Присъда по дело №8/2022 на Районен съд - Карнобат

М О Т И В И
към присъда № 8 от 10.06.2022 г.
по НОХД № 8/2022 г.

Съдебното производство е образувано по повод внесен от Районна
прокуратура Бургас обвинителен акт срещу Г.Н.М. за извършено от него
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Бургас
поддържа обвинението и пледира за наказание в размер на една година
лишаване от свобода, което изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от 3 години.
Защитата на подс. М. пледира същият да бъде признат за невинен за
престъплението в което е обвинен, като се твърди, че същият не е извършил
същото.
Подсъдимият М. не се признава за виновен в извършване на
престъплението в което е обвинен.
Делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и съдебното
следствие се проведе по правилата на чл. 371, т.1 от НПК.
Съдът след като се съобрази с направените обяснения от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство и в съдебното такова доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителният акт.

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Св. В.Т.С. притежавала лек автомобил марка „Фиат“ , модел „Брава“ с
peг. № ***. Последният се ползвал от нейната дъщеря - св. П.В.С.-М.. На
18.06.2018г. св. П.С.-М. дочула, че в жилищния блок, в който живеела в гр.
Бургас, ж.к. ***, *** се извършват ремонтни дейности. Тъй като същата
имала нужда от майстор за извършване на ремонтни дейности в жилището си
и по-специално в банята й и една от терасите на апартамента й, решила да
потърси човека, извършващ ремонта в долния съседен апартамент и да
проведе разговор с него за да установи дали същият може да извърши
исканите от нея ремонти. В изпълнение на това си намерение слязла на един
от по долните етажи и там установила, че лицето, което извършвало ремонта
бил подс. Г. М., като същият работел в жилището на свид. К.М.К.. Свид. С.-
М. се запознала с подс. М., като го попитала дали същият може да извършва
ремонти по ВиК инсталацията в апартамента й, като последният й се
представил като „ВИК майстор" и се съгласил да извърши евентуалните
ремонти в апартамента й. Тогава същата му обяснила, че има нужда от
1

майстор, който да смени казанчето на тоалетната в една от баните в дома й и
заедно с подсъдимия се качила в апартамента си. Там същата свидетелка му
показала какъв точно ремонт ще следва да извършва подс. М., като последния
се съгласил да го направи. Освен ремонта в банята й, свързан с ремонта на
тоалетното й казанче двамата се договорили същият подсъдим да ремонтира
и терасата й, като постави плочки на нея. Същите двама се уговорили, че тъй
като подсъдимият М. бездействал през повечето време в апартамента на свид.
К. да извърши указаните му ремонти в жилището на свид. С.-М. паралелно с
ремонта, който подс. М. извършвал в дома на същия свидетел К.К.. В
изпълнение на това уговорено между тях на следващия ден - 19.06.2018г.
подс. М. обяснил на св. С.-М., че вместо да извършва отделен ремонт на
тоалетното й казанче могат да закупят изцяло нов моноблок, който бил на
много ниска цена, тъй като бил на промоция, който да постави в банята й,
като същият й посочил, какви допълнителни материали ще му бъдат
необходими, като затова двамата заедно отишли до магазина и с автомобила
на св. С.-М. – процесното МПС ги закупили и пренесли до жилището, тъй
като подс. М. нямал личен автомобил, а той самият живеел в гр. Карнобат,
като всеки ден трябвало да бъде воден от друго лице до град Бургас, за да
може да работи по ремонтните дейности в апартаментите на свид. К. и свид.
С.-М.. На следващия ден 20.06.2018 г., поради същата тази причина – за да
пътува по-бързо и лесно от гр. Карнобат , както и да може да закупува
строителни материали за нужните й ремонти подс. М. помолил свид. С.-М. да
му даде да ползва процесния автомобил марка „Фиат“ , модел „Брава“ на цвят
сив металик, с peг. № ***, който бил собственост на нейната майка свид.В.С.,
като свид.П.С.-М. попитала майка си свид. В.С. дали е съгласна да му даде за
ползване същия автомобил на което последната се съгласила и свид. П.С.-М.
му предала ключовете на същия, както и малкия талон на автомобила, като
всички останали документи се намирали в самия лек автомобил. За
извършеното поставяне на моноблока в банята й свид. С.-М. заплатила на
подсъдимия сумата от 30 лв., а за извършения ремонт на малката тераса на
апартамента й изразяващ се в поставяне на плочки на същата, който също бил
извършен от подсъдимия М. свидетелката П.С.-М. му заплатила сумата от 80
лв. Междувременно преди извършването на същите ремонти по молба на
подс.М., който помолил свид.С.-М., тъй като родителите му го питали къде са
парите , които той изработвал същата да му състави симулативен договор за
покупко-продажба на процесния лек автомобил, като същата свидетелка се
съгласила и без да знае истинския собственик на автомобила – майка й свид.
В.С. съставила симулативен предварителен договор за покупко-продажба на
МПС от дата 12.06.2018 г. по силата на който собственика на автомобила
В.Т.С., същата действаща чрез пълномощника си - свид. П.С.-М. – нейна
дъщеря, без да е представено обаче такова пълномощно с което
собственичката на лекия автомобил свид.В.С. да е упълномощила свид. С.-М.
да продава собствения й лек автомобил, се задължава да продаде процесния
лек автомобил марка „Фиат“ , модел „Брава“, с peг. № *** на подс. М. ,
2

действащ в качеството му на купувач по същия предварителен договор, в
такова състояние в което се намира в момента на продажбата, заедно с всички
принадлежности числящи се към него, за сумата от 500 лв. Страните по
същия договор, предварителен такъв и по своята същност симулативен са се
уговорили същата продажна цена да бъде изплатена на продавачката на
вноски, като при плащане на всяка една вноска продавачът издава документ
разписка за получената от купувача сума. По силата на клаузата на т. 3 от
същия горепосочен договор продавачът се е задължил след получаване на
цялата продажна цена на автомобила да прехвърли собствеността на същия
автомобил на купувача, като в случай че ако сумата бъде изплатена по рано от
15.07.2018 г. продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост
върху същото процесно МПС в срок до същата дата – 15.07.2018 г., а ако това
не бъде сторено купувачът има право да поиска от съда обявяването на същия
договор за окончателен. Същият договор бил предаден от свид. П.С.-М. на
сочения като купувач по него – подс. М.. По време на извършване на ремонта
същата свидетелка дала на подс.М. и сумата от 350 лв., за да отлее с бетон
бордюр на гроба на починалия й мъж, тъй като същия подсъдим й казал че с
баща си правили паметници, но тъй като същият не е извършил обещаната от
него услуга по-късно подс. М. върнал на свид. П.С.-М. същата сума лично.
След като завършил указаните му ремонти в апартамента на свид.С.-М.
подсъдимият помолил същата свидетелка да му разреши да отиде с процесния
автомобил в град Карнобат и да си прибере инструментите с които е
извършвал същите ремонти, като двамата се разбрали след това подс. М. да й
върне автомобила, а той да се прибере до град Карнобат отново със своя
приятел. Същата свидетелка се съгласила, като подс. М. действително си
тръгнал с автомобила на свид. С.-М., но повече не се върнал. След около два-
три дни последната го потърсила по мобилния телефон, но подс. М. й
обяснил, че имал финансови затруднения и нямал възможност да зареди
гориво на автомобила, поради което не можел да го върне до град Бургас,
каквато уговорка имали. Поискал да отложат срещата си за няколко дни, но
такава среща така и не се състояла. След като минали няколко дни и подс. М.
не връщал автомобила на свид. С.-М., последната потърсила съдействие от
свой познат от гр. Карнобат - К.К.К. /починал на ***г./, когото помолила да
отиде до дома на обв. М. и да провери какво става с него и с автомобила й.
Тогава К. се срещнал с подс. М., като му казал да върне автомобила на свид.
С.-М., но последният му отказал, след което двамата се скарали и подс. М. не
му предал ключовете ведно с необходимите документи на същото
горепосочено лице. След спора между двамата лицето К. К. се обадил на
свидетелката П.С.-М. и й казал да не чака въобще да й бъде върнат лекия
автомобил. В последствие били отправени многобройни покани по телефона
от същата свидетелка подс. М. да върне предадения му за ползване
автомобил, но същият отказвал, като твърдял, че същият не е при него, тъй
като единия път твърдял, че същият бил взет от някакви хора от гр. Ямбол на
които той дължал пари и след като им върнел парите щели да му върнат
3

автомобила, после в друг разговор между тях подс. М. и казал че автомобила
катастрофирал край гр. М.Търново и не е в движение, като по този начин
всякак си отказвал да върне автомобила, въпреки многобройните настоявания
на свид.С.-М. поне да й каже къде е процесния автомобил , за да отиде сама
да го прибере. П отози начин подс. М. отказал да върне на свид.П.С.-М.
процесния лек автомобил, собственост на майка й свид. В.С.. На
неустановена дата след около седем-осем месеца след като подсъдимия М.
получил правото на ползване върху същия лек автомобил от страна на свид.
С.-М. същия подс. Г. М. се свързал със свид. С.М.М. и свид. Т.В.Д., като им
казал, че продава лек автомобил марка „ Фиат“, модел „Брава“ за сумата от
200,00 лева, като автомобилът се намирал край часовниковата кула в град
Карнобат. Свид. М. и свид. Д. се съгласили, отишли пред казиното в гр.
Карнобат, където бил подс. М. уговорили се да закупят процесния автомобил
за сумата от 200,00 лева със същия подсъдим, като му дали същата сума, а
подсъдимия дал ключовете за лекия автомобил, като им казал, че същият не е
в движение, тъй като нямал бензин в резервоара си. За същата извършена
покупко-продажба на процесния автомобил не били изготвяни никакви
документи, както и такива не били предадени от подс. М. на двамата
свидетели. След като получили ключовете за автомобила същите двама
свидетели отишли и намерили процесния лек автомобил, като се опитали да
го запалят, но същият не можел да бъде приведен в движение, след което
същите го издърпали до дома на свид. Т. Д., където го оставили. Тъй като
горепосочените двама свидетели М. и Д. по принцип се занимавали с
препродажба на евтини автомобили, след като платили процесния автомобил
още на следващия ден, двамата намерили купувачи на същия, като го продали
на скрап на неустановени по делото лица - роми за сумата от 300,00 или
400,00 лева. Съгласно назначените две съдебно-оценителни експертизи,
стойността на присвоения лек автомобил марка „Фиат", модел „Брава“ с peг.
№ *** към датата на извършеното деяние възлиза на 1090,00 лева. Размерът
на MP3 към датата на деянието е 510,00 лева.
Така приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя
от показанията на свидетелите Т.В.Д., С.М.М., П.В.С.-М., В.Т.С. и К.М.К.,
както и от останалите писмени доказателства по делото – докладна записка,
жалба от В.Т.С., свидетелство за регистрация на МПС част I, предварителен
договор за покупко-продажба на МПС, 2 бр. заключения на вещите лица Ж.Т.
и М.Я. по назначените по делото основна и повторна оценъчни-
автотехнически експертизи, справка за съдимост на подсъдимия.
В с.з. подсъдимия, чрез неговия защитник моли съда да го признае за
невиновен в извършване на престъплението в което е обвинен с настоящия
обвинителен акт, като с настоящия съдебен акт по настоящото НОХД №
8/2022 г. съдът го оправда на основание чл. 304 от НПК, във връзка с чл. 24
ал. 1 т.1 от НПК, поради следните съображения:
Съгласно константната практика на съдилищата в Република България,
изразена и в Решение № 92 от 24.02.2010 г. на ВКС по н.д. № 749/2009 г.
4

второ НО, НК, Решение № 304 от 20.11.2008 г. на ВКС по н.д. № 244/2008 г.
второ НО, Решение № 260 от 15.09.2011 г. на ВКС по н.д. № 1303/2011 г.
първо НО,НК, Решение № 139 от 22.03.2010 г. на ВКС по н.д. № 67/2010 г.
трето НО, НК, Решение № 252 от 26.05.2011 г. на ВКС по н.д. № 1401/2011 г.
трето НО, НК, Решение № 476 от 29.12.2011 г. на ВКС по н.д. № 2148/2011 г.
първо НО, НК, Решение № 351 от 30.10.2009 г. на САС по ВНОХД №
450/2009 г. и Решение № 22 от 24.02.2009 г. на САС по ВНОХД № 920/2008 г.
е че за да е налице престъпление по чл. 206 от НК от обективна страна е
необходимо на първо място деецът да владее или пази на някакво правно
основание вещ, която е чужда, т.е. чуждата вещ да е в негова фактическа
власт, като е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ, а именно
да се разпореди противозаконно с нея, като той прави това в свой или чужд
интерес. Това своене на вещта може да бъде осъществено, както и
юридическо, както е в настоящия случай, така и с фактическо разпореждане,
което показва, че същото престъпление е резултатно такова. От субективна
страна деянието може да бъде извършено само при форма на вината пряк
умисъл, като деецът следва да съзнава, че предметът на престъплението е
чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание, както и че
се разпорежда с нея без да притежава такова правомощие и това той прави в
свой или чужд интерес. В този случай присвоителното деяние по чл. 206 от
НК е по съществото си акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес. Същото деяние,
изпълнително такова, се отразява в закона като обсебване, респ. своене, чиито
признаци са конкретно посочени в нормата на чл. 206 от НК и се изразява в
присвояване на държани на законно основание чужди движими вещи, което
изисква някаква форма на разпореждане. Това показва, че деянието по чл. 206
ал.1 от НК в извършването на което е обвинен подсъдимия изисква на първо
място, съобразно константната практика на съдилищата в България, посочена
по-горе, деецът да упражнява фактическа власт върху чужда вещ на правно
основание, като второ в последствие същият я обсеби, т.е. същият следва да е
осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние в случая фактическо
разпореждане с тази чужда движима вещ в свой интерес. Действително
формално погледнато подс.М. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, тъй като с приложения предварителен
договор за покупко-продажба на МПС същият не е станал от юридическа
гледна точка собственик на този автомобил, поради неизпълнение на
изискваната от закона форма за сключване на такъв вид сделка по покупко-
продажба, която следва да бъде сключена в писмена форма с нотариална
заверка на подписите /чл. 144 от ЗДП/ и същият е знаел, че това възпрепятства
в случая последващи разпоредителни негови действия с тази чужда за него
вещ включително и продажбата й както кой сам заявява в съдебно заседание,
тъй като посочва, че знае че същата сделка следва да бъде в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, както и че не е платил процесната
продажна цена на процесния лек автомобил за което няма представени
5

никакви писмени доказателства, но съдът намира, че същото изпълнително
деяние е извършено, респ. престъплението е довършено не в гр. Бургас, както
е посочено в обвинителния акт, а в гр. Карнобат, където същият подсъдим се
е разпоредил окончателно юридически с процесния лек автомобил. Освен
това съдът намира, че посочената в обвинителния акт дата на това
разпореждане – датата 20.06.2018 г. не е такава, тъй като на тази дата са
предадени ключовете на процесния лек автомобил на подс.М., за да може
същият да го ползва. По този начин същият не е могъл на същата дата да се
разпореди с него. По този начин посочената в диспозитива на обвинителния
акт дата на извършеното престъпление присвояване от страна на подс. М. -
20.06.2018 г. обективно престъплението не е можело да бъде извършено на
същата дата. Датата на извършване на престъплението, посочено в
диспозитива на обвинителния акт – 20.06.2018 г. съдът намира, че е
съществен елемент на обвинението, както във фактически така и в правен
аспект и не може произволно да бъде променян от настоящия съд без
съответна инициатива на прокурора по указания начин в чл. 287 ал.1 от НПК
и то само ако основанията за това са настъпили по време на съдебното
следствие. В случая прокурорът е посочил време на извършване на описаното
деяние, респ. в диспозитива на обвинителния акт – датата 20.06.2018 г., като в
обстоятелствената част на обвинителния акт същият е описал и по
нататъшните действия на подсъдимия с по-късна дата на противозаконно
разпореждане от негова страна с процесната чужда движима вещ – лак
автомобил, като в случая не може да се касае за явна фактическа грешка, а
отделно в самия обвинителен акт следва да се съдържа доста ясна и
непротиворечива фактическа и правна формулировка, която по надежден
начин да определи предмета на доказване, а от там и пределите на защита. В
този случай съдът намира, че без изменение на обвинителния акт по смисъла
на чл. 287 ал.1 от НПК по почин на прокурора, видно от това, че
престъплението е довършено на много по-късна дата, респ. 7-8 месеца след
същата дата, когато подсъдимия М. се е разпоредил с чуждата движима вещ,
която той е владеел на правно основание сочи, че прокурорът му е повдигнал
обвинение за несъставомерно от обективна и субективна страна деяние,
защото съобразно твърдените в обстоятелствената част на обвинителния акт
дата, както и на тази в диспозитива на същия обвинителен акт дата –
20.06.2018 г. той е получил само ползването на същата движима вещ и
съответно на същата дата същият не е извършил никакво присвояване.
Отделно следва да се посочи, че същият подсъдим не е извършил присвояване
по този начин на тази дата в гр. Бургас, а е извършил действия по
разпореждане с чуждата движима вещ в гр. Карнобат, т.е. същият подсъдим
не е имал обективна фактическа възможност да извърши присвояване на
същата в гр. Бургас. По този начин, съобразно логиката на обвинителния акт
подсъдимият не е имал фактическо и правно обвинение за датата и мястото,
когато е имал действително възможност да извърши такова деяние, респ.
престъпление по чл. 206 ал.1 от НК. Тъй като обвинението е останало
6

неправомерно, като неизменено по реда на чл. 287 ал.1 от НПК и
подсъдимият М. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 206 ал.1 от
НК в гр. Бургас и на дата 20.06.2018 г., то съдът намира, че на това място и на
тази дата подсъдимият не е извършил престъплението по чл. 206 ал.1 от НК,
защото към посочената дата в диспозитива на обвинителния акт 20.06.2018 г.
той е получил само ползването на чуждата движима вещ и то на законно
основание, а за датата, когато същият е извършил разпореждане с чуждата
движима вещ, която е различна, по-късна дата 7-8 месеца след същата, както
и е различно мястото, където същият е извършил това разпореждане –
юридическо такова с чуждата движима вещ, което не е гр. Бургас, а гр.
Карнобат, то съдът намира че същият не е имал повдигнато обвинение за
датата, когато действително е извършил престъплението и населеното място,
където той действително го е извършил, то поради наличието на условията по
чл. 24 ал.1 т.1 от НПК подсъдимия М. следва да бъде оправдан по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършеното престъпление
по чл. 206 ал.1 от НК, тъй като на горепосочената дата и в горепосочения
град не е извършил същото престъпление.
Заради това въз основа на горепосочените изводи на настоящия съд,
последният призна подсъдимия Г.Н.М. - роден на *** в гр. Карнобат, с
постоянен адрес: гр. Карнобат, обл. Бургас, ул. ***, ЕГН ********** за
невиновен в това, че на 20.06.2018 г. в гр. Бургас, противозаконно да е
присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“ с
peг. № ***, на стойност 1090.00 /хиляда и деветдесет /лева, собственост на
В.Т. С., ЕГН ********** от гр.Бургас, която владеел на основание устна
договорка с П. В.С.-М. и поради което и на основание чл. 304 от НПК, във
връзка с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК го оправдава по така повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по 206 ал.1 от НК, тъй като на
горепосочената дата и в горепосочения град не е било извършено това
престъпление.
С оглед постановяването на настоящата оправдателна присъда спрямо
подсъдимия М. съдът не се е произнесъл същият да заплати направените по
настоящото наказателно дело съдебни разноски, които следва да останат за
сметка на Държавата.

СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	8
Дата:	10 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия:	Димитър Тодоров Маринов

Дело:	20222130200008
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 януари 2022 г.

Присъда по дело №8/2022 на Районен съд - Карнобат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите