Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 343/12.09.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана касационен състав, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 326 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №92 от 13.07.2022 г. постановено по АНХД № 20211620200560
по описа за 2021г. на Районен съд – Лом, с което е отменено наказателно
постановление № 12-2100057 от 10.11.2021 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Монтана, с което на „Дом за
възрастни хора с деменция и дом за стари хора” ЕИК * с.Д*** дол, общ.Лом,
обл.Монтана, ул.”П*** ”№* , представляван от Е*** Г*** Е*** е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00
лв., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда,
за това че в качеството си на работодател не е изпълнило задължително
предписание № 3, дадено му с Протокол от извършена проверка изх. № 1259 от
20.05.2021 г. на контролните органи на ДИТ.
Касационният жалбоподател Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно призовани, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт С*** К*** в касационната жалба и по съществото
на делото, сочи че постановеното решение на въззивния съд е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Излага доводи, че протокола от извършена проверка изх. №
1259 от 20.05.2021 г. на контролните органи на ДИТ е съобщен устно по телефона
на представляващия „Дом за
възрастни хора с деменция и дом за стари хора” на 20.05.2021г. в 16,30часа.
Твърди се, че административно – наказателното производство е стартирано със
съставяне на АУАН по реда на ЗАНН, а не с протокола от извършена проверка,
който не е оспорен по реда на АПК. Сочи се, че по аргумент от чл.416,
ал.1 от КТ редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното, като предвид събраните гласни и писмени доказателства безспорно е
установено, че „Дом за
възрастни хора с деменция и дом за стари хора” ЕИК * е допуснало за периода от
месец април до юли 2021г. лицето Е*** З*** М*** да положи извънреден труд извън
графика в размер на 98часа, като не е изпълнило дадено предписание в протокол
от извършена проверка. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на
издаденото НП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответника по
касационната жалба „Дом за
възрастни хора с деменция и дом за стари хора” ЕИК * с.Д*** дол, общ.Лом,
обл.Монтана, ул.”П*** ”№* , представляван от Е*** Г*** Е*** чрез процесуалния
си представител юрисконсулт К.И. в отговор по касационната
жалба и в писмена защита по съществото на делото оспорва същата. Твърди, че по
делото правилно е отменено от въззивния съд издаденото НП, тъй като протокола
от извършена проверка съдържащ даденото задължително предписание не е получен
от представител на „Дом за
възрастни хора с деменция и дом за стари хора”. Оспорва приложения с
касационната жалба протокол за уведомяване по телефона, тъй като в него е
отразено, „…че екземпляр ще бъде изпратен по пощата…”, което не е било сторено. Моли
за потвърждаване на въззивното решение, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и
законосъобразно тъй като при постановяването му не са налице сочените в
касационната жалба пороци.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба е представен протокол от
20.05.2022г. съставен от гл.инспектор ДИТ – Монтана, за устно уведомяване по
телефона на представител на „Дом за възрастни хора с деменция и дом за стари
хора”, за приключила проверка относно спазване на трудовото законодателство и
изготвен протокол от проверката, който ще бъде изпратен по пощата.
Въззивния съд, въз
основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и изслушаните
свидетели по установяване на нарушението и съставяне на АУАН е приел, че от
извършена проверка изх. № 1259 от 20.05.2021 г. на контролните органи на ДИТ, в
т.1 са дадени задължителни за изпълнение предписания касаещи - работодателят да изготвя поименни графици за
работа така, че сборът от работните часове по графика на работниците и
служителите за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време да е равен на нормата за продължителност по чл. 9б от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските. След като протокола от проверка не е
връчен по надлежния ред на законен представител на „Дом за възрастни хора с деменция и
дом за стари хора”, не може да се направи извода, че към момента на съставяне на АУАН и издаване на
оспореното НП е осъществено нарушение касаещо неизпълнение на дадено
предписание.
Настоящия касационен състав споделя
мотивите на въззивния съд за липса на приложени доказателства свързани с
връчване на задължително предписание № 3, дадено му с Протокол от извършена
проверка изх. № 1259 от 20.05.2021 г. на контролните органи на ДИТ, вменено
като нарушение в съставения АУАН и издадено въз основа на него НП.
Както правилно и законосъобразно е анализирал
въззивния съд приложимата нормативна уредба, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях е регламентирана
възможността контролните органи на инспекцията по труда и органите по чл. 400 и
чл. 401 от КТ да прилагат изброените в отделни точки мерки, каквато е даването
на задължителни предписания на работодателите – чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. В
Протокол № изх. № 1259/20.05.2021 г. на наказаното юридическо лице са дадени
такива предписания, които са в няколко точки, сред които е това по т. 1 със
срок за изпълнение 10.06.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 5 от КТ
само задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 11 се смята за връчено в
деня на издаването му, когато работодателят, лицето, което го представлява, или
лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да
бъдат намерени на адреса на управление на работодателя. По аргумент от това за
останалите предписания, вкл. на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, каквото е
настоящото по т. 1 в протокола, за връчването са приложими общите разпоредби в
АПК. В случая няма спор, че адресът на „Дом за възрастни хора с деменция и дом за стари хора” е
известен, като няма доказателства, които да удостоверяват, че същият е търсен и
не е намерен. Това не се установява и от приложения в хода на касационното
производство протокол, тъй като в него е вписано, че издаденото задължително
предписание „ще бъде изпратено по пощата”, каквито доказателства не са
ангажирани от административно наказващия орган. Именно липсата на осъществено
от обективна страна нарушение свързано с неизпълнение на дадено предписание за
полагане на извънреден труд извън графика, води до несъставемерност на
вмененото административно нарушение и е основание за отмяна на издаденото НП,
което е сторил и въззивния съд, поради което решението му като правилно,
обоснована и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответника, съгласно чл.63д, ал.3 във вр. ал.5 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в касационното производство
в минимален размер от 80.00лева /осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в във вр. чл.63д, ал.3 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №92 от 13.07.2022 г. постановено по АНХД № 20211620200560 по описа
за 2021г. на Районен съд – Лом, с което е отменено наказателно
постановление № 12-2100057 от 10.11.2021 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Монтана.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.София да заплати на „Дом за възрастни хора с деменция и
дом за стари хора” ЕИК * с.Д*** дол, общ.Лом, обл.Монтана, ул.”П*** ”№* ,
представляван от Е*** Г*** Е*** сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лева /осемдесет/ за касационната инстанция и
5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: