№ 581
гр. Пловдив, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300502635 по описа за 2023 година
Обжалвано е Решение № 383/08.08.2023г на А.ски районен съд, втори
гр.с., постановено по гр.д.№1710/2022г., с което се отхвърля предявения от Н.
А. К., ЕГН ********** от А., обл. Пловдивска, ул.***, против И. А. М., ЕГН
********** от град А., ул.***, иск за разваляне на алеаторен договор оформен
в НА № 71, том 11 н.д.№ 114/81 г. на АРС, с които А.М.А. и Н.С.А. са
прехвърлили на И. А. М. следния недвижим имот: първи жилищен етаж от
жилищна сграда със застроена квадратура 90 кв.м., която жилищна сграда е
построена в/у държавен парцел № ХІV в кв.46 по плана на с.*** от 416 кв.м.,
при граници: улица, площад, Р.Ю. И Х.С. – представляващ СОС с
идентификатор № 99088.503.425.1.2, по КККР на гр. А., район ***, одобрени
със Заповед №300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес на имота: гр. А., кв. „***”, ул. ***, представляващ жилище/апартамент с
площ от 90 кв. м., който имот е разположен в сграда № 1 на ПИ с
идентификатор 99088.503.425, по отношение на 1/3 ид.ч. от същия.. С
постановения съдебен акт в полза на И. А. М., ЕГН ********** е присъдена
сумата от 1000 лева направени разноски пред първата инстанция..
Жалбоподателката Н. А. К., ЕГН **********, чрез процесуалния и
1
представител адв. В. Р. обжалва решението на първоинстанционния съд,
като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните
норми и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по
съображения подробно изложени в жалбата.. Моли въззивният съд да отмени
атакувания акт и постанови друг, с който да уважи предявения
иск.Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно
представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна И. А. М., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител адв. Д. Х. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения, моли
да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Претендира направени по делото разноски, съгласно
представения списък с направени такива..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран от Н. А. К. против И. А. М.,
ЕГН ********** с иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Ищцата
твърди, че през 1981г. родителите и А.М.А. и Н.С.А. прехвърлили на
ответника, нейн брат срещу задължение за издръжка и гледане докато са
живи, обективирано в Нотариален акт № 71, том 1, дело № 114 от 1981,
собствеността върху СОС с идентификатор № 99088.503.425.1.2, по КККР на
гр. А., район ***, одобрени със Заповед №300-5-52/08.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. А., кв. „***”, ул. ***,
представляващ жилище/апартамент с площ от 90 кв. м., който имот е
разположен в сграда №1 на ПИ с идентификатор 99088.503.425. Твърди, че
продавачите запазили правото си на пожизнено ползване на една стая от
апартамента, дворното място и приземния етаж на сградата.
Н.А. е починала на 01.03.1987 г., като до смъртта си е носила имената
Н.С.М., а А.М.А. е починал на 04.04.2018 г. Ищцата твърди, че е наследник на
2
А.М.А. и Н.С.А.и като такава наследява 1/3 ид. ч. от правото на собственост
върху процесния имот. Твърди, че ответника не е изпълнявал задължението за
издръжка и гледане по отношение на двамата и родители, докато са били
живи, като неизпълнението е започнало още след прехвърлянето на имота.
Заявява, че не са полагани необходимите грижи дори, когато здравословното
състояние на баща им се влошило. Твърди, че през 2008 г. А.М.А. е претърпял
мозъчен инсулт и за него е било невъзможно да се грижи сам за себе си без
чужда помощ, но ответника не положил грижи, и не му е помагал. Твърди, че
за периода от 2008 г. до 2014 г., през есенно-зимните сезони, тя единствено е
полагала грижи за баща си в дома си в Истанбул, както физически, така и
финансово, а поради влошаване на здравословното му състояние от 2015 г., е
живял постоянно при нея до смъртта си. През този период е подкрепяла баща
си морално и финансово, осигурявала му е всичко необходимо, заплащала
лечението му, както и се грижила за него. Ето защо ищцата моли да се
постанови решение, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договорът за
покупко-продажба, обективирин в НА № 71, том 1, дело 114 от 1981 г. с вх.рег.
№ 192, том 136, стр.363 на СВ при РС А., да бъде развален поради
неизпълнение на задължението от страна на И. А. М. спрямо А.М.А. и Н.С.А. ,
до размер на наследствените и 1/3 идеални части от правото на собственост.
Ответника И. А. М., чрез пълномощника му адв. Д. Х. оспорва
предявения иск като недопустим, доколкото е налице прекратено
производството по гр. д. № 327/2018 г. по описа на Районен съд А., по
предявен от А.М.А. иск за разваляне на процесния алеаторен договор да
размер на неговата част, а в условията на евентуалност като необоснован и
неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за неизпълнение на
задължението си по договора, тъй като същите не кореспондирали с
действителното фактическо положение. Оспорва твърдението на ищцата, че
единствено тя е полагала грижи и финансова издръжка за баща им до
кончината му на 04.04.2018 г.
Първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че
от ангажираните гласни доказателства се установява, че ответникът е
изпълнявал изцяло и постоянно поетите задължения по договора, както лично,
така и чрез членовете на семейството му на територията на ***, докато А. е
живял там, а в последствие и в Турция – където А. е отишъл да живее при
дъщеря си Н. през зимата, по собствено желание, но през който период
3
ответникът И. М. често е посещавал баща си в Турция, като му носил храна,
дрехи, памперси и пари, с които действия е изпълнил поетите задължения по
договора.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция са събрани нови гласни доказателства, които след
преценката им и събраните доказателства пред първата инстанция, съдът
намира следното по наведените в жалбата оплаквания:
През 1981г. наследодателите на страните по делото А.М.А. и Н.С.А.,
прехвърлили на ответника - брат на ищцата срещу задължение за издръжка и
гледане докато са живи, собствеността върху СОС с идентификатор №
99088.503.425.1.2, по КККР на гр. А., район ***, одобрени със Заповед №300-
5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. А.,
кв. „***”, ул. ***, представляващ жилище/апартамент с площ от 90 кв. м.,
който имот е разположен в сграда №1 на ПИ с идентификатор 99088.503.425.
Н.А./ Н.С.М./ починала на 01.03.1987 г., а А.М.А. е починал на 04.04.2018 г.
Н.А. след смъртта си е оставила следните наследници по закон: А.М.А.
– съпруг (починал на 04.04.2018 г.), И. А. М. – син, Н. А. К. – дъщеря, Ш. А.
М. – син (починал на 04.10.2011 г.), З.Я. М.а – съпруга Ш., С.Ш.М. – дъщеря
Ш., М. Ш.ова А. – дъщеря Ш. и Е. Ш.ов А. – син Ш., а А.М.А., след смъртта си
е оставил следните наследници по закон: И. А. М. – син, Н. А. К. – дъщеря, Ш.
А. М. – син (починал на 04.10.2011 г.), З.Я. М.а – съпруга Ш., С.Ш.М. –
дъщеря Ш., М. Ш.ова А. – дъщеря Ш. и Е. Ш.ов А. – син Ш..
Безспорно е, че ищцата е наследник на А.М.А. и Н.С.А. и като такава
наследява 1/3 ид. ч. .
4
Няма спор между страните, че А.М.А. е починал в Турция през 2018г.,
като зимата на 2017-2018г. е живял при дъщеря си Н. А. К..
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали е налице
изпълнение на поетите с договора задължения от ответника И. А. М., в
качеството му на приобретател.
С оглед изясняване на спорът следва да се отбележи, че договорът
за гледане и издръжка по своя характер е ненаименован договор.
Специфичното за съдържанието на този договор е, че насрещните права и
задължения на прехвърлителя и приобретателя, не са определени в
закон, а тяхното съдържание се определя предвид постигнатато съгласие
между страните. Ето защо, при тълкуване волята на страните съгласно
изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. С оглед волята на
страните обективирана в процесния договор, длъжникът дължи на
кредитора си цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, като
поетото задължение за издръжка и гледане се явява неделимо. В тази връзка
за прецизност следва да бъде отбелязано, че при неделимо задължение за
издръжка – всяко неизпълнение спрямо единият засяга целият договор. Това
означава, че ако гледането на починалия прехвърлител А.М.А. не е било
осъществено според поетите в договора задължения, то договорът може да
бъде развален изцяло, при доказано съществено неизпълнение , включително
и по отношение на Н.А., дори договорът по отношение на нея да е бил
изпълнен.
За пълнота при изясняване на фактическата обстановка следва да се
посочи, че при типичния пълен договор за гледане и издръжка,
длъжникът е длъжен да се установи да живее в едно жилище с кредитора,
за да може да изпълнява в пълен обем тези грижи. В конкретния случай
няма спор между страните, че ответникът не е живял в едно жилище с баща
си, включително и в периода преди смъртта му, доколкото безспорно се
установява, от една страна, че след 1995г. семейството на ответника не е
живяло при прехвърлителя / свидетелката М.А., дъщеря на ответника сочи, че
от 1995г. родителите и са купили жилище в същия квартал и са се преместили
там да живеят/, а от друга, че по воля на прехвърлителя близо от двадесет
5
години, всяка година през зимата А.М.А. е ходил да живее по два –три месеца
при дъщеря си в Турция, включително и през зимата на 2017 – 2018г., където
е и починал.
С оглед характера на договора, се приема от съда, че прехвърлителите
Н.А./ Н.С.М. и А.М.А. изначално са изпълнили своето задължение,
прехвърляйки правото на собственост върху имота на ответника. Предвид на
това, че договорът за издръжка и гледане обхваща насрещни престации,
необходимо е двете насрещни престации да се уравновесяват т.е. едната
да възмездява друга и обратно. Тъй като прехвърлителите е изпълнил
своята престация, на изследване единствено подлежи въпроса с
изпълнението на насрещната престация, която дължи длъжника.
Съдържанието на договора за гледане и издръжка, включва не само
задължението на приобретателя да върши необходимото за пряко
задоволяване жизнените нужди на кредитора, като престира за гледането
личния си труд. Възможно е длъжникът да изпълнява задълженията си чрез
трето лице, но и сам да дава и материални средства, които са необходими, за
да се задоволят нуждите на лицето, което се гледа. В конкретния случай,
ответникът признава, че действително сестра му е гледала баща му преди да
почине през зимата на 2017-2018г.в Турция, но прехвърлителя твърди, че е
посещавал често баща си в Турция, носил е храна, памперси, водили са го на
лекар, плащал е сметките му за ток и вода, давал е пари на сестра си за
направени разходи по отглеждането на баща му.
Във връзка с наведените от страните твърдения по делото са разпитани
две групи свидетели. Установява се от показанията на разпитаните свидетели
на ищцовата страна – Вахдет К. и Елиф Съдъкова/ без родство/, чийто
показания съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия, че
от 2015г. здравословното състояние на прехвърлителя драстично се е
влошило и същият се е нуждаел от ежедневни грижи, включително е
използвал памперси и е имал нужда от помощ при смяната им. Свидетелите са
категорични, че ответникът не се е грижил за прехвърлителя. Самият
прехвърлител се е оплаквал на свидетелите, когато е ходил на гости на дъщеря
му, че синът му не го гледа. В подкрепа на този факт е и обстоятелството, че
лично А.М.А. е завел дело срещу сина си за разваляне на процесния
алеаторен договор. Свидетелката С. подчертава, че когато се е връщал в
България е имало периоди, в който А.М.А. е стоял на студено и се е
6
разболявал, защото нямало кой да му запали печката в дома му.
Втората група свидетели на ответната страна М.А. – дъщеря на
ответника, Р.С.Я./ без родство/, сочат че А.М.А. сам по собствено желание
зимите по за два- три месеца ходил в Турция при дъщеря си и че когато бил
там, ответникът изпращал на сестра си пари, а за баща си – памперси.
Свидетелката Я. обаче сочи, че отношенията между брат и сестра били
влошени, и когато през зимата идвали по за два- три пъти в Турция да видят
А.М.А., ответникът и семейството му не оставали в дома на сестра му,
където живеел прехвърлителя. Разпитаната пред настоящата инстанция
свидетелката Б.А. – съпруга на ответника, сочи че през времето в което
прехвърлителя е живял при дъщеря си, ответникът е изпращал на баща си
всеки месец по 200 по 300 евро, а когато лично са ходили до Турция да го
виждат „ …натоварвахме колата със сирене и кашкавал….“ Съдът не
кредитира показанията на свидетелите М.А. – дъщеря на ответника и Б.А. –
съпруга на ответника, предвид тяхната заинтересованост към спора.
С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
Установено е по безспорен начин по делото, че прехвърлителят
А.М.А. е възрастен мъж, който към момента на смъртта си е бил на 85
години. Безспорно от 2015 година здравословното състояние на
прехвърлителя рязко се е влошило и същият е имал нужда от ежедневни
грижи, включително помощ при сменянето на памперсите...Дори
заболяванията на прехвърлителя да не изискваха помощ в
самообслужването му, ежедневието и домакинството, именно възрастта сама
по себе си е фактор, който обуславя нуждата от полагане на грижи и
издръжка за последния. Необходимостта от грижи е безспорно доказана - от
една страна предвид влошаващото се здравословно състояние на А.М.А.
довело до нарушаване на способността за извършването на ежедневни
дейности и самообслужване, а от друга страна – предвид на това, че с
напредване на възрастта на човек, нараства необходимостта от ежедневни
грижи и издръжка.. Предвид конкретните нужди на ищецът съдът приема,
че за да има точно и пълно изпълнение на задълженията по договора,
приобретателят е следвало да предоставя на прехвърлителят ежедневно
грижи и ежемесечно сума достатъчна да покрие нужди му. Данни в тази
7
насока обаче липсват. Нещо повече, по безспорен начин се установява от
показанията на разпитаните свидетели на ищцовота страна, който съдът
кредитира като обективни, незаинтересовани, основани на непосредствени
впечатления и най-вече кореспондиращи със останалия събран по делото
доказателствени материал, че през последните няколко години преди смъртта
на прехвърлителя, ответникът нито е полагал ежедневни грижи, нито е давал
издръжка на баща си. Последният сам се е грижил за домакинството си,
доколкото може, затова е имало и периоди в които е нямало кой да му запали
печката в дома му, и А. А. е стоял на студено и се е разболявал. Установи се,
че от близо двадесет години, прехвърлителят зимата за около два – три месеца
е отсядал при дъщеря си – ищцата по делото, която е полагала ежедневни
грижи за баща си и го е издържала, а когото е било необходимо го е
настанявала в болница в Истанбул. Безспорно е, че прехвърлителя е починал в
Турция. В подкрепа на извода, че прехвърлителя не е получавал необходими
грижи е и обстоятелството, че приживе лично А. А. е завел дело срещу сина
си за разваляне на процесния алеаторен договор, но в хода на делото
последния е починал.
Не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че ответникът
е давал средства на сестра си да гледа баща им от негово име. Действително
налице са данни, че ищцата и ответника са във влошени взаимоотношения, но
това обстоятелство само по себе с не е освободило приобретателят от
задълженията му по договора, както за престиране на грижи, така и за
даване на издръжка. За да бъде изправен длъжникът, трябва ежедневно да
предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и
др.; полагането на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
кредитора. От събраните доказателства, съдът приема, че дори и да е налице
някакво изпълнение от страна на приобретателят, то е било нерегулярно и в
непълен размер и обем, както относно издръжката, така и относно грижите.
Тъй като задължението по договор за издръжка и гледане трябва да бъде
изпълнявано точно по вид , обем и качество, по своята същност и характер
изпълнението не търпи забава. Установи се, че приобретателят не е дал
такова изпълнение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
неизпълнението на поетите с алеаторните договори задължения от страна на
приобретателката се явява значително по смисъла на закона, което
8
обуславя разваляне на договора до размер на наследствената част на ищцата.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт,
който следва да бъде отменен, като вместо това предявения иск следва да бъде
уважен..
Следва на жалбоподателят да се присъдят направени пред настоящата
инстанция разноски в размер на 800лв, съгласно представения списък на л.27
от настоящото дело и разноски пред първата инстанция общо в размер на
1 136.39лв, съгласно представения списък на л.90 от делото на АРС.
Предвид гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 383/08.08.2023г на А.ски районен съд, втори
гр.с., постановено по гр.д.№18561710/2022г., с което се отхвърля предявения
от Н. А. К., ЕГН ********** от А., обл. Пловдивска, ул.***, против И. А. М.,
ЕГН ********** от град А., обл.П-вска, ул.***, иск за разваляне на алеаторен
договор оформен в НА № 71, том 11 н.д.№ 114/81 г. на АРС, с които А.М.А. и
Н.С.А. са прехвърлили на И. А. М. следния недвижим имот: първи жилищен
етаж от жилищна сграда със застроена квадратура 90 кв.м., която жилищна
сграда е построена в/у държавен парцел № ХІV в кв.46 по плана на с.*** от
416 кв.м., при граници: улица, площад, Р.Ю. И Х.С. – представляващ СОС с
идентификатор № 99088.503.425.1.2, по КККР на гр. А., район ***, одобрени
със Заповед №300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес на имота: гр. А., кв. „***”, ул. ***, представляващ жилище/апартамент с
площ от 90 кв. м., който имот е разположен в сграда № 1 на ПИ с
идентификатор 99088.503.425, по отношение на 1/3 ид.ч. от същия..,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.3 ЗЗД сключения между А.М.А. и
Н.С.А. от една страна и И. А. М. от друга, алеаторен договор обективиран в
НА № 71, том 11 н.д.№ 114/81 г. на АРС, с които А.М.А. и Н.С.А. са
прехвърлили на И. А. М. следния недвижим имот: първи жилищен етаж от
9
жилищна сграда със застроена квадратура 90 кв.м., която жилищна сграда е
построена в/у държавен парцел № ХІV в кв.46 по плана на с.*** от 416 кв.м.,
при граници: улица, площад, Р.Ю. И Х.С. – представляващ СОС с
идентификатор № 99088.503.425.1.2, по КККР на гр. А., район ***, одобрени
със Заповед №300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес на имота: гр. А., кв. „***”, ул. ***, представляващ жилище/апартамент с
площ от 90 кв. м., който имот е разположен в сграда № 1 на ПИ с
идентификатор 99088.503.425, поради пълно неизпълнение на договора от
страна на приобретателя И. А. М., до размера на наследствения дял на Н. А.
К., ЕГН ********** , а именно за 1/3 идеална част./ една трета/ от имота.
ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН ********** от град А., обл.П-вска, ул.*** ДА
ЗАПЛАТИ НА Н. А. К., ЕГН ********** от А., обл. Пловдивска, ул.***,
сумата от 1 136.39лв / хиляда сто тридесет и шест лева, и тридесет и девет
стотинки/ направени разноски пред първата инстанция и сумата от 800лв/
осемстотин лева/, направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10