Р Е Ш Е Н И Е № 176
гр. Сливен, 09.11.2021
год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с участието на
прокурора Красимир
Маринов като разгледа
докладваното от председателя КАНД № 163 по описа за 2021 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 260210/
Горното решение е обжалвано от П.Н.К.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че такова е и наказателното постановление. Заявява, че първоинстанционният съд се позовава на косвени показания на служителите на РУ на МВР и на Сектор „Пътна полиция” - Сливен. Единственият пряк свидетел на ПТП била с.на касатора. Срещу тях се движил товарен автомобил накичен със светлини. Когато ги приближил в зоната на късите му светлини, видял отчасти предния номер на автомобила, който бил състав от товарен автомобил и закачено за него ремарке. Точно тогава започнали да падат трупи от ремаркето, като почти започвало разминаването. Нямал никаква възможност за каквато и да е реакция, тъй като паднало дърво буквално пред него и колата се ударила в него.Твърди, че падналите трупи били в опасната зона и нямал възможност да намали скоростта, както и да предотврати ПТП. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление.
В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с пълномощник адв.Х., като поддържа жалбата. Заявява ,че касаторът пътувал със с.си, в посока с. Г. А.. Мястото, където станало ПТП-то бил разклонът на с. Б. след спускане и там имало много-добра видимост. Малко преди да стане разминаването с товарен автомобил започнали да падат трупи или дървета от камиона. Трупите почнали да падат преди разминаването и в момента на разминаването също падали. В крайна сметка той се ударил в едно от дърветата. Твърди, че падането на трупите било непредвидимо обстоятелство, както и че същите са паднали в зона, в която не е имал физическа и техническа възможност да избегне удара.
Ответникът по касацията в писмен отговор, счита подадената жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, а оспорването направено с касационната жалба да се отхвърли. Действително, в диспозитивната част на съдебното решение била налице техническа грешка по отношение действителната воля на съда, като е посочено, че „следва да се потвърди НП като незаконосъобразно”. В случай, че е налице някаква неяснота относно действителната воля на съда, предоставя на съда да процедира съобразно закона.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 23.12 2020 г., в 19:10 часа в община Сливен на път I-6 на 409,7 км, касаторът, като водача на лек автомобил - „Мерцедес Ц 220" ЦДИ с peг. № ******, собственост на Н.К. К.ЕГН: **********, не могъл да спре и се блъснал в дървени трупи, разпръснати на пътното платно. Настъпило ПТП с материални щети.
На същата дата по същия път в обратна посока се е движил и товарен автомобил, който превозвал дървени трупи. При движението трупите паднали на пътното платно и в последствие след подаден сигнал били прибрани от служители на АПИ и ОД на МВР- Сливен.
В 19,10 ч. в ОДЧ при ОДМВР Сливен, чрез ЕЕН 112 е постъпил сигнал от тел.****** относно „много трупи на платното, паднали дървета и коли които са аварирали на пътя с.Драгоданово към п.в.Петолъчката, без пострадали хора. В 19,25 ч. в ОДЧ при ОДМВР Сливен, чрез ЕЕН 112 е постъпил сигнал от същия телефонен номер, за ПТП на пътя посока п.в.Петолъчката в близост до с.Блатец, паднали дървета от ТИР, с искане за съдействие за пътна помощ за преместване на автомобила от подателя на сигнала.
По подадения сигнал за възникнало ПТП местопроизшествието било посетено от св. П.и св.Р. - двамата с. на ОД на МВР- Сливен. Същите установили много паднали дървета, като жалбоподателя бил там в насрещното платно след като се ударил в едно от дърветата. Жалбоподателят обяснил, че не е видял дървото и се блъснал в него. Според свидетелите трупите са паднали не при разминаване на автомобилите, а преди това.
От ОДЧ, във връзка и с друг сигнал за паднали дървета е установен товарния автомобил и подаден сигнал към РУ Твърдица. Св. А.и св. П., двамата с. на ОД на МВР- Сливен, РУ Твърдица успели да установят товарния автомобил и да запишат държавния му контролен номер, но въпреки подадения от тях сигнал не успели да го спрат или настигнат.
По искане на касатора, местопроизшествието било посетено от служителите на отдел „Пътен контрол“ при ОДМВР Сливен - св. Г.и св. В.– а.. При огледа на местопроизшествието, заедно с жалбоподателя, те установили наличието на дълъг спирачен път, за който самия жалбоподател е заявил, че е от неговото МПС при опита му да спре с цел предотвратяване на удар в дървените трупи. Бил извършен и оглед на автомобила, откаран за ремонт в сервиз, като е установено, че щетите съответстват на механизма на описаното ПТП. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер № ARBB-0066 и уреда е отчел 0 промила алкохол.
Въз основа на установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН и издадено НП, затова, че като водач не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на административно нарушение, като при налагането на административните наказания не са допуснати съществени процесуални нарушения. При установяване на фактите по делото въззивния съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото полицейски служители като безпротиворечиви и взаимно допълващи се и е изключил от доказателствения материал показанията на с.на жалбоподателя – св.К., като противоречащи на останалите гласни доказателства, като съдът ги е приел като опит за оневиняване и заинтересуваност от изхода на делото. При тези мотиви районният съд потвърдил издаденото НП като законосъобразно.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Касационната инстанция намира, че решението на РС Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Допуснатата в диспозитива на съдебното решение техническа грешка, според която НП се потвърждава като незаконосъобразно, не е довела до неясното относно волята на съда. Същата е ясно изразена, като е прието, че жалбата е неоснователна и издаденото НП правилно.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачът на МПС при управлението му е длъжен да избира скорост, която да е съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Съобразената скорост се определя от обективни критерии, които пътната обстановка съдържа. В това отношение следва да се посочи, че скоростта трябва да бъде в зависимост от наличността на съществуващите затруднения в пътната обстановка и колкото повече са отрицателните фактори, влияещи на нейната величина, толкова тя трябва да бъде по-ниска. Водачът на моторно превозно средство трябва да вижда наличността на тези неблагоприятни за движението фактори и да се съобразява с тях, като намалява повече или по-малко скоростта на движението. В конкретния случай АНО е посочил, че водачът се е движил с несъобразена скорост, не е могъл да спре и се е блъснал в дърво на пътното платно. При движение в тъмната част на денонощието водачът трябва да е в състояние да спре превозното средство в обхвата на светлините на МПС. Очевидно е, че ако не може да стори това, той ще се окаже в положение на безпомощност, когато възприеме пътното препятствие, защото във всички случаи ще се яви в опасната зона на спиране.
От събраните по делото доказателства се установява различна ситуация на възниквалото ПТП от описаната от касатора. Следва да се отбележи, че е налице развитие в твърденията на касатора за настъпването на ПТП, като при първоначалното описание, възприето от св. П.и св.Р., касатора е посочил, че не е могъл да спре и да избегне паднали преди това на пътя дървета. След връчване на НП тезата му е, че в момента на разминаване дърветата са паднали от товарен автомобил и едно от тях се е врязало в автомобила му. При приключване на делото пред касационната инстанция, тезата е, че дърветата са започнали да падат непосредствено преди разминаването с товарния автомобил и касатора не е могъл да ги избегне. Несъмнено най-правдоподобно е обяснението дадена веднага след настъпване на ПТП и възприето от св. П.и св.Р., че се касае за предварително паднали дървета на пътното платно, пред които водачът на автомобила не е могъл да спре. Този извод съответства и на установения от св. Г.и св. В.дълъг спирачен път. Обосновано съдът е изключил показанията на св.К., доколкото същите не са подкрепени от останалите доказателства по делото и са явно заинтересовани, пред вид съпружеските отношение с касатора. Наличието на спирачен път води до извода, че водачът е възприел препятствието на пътното платно и е направил опит да спре управляваното от него МПС пред препятствието.
Следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство не е поведението на водача на товарния автомобил, разпръснал товар по пътното платно, който следва да носи отговорност за своето поведение, в случай, че безспорно е установен. Предмет на производството е поведението на касатора, при възникналата пътна обстановка.
В тази насока от съществено значение е дали касаторът е могъл и бил ли е длъжен да види падналите на пътното платно дървета в момент, когато би имал техническа възможност да предотврати удара и дали заради несъобразената си скорост сам си е отнел възможността да направи това. Съгласно т.9 и т.10 от Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК скоростта на движението в тъмната част на денонощието се намалява при всички пътни условия и ситуации, когато съществува несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост. "Движение на разстоянието на видимост" се разбира не само възприемането на всяка възникваща опасност в осветеното пространство, но и възможността пътно превозното средство да може да спре в тези граници. Съгласно т.1а от същото ТР водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори. В случая касатора е възприел препятствието на пътя, но със закъснение е предприел мерки за безопасност, които са били безрезултатни. Винаги когато късно се реагира на опасността, при обективна възможност да бъда възприета своевременно, това представлява нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че касатора е извършил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Правилно въззивния съд е кредитирал показанията на служителите на ОДМВР Сливен, доколкото същите са последователни и логични, а и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Съдът е съобразил доказателствената тежест на АУАН съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая не са събрани други доказателства, които да оборват установеното с АУАН. Съдът правилно е и преценил санкционната норма, както и размера на наложеното наказание.
Относно липсата на процесуални нарушения при съставянето на АУАН РС Сливен е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съдът намира, че в случая не е налице малозначителност на нарушението, обуславяща отмяната на НП на основание чл. 28 от ЗАНН. Изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към водачите на пътните превозни средства, а и конкретните обстоятелства по извършването им не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушенията в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Наказателното постановление е законосъобразно и в частта относно размера на наложените наказания на наказаното лице, като правилно е приложен чл.27 от ЗАНН. Съгласно чл.179, ал. 2 от ЗДвП който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление..
Настоящият касационен състав намира, че наложените с обжалваното НП наказания „глоба" в размер на 200 лв., не е несъразмерно тежко, съобразно изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и съответстват на целите на чл. 12 от ЗАНН. Съобразно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Не са изтъкнати смекчаващи обстоятелства обуславящи налагането на по-леко наказание.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно.
Искания за присъждане на разноски не са правени.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 260210/
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.