Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 91

 

Сливен, 16.12.2019 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и седми ноември  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Бакалова

при участието на секретаря ………Радост Гърдева…………………………

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………гр.дело № 355  по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявените искове намират правното си основание в чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД.

          Ищците Ф.И. и С.С. твърдят в исковата си молба, че са родители на Д. С. В., като същата е майка на ищците Б.Д.С. и Б.Д.С.. Д. В.била приета на *** г. в ответната болница за раждане. Същата имала нормално протекла втора бременност, която била проследявана от доктор К. в с. Б. община Н.З.. Пострадалата била приета от д-р И., който извършил преглед при приемането й. На следващата сутрин дежурен била д-р Б., която с В. Щ. - акушер в лечебното заведение, извършила раждането на детето Д.. Раждането протекло нормално, като на следващия ден - 11.03.2013 г. по време на проведената визитация Д. В.се оплакала, че изпитва силни болки и затруднено движение на долните крайници. Бил извършен преглед и не били установени данни за разкъсвания на матката и родовите пътища, като били назначени изследвания с рентген и консултация с рентгенолог и невролог. Твърди се, че лечение не било предприето. Оплакванията продължили на 12.03.2013 г. и по повод болките в тазобедрените стави същата била прегледана и консултирана от ортопед доктор И., като при прегледа била установена диастаза на симфизата и е бил предписан пристягащ колан, който близките й закупили и доставили. На 13.03.2013 г. около 12.30 ч. състоянието на Д. В.рязко се влошило, като д-р Б. констатирала посиняване на единия долен крайник при подбедрицата. Били проведени консултации и било взето решение да бъде приведена в отделението по интензивно лечение. Същата била контактна, но не адекватна и объркана. Бил й поставен централен венозен източник. Състоянието й продължило да се влошава и тя получила дихателна недостатъчност и изпаднала в състояние на шок. Били проведени реанимационни мероприятия, като била поставена работна диагноза акушерска емболия и ДИК-синдром. Проведените  реанимационни мероприятия не довели до подобряване на състоянието и в 03.40 часа започнало кървене от поставения централен венозен източник. Поради възникналите усложнения било взето решение да се проведе консултация с републикански консултант от болницата в гр. Стара Загора и след стабилизиране да бъде транспортирана в гр. Стара Загора. Около 9.30 часа бил организиран транспорт, но малко преди пристигането в лечебното заведение в гр. Стара Загора, Д. В.изпаднала в клинична смърт и въпреки проведените реанимационни мероприятия, в 10.55 часа починала. Като причина за смъртта е приета дълбока венозна тромбоза, ДИК-синдром не се поддържа, като е установено, че симптомите които са били проявени при родилката са били в подкрепа на поставената диагноза диастаза на сифизата. Твърди се в исковата молба, че по отношение на Д. В.не е проведено адекватно лечение и при изявените от нея оплаквания е можело да бъде предвидено състоянието й и при извършването на адекватно лечение да не настъпят посочените усложнения. Твърди се, че е била лекувана с грешна диагноза и за живото-застрашаващото състояние довело до настъпването на смъртта, дълбока венозна тромбоза, лечение не е било провеждано поради липсата на такава поставена диагноза. Твърди се, че настъпването на смъртта на същата е вследствие на виновното поведение на лекарите работещи в ответната болница и несвоевременно проведено лечение на настъпилите усложнения, които следва да отговарят за причинените с поведението си неимуществени вреди. Твърдят, че вредите се изразяват в загубата на тяхната дъщеря и майка, като същите се изразяват в болки и страдания от несвоевременната и неочаквана смърт на Д., а за децата липсата на грижа, подкрепа и обич от майката. Считат, че размера на обезщетението за търпените от тях неимуществени вреди следва да бъде в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях. С първоначалната искова молба молят съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата по 5000 лв., представляваща част от цялата сума по 200 000 лв. за всеки от тях, със законната лихва за забава, считано от 13.03.2013г. до окончателното изплащане на същата. С молба от 29.05.2018 г. е направено увеличение на предявените искове по размер, като същите се считат заведени за сумите от по 50 000 лв., част от общата сума от по 200 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва за забава. Претендират се направените в производството разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло допустимостта и основателността на исковете. Оспорват се изложените в исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, като се твърди, че не е налице нито един от елементите на състава на непозволеното увреждане, включително действие или бездействие на лице изпълняващо работа възложена му от ответника при упражняване на медицинската професия, липсва причинно-следствена връзка между поведението на тези лица и вредоносния резултат, както и вина. Твърди се, че не е допуснато нарушение на нормативно установените медицински принципи и задължения и на медицинските стандарти по акушеро- гинекология, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за действията на лекарите, на които е възложил извършването на тази дейност. Направено е възражение, че ищците Ф.И. и С.С. не са активно легитимирани по иска за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са от кръга на лицата, наследници по закон на починалата. Твърди се, че предявеният иск е погасен по давност в цялост или евентуално е погасен по давност за увеличената част. Твърди се, че иска за заплащане на законната лихва за забава също е погасен по давност по чл. 111 б.”в” от ЗЗД. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като лицето не е уведомило специалистите за всички обстоятелства относно здравословното си състояние, включително евентуално съпътстващи заболявания и проблеми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените разноски.

          В съдебно заседание, ищците, чрез процесуалните си представители поддържат предявените искове. Представят списък на разноските и претендират присъждането им.

Ответникът, чрез пълномощниците си оспорва исковете по основание и размер. Счита, че същите са погасени по давност и недоказани. Претендира присъждането на разноски. Представя списък на разноските.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Б.Д.С. и Б.Д.С. са деца на Д. С. В..

          Ищците Ф.Л.И. и С.В.С. са родители на Д. С. В.. Ищецът С.В.С. е настойник на малолетните Б.Д.С. и Б.Д.С..

          На ***г. рано сутринта, около 5.30 часа, Д. В.е била приета в ответната МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД – Сливен, в АГО с родова дейност. Същата била на възраст 21 години, бременна в 39 гестационна седмица с второ дете. Раждането протекло нормално, по естествен път и приключило на ***г. в 8.50 часа. Раждането било проведено от екип д-р С.Б. и акушерка В. Щ. В. родила живо бебе от женски пол с тегло 3 050гр. и ръст 50 см. Плацентарния период е протекъл гладко с обща кръвозагуба 200мл.

          След това Д. В.била преместена в самостоятелна стая.

На 11.03.2013г. сутринта по време на проведената визитация В. споделила с д-р Е.Д., че изпитва болки в двата глутеуса и в областта на корема и болка при движението на двата долни крайника.

Осъществен е гинекологичен преглед, който установява- меки родилни пътища, влагалище интактно, без разкъсвания; лохии кървави, без путридна миризма, кървене от матка слабо. Матка добре контрахирана, уголемена с диаметър 15 см. Долни крайници - симетрични, без отоци, корем мек, позволяващ дълбока палпация. Пулс 100 удр/мин. Кръвно 110/70. Проведено е изследване с ултразвук на малък таз и не са констатирани отклонения. Назначена е антибиотична терапия с Цефтриаксон, тъй като от кръвните изследвания било установено, че има повишени левкоцити. Нямала повишен атемпература.

Извършена е консултация с невролог, която установява: регистрирани периодични болки в корема и субективна слабост в долните крайници. Констатирано е, че липсват данни за менинго радикулерно дразнене, черепно мозъчни нерви - б.о. сухожилни, надкостни рефлекси, ахилови и плантарни - съхранени, симетрични, не се регистрират патологични рефлекси. Съхранена плантарна и дорзална флексия на ходилата. Болка при опит за флексия в бедрата. Заключението на невролога е, че към момента липсва засягане на централната и перифирна нервна система.

          С оглед болката в симфизата и глутеусите е назначен ниско молекулярен хепарин (приблизително 36 часа) с цел профилактика на венозна периферна дълбока тромбоза.

          Извършена е консултация с ортопед и е направена рентгенография и е поставена диагноза „диастаза на симфизата“. Указанията на ортопеда били да се постави колан, като майката на родилката донесла такъв и той бил поставен.

          В. била поставена да седне на стол и с него била заведен апри близките си. На въпроса на роднините защо е на стол, Д-р Д. им обяснила, че това се прави за да е в покой, заради диастазата на симфизата.

          Продължено лечението с антибиотик, обезболяващи и Клексан (нискомолекулярен хепарин).

          В 2,30 часа на 13.03.2013г. е уведомена дежурната акушерка, че болките на Д. В.се засилват и движението на крайниците й е затруднено. Не може да движи сама крайниците си, а при преместване болката в глутеусите се засилва. Констатирано е, че кожата на краката е марморирана, без оток и зачервяване. Дишането е повърхностно, оплаква се от затруднено дишане. Няма температура. Контактна е и ориентирана. Дежурна е била д-р Б..

          Извикан е началника на отделението свид. Р., кардиолог, хирург и реаниматор. Проведена е отново консултация с невролог. Взето е решение, поради бързо влошаващото се  състояние на Д. В.тя да бъде преместена в отделението по реанимация в 3,50. Поставена е диагноза ХЕЛП синдром и ДИК синдром. Назначени са кръвни изследвания. Регистрираното състояние е контактна, но неадекватна. Изразена акроцианоза. Долните крайници са студени, кожата е ливидна, на петна. Няма пулсации в съдовете на крайниците, Има пулсации в двете феморални артерии. Движи краката си с голямо усилие. Субективно съобщава за болка в краката и корема. Оплаква се от затруднено движене, до степен на невъзможност. Ускорена сърдена дейност и затруднено дишане. Подаден й е кислород. Назначени са кръвни изследвания, водно- солеви разтвори, хепарин, медикаменти за повишаване на кръвното налягане.

          Направено е изследване с Доплер на артериални съдове на крайници и на венозни съдове.

В 8.50 продължава да е в много тежко общо състояние,
неконтактна, на моменти неадекватна. Афебрилна. Кожата на двете бедра до колената се затопля, но горните крайници и двете подбедрици са
студени. Дишането е повърхностно, учестено. Преди това е взето решение от Началника на отделението да бъдат извикани национални консултанти. В 8.50 е осъществена консултация с републикански консултант по акушерство и гинекология д-р Ц. и по  реанимация - д-р А.. Взето е решение от консултантите да бъде приведена Д. В.в УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ Стара Загора, където да бъде приета за лечение в КАСИЛ.

На 13.03.2013г. в 9.30 часа е организиран транспорт със специализиран автомобил. Малко преди пристигането в Стара Загора, В. е изпаднала в клинична смърт, като въпреки проведените реанимационни мероприятия  е починала в 10.55 часа.

          В Протокол за извършена проверка от Агенция „Медицински одит“ от 17.04.2013г. , която е направила констатации, че лекуващия екип е извършил правилна диагностика и  е провел адекватно лечение, съобразен ос тежкото здравословно състояние на пациентката. Действията на медицинските лица имащи отношение към лечебния процес отговарят на изискванията на Наредба 32/30.12.2008г. на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ и на правилата за добра медицинска практика.

          Образувано е ДП- сл.д.№ 17/13 на ОС при ОП-Сливен, вх. № 763/13, пор. № 97/13 на ОП- Сливен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК за това, че причинил смъртта на Д. В.поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, представляващо повишен източник на опасност. Производството не е приключило до момента. Било е неколкократно прекратявано поради липса на съставомерно деяние по чл. 123 ал.1 от НК и прекратяването е било отменяно и връщано за събиране на нови доказателства, чрез назначаване на експертизи.

          В настоящото  производство е изслушана тройна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от доц. д-р Н.Л., специалист по акушерство и гинекология, доц. Д-р М.Г., специалист по съдебна медицина и деонтология и проф. д-р Н.М., специалист по анестезиология и интензивна терапия. Заключението на тройната експертиза след запознаване с представените доказателства и медицинска документация е, че основната причина за смъртта на родилката Д. В.е белодробна тромбоемболия, довела до хеморагично инфарциране на белия дроб. Тази тромбоемболия, вероятно е от дълбока венозна тромбоза на съдовете на долните крайници. Това отговаря на оплакванията на родилката, за невъзможност да ходи и силни болки в тазобедрената област. При Д. В.ДИК-синдрома е вследствие на настъпилата белодробна тромбоемболия и резултат от нея хеморагичен инфаркт на белия дроб. Всички останали болестни изяви са последствие от този процес. Касае се за усложнен следродов период, протекъл в конкретния случай темпово, т.нар. светкавично развитие.

Първият момент, в който е  установено, че е налице проблем са оплакванията на родилката за затруднения на движенията в долните крайници. Непосредствено след това оплакване са проведени допълнително образни изследвания и лабораторни изследвания още на същия ден - 11.03.2013 г. Направено е обсъждане от дежурния лекар с началника на отделението и е предприето правилно, своевременно лечение с Клексан и Цефтриаксон, с профилактична цел против тромбообразуване и за евентулна инфекция на родовите пътища.

          Няма данни от направените изследвания, за остатъци от плацентата в маточната кухина и не са установени данни за тромбозиране на съдове в параутеринното (околоматочното) пространство в малкия таз. От извършените клиниколабораторни изследвания е установен висок брой на левкоцитите и като пропуск в диагностичен план, може да се отбележи, липсата на микробиологично изследване на лохиите (изтичащите материи от маточната кухина). Поради факта, че се касае за родилка на втори ден след раждането, добрата, но не рутинно приета практика е именно диагностика за вътреродова или послеродова инфекция.

Организацията на работа на МБАЛ „Хаджи Димитър" Сливен дава възможност да се извършат КТ на малък таз. Не е приета практика да се извършват контрастни изследвания, вкл. флебография. В момента на оплакванията е проведена ултразвукова диагностика на матката и малкия таз, която е достатъчно информативна. С цел уточняване на причините за оплакванията на тази родилка е проведено рентгеново изследване, което е с установена диагноза диастаза  на срамните кости (лонното съчленение). Проведени са и консултативни прегледи от специалист в областта на неврологията и са извършени контролни вагинални прегледи.

Лечебното заведение МБАЛ "Хаджи Димитър" - Сливен разполага с достатъчна материална база за профилактика, диагностика и лечение на възникнали усложнения при родилки. Своевременно е реагирано с достатъчен брой диагностични методи, проведени са консултации и своевременно е свикана ЛКК. Установената белодробна тромбоемболия и настъпилият хеморагичен белодробен инфаркт е с давност на процеса от часове. Това се потвърждава и от извършените лабораторни изследвания, с нисък брой на тромбоцитите, високи стойности на Д-димери и данни за екстремно ускорен пулс и ниско артериално налягане, непосредствено преди настаняването й в реанимация. Провеждано е антибиотично лечение и противотромбообразуващо лечение, но в медицинската практика е добре известно, че въпреки такова лечение може да настъпи тромбоза и последваща тромбоемболия при родилки, травматични случаи и скоро оперирани болни.

На 11.03.13 г. и на 12.03.2013 г. родилката Д. В.не е била с клинична данни за животозастрашаващо състояние. В хода на напредване на това състояние са извършвани съответни и достатъчни диагностични и терапевтични мероприятия. Своевременно е преведена в условията на интензивно лечение, при съответните установени от медицинските дежурни екипи показания, сочещи на 13.03.13 г. критично състояние. Поради това и въз основа на медицинската теория и практика, вещите лица заявяват, че при процесния случай не може да се приема с абсолютна категоричност, че е можело да бъде избегнат смъртния изход на родилката Д. С. В.. Това заключение е направено и въз основа на темпа на настъпилите тежки и приключили със смъртта й усложнения. Видно от проучената история на бременността и раждането, единствен пропуск, е липсата на микробиологично изследване на лохиите. Този пропуск е допуснат и при съдебномедицинската експертиза на трупа, при която също не е взет материал за микробиологично изследване. При тези пропуски единствено спекулативно може да се приеме, че се касае за възникнал възпалителен процес в родовия път на В., но той не може да доведе до летален изход.

От момента на рязко влошеното й състояние няма пропуски в диагностичен и лечебен план. Смъртта е станала неизбежна при настъпилата тромбоемболия  (в белия дроб), въпреки прилагания Клексан. Диагностицирани са своевременно усложненията в послеродовия период при родилката В. и са приложени в достатъчен обем медицинските действия и няма нарушение на медицинските стандарти и добри практики.

Според заключението на тройната експертиза поставената от специалиста ортопед  диагноза „диастаза на симфизата“ е била правилна с оглед рентгенографското изследване. Диагнозата на невролога на 12.03.2013г за липса на засягане на периферната и централната нервна система също е била правилна.

Своевременно са диагностицирани развиващите се етапи на ДИК-синдром при родилката В.. Проведени са в достатъчен обем информативни изследвания и е проведено съответно и правилно лечение. Своевременно е била извършена консултация с републиканските консултанти.

Във връзка със заключението на тройната експертиза, че смъртта на В. са дължи на белодробна тромбоемболия, довела до хеморагично инфарциране на белия дроб и тази тромбоемболия, вероятно е от дълбока венозна тромбоза на съдовете на долните крайници, е назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза от в.л. д-р М.Ц., специалист по съдова хирургия. Това вещо лице дава заключение, че симптомите при дълбока венозна тромбоза (ДВТ) на долен крайник се характеризира с тъпа болка, чувство на тежест и  най-важното – оток на крайника под нивото на тромбозата (запушването). Отокът е напрегнат, при натиск не оставя трапчинка и не обхваща стъпалото, а започва от глезена в посока – нагоре. При наличието на такава симптоматика, най-вече оток е желателно да се изиска консултация със съдов хирург. Според вещото лице никъде в медицинската документация и в свидетелските показания не се посочват такива симптоми. Не е правена аутопсия на крайниците и аутопсионно описание на същите. Разпитан в с.з., вещото лице заявява, че при наличие на дълбока венозна тромбоза на долните крайници е налице оток и чувство по-скоро на дискомфорт, отколкото болка и тежест в крайника. При остро състояние от запушването на вената с тромб до поява на симптомите може да изминат часове или дни, но не и минути.  По принцип лечението е консервативно – с хепарин. В конкретния случай, според вещото лице, след като не е констатирана конкретна причина за това, правилно на родилката е включен хепарин в профилактична доза.

Изтръпването и усещането за студ в крайниците не са симптоми на ДВТ. Според това вещо лице от доказателствата по делото не може да се направи заключение, че починалата В. е имала ДВТ на крайниците, тъй като липсва основния симптом – оток. Извършването на изследване с „Доплер“ е достатъчно информативно. По-точно е изследването „флебография“, но то според вещото лице се извършва само в гр. София и в гр. Пловдив.

От показанията на разпитаната свид. д-р М.Р., акушер-гинеколог се установява, че Д. В.е ходила при нея на преглед най-много два пъти по време на бременността си и не е била редовно проследявана. Не си спомня да е констатирала някаква патология.

От показанията на свид. Д. В., баба на починалата се установява, че тя е видяла Д. на свиждане в понеделник (11.10.2013г.) и тя е била в количка, като се оплакала, че не може да стъпва на краката си. Присъствала и д-р Д., която обяснила, че трябва да й се постави колан и да лежи месец.  Виждало се, че изпитва болки, краката й били студени.

Свид. Ф.В. постъпила за лечение в МБАЛ „Хаджи Димитър“ Сливен във вторник (12.03.2013г.) и видяла В. в 21 часа. Тя изпитвала болки навсякъде, краката й били сини, но не надути. Пила вода. В 23 часа отново я посетила и Д. била със затворени очи, казала че й е по-добре със затворени очи. Уведомила дежурната сестра за състоянието на Д.. Двете разговаряли, за това, че не е яла, защото нямала апетит.

От показанията на разпитаните свидетели, роднини на починалата Д. В.се установява, че родителите й се преживели много тежко нейната смърт. И двамата плачели непрекъснато, баща й ходил на гроба й много често. Психически се сринали, майката на Д. приемала лекарства  против депресия. И до момента не са преживели загубата. Те се грижили за децата на починалата. Децата също скърбели, тъй като чувствали липсата на майка.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото. В голямата си част те не си противоречат. Показанията на разпитаните свидетели и описаното в медицинската документация – история на бременността и раждането са еднозначни. Те се потвърждават и от разпита на свид. – близки на починалата. Единствено  показанията на д-р Ц. – национален консултант по акушерство и гинекология не съответстват на писмените доказателства, но доколкото поради изминалия период от време и множеството случаи на които е присъствала същата, е възможно да не си спомня случая, съдът намира, че следва да се довери на писмените доказателства, че тя е извършила консултация в този случай.

Съдът кредитира изцяло заключенията на тройната и единичната съдебно-медицински експертизи.  Вещите лица, изготвили тези експертизи са водещи специалисти в своята област  и съдът няма основание да се съмнява в тяхната компетентност и безпристрастност. Съдът основава заключенията си от относно навременността, адекватността и правилността на лечението на тези заключения, тъй като не разполага със специални знания в тази област, а депозираните заключения са категорични в изводите си за това лечение.

 

 

 

 

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищците твърдят в исковата молба, че от действия и бездействия на лица, ангажирани по трудово правоотношение с ответника са произлезли за тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпилата смърт на тяхната майка и дъщеря.

Исковете са допустими по начина, по който са предявени – без да е посочено конкретно кое лице е причинило вредите.

Съгласно разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна и е в зависимост от извършения деликт, но е достатъчно обемът на отговорността на конкретният извършител да е установим. Последователно в практиката е застъпвано становището, че за целта е нужно да е налице увреждане и то до е по повод на възложена от ответника работа (напр.т. 7 ПП 7/59 ВС, Р-27- 82 ОСГК ВС). Не е необходимо и персоналният причинител на увреждането да е известен, още по-малко преди това самият той да е осъден по чл. 45 ЗЗД (Определение № 1094 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 81/2009 г., IV г. о., ГК).

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД включва елементите - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно- обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай от събраните доказателства не се установи да е налице деликт – противоправно поведение – действие или бездействие, в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Д. В..  От събраните доказателства, чрез назначените експертизи се установи, че медицинските специалисти, които са се грижили за лечението на пострадалата не са допуснали грешки, пропуски и се действали по утвърдените стандарти и по правилата на добрата медицинска практика. Заключението на експертите е, че лечението на В. е проведено своевременно и и правилно, проведени са необходимите в случая диагностично-консултатавни и терапевтични процедури. Медицинските екипи са действали своевременно, екипно  и правилно, във връзка с настъпилите усложнения след раждането.  Първоначално симптомите на пострадалата не са сочили на  критично състояние. Своевременно на 11.03.2013г. са били извършени прегледи и консултации с невролог, ортопед и акушер-гинеколог. Чрез рентгеново изследване е установена „диастаза на симфизата“, която е основание за болки в областта на таза и е назначено лечение. Не е констатирано да се били налице отклонения в изследванията, освен завишени левкоцити, което сочи на възпалителен процес и поради това е бил назначен антибиотик. Правилно, според експертите още на тази дата, с оглед възможността при родилка да се развие тробомбоза е бил включен профилактично нискомолекулярен хепарин. Състоянието й е проследявано със съответните изследвания. Състоянието на В. рязко се е влошило през нощта на 13.03.2013г. И тогава са взети съответните мерки, като е тя е прегледана от специалисти – реаниматор, акушер-гинеколог, невролог и взето своевременно решение за превеждането й в реанимация. Там също са били извършени съответните действия и своевременно  са били уведомени националните консултанти по акушерство и гинекология и реанимация, които са потвърдили правилността на действията на екипа и се везели решение да бъде транспортирана В. в КАСИЛ Стара Загора, тъй като в това отделение е налично по-добро оборудване. Факта, че усложненията са се развили светкавично е довел до невъзможността на екипа да предотврати смъртта на пострадалата, въпреки правилно и своевременно предприетите действия.

От събраните по делото доказателства не се установи категорично каква е първоначалната причина довела до настъпилите тежки усложнения и съответно до смъртта на В..

В заключението на медицинския одит е потвърдена поставената диагноза ДИК-синдром и ХЕЛП- синдром, довели до шок и полиорганна недостатъчност.

При извършената аутопсия е посочена като причина за настъпването на смъртта – полиорганна недостатъчност, дължаща се на ДИК-синдорм, със засягане на кожата, лигавиците и всички вътрешни органи, а причината за отключването на този синдром е неясна.

Според заключението на изслушаната по настоящата дело тройна експертиза смъртта на В. са дължи на белодробна тромбоемболия, довела до хеморагично инфарциране на белия дроб и тази тромбоемболия, вероятно е от дълбока венозна тромбоза на съдовете на долните крайници.

Тъй като в състава на тази експертиза не е участвал съдов хирург е назначена допълнителна експертиза от вещо лице с тази специалност, което дава заключение, че при наличието на събраните доказателства не може да се направи извод, че В. е имала дълбока венозна тромбоза на долен крайник (крайници). В този смисъл недоказано е твърдението на ищците, че признаци на дълбока венозна тромбоза са се появили още на 11.03.2013г. и са останали нелекувани до смъртта на пострадалата.  Въпреки това на В. е било направено изследване с Доплер (цветно дуплекс сканиране) на крайници, което според в.л. Ц. би следвало да установи проблема. Проведена е и ултразвукова диагностика на матката и малък таз.

Възражението на ответната страна за съпричиняване остана недоказано от събраните доказателства. Действително бременността на Д. Величково не и била редовно проследявана, но липсват доказателства, че това поведение е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не се събраха доказателства за нейни заболявания по време на бременността и преди това. 

Ответникът е направил възражение, че исковете са погасени по давност. Възражението е отчасти основателно. Първоначалната искова молба, с която са предявени искове с цена всеки по 5 000лв. е подадена в последния ден на изтичане на давностния срок по пощата – 13.03.2018г. Давностният срок започва да тече от датата на извършването на деликта – настъпилата смърт, а не от откриване на дееца, тъй като такъв конкретен не се сочи от ищците, а се ангажира отговорността на ответника, като възложител по чл. 49 от ЗЗД. Изменението на исковете, чрез увеличаването на размера им направено с молба изпратена по пощата на  25.05.2018г., т.е. след изтичането на давностния срок за предявяване на вземането и по тази причина исковете за увеличения размер над 5 000лв. до 50 000лв. и до целия заявен размер от 200 000лв. са погасени по давност (т. 1 от ТР  № 3/22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК).

С оглед изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Поради неоснователността на главните искове се явяват неоснователни и акцесорните такива за присъждане на законна лихва. Част от тези искове също са погасени по давност – за периода от 13.03.2013г. до 13.03.2015г.

При този изход на производството на ответника се дължат направените разноски в размер на 3 420лв. Направеното възражение за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение от ответника на пълномощника му е неоснователно, тъй като от е под установения минимум от Наредба №1 за размерите на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на предявените искове.

На ищците не се дължат разноски.

 

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

         

          ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.Л.И. ЕГН **********, С.В.С. ЕГН **********, лично и в качеството му на настойник на малолетните Б.Д.С. ЕГН ********** и Б.Д.С. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 10, чрез адв. П.К. срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Хаджи Димитър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.П.“ № *, искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 50 000лв., представляваща част от цялата сума от 200 000лв., дължимо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от лица на които е възложил лечението на Д. С. В., починала на 13.03.2013г., ведно със законната лихва за забава от 13.03.2013г. до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.  

          ОСЪЖДА Ф.Л.И. ЕГН **********, С.В.С. ЕГН **********, лично и в качеството му на настойник на малолетните Б.Д.С. ЕГН ********** и Б.Д.С. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 10, чрез адв. П.К. да заплатят на Многопрофилна болница за активно лечение „Хаджи Димитър“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.П.“ № * направените разноски в размер на 3 420 лв.

         

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :