РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Варна, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20243110108686 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. П. Е. № * срещу ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.
П. № * иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1822,06 лв. (след допуснато изменение в цената на иска на основание чл.
214 от ГПК), представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за настъпило
20.06.2024 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № * г. по имуществена
застраховка „Каско”, за л.а. „Киа Спортидж” с ДК № *, ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на исковата молба - 10.07.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, чрез адв. Й. А., че ответникът е обезпечавал застрахователно
покритие за собствения му л.а. „Киа Спортидж”, с ДК № * по застрахователна полица № * г.
за застраховка „Каско” с клауза „Стандарт” и срок на действие от 20.07.2023 г. до 19.07.2024
г. Излага се, че страните определили застрахователна стойност на автомобила от 8000,00 лв.
и премия от 538,56 лв., заплатена към момента. Поддържа се, че автомобилът бил паркиран
в гр. В., бул. „Вл. В.“ № *, когато на 20.10.2024 г., около 15:00 ч. ищецът установил
уверждания по предна броня, калник преден десен, капачка странично дясно огледало,
лайсна врата предна дясна, лайсна врата задна лява, лайсна преден ляв калник и задна броня.
Сочи, че на 21.06.2024 г. застрахователят бил уведомен и след оглед изготвил снимков
материал и Опис - заключение по щета № *, в който като увреден били посочени предна
броня, калник преден десен, капачка странично дясно огледало, лайсна врата предна дясна,
лайсна врата задна лява, лайсна преден ляв калник и задна броня. Излага, че вредите се
изразяват в наранено лаково покритие, като за възстановяването му е нужно боядисване.
Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 357,84 лв., което е недостатъчно за
възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума,
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2200,00 лв., поради което за него
е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 1842,16 лв. по съдебен
ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „Б. В.
1
И. Г.“, чрез юрк. Н. З., с който искът се оспорва изцяло. Оспорва като недоказан механизма
на настъпване на ПТП посочен от ищеца, както и че вината е на водача на застрахования при
дружеството автомобил. Сочи, че претендираното обезщетение е силно завишено, както и че
не е налице причинно-следствена връзка между ПТП и установените вреди, а ищецът
изрично е поискал определяне на обезщетението по експертна оценка и същото е
определено по правилата на чл. 1 от Раздел V „Обезщетяване на МПС над седем години” от
приложимите Общи условия, както и на т.1.2 и т. 1.3. от същия раздел. Оспорва се
материалната и процесуалната легитимация на ищеца и се сочи, че за същия не е налице
застрахователен интерес, тъй не е единствен собственик на процесното превозно средство, с
оглед на което претенцията следвало да се отхвърли. Оспорват се твърденията, че е „паркинг
щета“. Изрично се оспорва и претенцията за законната лихва върху главницата. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. Й. А., който поддържа изразената
позиция по същество. По реда на чл. 143 от ГПК във връзка с подадения отговор допълва
исковата молба с твърденията, че клаузата на чл. 1, Раздел V от общите условия на
дружеството, на която се позовава ответника във връзка с отказа за изплащане на
обезщетение е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие с Кодекса на
застраховането и Закона за защита на потребителите.
В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, не се представлява от проц.
представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената
дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението
със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните са подписали договор за застраховка „Каско“ за л.а.
„Киа Спортидж” с ДК № *, по застрахователна полица № * г., валидна към датата на
настъпване на процесното застрахователно събитие - 20.06.2024 г., 2) че на * г. е предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана щета, по
която извънсъдебно на ищеца е изплатено обезщетение от 357,84 лв.
На следващо място възникването на процесното застрахователно събитие и
механизмът на неговото настъпване се установяват от изслушаното заключение на САТЕ
изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно и от т. 1, т.2 и т.3 на което съдът приема за установено, че действително на * г.
по собствения на ищеца л.а. „Киа Спортидж” с ДК № * са възникнали наранявания на
лаковото покритие с малки размери, като следствие на съприкосновение между превозното
средство, докато е в паркирано състояние и обект или обекти, движещи се в близост до него.
Заключението не е оспорено от ответника, който въпреки липсата на пречки от процесуално
или друго естество не е формулирал доказателствени искания за назначаване на повторна
тройна експертиза, която евентуално да опровергае изводът на първоначалната относно
механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие.
Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдяния в исковата молба
начин и от него са настъпили именно процесните вреди се установява най-вече от
извънпроцесуалното поведение на самия ответник-застраховател, който след като е бил
сезиран с представеното като доказателство по делото уведомление за настъпило
застрахователно събитие е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 357,84 лв. Така с
конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на
застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена
застраховка.
2
На следващо място видът и характерът на получените вследствие на
застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от представения
по делото протокол № * г., в който като увредени са описани следните детайли - облицовка
предна броня, калник преден десен, капачка странично дясно огледало, лайсна врата предна
дясна, лайсна врата задна лява, лайсна преден ляв калник и облицовка задна броня.
Визираният протокол съставен от служители на ответника обвързва последния предвид
съдържащото се в него изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че
твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.
Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и
правонамаляващи въражения.
В тази връзка съдът съобрази, че при настъпване на застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) - арг. от чл.
386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от
КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, II т.о., Решение № 235/27.12.2013 г. по т.д. №
1586/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 115/09.07.2009
г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.о. и др. (същата е постановена по приложението на КЗ
(отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в
тази част). Наред с това стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде
възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по
т.д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС,
II т.о., Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о.).
Следвайки горните насоки във връзка с остойностяването на дейностите по
отстраняване на щетите, съдът не споделя възражението на ответника, че доколкото
процесното МПС – во е над 14 г., в случая застрахователното обезщетение следва да се
определи по реда на чл.1.1.2 и чл. 1.1.3 от Раздел V на Общите условия на дружеството,
съгласно които цената на бояджийските материали е по ценовите листи, използвани от
застрахователя, а количеството на бояджийските материали и нормовремената за труд по
ремонта на МПС се определят по Методика на застрахователя за уреждане на претенции по
застраховка „Каско“.
Видно от заключението на САТЕ, размерът на застрахователното обезщетение
изчислен съгласно визираните от ответника Общи условия по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ възлиза на 452,99 лв., която стойност е приблизително четири пъти по ниска от
вариантите на заключението по т. 4, т.5 и т. 8, при които като критерии е заложен средната
пазарна цена на труда и материалите.
След като размерът на обезщетението изчислено съобразно атакуваните от ищеца
клаузи на ОУ към полицата е в пъти по-нисък от пазарните цени, то и предвиденото в
клаузите противоречи на императивните разпоредби на чл.386, ал.2, чл.400, ал.1 от КЗ,
касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно
обезщетение при застраховане срещу вреди, защото на практика предвижда, че към
стойността на новите части необходими за отремонтиране на увреденото МПС-во следва да
се приложи коефициент на овехтяване предвид първоначалната му дата на регистрация. В
тази връзка в решение по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, I т.о. изрично е акцентирано, че при
изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
В обобщение съдът намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване на
вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно средната
3
пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
В случая критерият средна пазарна цена на труда, формално е включен във варианти
по т.4, т.5, т.8 от заключението в размер от съответно 1741,42 лв. за първите два варианта и
2179,90 лв. за третия. Същевременно при първите два варианта - по т.4 и т.5, са приложени
стеснителни критерии, противоречащи на самата дефиниция за средна пазарна цена,
доколкото при тяхното формиране необосновано е декласиран официалния сервиз на
марката. Респективно съдът намира, че действителната възстановителна стойност на
увреденото имущество се съдържа във варианта по т.8 от заключението, който е изготвен
при средна цена на труда и материалите формирана от най-голям брой сервизи, включително
официалния. Следователно съдът приема, че застрахователното обезщетение в случая
възлиза на сумата от 2179,90 лв., от която следва да се приспадне извънсъдебно заплатеното
от застрахователя обезщетение от 357,84 лв., а получената разлика от 1822,06 лв., съставлява
дължимият от ответника застраховател остатък към момента на завеждане на исковата
молба. Респективно искът се явява изцяло основателен именно в предявения размер от
1822,06 лв. до който следва да се уважи предвид диспозитивното начало в процеса, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва върху тази сума от датата на увеличението на
исковата претенция - 09.12.2024 г., до нейното окончателно изплащане, и върху
първоначалния размер на частичния иск от 50,00 лв. от датата на депозиране на исковата
молба - 10.07.2024г., до 08.12.2024 г.
Съобразно изхода на спора право да репарира сторените разноски има ищеца. С
представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие ищецът е
доказал действително направени разноски от 72,88 лв. за платена държавна такса, 200,00 лв.
за внесен депозит за САТЕ и платено в брой адвокатско възнаграждение от 580,00 лв. с ДДС
по договор за правна защита и съдействие от 04.12.2024 г. Респективно с решението по
делото на ищеца следва да се присъди сумата от общо 852,88 лв. за съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.
П. № * ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Н., ЕГН сумата от 1822,06 лв., представляваща дължим
остатък от застрахователно обезщетение за настъпило 20.06.2024 г. застрахователно събитие
по застрахователна полица № * г. по имуществена застраховка „Каско”, за л.а. „К. Сп.”, с ДК
№ *, ведно със законната лихва, както следва: върху главницата от 1822,06 лв., от
датата на увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК - 09.12.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението и върху главницата от 50,00 лв. от датата на подаване на
исковата молба - 10.07.2024г. до 08.12.2024 г., на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.
П. № * ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. П. Е. № * сумата от
852,88 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се върчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4