№ 12395
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110113669 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***], срещу М. М. А., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в [***], партерен етаж, ляво от входа, Апартамент № [***], с присъединен
абонатен № [***], дължи сумата от 1937,65 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 383,44 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.10.2019 г. до 23.08.2022 г., сумата от
12,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 2,97 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.10.2019 г. до 23.08.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
от 04.10.2022 г. по ч. гр. дело № 49186/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът М. М. А. Е. К.,
ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в [***],
партерен етаж, ляво от входа, Апартамент № [***], с присъединен абонатен № [***], по
смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
1
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за
битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа,
че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в
определения за това 45 дневен срок, след изтичане на срока за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки, в случай че
не бъдат заплатени в същия 45 дневен срок от издаването им. Твърди, че топлоснабденият
имот се намира в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост, договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с
подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в
разпореждане по ч. гр. дело № 49186/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира
разноски. Ищецът е представил писмените доказателства, с които разполага, като е
направил и допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертизи, със заключенията по които вещите
лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период, които са допуснати от съда и
съответно приети. По искане на ищеца е приложено към настоящото и ч. гр. дело №
49186/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав, за послужване.
Конституираното по делото по искане на ищеца трето лице-помагач, в лицето на
фирмата за дялово разпределение - [***], изразява становище за основателност на исковете,
като представя и намиращите се у него документи, касаещи дяловото разпределение и
отчетите на уредите, инсталирани в процесния топлоснабден имот. От ТЛП заявяват, че през
целия отоплителен период, достъп до имота не е осигуряван от страна на клиента, поради
което на същия е начисляван разход на топлинна енергия за топлоснабдения имот /за
сградна инсталация, отопление и топла вода/ по емпиричен път, съобразно заложените в
Наредбата за топлоснабдяването зависимости, формули и алгоритми.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „ битов клиент“ е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо
2
лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства –
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27/05.05.1999 г., на нотариус при
СРС, молба – заявление от 26.02.2002 г. от М. А. за откриване на партида за ап. [***],
находящ се в [***], Протокол от ОС на ЕС на [***], абонатна станция № [***] и Списък на
етажните собственици към него /на л.14-22 от делото/, в който за ап. [***] е вписан
ответника М. М. А. Е. К., съдът приема за безспорно установено, че именно ответника по
делото К. /придобил имота в резултат на покупко-продажба през 1999 г./ притежава правото
на собственост върху процесния апартамент [***], находящ се на горепосочения адрес в
[***]. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника, като се потвърждава категорично и
от приетите писмени доказателства по делото. Приетия по делото нотариален акт от 1999 г.,
е представен по делото като видно от молбата-декларация, самия ответник К. го е
представил и на ищеца при подаване на молбата, с която е поискал откриване на партида за
ап. [***] на негово име, като е декларирал също, че имота ще се използва изцяло за
жилищни нужди. Следователно, заявените от ответника оспорвания, че липсват
доказателства за облигационни отношения между страните са бланкетни и недоказани.
Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност обосновават извод, че ответника М. М. А. Е. К. се явява единствен собственик
на процесния ап. [***] с посочен по-горе адрес, а в това си качество и потребител на
доставената до него топлина енергия и в т.см. има качеството „ потребител на топлина
енергия за битови нужди“. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден
Апартамент № [***] е открита партида, с присъединен аб. № [***], по която се отчита
потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която
партида е прехвърлена на името на ответника по негово лично заявление, подадено до
ищеца след придобиване на имота през 1999 г. В молбата-декларация, К. е посочил, че
семейството му се състои от 1 член, като ще използва доставяната до имота ТЕ за битови
нужди.
При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното общо събрание на ЕС в
жилищната сграда /на 18.02.2002 г./, находяща се в [***], вх. [***], Аб.станция № [***],
лично е присъствал М. А., вписан под № [***] и като собственик на ап. [***] в Списъка на
присъстващите етажни собственици, който видно от протокола от общото събрание е
удостоверил с подписа си, че ще ползва услугите на [***], в т.ч. е изразил съгласие за
въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, декларирала е
наличието на 5 бр. радиатори, 4 бр. разпределители, 2+1 вентили, както и начин на плащане
на потребената ТЕ – 100 %. В резултат на проведеното ОС и взетото решение, е бил
сключен първоначалния Договор от 21.02.2002 г., между ЕС и [***] /сега [***]/ за
извършване от последния на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
3
СЕС съгласно изискванията на ЗЕ. Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил
продължен след изтичане на първоначалния 5 годишен срок, от доказателствата,
представени от ФДР в лицето на [***] е видно, че именно последното дружество
осъществява дейността по „топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. 2 на
ответника. От становището на третото лице – помагач, представено по делото се установява,
че в процесния топлофициран имот, са монтирани два топлинни разпределителя на двата
присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори, както и че
има един индивидуален водомер за топла вода. Видно от становището на ТЛП за целия
процесен период, клиентите от процесната СЕС имат сключен договор за ежемесечен отчет
на уредите и обработка на данните от тях, като ответника К. е консуматор на количеството
ТЕ припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация,
количеството ТЕ, потребено от отоплителните тела и количеството ТЕ, необходимо за
подгряването на изразходените кубически метра топла вода.
При изготвянето на дяловото разпределение всеки месец, дела за отопление на имота
е изчислявано съгласно изискванията в т.6.5. от Приложение към чл.61 от Наредбата за
топлоснабядването, а дела за топла вода е бил изчислен съгласно алгоритмите, заложени в
чл.69, ал.2, т.2 от НТ на база брой потребители – един, поради неосигуряван достъп до имота
в края на всеки от отчетните месеци в отоплителния период. За тези си твърдения, ФДР е
представил и писмени доказателства, приети по делото /на л.92-117/ като неоспорени от
ответника. Същевременно, в молбата-декларация подадена към съда, при заявеното искане
за предоставяне на правна помощ, ответника К. е посочил, като свой адрес по местоживеене
именно адреса на процесния топлоснабден имот, поради което съдът счита, че макар
косвено, в производството се установява, че причината за липса на изготвени отчети и
снемане показанията на инсталираните в имота уреди, се дължи единствено на субективни
причини, стоящи извън ФДР и ищцовото дружество.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от
ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], протокол от проведено на 18.02.2002г.
общо събрание на етажните собственици на адрес [***], подписан лично от собственика М.
К., в т.ч. Договор от 21.02.2002г., сключен между ФДР [***] и ЕС, находяща се на
посочения адрес, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че
сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия
процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установяват въведените с исковата
молба твърдения ответникът М. М. А.-К. в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот – апартамент [***], находящ се в [***], през процесния период /2019-2021 г./ да е бил
потребител на доставяната до имота му топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе
законов текст ответникът К., като собственик на топлоснабдения имот, е бил обвързана по
силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество,
досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично
негово изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца [***], топлинна
4
енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица
съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013
г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК,
ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г.
по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че разбирането на съдилищата,
че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на
топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор
с касатора, съответства на практиката на ВКС, отразена в решения № 443 от 21.11.2013 г.
по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010
г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на
ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на
Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от
Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато
дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В
този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че
клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за
защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират
като неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът М. А. /а преди това и предишните собственици/ да са се
възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е сключено с тях
допълнително споразумение.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол от
ОС на ЕС от 18.02.2002 г., дялово разпределение за процесния период и протоколи за
неосигурен достъп, относими за периодите от 2019-2021г., всички те неоспорени от
ответника К. се установява, че последния не е осигурявал ежемесечен достъп до имота за
извършването на реален отчет на индивидуалните разпределители, поради което съдът
счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са изчислени при спазване на
законовите изисквания, като за количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
5
инсталация е определено по емпиричен път, съгласно зависимост, описана в Приложение
към чл.61, ал.1 /т.6.1.1. от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, като за имота е
разпределена „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем и този на ЕС.
Съответно, делът за БГВ е изчислен, на база за 1 потребител, при 140 л. за денонощие разход
за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., като количествата ТЕ за погряване на битова вода
са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1 на Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването и е разпределена между потребителите въз основа на разход на гореща
вода. Видно от заключението на СТЕ, за процесния период за абоната не е осигурявал
достъп за отчет на уредите в жилището си, като фактурираните от ищеца суми са по данни
на ФДР, а годишни изравнявания не са извършвани.
Видно от заключението на СТЕ за целия процесен период, в имота на ответника е
начислена /прогнозно/ ТЕ за топла вода на стойност 874,73 лв.; за отопление на имот и за
сградна инсталация /заедно/ – 1147,53лв. или общо 2022,26 лв. Вещото лице е установило,
че през процесния период общия топломер е бил годно средство за търговско измерване, а
дяловото разпределение от ФДР е извършвано в съответствие с действащата нормативна
уредба. По делото от ФДР са представени и приети като писмени доказателства – 24 бр.
индивидуални справки за дялово разпределение, относими към процесните отоплителни
периоди и декларация от инкасатор от „[***]“ АД, отговарящ за района, че за целия
процесен период не му е бил осигурен достъп за отчет на показанията на топлинните
разпределители и водомера за топла вода в апартамента на ответника К..
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по Наредба за топлоснабдяването. При кредитиране заключението по СТЕ съдът
приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
са съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия периодичен контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са
били съответни на разпределената от [***], при спазване на действащата към момента
нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ технологичните разходи в АС били
приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Същите били
изчислявани редовно за всеки месец съгласно приложимата нормативна уредба. Видно от
приетото без възражения заключение на СТЕ, кредитирано и от съда, пресметнатите
технологични разходи били съгласно методика и формули, приложени в Наредбата за
топлоснабдяването и техническите характеристики на абонатната станция. Не се установи
по делото да са правени рекламации от ответника във връзка с фактурираните му суми, за
отчетеното количество на топлинната енергия, потребена в имота.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви
по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 24 броя
6
индивидуални справки за дялово разпределение, изготвени през процесния период.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
От приложеното по делото съобщение към обща фактура № [***], относима към
отоплителен сезон 2019/2020 г. и данните на ФДР за отоплителен сезон 2020/2021 г. /без
изготвяни изравнителни сметки/ се установява, че данните на ФДР са коректно отчетени.
Вещото лице е констатирало, че за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. прогнозно
изчислени от ФДР фактурирани суми за ТЕ, начислени по партидата на аб. № [***] за
топлофицирания имот в [***], [***] ап. [***] са на обща стойност 2023, 12 лв., като при
отчетената разлика в цената на ТЕ /от -107,20 лв./, одобрена през периода от ДКЕВР, общо
начислените и неплатени суми за ТЕ възлизат на 1915,92 лв. Към тази сума, в.л. е
установило, че ищеца е начислил и 21 бр. месечни задължения за дялово разпределение по
21 бр. фактури, на обща стойност 34,42 лв., като не са установени данни за извършени от
абоната плащания на суми, относими към процесния период.
Вещото лице по ССчЕ не е установило също и данни за погасени по давност
задължения на абоната, като е съобразило и чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
Въз основа на заключението на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност. При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен състав
намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот - апартамент [***], находящ се в
[***], вх. [***] възлиза в размер на сумата от 1915,92 лева /съгласно заключението на СТЕ и
ССчЕ/.
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило извършени
плащания от страна на ответника на суми от отчетния период, нито пък служебно
погасяване от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със суми за
възстановяване на абоната.
Ето защо задължението на ответника за главница за ТЕ за процесния период от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. възлиза на сумата от 1915,92 лв., предвид което и предявеният
иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, следва да бъде уважен за
установения с експертизата размер, а за разликата до пълния предявен такъв от 1937, 65 лв.
7
или за сумата от 21,73 лв., иска следва да се отхвърли като недоказан.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от Комисията Общи условия за
процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г., на Съвета на
директорите на [***], одобрени от КЕВР с решение № ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи
и за ответника М. К.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено задължение за
клиентите на „[***] да заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и
ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока
по ал.2 – 45 дневен. В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този
смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на доставената ТЕ през м.05.2019г. следва да бъде
заплатена до 45 дни от изтичането на месеца, за който се отнася или до 15.07.2019 г., но
ищеца може да претендира лихва за забава върху тази стойност едва след издаване на
Общата фактура за отоплителен сезон 2019/2020 г. към 31.07.2020 г. и в случай, че не бъде
заплатена в срок от 45 дни от издаването й. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника за ТЕ е в размер на
380,46 лв., с оглед установената дължима главница от 1915,92 лв. до който размер иска се
явява основателен и доказан и следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран
размер от 383,44 лв. или за сумата от 2,98 лв. иска подлежи на отхвърляне като недоказан.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР [***] документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответника, се установява, че действително за
апартамента, собствен на ответника М. М. А., е извършвана дейност по топлинно
счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода. От
приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. № [***] /на л.25/ и
заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните, кредитирано и от съда, се
установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово
разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от м.08.2019г. до м.06.2020 г.
възлиза в размер на 17,42 лв. Видно от приетите по делото писмени доказателства, в
8
процесния период ищецът е начислил на ответника общо 11 бр. месечни такси за отчитане
на уредите за дялово разпределение в размер от 1,57 лв. до 1,70 лв./месечно в различните
периоди, като за целта е издавал и месечни фактури/.Същите са изцяло дължими, тъй като
не попадат в период на погасителна давност, а и такива възражения не са заявявани от
страна на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до претендирания от ищеца размер от 12,69 лв., при
спазване на диспозитивното начало в ГПК.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. от
издаването на месечните фактури за потребената ТЕ, в които са отразени и дължимите суми
за ДР.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, но в периода от 15.10.2019 г. до 23.08.2022 г., а не както се твърди от
ищеца от 01.10.2019 г., като за този период същия дължи обезщетение за забава в размер на
3,68 лв. / установен от съда по реда на чл.162 от ГПК, върху претендираната главница от
12,69 лв./, но иска следва да се уважи само до претендирания от ищеца размер от 2,97 лв., с
оглед диспозитивното начало, като се отхвърли за периода от 01.10.2019 г. до 14.10.2019 г.,
за който неоснователно се твърди забава на ответника.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника М. А.-К. сума възлиза на общо 2312,04 лв., от която сума: 1915,92
лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 12,69
лв. - дължима главница за ДР, за периода от м.08.2019 г. до м.06.2020 г.; 380,46лв.
съставлява дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от
16.10.2019 г. до 23.08.2022 г. и 2,97 лв. – представлява дължима мораторна лихва върху
установената главница за ДР от 12,69 лв., за периода от 16.10.2019 г. до 23.08.2022 г., т.е. за
част от претендираните от ищеца размери, за които в полза на последния е била издадена ЗИ
9
по чл.410 от ГПК на 04.10.2022 г., по ч.гр.д. № 49186/2022 г. по описа на СРС.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 681,28
лева, от които 81,28 лева – доплатена държавна такса, 600 лева – за експертизи, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8
от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на
разноски до размер от 773,02 лв. за исковото производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед частичното
уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 95,71
лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 49186/2022г. по описа на СРС, 164-
ти състав.
На ответника, с оглед отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК се
следват разноски, но такива не се установява да са извършени по делото. На ответника е
била предоставена безплатна правна помощ за процесуално представителство, която се
заплаща по реда на ЗПрП.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. М. А. Е. К., ЕГН
********** от [***], дължи на „[***]Д, ЕИК [***], сумите от общо 2312,04 лв., от която
сума:
1915,92 лв. – съставляваща стойност, за доставяна до топлоснабден имот находящ се в
[***], партерен етаж, ляво от входа, Апартамент № [***], с присъединен абонатен №
[***], топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 09.09.2022 г. до окончателното плащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за ТЕ за разликата до пълния предявен
размер от 1937,65 лв. или за сумата от 21,73 лв., като недоказан.
12,69 лв. – представляваща дължима цена за извършвана в топлоснабден имот
10
находящ се в [***], партерен етаж, ляво от входа, Апартамент № [***], с присъединен
абонатен № [***] услуга по дялово разпределение, в периода от м.08.2019 г. до
м.06.2020 г., ведно със законната лихва от 09.09.2022 г. до окончателното плащане на
задължението;
380,46лв. съставляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
1915,92 лв., дължима за периода от 16.10.2019 г. до 23.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния му предявен размер от 383,44 лв. или за сумата от 2,98 лв.,
като недоказан.
2,97 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху установената главница за
ДР от 12,69 лв., за периода от 15.10.2019 г. до 23.08.2022 г., като отхвърля иска за
периода от 01.10.2019 г. до 14.10.2019 г., за които суми в полза на ищеца е издадена
ЗИ по чл.410 от ГПК на 04.10.2022 г., по ч.гр.д. № 49186/2022 г. по описа на СРС,164-
ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. М. А. Е. К., ЕГН ********** от [***]
да заплати на „[***]Д, ЕИК [***], сумата от 773,02 лева – разноски в производството по
чл. 422 от ГПК, сторени пред СРС, и сумата от 95,71лева – разноски в производството по
ч.гр.д. № 49186/2022г. по описа на СРС, 164-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „[***]“ АД, с ЕИК [***], седалище в [***], [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11