вдлъбнатина.
Разпитан е и свидетелят А.С. – собственик и водач на увредения автомобил. Същият заявява, че при движение в с. П.и., в тъмната част на денонощието, е минал през шахта – дупка с дълбочина около 20 см, намираща се на асфалтовия път, и пропаднал в нея. Твърди, че не си спомня къде точно се е случило това, но заявява, че от дясната страна на пътя е имало къщи. Заявява също така, че е карал бавно. Дупките са били в средата на платното и представлявали канални шахти. Според свидетеля е нямало поставени предупредителни знаци за неравностите по пътя.
Видно от приложеното по делото копие на застрахователна полица № 4704165901000232/30.06.2016 г., към датата на настъпване на гореописаното ПТП увреденият автомобил е бил застрахован по договор за автомобилна застраховка „Булстрад Каско Стандарт” в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД. Видно е, че този договор е сключен при основно покритие „Пълно каско” и допълнителни покрития „Помощ на пътя” и „Доверен сервиз”. Видно е също така, че застрахователят е предлагал и допълнително покритие „Гуми”, което в случая не е било включено в предмета на договора.
По делото е представено копие на заведената при ищеца щета № 51-03000-03005/16/17.10.2016 г. във връзка с процесното ПТП (включително Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, 2 бр. опис на претенция, възлагателно писмо от 15.11.2016 г., две фактури, приемо-предавателен протокол, доклад по щета и платежно нареждане), от която се установява, че увреденият автомобил е бил ремонтиран в доверен сервиз на застрахователя, за което ищецът е заплатил сумата от 1 350,20 лв. на изпълнителя на ремонта, като плащането на тази сума не се оспорва от ответната страна.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че процесните увреждания са в причинно-следствена връзка с механизма на гореописаното ПТП, както и че стойността на щетите вследствие на това ПТП е в размер на 1 350,20 лв., като е оценило вредите и по отделни пера.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният главен иск е неоснователен и недоказан, тъй като от представения от ищеца договор за автомобилна застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, въз основа на който е било платено процесното застрахователно обезщетение, не става ясно какви конкретни застрахователни рискове е покривал този договор, съответно не може да се направи преценка дали застрахователят е поел задължение да заплаща застрахователно обезщетение и при увреждане на гуми или джанти на автомобила. Освен това е видно, че ищцовото дружество е предлагало допълнително покритие „Гуми“, което навежда на извода, че уврежданията на гумите, или поне не всички такива увреждания, са били включени в основното покритие на договора. Поради това и с оглед направеното от ответника в отговора му възражение в тази насока, съдът намира за недоказано по делото, че в случая са били налице условия ищцовото дружество да изплати на увреденото лице застрахователно обезщетение въз основа на представения по делото Договор за застраховка „Каско Стандарт”, сключен с полица № 4704165901000232/30.06.2016 г.
Предвид горното, съдът намира, че в случая е без значение чия е отговорността за настъпването на вредите, за които застрахователят е изплатил обезщетение. За пълнота следва да се посочи, че предвид факта, че се касае за републикански път и произшествието е настъпило в участък от него, намиращ се в границите на населено място с население под 100 000 души, на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗП, вр. чл. 48, т. 1, б. „б“ от ППЗП задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ е да поддържа и ремонтира платната за движение по този път.
Предвид неоснователността на главния
иск, неоснователно е и акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху
главницата.
С оглед крайното решение на съда по
съществото спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника съдебно-деловодни разноски в размер на полагащото му се юрисконсултско
възнаграждение, а именно 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Н.Д.Ч. и К.Р., против Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, ул. „Македония” № 3, чрез Областно пътно управление - Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Цариградска” № 30, ет. 1, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 350,20 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице по договор за застраховка „Каско Стандарт”, сключен с полица № 4704165901000232/30.06.2016 г., за причинени имуществени вреди при ПТП, настъпило на 15.10.2016 г. с МПС „Субару Форестър” с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Н.Д.Ч. и К.Р., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, ул. „Македония” № 3, чрез Областно пътно управление - Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Цариградска” № 30, ет. 1, съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00 лв. – дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД