№ 138
гр. Перник, 03.08.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Н.С. и с участието на
прокурор М.Л.** от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 59 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.152, ал.4 от АПК.
Образувано е по протест на Окръжна
прокуратура – Перник с искане за обявяване на нищожност на Разрешение за строеж
№ 11/26.03.2014 г., издадено от главния архитект на община К.**, за подобект:
напорен тръбопровод DN 2000, PN 6, L=181 m, и преминаване над
река от обект: Малка водноелектрическа централа /МВЕЦ/
„**“ в имот № ** в землището на с. Л.**, общ. К.**.
Вносителят
на протеста счита, че Разрешение
за строеж № 11/26.03.2014 г. е издадено от
главния архитект на община К.** при липса на
материално-правни предпоставки – учредено вещно право на строеж върху имот
публична държавна собственост по реда на чл.7, ал.5 от ЗДС, поради което
одобрените инвестиционни проекти и строителни разрешения се явяват одобрени и
издадени в противоречие с чл.182, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.7, ал.5 от ЗДС.
Оспореният акт бил издаден при изначално липсващо основание, тъй като нямало
доказано право от страна на инвеститора да се строи в чужд имот – в случая:
имот, собственост на държавата – язовир, река и прилежащите им територии. Сочи,
че съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ, разрешение за строеж се издава на възложителя,
а според чл.161, ал.1 от ЗУТ, възложител е собственика на имота, лицето на
което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи
в чужд имот по силата на закон. Съгласно чл.181, ал.1 от ЗУТ, строежи в чужд
урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е
учредено право на строеж, а в случая липсвал акт на МС за учредено ограничено
вещно право на строеж от страна на държавата в полза на търговското дружество,
посочено като възложител: „***“ ООД. Прави предложение към съда да обяви за нищожно разрешението за
строеж.
В
съдебно заседание Окръжна
прокуратура – Перник, чрез представляващият я прокурор
М. Л.**, поддържа протеста и направеното в него предложение. Съображения в
подкрепа на протеста се излагат и в представени по делото писмени бележки като
се прави искане за присъждане на направените по делото разноски и се прави
възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на представителя на
ответника.
Ответникът
по протеста – главният архитект на община К.**, се представлява от адв. М.Ш..
Оспорва протеста. Счита, че изложените в него съображения са неправилни и
излага аргументи в подкрепа на твърдението си. Сочи, че процесното разрешение
за строеж е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за
форма и съдържание, в съответствие със закона и материалноправните предпоставки
за това, а именно: въз основа на учредено ограничено вещно право на прокарване
през имот публична държавна собственост в полза на „***“ ООД – гр. С.** и тъй като се касае за линеен обект – напорен тръбопровод, не е било
необходимо да се учредява право на строеж, както твърди прокуратурата. Искането
към съда е да остави протеста без уважение и да му присъди съдебните разноски
съобразно представени по делото доказателства, че са реално направени, и представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Заинтересованата
страна - „***“ ООД – гр. С.**, район **, бул. **, № 8, представлявано от управителя А.Г.**, чрез адв. И.Д.,
оспорва протеста и счита, че същият следва да бъде оставен без уважение.
По допустимостта:
Протестът е подаден от прокурор при Окръжна прокуратура -Перник, който съгласно чл.16,
ал.1 от АПК може да иницира производство по АПК. Насочен е към
индивидуален административен акт, чиято нищожност си претендира, поради което
може да се предяви безсрочно, съгласно чл.149,
ал.5 от АПК. С оглед на
това се приема, че същият
е процесуално допустим.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235,
ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна
следното:
Процесният акт - Разрешение за
строеж № 11/26.03.2014 г. е издаден от главния архитект
на община К.**, след като е сезиран със Заявление вх. № 760/26.03.2014
г. от „***“ ООД – гр. С.**. Дружеството се е легитимирало като собственик на
поземлен имот: посевна площ, с площ от 3000 дка /три декара/, V-та категория, представляващ имот с № ** , намиращ
се в землището на с. Л.**, общ. К.**, обл. П.**, както и като лице, в полза на
което е учредено право на прокарване на напорен водопровод, с технически
параметри: дължина на трасето: 179 м; диаметър на напорния водопровод: DN 2000 мм; площ на
сервитута: 1432 кв.м, върху имот – публична държавна собственост, представляващ поземлен имот №**
с ЕКАТТЕ ** и начин на трайно ползване – водностопанско съоръжение, находящ се
в землището на с. Л.**, общ. К.**, целият с площ от 48,876 дка, съгласно скица
№ К01352/20.02.2012 г., издадена от Общинска служба по земеделие К.**.
Посочените обстоятелства дружеството-заявител удостоверил, представяйки:
- Нотариален акт №**, том **, рег. № ***, дело № ***
от 2011 г., съставен от М.Д.**– нотариус с район на действие Радомирски районен
съд, вписан под № 448 в регистъра на Нотариалната камара;
- Акт № ** за публична държавна собственост от 13.03.2012 г. за Поземлен
имот № ** в землището на с. Л.** с ЕКАТТЕ **;
- Решение №
552/29.06.2012 г. за учредяване на ограничено вещно право – право на прокарване, в полза на „***“ ООД върху поземлен имот – публична
държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на земеделието
и храните, издадено от Министерски съвет на Република България;
- Заповед № ДС-50/03.08.2012 г. на областния управител на област П.**, с
която в полза на „***“ ООД е учредено сервитутно право на прокарване на напорен водопровод с технически
параметри: дължина на трасето: 179 м; диаметър на напорния водопровод: DN 2000 мм, и площ на
сервитута: 1432 кв.м, върху имот – публична държавна собственост, представляващ поземлен имот №**
с ЕКАТТЕ ** и начин на трайно ползване – водностопанско съоръжение, находящ се
в землището на с. Л.**, общ. К.**, целият с площ от 48,876 дка, съгласно скица
№ К01352/20.02.2012 г., издадена от Общинска служба по земеделие К.**.
Представени са
още скица на имота и задание за изработване на ПУП - ПЗ.
Разрешението е
издадено въз основа на одобрен от главния архитект на община К.** инвестиционен
проект в части: строително-конструктивна, ВП и трасировъчен план, ПБЗ и
комплексен доклад за оценка на съответствие на инвестиционните проекти със съществените
изисквания към строежите № ОС-002/03.2014. Инвестиционните проекти за строежите
са изработени на база предварителни проучвания, становища на компетентните
държавни органи, изискуеми по закон, одобрен ПУП, парцеларни планове, виза за
проектиране. Всички части на проекта са подписани от възложителя, надзорника и
проектантите и са одобрени от главния архитект на община К.**. Налице е пълно
съответствие на инвестиционните проекти с предвижданията на действащия ПУП и
парцеларни планове на елементи на техническата инфраструктура, в т.ч. за
напорен водопровод, приети на заседание на общинския експертен съвет с Протокол
№ 7/27.06.2013 г. и одобрени със Заповед № РД-228/03.07.2013 г. на кмета на
община К.**. Подробният устройствен план и парцеларни планове са допуснати и
съгласувани с компетентните за това органи. Самият строеж е изпълнен и въведен
в експлоатация съобразно законовите изисквания и одобрените строителни книжа с
Разрешение за ползване № СТ-05-1665/30.09.2015 г. на ДНСК.
Горната фактическа
обстановка се установява от представените и приети като доказателства, от които
е видно, че за изграждането на централата е одобрен Подробен устройствен план
/ПУП-ПЗ/ и парцеларни планове за съоръженията на техническата инфраструктура,
които предвиждат изграждането на сградата на централата /подобект 1/ в
собствения на дружеството имот № ** и напорен тръбопровод /подобект 2/, чието
трасе преминава през имот № ** – публична държавна собственост. Представен е
инвестиционен проект във фаза „Технически проект“, изготвен от „Б.И.С. ***“
ЕООД, представлявано от инж. Б.С.**с Лиценз № ***/25.11.2004 г., издаден от
МРРБ със срок на валидност 25.11.2014 г.
Представени са
и приети като доказателства:
- Протокол
обр.16 и документацията за строеж на обект: малка водноелектрическа централа
/МВЕЦ/ „**“;
- технически
проекти за подобект: напорен тръбопровод – част „Вертикална планировка и
трасировъчен план“, част „Строително-конструктивна“ – съгласувани и одобрени;
- Заповед № РД
09-161/17.03.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която е
предоставено за ползване на „**“ ЕАД 21 броя комплексни и значими язовири,
включително водохранилищата им, прилежащите им съоръжения и събирателните им
деривации – публична държавна собственост, в която под № 13 е записан язовир „**“,
находящ се в с. Л.**, общ. К.**;
- Предварителен
договор за доставка на вода за енергодобив № Д-53-25/27.09.2011 г., сключен
между „**“ ЕАД – гр. С.** и „***“ ООД;
- Разрешително
за водовземане от повърхностен воден обект № 01440017/04.01.2012 г., с което на
„***“ ООД е разрешено да взема и ползва до 8,60 куб.м/сек с цел на водовземането:
Производство на електроенергия посредством ВЕЦ „**“, и цел на водоползването:
Реконструкция на съществуващо съоръжение за водовземане от повърхностни води –
основен изпускател на яз. „**“;
- Акт № 67 за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното
предназначение, издаден от Областна дирекция „Земеделие“ – Перник;
- Решение № 1/24.01.2013 г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за
промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и
утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, с което е утвърдена площадка
за проектиране на обект: ВЕЦ „**“, с която се засяга около 3000 кв.м земеделска
земя от пета категория, неполивна собственост на „***“ ООД;
- Решение № 6/08.08.2013 г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за
промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и
утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, с което е променено
предназначението на земеделска земя, както следва: на 3000 кв.м земеделска земя
от пета категория, неполивна собственост на „***“ ООД за изграждане на обект: „ВЕЦ „**“, в землището на
с. Л.**, имот № **, общ. К.**, обл. П., при граници, посочени в приложената
скица и влязъл в сила ПУП;
- Заповед № РД-228/03.07.2013 г. на кмета на община К.**, с която е одобрен
пордробен устройствен план – план за застрояване, за имот с номер ** за ВЕЦ /с
водостопанско съоръжение/, м. „Големи ливади“, с. Л.**, общ. К.**, заедно с
парцеларни планове за елементи на техническата инфраструктура, а именно: напорен
водопровод през имот ** /водостопанско съоръжение на мЗГ/ и кабелна линия 20 кВ
през ПИ *** и ** /полски пътища на община К.**/;
- Комплексен доклад за оценяване съответствието на инвестиционните проекти
към съществените изисквания към строежите № ОС-002/03.2014 г.;
- документи, свързани с откриване на строителната площадка и изпълнение на
СМР и т.н.
По делото е прието и заключението на вещото лице инж. Р.Н.Н. по допуснатата
съдебнотехническа експертиза със задачи, формулирани от вносителя на протеста.
То не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно и
безпристрастно изготвено.
Според вещото лице, напорният тръбопровод DN 2000 мм, PN 6, L=181 м,
с „шахта дросел клапа“, отклонение DN 1600/2000, PN 2,5 steel pipes L=11,96 м и преминаване над
река на обект „Малка
водноелектрическа централа /МВЕЦ/ „**“, за който е издадено Разрешение за строеж № 11/26.03.2014 г. на главния
архитект на община К.**, е линейно, подземно, в частта, преминаваща над старото
сухо корито надземно /спрямо естествения релеф/ хидротехническо съоръжение.
Тази фактическа обстановка се възприе от документите
съдържащи се в административната преписка, които са приети като годни
доказателства по делото.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд-Перник, като извърши по
реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Предмет на
съдебен контрол е Разрешение
за строеж № 11/26.03.2014 г., издадено от главния архитект на община К.**, с което на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ е разрешено на „***“ ООД – гр. С.**, като ползвател на
учредено право на прокарване, да извърши строителство на подобект: напорен тръбопровод
DN 2000, PN 6, L=181 м, с „шахта дросел клапа“, отклонение DN 1600/2000, PN 2,5 steel pipers L=11,96 м, и
преминаване над река, от обект: Малка водноелектрическа централа /МЛЕЦ/ „**“
в имот № ** в землището на с. Л.**, общ. К.** – строеж от трета категория, съгласно чл.6, ал.5 от Наредба 0 1/2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи.
С подадения
протест от Окръжна прокуратура П.** се иска обявяването на процесното
разрешение за строеж за нищожно.
В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт.
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния
акт, като в зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като унищожаем, като в първия случай съдът обявява неговата
нищожност, а във втория -административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от основанията, посочени в чл.146 от АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но само тогава, когато нарушенията им са особено
съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните
последици, към които е насочен. Следва да се отбележи, че количественото
натрупване на пороци няма за правна последица нищожност на административния акт. За да бъде нищожен един административен акт,
следва всеки един порок да бъде разгледан поотделно, като е достатъчно
установяването само един от пороците да води до нищожност, за да се приеме за
нищожен целия акт.
В случая
оспореното разрешение за строеж
е издадено от компетентен орган, съгласно чл.148 от ЗУТ. Разрешението
е в изискуемата писмена форма, като съдържа всички изискуеми за едно властническо волеизявление реквизити.
Липсват тежки пороци, отнасящи се до формата, съдържанието или реда за издаването им. Главният архитект на община К.**, съгласно чл.148,
ал.2 от ЗУТ, в релевантната редакция, разполага с материална и с териториална
компетентност да издаде разрешение за строеж
за изграждане процесния подобект. Следователно не
е налице порок свързан с компетентността на
издателя на акта, нито порок във формата,
който да е толкова съществен, че да се приравни на
пълна липса на такава, а от оттам и на липса на
волеизявление, респективно на акт. Не се
откриват и особенно съществени нарушения на
административно производствените правила, които да обусловят нищожност на акта.
Твърдението
обуславящо нищожност според вносителя на протеста е, че разрешението
за строеж
е издадено в противоречие на
материалноправни разпоредби, тъй като не е учредено право на строеж
в имот публична държавна собственост по реда на
чл.7, ал.5
от ЗДС и строителното разрешение
е издадено в противоречие с чл.182,
ал.1 от ЗУТ, вр. чл.7, ал.5
от ЗДС. Така изложеното не се възприема от настоящия
състав поради следните съображения:
Имотите публична
държавна собственост са изключени от гражданския оборот, съгласно изричната
забрана на чл.7, ал.1
от ЗДС.
Разпоредбата на чл.7, ал.5
от ЗДС, на която се
позовава протеста допуска изключение от
тази забрана. Според нея „В случаите и при условията, определени със закон, с решение на
Министерския съвет върху имоти – изключителна и публична държавна собственост,
може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за:
1. изграждане на национален обект;
2. трайно
задоволяване на обществени потребности;
3. изграждане на
линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2 – когато
няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно“.
Според ал.6 на чл.7 „Ограничените вещни права по
ал.5 не могат да се учредяват върху имоти - публична държавна собственост,
свързани с националната сигурност и отбраната на страната“.
В случая, към датата на издаване на оспореното разрешение за
строеж и към настоящия момент, дружеството разполага с разрешително за
водовземане и ползване на воден обект, което дава право на
титуляра му да произвежда електроенергия
посредством ВЕЦ „**“ като за тази цел да извърши „Реконструкция на съществуващо
съоръжение за водовземане от повърхностни води – основен изпускател на яз. „**“
и да ползва водно количество до 8,60 куб.м/сек.
Видно е от прочита на чл.7, ал.5 от ЗДС, че разпоредбата урежда
случаите, в които върху имоти – изключителна и публична държавна собственост
може да се учредяват „ограничени вещни права“ без да е изрично посочени
какви. В този смисъл, не само правото на строеж е ограничено вещно право, а
такова е и правото на преминаване /сервитут на преминаване/, а в случая вещно
право от този вид е учредено в полза на „***“ ООД.
Институтът на сервитутите е бил подробно уреден в ЗИСС /отм./. Съгласно чл.207 от ЗИСС /отм./, поземленият сервитут се състои в задължението, което е
наложено върху един недвижим имот за служене и полза на друг недвижим имот,
който принадлежи на друг собственик, т.е. по своята същност сервитутите са
ограничени вещни права върху определени недвижими имоти. Действуващият ЗС не
формулира правила относно сервитутите, а те са уредени в различни закони.
Правото за водоползуване е сервитутно право уредено в чл.112 от ЗВ. Текстът
задължава собственик на имот да даде право на водопрекарване през имота на
всички, които имат постоянна или временна нужда от това, т.е. водопрекарването
се обуславя от нуждата на собственика на господстващия имот и се изразява във
възможността за прокарване на повърхностна водопреносна система или изграждане
на водопровод и други съоръжения на
водопрекарване в имот, собственост на друго лице. Разпоредбата на чл.103 от ЗВ определя, че
служещ имот е този през който се осъществява водопрекарването и за собственика му възниква задължение да търпи упражняването на сервитутното право на водопрекарване.
Сервитутното право принадлежи на собственика на господстващия имот, то обаче
следва да бъде учредено.
От друга страна, съгласно чл.46а,
ал.1 от Закона за водите, условие за одобряването на
инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж по реда на ЗУТ за
МВЕЦ, за водни обекти публична държавна собственост, е представянето от страна
възложителя, на разрешително за ползване на воден обект по чл.44 и чл.46 от
ЗВ.
От събраните по делото доказателства категорично се установява,
че заинтересованото дружество е изпълнявало всички нормативни изисквания с
оглед законосъобразното реализиране на инвестиционното намерение за
изграждането на МВЕЦ „**“, а именно: дружеството е спазило нормативните изисквания във връзка с
прединвестиционното проучване за изграждане на ВЕЦ, предвидени в ЗООС; спазило
е нормативните изисквания на чл.161,
ал.1 от ЗУТ, чл.9 от ЗУТ и чл.59 от ЗУТ относно изграждането на основния компонент на МВЕЦ
„**“, а именно самата сграда; по силата на учредените сервитутни права, дружеството е придобило
качеството на „възложител“ по смисъла на чл.161, ал.1,
предл. трето от ЗУТ по отношение на напорния тръбопровод в неговата
цялост; въз основа на сключен договор за учредяване на сервитут дружеството е разполагало с правото да
изгради напорния тръбопровод, полагайки го по трасе, преминаващо в чуждия имот – публична държавна
собственост, без да се нуждае от допълнително учредено
ограничено вещно право на строеж.
От гореизложеното следва, че не са допуснати
нарушения на материалния закон, които да
доведат до нищожност на оспореното разрешение за
строеж.
След анализ и въз основа на събрания по делото доказателствен материал
се установява, че оспореното разрешение за строеж е
издадено в съответствие със съответните законови изисквания по ЗУТ и ЗВ,
действащи към онзи момент и след представяне на всички законово изискуеми
документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ инвестиционни проекти и
след провеждане на необходимите предшестващи административни процедури.
Оспореното разрешение за
строеж не е нищожен акт, защото не е
налице пълна липса на предпоставки за издаването му. Отделно от това, не може да
се приеме, че оспореният акт е лишен от всякакво законово основание или че
същият не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон или че правните последици от акта са нетърпими от правовия ред, за да се счете същия за нищожен.
Протестът е подаден в хипотезата на чл.149,
ал.5 от АПК, поради което дори и да са налице определени
пороци при издаването на акта, след като
те не го квалифицират като нищожен, следва да доведат до извод за отхвърляне на
протеста. Последният е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора ответната и заинтересованата страна
имат право на разноски.
Присъждане на разноски своевременно е поискал ответника – главният архитект на община К.**,
представил е списък по чл.80 от ГПК и доказателства, че такива са действително
направени. Искането е основателно. На
основание чл.143,
ал.4 от АПК вносителят на
протеста – Окръжна прокуратура П.**, следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща платено
адвокатско възнаграждение, което е видно от представения по делото договор за
правна помощ и съдействие. Възражението за прекомерност е направено от вносителя на протеста след
приключване на устните състезания, едва с представянето на писмените бележки по
делото, поради което се явява недопустимо и не следва да бъде разглеждано.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протеста
на Окръжна прокуратура – П.** с искане за
обявяване на нищожност на Разрешение за строеж № 11/26.03.2014 г., издадено от
главния архитект на община К.**, за подобект: напорен тръбопровод DN 2000, PN 6, L=181 m, и преминаване над река от обект:
Малка водноелектрическа централа /МВЕЦ/ „**“ в имот № **
в землището на с. Л.**, общ. К.**.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура
– П.** ДА ЗАПЛАТИ на Пламен Милчов Божков – главен архитект на община К.**,
обл. П.**, направените по делото разноски в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста
лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: /П/