№ 6975
гр. С, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110161805 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за осъждане на Е. П. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.С ж.к.К П – 1 част бл...., да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1942.81 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с
абонатен № ..., за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от подаване на исковата молба - 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 328.34
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г.
Претендира се присъждане и на суми за дялово разпределение, както следва:
главница от 47.54 лв. за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. и обезщетение за забава от
11.20 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 25.10.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие.
Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок
от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за
обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от ФДР „Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по
основателността на предявените искове. Ответникът признава исковете е представя
фискален бон за заплатена сума в полза на ищеца.
1
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
признава извършеното в хода на производството погасяване на задълженията от страна на
ответницата. Ответницата не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и
чл.155от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет присъждане на суми за доставена
топлинна енергия в имота на ответника, находящ се в гр.С, ж.к.К П 1 бл...., абонатен № ....
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт №..,
том ІV, рег.№ ..., нот.дело №../2005 г., съставен от нотариус Ц С, рег.№.. от РНК,
процесният имот /съобразно отразеното в удостоверението на ГИС-С с изх.№ ../3/08.11.2012
г./, е закупен от В. С. К.. Последната е починала на 25.04.2020 г., като е оставила за свой
едниствен наследник дъщеря си – ответницата Е. П. Б.. Приживе В. К. е подала и заявление-
декларация до ищцовото дружество за разкриване на партида за имота за доставка на
топлинна енергия.
Ето защо следва да се приеме, че по отношение на ответницата Е. П. Б., като
наследник на В. С. К., е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката.
В случая, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. В случая не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника
/извън починалия наследодател на ответника/. С оглед на това следва да се приложи общото
правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, а именно 30 дни след
публикуване на интернет страницата на продавача.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По същество тези обстоятелства не са спорни между страните. Ответницата Е. П. Б., с
отговора на исковата молба заявява, че е заплатила процесните суми и представя фискален
бон от 11.03.2024 г. за установяване на това обстоятелство. Този факт се признава от ищеца,
2
като процесуалният му представител в о.с.з. от 16.04.2024 г. заявява, че всички задължения
на ответника доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение за
главница и лихви са са погасени. Претендират се единствено направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
С оглед така установеното от доказателствата по делото и изявлението на
пълномощника на ищеца в о.с.з. от 16.04.2024 г., както и съобразно чл.235, ал.2 и 3 от ГПК,
съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани поради извършени след
завеждане на делото плащания на вземанията, предмет на спора. За пълнота на
изложението следва да се отбележи единствено, че с плащането от 77.03 лв. е погасена и
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 10.11.2023 г.,
до окончателното плащане – 11.03.2024 г. /видно от отразеното и в представения от
ответницата фискален бон/.
С оглед изхода на делото единствено ищецът има право на разноски по аргумент на
противното от чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото ответникът е извършил плащане на
претендираните от ищеца вземания след образуване на настоящето исково производство. От
страна на пълномощника на ищеца се претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в минималния размер, предвиден в чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, а именно 100.00 лв. Видно от отразеното в приложения
на л.94 от делото фискален бон обаче ответницата е заплатила разноски от 765.71 лв. Тази
сума надхвърля с 533.00 лв. направените от ищеца разходи по настоящето дело от 227.71 лв.
за държавна такса и 5.00 лв. за съдебно удостоверение. Със събраните 533.00 лв. очевидно
ищецът е покрил разноските за особен представител на ответницата. Доколкото обаче с
определение № 10758/12.03.2024 г. съдът е отменил предходни свои определения №
5573/06.02.2024 г. и № 8687/26.02.2024 г., с които е допуснал правна помощ по отношение
на Е. Б. и е назначил адв.Г. К. да осъществява процесуалното представителство на
ответницата по настоящето дело, то внесената от ищеца сума от 533.00 лв. не е разходвана и
може да му бъде върната.
Ето защо настоящият състав приема, че с извънсъдебното заплащане от страна на
ответника на разноски по делото /каквото е и вписаното във фискалния бон основание/ от
765.71 лв., които са в размер надвишаващ реално извършените, са покрити всички разходи
по делото, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение и не следва да се присъжда такова със
съдебното решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за осъждане на Е. П. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.С ж.к.К П – 1 част бл...., да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1942.81
лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот,
отчитан с абонатен № ..., за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
за период от подаване на исковата молба - 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
328.34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г.,
поради извършено плащане в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за осъждане на Е. П. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.С ж.к.К П – 1 част бл...., да заплати на ищеца цена на извършена услуга дялово
3
разпределение в имот, отчитан с абонатен № ... от 47.54 лв., дължима за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от подаване на исковата
молба - 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, и обезщетение за забава от 11.20 лв. за
периода от 15.11.2020 г. до 25.10.2023 г., поради извършено плащане в хода на
производството.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Б” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4