Р
Е Ш Е
Н И Е
№
17.12.2019 год. гр.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав на пети декември 2019 година В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
секретар Станка Желева
разгледа докладваното от
Председателя
т.д.н. № 85 по описа на съда за 2019 година,
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на длъжника „К.Б.“ ЕООД гр. Т., депозирана чрез
изричния му пълномощник адв. Н. – ТАК,
за откриване на производство по несъстоятелността на дружеството, поради
неплатежоспособност.
Молбата е обявена в ТР - на осн.чл. 629 ал. 1 от ТЗ.
В молбата си длъжникът твърди, че в качеството си на търговец през периода
2016-2019 г. е извършвал търговска дейност в Г., в областта на строителството,
с българската си фирма. В хода на работата натрупал задължения към държавата в
размер на 680 306,27 лв. В същото това време няма никакви налични активи, нито
пък парични суми по банкови сметки в Б. или чужбина. Има вземания от фирма име в
размер на 228 608,72 лв. Разходите, които трябва да направи в Г. за събирането
им са изключително големи и това вземане е несъбираемо към момента, поради
липсата на каквото и да било имущество на тази фирма. Длъжникът твърди, че няма
приходи и е спрял плащанията си към кредиторите. Работил усилено, за да се
издължи към държавата. Всички суми, които постъпвали по банковата му сметка
били събирани от НАП в изпълнителното производство, до месец август 2018 г.
След спирането на плащанията към НАП, същите са подали сигнал до полицията, че
длъжникът не е подал молба за откриване
на производство по несъстоятелност на фирмата и сега има образувано наказателно
производство срещу управителя на дружеството Н.В.. Молителят счита, че е в
състояние на неплатежоспособност, тъй като не може да изпълнява изискуемите си
парични задължения, породени от търговската му дейност. Поради липсата на
каквато и да било дейност или пари, счита, че е невъзможно и изготвянето на
оздравителен план.
По така изложените доводи в молбата, длъжникът моли съда да обяви
неплатежоспособността му, да открие производство по несъстоятелността му, да го
обяви в несъстоятелност с начална дата 06.08.2018г. (когато са последните
плащания към НАП и окончателно е спрял работа и плащания към държавата и други
търговци), да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на дружеството и да
спре производството по делото, на осн.чл. 632 ал. 1 ТЗ
Към молбата са приложени писмени доказателства – баланс и отчет към
31.12.2018г. и към 30.09.2019г.; опис на задълженията (към НАП- 680 306,27 лв.,
с твърдения, че има образувано изпълнително производство и наложени
обезпечителни мерки); списък на активи и пасиви (в който е посочено, че няма
активи и парични средства в банка или на каса), Списък на вземанията на
дружеството; справка от ТР, уведомление до НАП по чл. 78 от ДОПК – вх.№ от
05.11.2019 г., ОПР към 30.09.19г., оборотна ведомост 01.01.-30.09.19г.,
Удостоверение от 25.10.2019г., издадено от НАП-ТД София, на осн.чл. 86 ал. 6 от ДОПК за наличието на задължения към 25.10.2019г. в размер на 680 306.27лв.
В о.с.з. молбата се поддържа от процесуалния представител на молителя, с
искане за постановяване на решение, с което дружеството-молител бъде обявено в
несъстоятелност, производството по несъстоятелност – спряно, тъй като е
невъзможен оздравителен план, липсват
парични суми, липсва имущество, липсват търговски договори, които биха могли да
бъдат изпълнени.
Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата,
съобрази събраните писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-счетоводната
експертиза /ССЕ/, която приема за обоснована и компетентна, прие за установено
от фактическа страна следното:
Молителят е от кръга на лицата по чл. 625 ал.1 от ТЗ, към
молбата и допълнително, са представени изискуемите от закона писмени
доказателства по чл. 628 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от ТЗ, както и тези по чл.628 ал.3
от ТЗ във вр. с чл.78 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Дружеството е с едноличен собственик и управител Н.М.В.. От направената
справка по партидата на дружеството-молител в ТРРЮЛНЦ се установява, че същото
е вписано в ТР на 23.02.2016 г.
Установява се от приложените към молбата писмени
доказателства и заключението на ССЕ, че задълженията на дружеството към 14.11.2019г.
възлизат на общата сума от 686 161.34 лв., от които 683 637.88 лв. са
публични задължения, свързани с търговската му дейност (с падежи 2016-2019 г.),
а останалите- задължения към двама кредитори, произтичащи от търговски сделки (задълженията
са с падежи съответно м.април и м.юни 2018г., с последни плащания – от
17.06.2019г., платени суми от по 800лв. и по двете задължения). Датата на
последно плащане по задълженията към НАП е 12.11.2018
г., от когато датира и спиране на плащанията по тези задължения, а към посочен
от вещото лице контрагент по търговска сделка (непосочен като кредитор) – от 17.10.2019г., в размер на 120лв., платени
с РКО.
Според ССЕ, при извършената проверка в счетоводството,
видно и от представените баланси, дружеството има декларирани приходи до 2018г.,
като от 01.01.2019г. не извършва дейност - видно от ОПР към 30.09.2019г. няма
приходи от дейността. За 2018 и 2019г. по ОПР е видно, че дружеството е
реализирало само загуба.
Видно от изисканите служебни справки от Агенция по вписванията-имотен
регистър , относно регистрирани МПС и др., както и от заключението на ССЕ, дружеството
не разполага с недвижимо имущество, не разполага с МПС, единствените водени в
баланса му активи са вземания и парични средства, които обаче не са установени
да са налични.
Вещото лице е изготвило заключението във варианти, като в
един от тях в графи 11 и 16 за 2019г. – краткосрочни задължения е отразило
задължения от 705 хил.лв., а не както е по съставения от длъжника баланс- 3
хил.лв., тъй като тези задължения са текущи задължения до 1 година, а не
задължения над 1 година, тъй като се касае за задължения към НАП за период
2017-2019 г. Съдът приема и съобразява заключението в така коригирания му
вариант, тъй като намира, че задълженията към НАП (осигурителни и данъчни
задължения), предвид представените доказателства, са текущи задължения. Всички
показатели на финансовия анализ са под препоръчителните стойности, дружеството
е изпитвало затруднения да покрива текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи, и тези затруднения касаят 2018 и 2019 г. – при
коефициентите за ликвидност – обща ликвидност: съответно 0.5665/0.0624, при
референтни стойности от 1 до 2; бърза ликвидност: 0.5665/0.0652, при
реф.стойности 0.5-1; незабавна и абсолютна ликвидност – 0.2242/0.0028, при
реф.стойности 0.5-0.7. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са
много под препоръчителните.
От ССЕ се установява, че през 2018 и 2019 г. вземанията,
водени от длъжника, са едни и същи, т.е. дружеството не е събирало вземанията
си, водещи до извод, че същите са в много голяма степен несъбираеми. Независимо
дали въпросните вземания, за които е посочено от вещото лице, че са вземания от
немска фирма, се приемат или не за несъбираеми (доколкото са налице данни, че
става въпрос за фирма на длъжника, свързани лица), видно от изготвеното
заключение на ССЕ и в двата варианта - във вариант, в който са включени тези
вземания (Вариант 1.1.-таблица стр. 10 от заключението) и в който не са включени
(Вариант 2.2. – таблица на стр. 12) финансовите показатели са под
препоръчителните стойности, предвид високия размер на краткосрочните/текущи
задължения.
В срока, указан от съда с определение от 11.11.2019г. по
реда и на осн.чл.632 ал.1 във вр. с чл.629б от ТЗ , нито молителят, нито негов
кредитор е заявил готовност да предплати определените от съда първоначални
разноски в производството в размер на 2 500 лв., като съдът е указал последиците по чл.632 ал.1 от ТЗ при
незаплащането им.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност,
следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен
от разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1.Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд
молба от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ;
2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.Да е налице „парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане; задължение за изплащане на трудови възнаграждения с
посочена характеристика”; 4.Да е налице неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ; 5.Затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631
от ТЗ/.
Неплатежоспособността съгласно чл.608 ал.1 ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността длъжникът да изпълнява своите
изискуеми парични задължения.
Гореустановената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че ответникът е
станал неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемо
вземане, произтичащо от търговски сделки, както и публични задължения,
произтичащи от търговската му дейност, каквито безспорно са установените от
вещото лице в изготвената от него ССЕ. От представените писмени доказателства и
от заключението на приетата ССЕ се установява, че затрудненията му не са
временни, преустановил е търговска дейност, не е в състояние да изпълни
паричните си задължения, за което говори и спирането на плащания от негова
страна по задълженията му към посочените в списъка кредитори /а при спиране на
плащания неплатежоспособността се предполага-чл.608 ал. 3 от ТЗ/. Съгласно ССЕ за
2019 г. дружеството няма приходи, преустановило е дейност. Извършеният по-горе
анализ на имущественото състояние на дружеството, на установените от вещото
лице финансови показатели и тяхната стойност под предвидените референтни
стойности, дават основание за извод, че
така констатираните затрудненията на длъжника да изпълнява своите задължения не са временни, а
се очертават като трайни.
Предвид горното, съдът намира, че са налице основанията
на чл.607а във вр. с чл.608 ал.1 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо търговското дружество-молител поради
неплатежоспособност.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява
изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с
наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно
икономическо състояние, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на
плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От
значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да
се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията
към отделен кредитор /в този смисъл Решение № 202 от 10.01.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1453/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009
г. на ВКС, II т. о., ТК; Решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на
ВКС, II т. о., ТК/. Въпреки данните от ССЕ за спиране на плащанията към отделни
кредитори през м.06.2019г. (минимални суми), едва със спиране плащанията към
НАП, предвид и установеното финансово състояние, затрудненията се превръщат в
трайно състояние, поради което за начална дата на неплатежоспособността следва
да бъде определена датата 12.11.2018г., към която дата, според съда, се
установява обективната невъзможност на длъжника да изпълнява задълженията си
към всички кредитори.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание на
11.11.2019г. , съдът е приканил, по реда на чл. 629б от ТЗ, молителя и неговите
кредитори да предплатят минималните начални разноски в производството по
несъстоятелност в размер на 2 500 лева. В дадения от съда срок никой от
посочените лица не е заявил готовност да стори това. Нито молителят, нито някое
от лицата по чл.625 от ТЗ, в т.ч. и НАП (уведомен на 19.11.2019г.) са заявили,
че ще поемат първоначалните разноски по производството по несъстоятелност,
определени от съда, съответно не са внесени такива в определения срок /с
изрично указани последици от невнасянето/, поради което и длъжникът следва да
бъде обявен в несъстоятелност и производството по несъстоятелност следва да
бъде спряно на основание чл.632 ал.1 ТЗ.
Предвид горните съображения производството по
несъстоятелност следва да бъде открито при условията на чл. 632 ал.1 ТЗ, с
начална дата 12.11.2018 г., да се открие производството по несъстоятелност, да
се постанови прекратяване на дейността му, да се обяви длъжника в
несъстоятелност, и да се спре производството.
На осн.чл.632 ал.1 изр.1-во и чл.711 от ТЗ следва да се
наложи ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на длъжника.
Следва да се задължи молителя да предприеме действията по
чл. 632 ал. 6 от ТЗ.
Водим от горното и на осн.чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ххххххх, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството Н.М.В. - на осн.чл.632 ал.1 вр. чл. 607а ал. 1
и чл.608
от ТЗ.
с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 12.11.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ххххххх.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на длъжника.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ххххххх - на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството
по несъстоятелност по т.д.№ 85/2019г. по описа на Търговищки окръжен съд - на
осн.чл.632 ал.1 от ТЗ.
Указва на длъжника и неговите кредитори, че съгласно
чл.632 ал.2 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от ЕДНА ГОДИНА от ВПИСВАНЕТО на решението в Търговския
регистър, по молба на длъжника или на
кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако
депозират необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ.
УКАЗВА на
длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл.632 ал.2 от ТЗ не бъде
поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност,
производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника
от търговския регистър.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника
„„К.Б.“ ЕООД в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от
вписване на решението в търговския регистър да предприеме съответните действия
по чл. 632 ал. 6 от ТЗ и да предаде
ведомостите в съответното ТП на НОИ, за което да представи доказателства пред
съда.
ОСЪЖДА „К.Б.“
ЕООД, с ЕИК ххххххх, гр. Т., ул.“В.П.“ № 26 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС-Т. държавна такса в размер на 250лв., за сметка на масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото
- на осн.чл. 620 ал. 1 ТЗ,.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ, водена
от ТОС.
На осн.чл.622 и
чл.624 от ТЗ и чл.14 ЗТРРЮЛНЦ препис от решението да се изпрати незабавно за
вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд, в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително и от
трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение
или от влязъл в сила акт, установяващ публично правно задължение, както и от
трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в
публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност - на осн.чл.613а ал.1 и 2 и чл.633 от ТЗ.
Препис да се връчи на молителя, чрез пълномощника му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: