Р Е Ш Е Н И Е № 1534
18.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII-ми граждански състав
На 26.11.2019г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 2278 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 2521 от 17.06.2019 година, постановено по
гр.д.№ 10772/2017г. по описа РС-Пловдив,
е признато за установено по отношение на ответниците Н.Г.Н., с ЕГН **********, С.В.Н., с
ЕГН **********,***, „Мюлари – 90“ ЕООД , с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. **** и „Гранд Агро“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
че ищецът Н.М.Х. ЕГН ********** ***. ****, е собственик, по силата на договор за покупко
- продажба от 19.02.2016г. обективиран в нотариален акт № 52, том ІІ, рег. № 3506, дело 245/2016г., на НИВА
с площ 12.009 дка, находяща се в землището на с. ****, местност „Индека“,
представляща имот № 013064, при граници и съседи: имот № 013065 – нива на Д. Г.
Д.; имот № 013094 – канал на община ****; имот № 01306 – нива на „Гранд Агро“
ООД; имот № 013096 – полски път на Община ****, и на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давностно владение № 197, том ІІ, рег. №4177,
дело 381/2016. От 21.12.2016г. , с който
Н.Г.Н., ЕГН **********, е признат за
собственик на земеделската земя.
Решението е обжалвано от ответниците по спора Н.Г.Н. и С.В.Н. , с искане до въззивния съд да бъде
отменено, а предявения по делото иск да бъде отхвърлен. В жалбата си
въззивниците твърдят, че поради влошено
здравословно състояние не са имали възможност да се явяват в проведените по
делото съдебни заседания и да водят свидетели. Доверили се на адвокат, който им
давал правни съвети без да ги представлява в процеса. С връченото им от
първоинстанционния съд решение с учудване разбрали, че са подписали признание
на иска. Жалбоподателите твърдят, че никога не са подписвали такъв документ, както и оттегляне на този документ. С отговора на исковата си молба са заявили,че оспорват иска и поддържат това
си становище. Тъй като считат, че подписите им са подправени са сезирали
районна прокуратура с молба от 08.07.2019г.
Постъпил е писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия Н.Х. , чрез процесуалния представител адв. М.Х., в който взема
становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение с присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от лигитимирана страна;касае неблагоприятно
за нея първоинстанционно решение и откъм
съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК
относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
Районен съд - Пловдив е сезиран с положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено
по отношение на ответниците Н.Г.Н., с ЕГН **********, С.В.Н.,с ЕГН **********
, „Мюлари – 90“ ЕООД , с ЕИК **** и „Гранд Агро“ ООД, ЕИК ****, че ищецът Н.М.Х. ЕГН **********
, е собственик, по силата на договор за покупко-продажба
от 19.02.2016г. обективиран в нотариален акт № 52, том ІІ, рег. № 3506, дело 245/2016г., на НИВА
с площ 12.009 дка, находяща се в землището на с. ****, местност „Индека“,
представляща имот № 013064, при граници и съседи: имот № 013065 – нива на Д. Г.
Д.; имот № 013094 – канал на община ****; имот № 01306 – нива на „Гранд Агро“
ООД; имот № 013096 – полски път на Община ****.
В писмения отговор на исковата молба ответниците Н.Н. и С.Н.
са оспорвали исковата претенция с
твърдения, че ищецът не се легитимира като
собственик на имота, тъй като го е придобил от несобственик. Към датата на
сключване на договора на покупко-продажба
праводателят на ищеца не се легитимирал като негов собственик на
основание изтекла придобивна давност, тъй като не го е владял в посочения период и не е демонстрирал намерение за своене ,
нито пък такова сочещо на противопоставяне на
ответниците да владеят имота и да придобиват за себе си плодовете от
него. Твърдят, че те се легитимират като собственици на имота въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност.Сочат, че са осъществявали трайно,
явно и необезпокояванео владение на имота за 10-годишен период , с ясно
намерение за своене и манифестирани
действия свързани с ползването му чрез
отдаване под нам на трети лица.
На 01.02.2019г. ответниците Н. и С. Н. са подали по делото допълнение
на отговора на исковата молба, като са заявили
че признават изцяло предявения по делото иск от Н.Х..С оглед влошеното им здравословно състояние са
поискали от съда спрямо тях да бъде постановено неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК.
На 04.02.2019г. от същите ответници е подадено ново
допълнение на отговора на исковата молба, в което са заявили , че оттеглят предходното допълнение , с което признават
изцяло иска.
От фактическа
страна e безспорно между страните и документално
установено по делото, че с решение №3 от 01.10.1993г. на ПК **** е възстановено
правото на собственост върху процесната земеделска земя на наследници на М. Н. М.
, бивш жител ***.
С констативен нотариален акт №51, том ІІ, дело 244/2016г. от 19.12.2016г., К. Г.Н. , внук на
наследодателя, е признат за собственик
по давностно владение върху земеделската земя, която с договор от същата дата обективиран в нотариален акт № 52, том ІІ, дело 245/2016г. , заедно със съпругата си продават на ищеца по
делото Н.Х..
Два дни по- късно , на 21.12.2016г., ответникът Н.Н., внук
на общия наследодател и брат на К. Н. ,
се снабдява също с констативен нотариален акт №197, том ІІ, дело 381/2016г. за собственост върху недвижимия имот , придобит
по наследство и давностно владение.
С договор за покупко- продажба от 16.03.2017г., обективиран в нот. акт № 20, том І, дело 20 /2017г., Н.Н. и
съпругата му С.Н. продават земеделската
земя на ответника по делото „Мюлари-90“ЕООД , което търговско дружество е
прехвърлило собствеността върху имота на другия ответник по спора „Гранд Агро“ООД , с договор за
замяна , сключен на 14.07.2017г. с нотариален акт №192,том 3, дело №557/2017г.
С постановеното на 17.06.2019г. Решение №2521 ,
първоинстанционният съд е уважил предявения по чл.124,ал.1 от ГПК иск и е
признал за установено по отношение на четиримата ответници, че ищецът е
собственик на процесната земеделска земя на твърдяното деривативно придобивно основание - договор
за покупко-продажба от 19.12.2016г.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд
е приел, че ищецът е придобил правото на
собственост върху процесната земеделска земя , чрез договор за покупко-продажба
вписан в СВп. на 19.12.2016г., на която дата
е бил вписан и констативния нотариален акт, с който са признати правата на
неговия праводател К. Н.. За последния от анализа на събраните по делото гласни
доказателства е установено, че е упражнявал самостоятелно владение върху имота,
като се е разпореждал със съзнанието , че е негов собственик. Констативният нотариален
акт, с който са признати права на ответника
Н.Н. върху същия имот, както и договорът за продажба от 16.03.2017г., с който
се е разпоредил с правото на собственост върху земята в полза на „Мюлари-90“ЕООД,
са вписани след транслативната сделка, от която ищецът черпи
права. С оглед направеното признание на иска от ответниците Н.Г.Н. и С.В.Н.,
първоинстанционният съд е приел, че те не са придобили вещни права върху имота по
силата на констативния нотариален акт от 21.12.2016г. и не са могли да ги
прехвърлят след това на купувача „Мюлари-
90“ ЕООД. След като не е придобило правото на собственост, това дружество не е
могло да го прехвърли с последващия договор за замяна от 14.07.2017г. на четвъртия ответник по делото „Град Агро“ ООД , който също е
признал правата на ищеца върху процесния
имот.Районният съд при съобразяване с направените от ответниците признания на
иска, които веднъж достигнали до съда, не могат да бъдат оттеглени, е приел, че
собственик на процесния имот е ищецът.
Въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение е подадена само от ответниците по спора-съпрузите Н. и С. Н., като спрямо последващите приобретатели на имота „Мюлари – 90“ ЕООД , с
ЕИК **** и „Гранд Агро“ ООД , ЕИК ****, решението, като необжалвано , е влязло
в законна сила.
Пловдивският окръжен съд като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в атакуваната му част. В съответствие с нормата на чл. 269 от ГПК,
очертаваща правомощията на въззивния съд като втора съдебна инстанция
/ограничен въззив/, при сезиране с въззивна жалба съдът извършва служебна
проверка на валидността на първоинстанционното решение и на неговата
допустимост, но само в обжалваната му част. Решението на РС-Пловдив е валидно
като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите
на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Първоинстанционното решение в атакуваната му част, в която е уважен предявения от въззиваемия положителен
установителен иск за собственост на процесния недвижим имот, е постановено по
предявен допустим иск, при наличието на положителните процесуални предпоставки
и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на
правото на иск. Изводът за допустимостта на иска , съдът изведе и от
задължителните указания по приложение на закона дадени с т.3Б от Тълкувателно
решение №4/2014г. на ОСГТК , според които
за действителния собственик е налице
правен интерес от предявяване на
иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като
относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци и служебно следи единствено за неприложение от
страна на първоинстанционния съд единствено на императивна материалноправна
норма (уредена в обществен интерес), каквото нарушение настоящият състав на
съда не констатира при постановяване на обжалваното решение.
В конкретния случай единственото релевирано
оплакване във възззивната жалба е липса на изразена воля от въззивниците за
признание на иска и неговото оттегляне, тъй като не са подписали подадените в
първоинстанционното производство молби, обективиращи предприети процесуални
действия по признание на иска и неговото оттегляне.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с
което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Признанието по правната си природа е близко с отказа от иска като
акт, с който ищецът се разпорежда със своето право на иск. Признанието на иска
също е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда,
тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно
решение, което признава претендираното или не признава отричаното от
него право. Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи
дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по
чл. 237 ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл. 235 от ГПК. Веднъж
валидно направено, признанието на иска не може да бъде оттеглено
според разпоредбата на чл. 237, ал.4 от ГПК Ако признанието на иска е
опорочено, това е основание за прогласяване на неговата нищожност или
унищожаването му по исков ред, като признаването на порока с влязъл в сила
съдебен акт е основание за отмяна на решението по чл. 237 или 235 ГПК, в който
смисъл е решение №141/14.06.2016г. по гр.д. № 7446/2014г. на ВКС, 4-то гр. отд.
В процесния случай в
подадената лично на 01.02.2019г. до съда
молба, ответниците Н. и С. Н. са
признали предявения по делото от Н.Х.
иск и са поискали спрямо тях да бъде постановено решение при условията на
чл.238 и чл.239 от ГПК.Направеното от тях на 04.02.2019г. оттегляне на признанието
на иска не може да бъде отчетено, тъй като е в противоречие с цитираната
законова разпоредба , според която признанието на иска
е неоттегляемо и обвързва съда.Същевременно първоинстанционния съд не
е постановил решение по реда на чл.237 от ГПК
при признание на иска , а след като е обсъдил всички относими към правния спор доказателства
и е посочил въз основа на кои от тях приема за установена фактическата
обстановка по делото,респективно въз основа на кои доказателства безспорно е
установено претендираното от ищеца право на собственост върху имота .
В случай, че жалбоподателите твърдят, че признанието на
иска е опорочено, то това е основание за прогласяване на неговата нищожност или унищожаването му по исков ред, като признаването на порока с
влязъл в сила съдебен акт е основание за отмяна на решението.
По изложените съображения, съдът намира,
че ответниците не са могли валидно да оттеглят признанието на иска, обективирано в
писмения отговор, поради което и наличието на същото правилно е било съобразено
от първоинстанционния съд при постановяване на решението на основание
чл. 235 от ГПК.
По изложените съображения въззивният съд приема , че
първоинстанционото решение в обжалваната му част не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на основание чл. 271, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна- да се остави без уважение.
При този изход на правния спор жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия Н.Х. направените по делото разноски в размер
от 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения , Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2521 от 17.06.2019
година, постановено по гр.д.№ 10772/2017г.
по описа РС-Пловдив, Х гр. състав, в частта, с която е признато за установено по
отношение на ответниците Н.Г.Н., с ЕГН ********** и С.В.Н.,с ЕГН ********** ***, че ищецът Н.М.Х.
ЕГН ********** ***. ****, е собственик,
по силата на договор за покупко-продажба от 19.02.2016г., обективиран в
нотариален акт № 52, том ІІ, рег. №
3506, дело 245/2016г. на нотариус Д. К., на НИВА с площ 12.009 дка, находяща се
в землището на с. ****, местност „Индека“, представляща имот № 013064, при
граници и съседи: имот № 013065 – нива на Д. Г. Д.; имот № 013094 – канал на
община ****; имот № 01306 – нива на „Гранд Агро“ ООД , и е
отменен на осн. чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давностно владение № 197, том ІІ, рег. №4177, дело 381/2016г.,
съставен на 21.12.2016г. от нотариус Ж. Н., с който Н.Г.Н., ЕГН **********, е
признат за собственик на земеделската земя.
Решението в
останалата част,като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., с ЕГН ********** и С.В.Н., с ЕГН **********,***,
да заплатят на Н.М.Х. ЕГН ********** ***. ****, сумата от 1000 лева- разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при
предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.