Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260734 18.05.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесети април две хиляди двадесет и първа година в
открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 3308 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Кожите“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Х.П.№ 37, ателие 2, представлявано от Г.Д.Б., срещу „Катфиш“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. О№ 13, представлявано от А.И.П., с която се претендира установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца на следните суми: 7200 лева главница, представляваща дължима наемна цена за периода от
01.02.2019 г. до 31.07.2019 г. по договор за наем от 01.02.2018 г., 778,06 лева
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.02.2019 г. до 24.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата
от 27.02.2020 г. до изплащането й, за които суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1454/2020 г. на БРС.
Сочи се, че страните
са били в облигационна връзка по повод сключен на 01.02.2018 г. договор за наем
на имот – търговски обект на ул. Републиканска в гр. Созопол. Договорът е
сключен за срок от 5 години. Уговорен е месечен наем в размер на 1200 лева,
като плащането следва да се извършва два пъти годишно на всеки 6 месеца
авансово, преди изтичане на предходната дължима наемна цена. Задължението за
периода от 01.02.2019 г. до 31.07.2019 г. е останало неплатено. Издадена и
изпратена на наемателя е проформа фактура № 199 от
21.01.2019 г.
Моли за уважаване на
претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Ответната страна не
се е възползвала от правото си на писмен отговор по исковата молба в срока,
установен в чл. 131 ГПК. Във възражението, депозирано по реда на чл. 415 ГПК
срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1454/2020 г. на БРС са
изложени аргументи, че „Катфиш“ ЕООД не дължи плащане
на наемна цена за процесния период, тъй като към този
момент договорът за наем между страните е прекратен. Съдът е длъжен да разгледа
така направеното възражение в настоящото производство съобразно разясненията,
дадени в т. 11а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
Правната квалификация на
предявените искове е чл. 79,
ал. 1, предл.
първо във
вр. с
чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Страните не спорят,
че са били обвързани от валидно облигационно отношение по повод наем на помещение
в гр. Созопол, ул. Републиканска, представляващ магазин, считано от 01.02.2018
г., видно от представения договор за наем. Договорът е сключен за срок от 5
години, като в него е посочено, че се прекратява с изтичане на срока, по
взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, с тримесечно писмено предизвестие,
изпратено на посочените от тях адреси. Уговорена е месечна наемна цена в размер
на 1200 лева с ДДС, като е уговорено плащането да се извършва два пъти годишно
авансово. Вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза е посочило,
че ответното дружество е заплатило изцяло задълженията си за периода 01.02.2018
г. – 31.01.2019 г. Уговорено е наемателят да заплаща всички консумативно
разходи, като направи постъпки за разкриване на партида в ел. и ВиК дружествата на свое име, което е сторено, видно от
представените по делото писмени доказателства. Партидата се е водела на името
на „Катфиш“ ЕООД в ЕВН в периода 04.04.2018 г. – 02.04.2019 г., а във ВиК
– от 27.02.2018 г. – 22.03.2019 г. Приложена е проформа
фактура от 21.01.2019 г., издадена от „Кожите“ ЕООД за сумата 7200 лева –
наемни вноски за периода 02 – 07.2019 г. вкл. Същата е изпратена по имейл на
ответното дружество на 21.01.2019 г. Отново чрез имейл на ответника на
11.07.2019 г. е изпратена покана за плащане на съществуващите задължения и е
отправено предизвестие за разваляне на договора.
От събраните гласни
доказателства се установява, че помещението, предмет на процесния
договор за наем, е освободено от наемателя през м. февруари 2019 г. Тогава били
извършени почистване и ремонт от Бояджиев.
Съдът намира
предявените искове за основателни. Страните са били обвързани от договор за
наем, в който е уговорена месечна наемна цена от 1200 лева, платима два пъти
годишно – на 31.01. и на 31.07. Страните са уговорили изрично хипотезите, при
които договорната им връзка се прекратява – с изтичане на петгодишния срок на
договора, при взаимно съгласие или при тримесечно предизвестие на някоя от
страните, изразени писмено. По делото не се установи основателността на
възражението на ответника, че договорът за наем е бил прекратен в периода, за
който се търси плащане на наемна цена. Ответникът твърди, че
договорът е прекратен, наетото помещение е освободено, сменени са клиентските
партиди във водоснабдителното и електроразпределителното дружество, поради
което и не дължи плащане на наемна цена. Действително тези твърдения са
установени от събраните гласни доказателства и представени по делото справки от
„ВиК“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Страните
обаче са останали обвързани от правоотношението и след преустановяването на
ползването на имота от страна на наемателя. Фактическото напускане на наетия
обект от страна на ответника не го освобождава от задължението да заплати
наемните вноски за искания в претенцията период, тъй като няма данни по делото
договорът да е надлежно прекратен по посочения в него начин, а съгласно чл. 20а ЗЗД договорът има сила на закон за страните по него. Ответникът не е
представил разписано от двете страни в писмен вид изявление за прекратяване на
договора, нито пък е представил доказателства да е уведомил писмено ищеца, че
иска прекратяване на договора, в тримесечен срок преди това. Поради това съдът
счита, че не е надлежно установено договорът между страните да е прекратен по
реда, предвиден в него, като е без значение обстоятелството, че наемателят не е
ползвал реално наетия имот. Основание за плащане на цената не е ползването на
помещението, а наличието на договорна връзка между страните, която към процесния период не е била прекратена. Това е и основанието
да се дължи уговорения между страните наем за периода от 01.02.2019 г. до 31.07.2019 г. вкл. По
делото не са ангажирани доказателства ответникът да е заплатил уговорената
наемна цена за процесния период, напротив – той
самият не твърди да е платил процесната сума. Поради
това предявеният иск за главница следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността
на главния иск, основателен се явява и претенцията за заплащане на обезщетение
за забавено плащане. Върху главницата за неплатени месечни наемни
възнаграждения се дължи обезщетение за забава, което се начислява върху
шестмесечните платежи от датата на падежа, уговорен в договора, до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно договора
наемната цена за месеца се дължи авансово – т. е. падежът е на 31 януари, тъй
като шестмесечният период е от 1 февруари до 31 юли. Като направи съответните
изчисления в calculator.bg, съдът установи, че
размерът на обезщетението за забава съвпада с претендираната
сума, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
На ищеца се дължат разноски в размер на 1393 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от
горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Катфиш“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. О№ 13, представлявано от А.И.П., че дължи на „Кожите“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Х.П.№ 37, ателие 2, представлявано от Г.Д.Б., следните суми: 7200 лева главница, представляваща дължима
наемна цена за периода от 01.02.2019 г. до 31.07.2019 г. по договор за наем от
01.02.2018 г., 778,06 лева обезщетение за забавено плащане за периода от
01.02.2019 г. до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 27.02.2020 г. до изплащането й, за които суми е била издадена заповед
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1454/2020 г. на БРС.
ОСЪЖДА „Катфиш“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Созопол, ул. О№ 13, представлявано от А.И.П., да заплати на „Кожите“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Х.П.№ 37, ателие 2, представлявано от Г.Д.Б., сумата 1393 лева (хиляда триста деветдесет и три
лева) съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева